Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 219 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

15.

Сюзан Флечър седеше пред терминала си във „Възел 3“. „Възел 3“ бе наименованието на специалното работно отделение за криптолозите — отделна звуковоизолирана камера встрани от главното помещение. Петсантиметрова извита стъклена стена, прозрачна само в едната посока, разкриваше за работещите вътре панорамна гледка към пространството на отдел „Крипто“ и едновременно с това не позволяваше на никой от намиращите се отвън да надникне в тайните на работещите вътре.

В задната част на просторния „Възел 3“ имаше дванайсет разположени в кръг компютърни терминала: организацията на работните места целеше да облекчи интелектуалното общуване между криптолозите и да им напомня постоянно, че са част от екип — братство от рода на „Криптолозите на Кръглата маса“. Макар да бе засекретен в рамките на и без това секретния отдел „Крипто“, „Възел 3“ бе място, където пазенето на тайна не се поощряваше.

„Възел 3“ бе известен с умалителното „Кошарката“ и в него нямаше и помен от стерилната атмосфера в останалата част на „Крипто“. Беше проектиран да пресъздаде атмосферата на дом — дебел мокет, висококачествена стереосистема, винаги добре зареден огромен хладилник, кухненски бокс и дори баскетболен кош „Нърф“. АНС имаше собствена философия по отношение на „Крипто“: не влагай два милиарда долара в компютър за разбиване на шифри, без да си осигуриш и най-добрите професионалисти, които да го използват.

Сюзан изу обувките си с нисък ток на „Салваторе Ферагамо“ и с удоволствие зарови пръсти в дебелия мокет. От високоплатените държавни служители се очакваше да се въздържат от демонстрации на благосъстояние и по правило това не бе никакъв проблем за Сюзан — тя бе предоволна от скромното си жилище-дуплекс, волвото и консервативния си гардероб. С обувките обаче работата бе съвсем друга. Още от гимназиалните си години Сюзан бе свикнала да носи само най-хубавото.

„Не можеш да се протегнеш към звездите, ако те болят краката — каза й веднъж леля й. — А когато стигнеш там, закъдето си тръгнала, е хубаво да изглеждаш добре“.

Сюзан се протегна като котка, за да се разкърши, и се хвана на работа. Отвори конфигуриращия модул на трейсъра си и погледна имейл адреса, даден й от Стратмор:

[email protected]

Човекът, избрал си псевдонима „Северна Дакота“, имаше анонимен акаунт, но Сюзан от опит знаеше, че анонимността не може да бъде запазена задълго. Трейсърът щеше да стигне в ARA, щеше да бъде препратен на NDAKOTA и щеше да изпрати обратно информация за реалния интернет адрес на получателя.

Ако всичко се развиеше нормално, „Северна Дакота“ щеше да бъде локализиран съвсем скоро и Стратмор щеше да конфискува от него ключа. И щеше да остане само Дейвид. Когато и той намереше копието на Танкадо, двата ключа щяха да бъдат унищожени, малката бомба със закъснител на японеца щеше да бъде обезвредена и смъртоносният експлозив щеше да остане без детонатор.

Сюзан провери още веднъж адреса от листа пред себе си и вкара информацията в нужното поле. Засмя се, че Стратмор бе имал проблеми с изпращането на трейсъра. Явно го бе пратил два пъти, като и при двата опита бе получил обратно адреса на Танкадо вместо този на „Северна Дакота“. Елементарна грешка: изглежда, Стратмор бе разменил полетата и така трейсърът бе търсил и намерил ненужния вече известен акаунт.

Сюзан приключи с конфигурирането на трейсъра и го въведе в опашката за изпълнение. После натисна ENTER. Терминалът издаде къс звук. На екрана се появи съобщението:

ТРЕЙСЪРЪТ ИЗПРАТЕН.

Сега идваше ред на чакането.

Сюзан облекчено въздъхна. Чувстваше се виновна, че бе повишила тон на началника си. Ако изобщо имаше някой способен да се справи с тази заплаха, това бе само Тревор Стратмор. Този човек притежаваше демоничната способност да изтръгва най-доброто от онези, които му се противопоставяха.

Преди половин година, когато ФЕГ разпространи слуха, че подводница на АНС подслушва презокеанските телефонни кабели, Стратмор ловко контраатакува, като пусна друг слух: че същата подводница изхвърляла на морското дъно токсични отпадъци. ФЕГ и защитниците на чистотата на океаните влязоха в безкраен спор чия версия е вярната, в резултат на което медиите изгубиха интерес и спряха да се занимават с тази история.

Всеки предприеман от Стратмор ход бе внимателно планиран. Той се осланяше в значителна степен на компютъра, за да подготви и ревизира плановете си. Подобно на всички служители на АНС, Стратмор използваше софтуерния пакет „Брейнсторм“, собствена разработка на АНС, който представляваше симулатор на сценарии от рода на „какво ще стане, ако…“. Това позволяваше проиграването на различни ситуации без никакъв риск.

По същество „Брейнсторм“ бе програмен експеримент на базата на изкуствения интелект, описван от разработчиците му като „Симулатор на причинно-следствени връзки“. Първоначалната идея бе да се използва в политическите кампании като средство за проверка на модели на различна „политическа среда“. Захранена с огромно количество информация, програмата създаваше сложна релационна мрежа — хипотетичен модел на въздействия между различни политически променливи, в това число видни политически фигури, техните екипи, връзките между отделните личности, спорните въпроси, индивидуалната мотивировка, коригирани с теглови коефициенти, отчитащи променливи като пол, етническа принадлежност, лично състояние, власт. Потребителят на програмата можеше да въведе всякакво хипотетично събитие и „Брейнсторм“ предсказваше въздействието на събитието върху „средата“.

Командър Стратмор свято вярваше в непогрешимостта на „Брейнсторм“ и използваше програмата, вярно, не за политически цели, а като мощен инструмент за разработване на сложни стратегии и разкриване на слабости. Сюзан подозираше, че в паметта на компютъра на Стратмор се пазят схеми, способни някой ден да променят света.

„Да — помисли си тя, — наистина се държах грубо с него“.

Съскането на отварящите се врати на „Възел 3“ я извади от тези й мисли.

Беше Стратмор.

— Сюзан — каза той, — току-що се обади Дейвид. Ситуацията се усложни.