Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 220 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

70.

Дейвид Бекър стоеше, гледаше момичето пред себе си и знаеше, че това е краят на търсенето. Беше измила косата си и бе сменила дрехите си — може би с надежда приличният й външен вид дай помогне да продаде по-лесно пръстена, — но така и не бе могла да се качи на самолета за Ню Йорк.

Помъчи се да запази хладнокръвие. Беше на финала на идиотското си пътуване. Огледа пръстите й. Нямаше пръстен. Хвърли поглед на пътната й чанта. „Там е — помисли си. — Трябва да е там!“

Усмихвай се. Не можеше повече да крие вълнението си.

— Знаеш ли, сега е мой ред да те изненадам — каза той, но мисля, че имаш нещо, което ми трябва.

— О? — Меган го изгледа с подозрение.

Бекър извади портфейла си.

— Разбира се, ще съм щастлив да платя за него. — И започна да рови из банкнотите.

Меган изненадано ахна — явно разбра намеренията му съвсем погрешно. Хвърли изплашен поглед към въртящата се врата, преценявайки на око разстоянието — бе около петдесет метра.

— Мога да ти дам достатъчно да си купиш билет, ако…

— Не-не — побърза да го спре Меган и се усмихна насила. — Мисля, че се досещам какво имаш предвид. — Наведе се и започна да търси нещо в чантата си.

Бекър почувства лъч надежда. „У нея е“, помисли си той. Нямаше представа по какъв начин се е досетила какво иска от нея, но беше прекалено изморен, за да задава излишни въпроси. Всички мускули в тялото му с благодарност се отпуснаха. Представи си как предава пръстена на широко усмихнатия заместник-директор на АНС. А после двамата със Сюзан щяха да легнат в голямото легло в „Стоун Манър“ и да наваксат пропуснатото.

Момичето най-сетне намери онова, което търсеше — лютивия спрей, убийствена смес от няколко сорта люти чушки. Бързо се обърна и насочи струята право в очите на Бекър. Грабна пътната си чанта и побягна към вратата. Бекър се сгърчи на пода в агония, стиснал лице с ръцете си.