Читателски коментари (за „Цифрова крепост “ от Дан Браун)

  • 1. цифров цървул (12 август 2008 в 00:20)

    Много разочароващ роман. Учудвам се на ентусиастите, които са вложили толкова труд да го сканират и редактират. Силно препоръчвам да не се чете.

    • 28. васето93 (22 август 2011 в 10:38)

      разочороващо е твоето мнение и това че препоръчваш да не се чете не знам какво не му харесваш

  • 2. atman (3 януари 2009 в 01:17)

    И аз така.

    Прочетох 1/3 от романа и реших да не се насилвам повече.

  • 3. ackles_jens (8 февруари 2009 в 15:20)

    Бях с много големи надежди когато започнах да я чета. Все пак стигнах до края, но ме разочарова напълно.

  • 4. Читател (20 март 2009 в 12:52)

    Стигнал съм до 42 глава и романа е супер увлекателен и направо се вживявам… Самият аз съм програмист и го разбирам напълно :) Препоръчвам го, до тук е супер :)

  • 5. нов (2 юни 2009 в 22:10)

    пообърках се! роман ли е или техническа литература?

    • 7. plamentd (3 юни 2009 в 18:50)

      определено роман, писан от човек на вие с компютрите

      но иначе забавен

  • 6. Venicuela (3 юни 2009 в 17:47)

    Романа си е хубав, вярно е на места е трудно за схващане, но е много увлекателен!

  • 8. бойо (6 април 2010 в 04:22)

    Ужасно скучни първи 5 глави, тромаво повествование, интригата се губи… Явно ще я оставя последна. На нейно място зачетох „Метеоритът“ — това вече е познатия Дан Браун.

  • 9. boychrist (27 април 2010 в 01:59)

    Стигнах все пак до 80-та глава. Дотук се откриха и интересни моменти… Попрехвърлих по диагонал докрая… Заключението е, че все пак става за четене, макар че е най-безинтересния роман на Дан Браун и то не защото не се интересувам като читател от компютри и програмиране.

  • 10. PeTiFoRi (31 май 2010 в 11:27)

    И аз я прочетох трудно и не защото не се вълнувам от компютри, а защото нямаше интрига, все очаквах да се случи нещо интересно, но … нищо :) иначе идеята за такъв суперкомпютър ме кара да настръхвам и сега :)

    • 11. gost (1 юни 2010 в 08:06)

      Петифори, мога да те успокоя, че и от страшният компютър не бива да се боиш. Легендите разказват, че преди почти 40 години двама американски математици са създали нещо наречено „публичен ключ“. публичният ключ е метод, при който се взима число с горе — долу толкова цифри, колкото и това мнение и два негови прости множителя. Изпращащият и получателят притежават числото и по един множител. После по неизвестен за момента за мен начин съобщението се закодира и изпраща. Може да бъде разшифровано само ако се знае и другият множител.

      За да се разбие този ключ, хиляди комщютри и супер компютри ще са им необходими няколко живота на Вселената за едно съобщение. Ето защо всеки който иска да не му разглеждат пощата има прост и ефективен метод да се предпази. Така че всички могат да спят спокойно чак до разработването на квантов компютър.

      ПП: Не мислех, че някой още се интересува от тази книга — тъп сюжет, остаряла с 25 г. идея и банален автор.

      • 12. гхост2 (1 юни 2010 в 08:50)

        И едит мармот завиваше шоколада в станиол …

        • 13. gost (2 юни 2010 в 08:32)

          Това не обичам на мъглявите изявления, че те по същество са… ами … мъгляви. Така че ако можеш да се изясниш, ще ми свалиш голямо бреме от душата.

          • 14. гхост2 (2 юни 2010 в 09:25)

            А, не се обиждай. Стана ми забавна вярата ти в асиметричните ключове. Разбиването на 512 битови ключове беше възможно преди 10 години, преди 1 разбиха 768 битов, а от тази година NIST, счита 1024 битовите за несигурни. Така че хората, които трябвало да спят спокойно до откриването на квантовия компютър, може би все пак малко да се поразтревожат.

            • 15. gost (3 юни 2010 в 09:22)

              Не се обиждам толкова лесно. А за вярата си прав. Както е известно, тя се храни с незнание, а моята беше наддала на килограми.

              След повърхностна проверка в Гугъл по темата „асиметричн ключ“ разбрах, че цитираните от теб данни важат за един от видовете алгоритми. За други се цитираха по-малки числа. Това, което обаче ме кара да препоръчвам освежаващ сън за всички страдащи от страхова невроза, е, че асиметричните ключове са в основата на електронният подпис. Тази технология се ползва с достатъчно доверие, което сериозно би се разклатило, ако асиметричните ключове са в опасност. Ерго, когато правителствата и големите компании престанат да се доверяват на ел’подписа, тогава вече ще е време за ставане.

              ПП: И все пак ми е любопитно дали можеш ли да ми обясниш логиката, по която свърза моя милост, шоколада и мармотския род?

              • 16. гхост2 (3 юни 2010 в 12:43)

                Пак ти повтарям, стана ми забавна вярата ти, че има непробиваеми защити.

                Колкото до вярата на държавните институции в ел. подписите, надявам се не смяташ, че държави като Русия или сащ използват подобни, да ги наречем „детски“ методи, примерно при военните си проекти?

                За пример при ел. подписите най-масово се използва SHA-1 хеш функцията, само че в момента се разработва вече SHA-3 версия. Защо? Защото и версия 1 и 2, не са достатъчно надеждни.

                Всяка защита може да бъде пробита, стига човек да разползга с необходимите ресурси. Пак давам пример с 1024 битовите ключове, които преди 5 години се счинаха за непробиваеми, а днес вече за ненадежни.

                Интересното е че в момента човечеството по-лесно открива начини на пробива ключовете, отоколкото да измисля нови и по-сигурни.

                • 17. gost (4 юни 2010 в 10:35)

                  Ох, с теб не можем да се разберем. :)

                  Мисля, че схващам къде е проблема. Ти задаваш въпроса дали цитираните от мен асиметричен ключ е абсолютна защита срещу разшифроване. Както става ясно, той не е.

                  Аз от своя страна твърдя, че съществуват шифри, които могат да забавят разшифроването на едно съобщение до толкова, че разкодирането да няма смисъл. Асимитричните шифри може и да не са най-отдачният пример, но важното е, че както ти сам каза има и наистина сигурни шифри (кодовете на руските и американските военни), кото не са „детски методи“.

                  Не би трябвало да се изненадваш. Винаги е по-лесно да се върнем по вече изминат път. А и както знаеш съществува максимата, че ако се измисли по-добра мишка, , някой ще измисли по-добър капан.

                  • 18. valio888 (6 декември 2010 в 11:10), оценка: 6 от 6

                    Здравейте, който може да разкодира това ( С Р М Д У Е А А П Р Н Д Е О А А )

                    значи е разбрал за какво става вапрос :) Приятно разкодирване ;)

                    • 19. Ники (6 декември 2010 в 21:11)

                      Даже няма и да се опитвам… :) Но понеже съм любопитна и мързелива (да се чудя на бг или en да го търся в google, че и за капак да чета трета книга на Дан Браун след като тотално не харесах другите две), мога ли please please да помоля да ме осветлиш какъв е резултатът от разкодирването? (предполагам, си го намерил)

                      • 20. gost (6 декември 2010 в 21:38)

                        (суперероманадада)

                        На което ще отговоря простичко "въпрос на вкус. В къщи имам една стара книжка със задачи за пети клас, ако Вальо иска мога да му я пратя.

                        • 21. valio888 (9 декември 2010 в 22:34), оценка: 6 от 6

                          На Ники ще отговоря че gost я е „осветлил“ (суперероманадада) А на gost ще му дам друга задача :) Как се изписва 16 в щестнадесетична бройна система ? И аз имам стара книжка със задачи за 5 клас :)

                          • 22. gost (10 декември 2010 в 05:58)

                            Като умножиш цифричката на корицата на твоята книжка по класата на романа.

                            • 23. valio888 (21 декември 2010 в 10:46), оценка: 6 от 6

                              Явно gost се затрудни с тази задача :) все пак висшата математика не е като старите книжки за 5 клас . И така 16 в швтнадесетична бройна система се пише едно нула т.е. 10 ;)

                              • 24. NomaD (21 декември 2010 в 14:18)

                                valio888, ако толкова гориш от желание да се заяждаш на тема „криптология“, не му е тук мястото. Тук се коментира творбата (най-много авторът). Можеш да отвориш тема във форума („Общи приказки“).

                                • 25. gost (22 декември 2010 в 09:42)

                                  Nomadi, спокойно. И аз, и Вальо888 нямаме какво да кажем. И двамата показахме какво и как четем.

  • 26. Slavena (14 юни 2011 в 02:09), оценка: 5 от 6

    На мен пък много ми хареса и развива мисленето!

  • 27. васето93 (22 август 2011 в 10:36)

    независимо от другите коментари аз бих добавил ,че романа не е толкова лош.

    нещо повече дори е много интересен. Препоръчвам го като една от най добрите книги на Дан Браун.

  • 29. jb3 (13 януари 2012 в 12:52)

    До 150-та страница съм, занимавам се с компютри и определено романа си го бива. Наистина темата е от световен мащаб, наистина се подслушват ДжиЕсЕм мрежите, итернет трафика и какво ли още не. Интересно ми е как и до кога ще продължи всичко това — и в романа, и в живота.

  • 30. Сънчо (17 юли 2014 в 11:43)

    На който не му харесва, да не го чете. Романът е много хубав, написан увлекално. Ако някой не разбира за нещата, които се разказват вътре, това си е негов проблем. Препоръчвам го!

  • 31. dravko (14 септември 2014 в 17:30)

    Занимавам се с компютри, прочел съм досега 3/4 от романа и на мен лично много ми харесва. Има някои фантасмагории, които няма да споделя, защото четат и хора, които тепърва ще четат книгата, но като цяло е интересно и занимателно четиво!

  • 32. дани (29 ноември 2015 в 19:39)

    Всички книги на този автор много ми харесват.Препоръчвам горещо!

  • 33. EvaBook (13 март 2017 в 04:46), оценка: 5 от 6

    Удивително увлекателна книга! Прочетох я за 3 нощи! Не мога да разбера хората, на които им е била скучна…освен ако изобщо си нямат понятие от компютри, програмиране и интернет! За мен лично нямаше нито един аспект, който да ми е бил непонятен.

    Хора, не бъдете само потребители на смартфони, интернет и клюкарски сайтове, научете как точно работят тея неща, как се създават…

    • 34. Ф р а к с (R) (13 март 2017 в 17:08)

      Ева, първата си програма написах през 1984г, на BASIC, на компютър Commodore. През 1988 създадох на асемблер за 16-битови процесори програма, която се самодекриптира при изпълнение в паметта, но само ако не е стартиран дебъгер, за да затрудня дизасемблирането и. През 1996 написах дреайвер за кирилизация на лазерни принтери HP под ДОС, който с опция на командния ред извежда собствения си source code и може да бъде компилиран от него до двоично идентичен изпълним файл. До момента продължавам да си вадя хляба с програмиране. Преди 12 години криптирах чата си в ICQ с 4096-битов асиметричен ключ с GPG. В последните години използвам доста по-надеждни методи. Дори в Skype влизам през open source клиент и използвам OTR криптиране на чата.

      Започнах да чета „Цифрова крепост“ и след няколко глави я зарязах, защото бях отвратен от елементарните, безкрайно наивни и неподплатени с каквито и да е факти теории и събития, описани от автора. Последният очевидно не си е направил да използва за ограмотяването си източници, по-сериозни от Уикипедия. От техническа гледна точка произведението е на нивото на „Денонощната книжарница на мистър Пенумбра“… Така че съм склонен да допусна, че не малка част от негативните мнения са написани точно от хора, които прекрасно разбират „как точно работят тЕя неща“ :)

  • 35. Liliya.Tocheva (10 декември 2017 в 11:48)

    Има доста термини, с които не всеки е запознат, но това е въпрос на интереси все пак. Въпреки, че не съм много запозната с тази материя, книгата ми беше интересна. Не толкова, колкото другите на Дан Браун, но не съжалявам, че съм я прочела!

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.