Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 218 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

80.

Хейл извика в тъмнината:

— Командър Стратмор, държа в ръцете си любимата ви. Искам да изляза!

Желанието му бе посрещнато от тишина. Хейл увеличи натиска си върху шията на Сюзан.

— Ще й счупя врата!

Директно зад тях се чу звук на зареждан пистолет. После се разнесе гласът на Стратмор, спокоен и равен:

— Пусни я.

Сюзан примижа от болка.

— Командър!

Хейл извъртя тялото на Сюзан към звука.

— Стреляте, ли, ще улучите скъпоценната ви Сюзан! Не вярвам да рискувате.

Този път гласът на Стратмор прозвуча по-наблизо:

— Пусни я.

— И още как. Вие ще ме убиете.

— Няма да убия никого.

— О, така ли? Кажете това на Чартрукян!

Стратмор се приближи още.

— Чартрукян е мъртъв.

— Е, аз какво казвам? Убихте го. Видях ви!

— Откажи се, Грег — спокойно го призова Стратмор.

Хейл стисна несъпротивляващата се Сюзан и прошепна в ухото й:

— Стратмор блъсна Чартрукян… видях го с очите си.

— Тя няма да се хване на евтините ти номера — разнесе се гласът на Стратмор съвсем наблизо. — Пусни я.

Хейл изсъска към тъмнината:

— Чартрукян беше още дете, за бога! Защо го направихте? За да опазите тъпата си тайна?

Но Стратмор запазваше хладнокръвие:

— И каква е тази тъпа тайна?

— Много добре знаете каква е: „Цифрова крепост“!

— Така, така — снизходително промърмори Стратмор; гласът му бе така студен, сякаш се спускаше от айсберг. — Значи знаеш за „Цифрова крепост“. А аз си мислех, че ще отречеш и това.

— Да ти го начукам!

— Хитра защита.

— Ти си глупак — излая в тъмното Хейл, загубил всякакво страхопочитание пред Стратмор. — За твое сведение, TRANSLTR прегрява.

— Така ли? — засмя се Стратмор. — Нека се досетя… и аз трябва да отворя вратите и да повикам тук Сис-сек?

— Именно! — отговори Хейл. — Ще си истински идиот, ако не го направиш.

Този път Стратмор се изсмя от сърце:

— Това ли ти е пледоарията: TRANSLTR прегрява, значи отвори вратите и ни пусни?

— Истина е, по дяволите! Бях долу, в подземието. Аварийното захранване не тегли достатъчно фреон!

— Е, благодаря ти за информацията — обади се Стратмор. — За твое сведение, TRANSLTR може да се самоизключва. Ако наистина започне да прегрява, „Цифрова крепост“ ще се прекъсне автоматично.

Хейл изсумтя презрително:

— Ти си луд! Какво ми пука дали TRANSLTR ще гръмне сам, или не. Проклетата машина и без това трябваше да бъде обявена за противозаконна.

Стратмор въздъхна:

— Детската психология въздейства само на деца, Грег. Пусни я.

— За да ме застреляш?

— Няма да те застрелям. Единственото, което ми трябва от теб, е ключът.

— Какъв ключ?

Стратмор пак въздъхна.

— Онзи, който ти е изпратил Танкадо.

— Нямам представа за какво говориш.

— Лъжец! — успя да изхрипти Сюзан. — Видях поща от Танкадо в твоя акаунт!

Хейл се напрегна, после я извъртя към себе си.

— Ровила си из моя акаунт?

— А ти ми прекъсна трейсъра! — сопна му се тя.

Хейл изтръпна. Беше предполагал, че е прикрил следите си надеждно, и нямаше представа, че Сюзан е разбрала какво е направил. Сега си обясняваше, че не бе повярвала на нито една негова дума. Усети как стените се затварят около него. Разбра, че никога няма да успее да ги накара да го пуснат, не и преди да е станало прекалено късно. Отчаяно прошепна в ухото й:

— Сюзан, Стратмор уби Чартрукян!

— Пусни я — все така спокойно повтори Стратмор. — Тя не ти вярва.

— И защо ли да ми вярва? — озъби се в отговор Хейл. — Как ще ми вярва, след като си й промил мозъка! Откъде да разбере, че й казваш само онова, което те устройва? Знае ли какъв е истинският ти план по отношение на „Цифрова крепост“?

— И какъв ли ще да е той? — насмешливо се поинтересува Стратмор.

Хейл знаеше, че онова, което предстои да каже, или ще му донесе свободата, или ще се превърне в смъртната му присъда. Той пое дълбоко дъх и реши да играе ва-банк.

— Замисляш да сложиш „задна врата“ на „Цифрова крепост“.

Разкритието му бе посрещнато от изумена тишина откъм тъмнината. Хейл разбра, че е улучил десетката.

Този път непоколебимата увереност на Стратмор бе подложена на сериозно изпитание.

— Кой ти каза това? — осведоми се той. Гласът му прозвуча значително по-грубо, отколкото досега.

— Прочетох го — самодоволно отговори Хейл. — В материалите към един от анализите ти.

— Абсурд. Аз никога не разпечатвам анализите си.

— Знам. Прочетох го директно от файла.

— Влизал си в офиса ми? — Гласът на Стратмор бе пълен със съмнение.

— Не, направих го от „Възел 3“. — И Хейл самоуверено се засмя. Знаеше, че ще му трябва всичко научено при морските пехотинци за преговарянето, за да се измъкне жив от „Крипто“.

Стратмор се приближи още малко.

— Как разбра за „задната врата“?

— Нали ти казах — прослушах ти акаунта.

— Невъзможно!

Хейл пак се засмя, този път насила.

— Един от проблемите с наемане на най-добрите, командър Стратмор, е… че понякога те са по-добри от теб.

— Млади човече — едва сдържайки се, прошепна Стратмор, — не знам откъде си се снабдил с тази информация, но те уверявам, че нямаш представа в какво си се забъркал. Сега… или веднага ще освободиш госпожица Флечър, или ще извикам охраната и ще изгниеш в затвора.

— Няма да го направиш — констатира Хейл със спокоен глас. — Извикването на охраната ще провали плана ти. Най-малкото защото аз ще им разкажа всичко, което ми е известно. — Той направи къса пауза. — Но ако ме пуснеш да изляза оттук, обещавам да забравя какво означава „Цифрова крепост“.

— Няма да правим сделки! — моментално отказа Стратмор. — Искам ключа.

— Нямам никакъв шибан ключ!

— Стига лъжи! — изрева с все сила Стратмор. — Къде е?

Хейл заби пръсти в шията на Сюзан и изсъска:

— Или ме пускаш, или тя след секунди ще умре!

Тревор Стратмор бе участвал в достатъчно много преговори с висок залог, за да почувства, че Хейл е на ръба. Младият криптолог си бе въобразил, че е натикан в ъгъла, а заклещеният противник е възможно най-опасният вид — отчаян и непредсказуем. Стратмор усещаше, че следващият му ход е критичен. Животът на Сюзан зависеше от него… както и бъдещето на „Цифрова крепост“.

Първото и най-важно нещо бе да разреди напрежението. Така че след продължителна пауза той примирено въздъхна:

— Окей, Грег, печелиш… Какво искаш да направя?

Мълчание. Изваден от равновесие, Хейл се чудеше как да приеме готовността на началника си. Отпусна малко натиска върху шията на Сюзан.

— Ами… — заекна той и гласът му изневери. — Първо, трябва да ми дадеш пистолета си. И двамата ще дойдете с мен.

— Като заложници? — студено се засмя Стратмор. — Грег, ще трябва да измислиш нещо по-добро. Не се ли досещаш, че оттук до паркинга има поне десетина въоръжени пазачи?

— Не съм глупак — ядоса се Хейл. — Ще изляза с твоя асансьор. И ще взема само Сюзан. Ти оставаш тук!

— Дано това не те разочарова — отговори му Стратмор, — но асансьорът е без захранване.

— Глупости! — отсече Хейл. — Асансьорът, за който говоря, получава захранване от главния корпус. Виждал съм схемата на електрозахранване!

— Вече опитахме да се махнем с него — обади се Сюзан. — Не мърда.

— И двамата говорите такива глупости, че просто не мога да повярвам на ушите си. — Хейл отново я стисна по-силно. — След като асансьорът не върви, тогава ще спра TRANSLTR и ще възстановя захранването.

— Асансьорът е с парола — опита се до го спре Сюзан.

— Голяма работа — презрително се засмя Хейл. — Сигурен съм, че шефът ще я сподели с нас. Нали, началник?

— Има да чакаш — изсъска Стратмор.

Хейл кипна:

— Чуй ме сега ти мен, старче… Ето какво ще направим! Пускаш ме заедно със Сюзан да се повозим на асансьора ти, след това ми даваш няколко часа аванс в колата и тогава я освобождавам.

Стратмор почувства, че залогът се вдига. Той беше забъркал Сюзан в цялата тази история, той трябваше да я спаси. Гласът му изведнъж укрепна:

— А нещо относно плановете ми за „Цифрова крепост“?

Хейл се засмя:

— Можеш да започваш да пишеш „задната си врата“ — аз съм ням като гроб. — След това гласът му прозвуча заплашително: — Но в деня, в който си въобразя, че съм следен, изпявам всичко на пресата — до последната пикантна подробност. Първото, което ще научат, е, че „Цифрова крепост“ е манипулирана, и се надявам това да срути тази шибана Агенция!

Стратмор обмисли предложението. Беше просто и ясно. Сюзан щеше да живее, а „Цифрова крепост“ щеше да получи „задната си врата“. Стига да не тръгнеше по следите на Хейл, „задната врата“ щеше да си остане тайна. Стратмор знаеше, че Хейл е неспособен да държи дълго устата си затворена. И все пак… това, че знае тайната на „Цифрова крепост“, бе единствената му застраховка и кой знае, може би щеше да се окаже умен човек. Каквото и да се случеше, Стратмор бе уверен, че може да се погрижи за Хейл по-нататък.

— Решавай, старче! — подкани го Хейл. — Ще тръгваме ли, или не? — Ръцете му обхванаха гърлото на Сюзан като менгеме.

Стратмор знаеше, че ако сега вдигне телефона и повика охраната, Сюзан ще живее. Усещаше го, бе готов да заложи живота си, че е така. Обаждането щеше да изненада Хейл. Щеше да се паникьоса и в крайна сметка, изправен очи в очи с цяла малка армия, щеше да загуби решителността си. Щяха да преговарят, после Хейл щеше да се предаде. „Но ако извикам охраната — помисли Стратмор, — това означава край на моя план“.

Хейл стисна още по-силно и Сюзан извика от болка.

— Е, какво ще правим? — извика Хейл. — Да я убия ли?

Стратмор обмисли възможностите, с които разполагаше. Ако позволеше на Хейл да излезе от „Крипто“ със Сюзан, нямаше никакви гаранции как ще се развият нещата. Хейл можеше да кара с часове, после да паркира в някоя горичка. Пистолетът щеше да е у него… Стомахът на Стратмор се обърна. Не, нямаше начин да се предвиди какво ще стане, преди Хейл да освободи Сюзан… ако изобщо решеше да я освободи. „Трябва да повикам охраната — реши Стратмор. — Какво друго мога да направя?“ Представи си Хейл в съда, как изпява всичко за „Цифрова крепост“. „Планът ми се проваля. Трябва да има друг начин“.

— Решавай! — извика Хейл и придърпа Сюзан към стълбата.

Стратмор не го слушаше. Ако спасяването на Сюзан означаваше провал на плановете му… тогава така щеше да стане — алтернатива на загубата й на съществуваше. Сюзан Флечър бе цена, която Тревор Стратмор отказваше да плати.

Хейл бе извил ръката на Сюзан зад гърба й и я стискаше за гърлото.

— Последен шанс, старче! Дай ми пистолета!

Но Стратмор продължаваше бясно да оценява възможностите в търсене на някаква възможност. „Винаги има други възможности!“ Накрая каза тихо, почти тъжно:

— Не става, Грег, съжалявам. Просто не мога да те пусна.

Хейл едва не се задави.

— Какво?

— Обаждам се на охраната.

Сюзан ахна:

— Командър… не!

Хейл отново затегна хватката си.

— Обади им се и тя умира!

Стратмор свали пейджърд от калъфа на колана си и го включи.

— Грег, ти блъфираш.

— Никога няма да го направиш! — изкрещя Хейл. — Аз ще проговоря! Ще проваля плановете ти! Ти си само на часове от осъществяване на мечтата си! Ще контролираш всички обменяни данни в света! Никакъв TRANSLTR няма да ти е нужен. Никакви ограничения… просто свободна информация. Шансът на живота ти! Не можеш просто да махнеш с ръка!

— Мога — заяви Стратмор с непоколебим глас.

— Но… но нима ти е все едно какво ще стане със Сюзан? — заекна Хейл. — Обадиш ли се, тя умира!

— Това е шанс, който съм решил да поема — не отстъпваше Стратмор.

— Глупости! Та ти си й се надървил повече, отколкото на „Цифрова крепост“! Познавам те… Няма да рискуваш!

Сюзан се опита гневно да възрази, но Стратмор я изпревари:

— Млади човече! Ти изобщо не ме познаваш! Рискът е смисълът на моя живот. Ти сам избра да си играеш с големите, хайде да видим сега дали ти стиска. — Той започна да набира номера. — Недооценил си ме, момче! Никой не може да заплашва живота на мой подчинен и да разчита да си отиде просто така! — Той вдигна апарата до устата си и каза: — Централа! Дайте ми охраната!

Хейл започна да извива шията на Сюзан.

— Убивам я… кълна се!

— Нищо такова няма да направиш! — заяви Стратмор. — Да се убие Сюзан само би направило нещата още по-ло… — Той спря насред думата и вдигна апарата пред устата си. — Охрана! Обажда се командър Тревор Стратмор. При мен има ситуация със заложник. Изпратете хора. Да, веднага, дявол да го вземе! Освен това имаме и проблем с генератора. Искам да пренасочите мощност към нас от всички налични външни източници. Искам всички системи да работят след пет минути! Грег Хейл уби един от младшите ми сис-сек. В момента държи старшия ми криптолог за заложник. Разрешавам да използвате сълзотворен газ върху всички ни, ако се налага! Ако господин Хейл не сътрудничи, оторизирам снайперистите да го разстрелят. Ще поема цялата отговорност! Действайте… веднага!

Хейл стоеше като парализиран — не можеше да повярва на ушите си. Ръката му върху шията на Сюзан постепенно се отпусна.

Стратмор свърши разговора и закачи апарата обратно на колана си.

— Ти си на ход, Грег.