Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 218 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

40.

Чартрукян беше отчаян. Вече няколко минути се опитваше да убеди пред „Възел 3“ Грег Хейл, че TRANSLTR има проблем. Сюзан мина покрай тях с единствената мисъл да открие Стратмор.

Паникьосаният сис-сек посегна и я хвана за ръката.

— Госпожице Флечър! Имаме вирус! Сигурен съм. Трябва да…

Но Сюзан дръпна рязко ръката си и го изгледа ядосано.

— Шефът не ти ли нареди да си вървиш у дома?

— Но мониторът… показва вече осемнайсет…

— Стратмор ти нареди да си ходиш!

— Майната му на Стратмор! — изкрещя Чартрукян, неспособен повече да сдържа, и ругатнята му отекна под купола.

Отгоре се разнесе плътен глас:

— Господин Чартрукян?!

Тримата служители на „Крипто“ замръзнаха. Високо над главите им Стратмор стоеше до перилата пред офиса си.

За момент единственият звук бе равното бучене на генераторите под тях. Сюзан отчаяно се опитваше да прехване погледа на Стратмор. „Шефе! Хейл е «Северна Дакота»!“

Но Стратмор не гледаше нея, а младия сис-сек. После заслиза по стълбите, без да мига и без отмества погледа си от него. Спря на петнайсет сантиметра от треперещия оператор.

— Какво каза?

— Сър — задавено се опита да обясни Чартрукян, — с TRANSLTR става нещо.

— Шефе? — намеси се Сюзан. — Ако мога да…

Но Стратмор й направи знак да мълчи. Погледът му оставеше прикован върху сис-сека.

Фил измънка:

— Имаме заразен файл, сър. Сигурен съм!

Лицето на Стратмор бавно почервеняваше.

— Господин Чартрукян, мисля, това вече го обсъдихме. Не съществува никакъв файл, който да заразява TRANSLTR.

— Има! — настоя той. — И си пробива път към главната база данни…

— И къде, по дяволите, е този заразен файл? — изръмжа Стратмор. — Покажи ми го!

Чартрукян се поколеба.

— Не мога…

— Разбира се, че няма да можеш. Той не съществува!

Сюзан отново направи опит да се намеси:

— Шефе, налага се да…

И отново Стратмор гневно й направи знак да мълчи.

Сюзан неспокойно погледна Хейл.

Той изглеждаше самодоволен. „Естествено — помисли си тя. — Хейл не вярва в никакви вируси — той много добре знае какво става в TRANSLTR“.

Но Чартрукян продължаваше да упорства:

— Заразеният файл съществува, сър. Но „Гонтлит“ не го разпознава.

— Щом „Гонтлит“ не го разпознава, как, дявол го взел, ти знаеш, че изобщо съществува?

Изведнъж Чартрукян доби увереност.

— Това са полиморфни низове, сър. Пуснах пълен анализ и резултатът е полиморфни низове.

Едва сега Сюзан разбра защо сис-секът е толкова загрижен. Полиморфни низове. Тя знаеше, че полиморфните низове са сегменти програмен код, които могат да повредят данните по крайно сложни начини. Тази техника бе често срещана при компютърните вируси, особено вируси, които променят големи блокове данни. Разбира се, Сюзан знаеше от електронната поща на Танкадо, че полиморфните низове, забелязани от Чартрукян, се безвредни… просто защото бяха част от „Цифрова крепост“.

Междувременно сис-секът продължаваше:

— Когато видях за пръв път низовете, сър, си помислих, че филтрите на „Гонтлит“ са се повредили. — Той замълча за момент, загубил част от увереността си. — Установих, че някой ръчно е заобиколил защитата на „Гонтлит“.

Гласът на Стратмор бе смразяващ:

— Господин Чартрукян, не че това по някакъв начин би трябвало да ви влиза в работата, но аз съм този, който блокира защитата на „Гонтлит“. — Той продължи, но личеше, че едва се сдържа да не избухне в унищожителен пристъп на гняв: — Както ви казах по-рано, тествам сложна диагностична програма. Полиморфните низове, които сте забелязали в TRANSLTR, са част от диагностиката — те са там, защото аз съм ги сложил там. „Гонтлит“ естествено отказа да зареди файла, така че се наложи да заобиколя защитата му ръчно. — Стратмор присви очи и впи безмилостно погледа си в Чартрукян. — Сега… има ли още нещо, което трябва да ви обясня, преди най-сетне да си тръгнете?

Изведнъж всичко в съзнанието на Сюзан се намести: когато Стратмор бе изтеглил от интернет зашифрования алгоритъм на „Цифрова крепост“ и се бе опитал да го пусне за обработка в TRANSLTR, полиморфните низове бяха задействали защитата на „Гонтлит“. В желанието си да разбере дали „Цифрова крепост“ е наистина неразбиваем, Стратмор бе решил да заобиколи прекарването на файла през филтрите.

При нормални обстоятелства заобикалянето на „Гонтлит“ бе немислимо. В конкретната ситуация обаче нямаше никаква опасност в това да се вкара „Цифрова крепост“ направо в TRANSLTR а шефът знаеше точно какво съдържа файлът и откъде е дошъл.

— Моите уважения, сър — направи последен опит да защити тезата си Чартрукян, — но никога не съм чувал за диагностична програма, използваща полиморфни…

— Шефе — прекъсна го Сюзан, неспособна да чака повече, — наистина трябва да…

Този път опитът й бе осуетен от позвъняването на мобилния телефон на Стратмор. Началникът й го вдигна до ухото си и изръмжа:

— Какво има?! — После млъкна и изслуша говорещия.

За момент Сюзан забрави за Хейл. Молеше се това да е Дейвид. „Кажи ми, че с него всичко е наред. Кажи ми, че е намерил пръстена!“ Стратмор прехвана погледа й и се смръщи. Не беше Дейвид.

Сюзан усети, че въздухът не й стига. Единственото, което я вълнуваше в момента, бе да разбере, че мъжът, когото обича, е в безопасност. Стратмор, знаеше тя, бе нетърпелив по други причини: ако Дейвид много се забавеше, щеше да се наложи да му бъде изпратена помощ, а това бяха агентите на АНС. Това бе гамбит, който той се надяваше да избегне.

— Шефе… — на издържа Чартрукян. — Наистина мисля, че се налага да проверим…

— Задръж така — каза той на събеседника си, сложи ръка върху микрофона и вбесено изгледа младия сис-сек. — Господин Чартрукян, ако не сте разбрали, тази дискусия приключи! Напуснете „Крипто“! Това е заповед!

Чартрукян беше смаян.

— Но, сър, полиморфните низове…

— МОМЕНТАЛНО! — изрева извън себе си Стратмор.

Чартрукян онемя. После сърдито тръгна към лабораторията по защита.

Стратмор се обърна и погледна недоумяващо Хейл. Сюзан напълно разбираше озадачеността на началника си. Хейл бе мълчал… бе останал нетипично незабележим. Хейл отлично знаеше, че няма такова нещо като диагностична програма, използваща полиморфни низове, още по-малко такава, която да ангажира цялата мощ на TRANSLTR в продължение на немислимите осемнайсет часа. И въпреки това не бе обелил нито дума. Стоеше до тях и изглеждаше напълно безразличен към цялата суматоха. И Стратмор явно се питаше защо. Сюзан имаше отговора.

— Шефе — настоя тя, — спешно се налага да…

— Минутка — прекъсна я той, без да откъсва изучаващия си поглед от Хейл. — Разговорът е важен. — И с това обяснение се обърна и тръгна към офиса си.

Сюзан безпомощно отвори уста, но думите спряха на върха на езика й. „Хейл е «Северна Дакота»!“ Тя застина, неспособна да диша. Усещаше, че Хейл я гледа с любопитство. Обърна се. Хейл направи крачка встрани и галантно я покани с жест към вратата на „Възел 3“.

— След теб, Сюзан.