Дан Браун
Цифрова крепост (111)

110.

— Директор Фонтейн — каза Джаба, след като успя да си поеме дъх. — Нямаме избор. Трябва да изключим базата данни.

— Не може — отговори Фонтейн. — Резултатите ще са катастрофални.

Джаба знаеше, че директорът е прав. Базата данни на АНС беше свързана с повече от три хиляди клиенти от цял свят. Всеки ден военни от най-висш ранг отваряха сателитни снимки с актуална информация за дислокацията на въоръжените сили на други страни. Инженери на „Локхийд“ изтегляха структурирани по степента на засекретеност чертежи на съвременни оръжия. Агенти, изпратени в различни краища на света, проверяваха за настъпили промени в текущите им задачи. Базата данни на АНС бе гръбнакът на хиляди операции на американското правителство. Изключването й без предупреждение би предизвикало информационно затъмнение с непредсказуеми последици в разузнавателната общност.

— Съзнавам какво означава това, сър — обясни Джаба, — но просто нямаме избор.

— Обясни по-подробно — заповяда Фонтейн и хвърли бърз поглед на Сюзан, която стоеше до него, но тя изглеждаше като отнесена.

Джаба избърса челото си. На всички им беше ясно, че обяснението няма да им допадне.

— Този червей… — започна Джаба. — Червеят не изпълнява обикновен дегенеративен цикъл. Цикълът е селективен. С други думи… червеят яде само определени неща.

Бринкерхоф отвори уста, за да каже нещо, но Фонтейн му махна да мълчи.

— Повечето деструктивни програми от този тип просто изтриват базата данни — продължи Джаба, — но в нашия случай става дума за нещо по-сложно. Изтриването ще засегне само файлове с определени характеристики.

— Искаш да кажеш, че няма да атакува цялата база данни? — с надежда попита Бринкерхоф. — Но това е добре…

— Не! — избухна Джаба. — Лошо е! Толкова е лошо, че все едно ни го е начукал целият!

— Без цинизми! — скастри го Фонтейн. — За какви характеристики става дума? Файлове с военна информация? Секретни операции?…

Джаба поклати глава, погледна Сюзан, която все още сякаш беше някъде другаде, после каза:

— Сър, както ви е известно, всеки, който иска да се включи в базата данни отвън, трябва да мине през серия защитени сървъри, преди да получи достъп.

Фонтейн кимна. Йерархичната структура на достъпа до базата данни бе гениално замислена. Хората с допуск до нея можеха да се свързват по модем чрез интернет. И в зависимост от оторизиращата последователност получаваха достъп само до определените им информационни зони.

— Понеже сме свързани към глобалния интернет — обясни Джаба, — хакери, чужди правителства и акулите на ФЕГ се навъртат неуморно около тази база данни в опит да намерят начин да разбият защитата й.

— Знам — каза Фонтейн. — И също така неуморно и непрестанно филтрите на нашата защита ги държат настрана. Какво искаш да кажеш?

Джаба погледна разпечатката в ръцете си.

— Искам да кажа следното: червеят на Танкадо не атакува данните ни, а филтрите на защитата ни.

Фонтейн пребледня. Сега вече последиците му бяха ясни: червеят имаше за цел премахването на филтрите, благодарение на които базата данни можеше да предлага секретна информация. Без филтрите цялата информация в базата данни щеше да стане достъпна за всеки отвън.

— Трябва да се изключим — повтори Джаба. — Само след час всеки третокласник с модем ще има максимален допуск до всичко.

Фонтейн мълчеше.

Джаба очевидно губеше търпение. Накрая викна на Соши:

— Соши! Ви-ар! Веднага!

Соши хукна нанякъде.

Джаба често прибягваше до ви-ар. В компютърните среди ВР означава „виртуална реалност“, но в АНС съкращението се използваше за „визуална репрезентация“. В свят, пълен с техници и политици с различна степен на техническа компетентност, графичното представяне често бе единствената възможност да се илюстрира идея — една-единствена падаща крива обикновено предизвикваше десет пъти по-енергична реакция от томове таблични данни. Джаба знаеше, че в дадената ситуация ви-ар е най-прекият път да докаже основателността на безпокойствата си.

— Ви-ар! — извика Соши от един терминал в дъното на залата.

На стената пред тях се появи компютърно генерирана графика. Сюзан я погледна незаинтересовано, но всички други се взряха в екрана.

Графиката показваше мишена. В самия й център се намираше червен кръг с надпис „Данни“. Около центъра имаше пет концентрични окръжности — поясите бяха в различен цвят и с различна дебелина. Най-външният кръг бе с понижена наситеност на цвета и вече почти прозрачен.

— Имаме пет нива на защита — обясни Джаба. — Основния хост, който наричаме „Бастион“, два комплекта пакетни филтри за FTP и X11, тунелен блок и накрая РЕМ базиран прозорец за оторизация, резултат от проект „Тръфъл“. Външният щит, който практически изчезва пред очите ви, е хостът по външния периметър. Виждате, че вече почти го няма. До един час такава ще е съдбата и на петте щита. След това можем да приветстваме с добре дошъл всеки, който пожелае да ни посети. Защото тогава всеки байт информация на АНС ще бъде публично достояние.

Фонтейн разглеждаше диаграмата с пламтящ поглед. Вринкерхоф изпъшка безсилно:

— И този червей може да отвори нашата база данни за света?

— Детска игра за Танкадо — отсече Джаба. — „Гонтлит“ беше единствената ни сигурна защита. И Стратмор я ликвидира с едно щракване на пръсти.

— Но това е война — прошепна Фонтейн; в гласа му за първи път се промъкваше някаква емоция.

Джаба поклати глава.

— Съмнявам се Танкадо някога да е допускал, че може да се стигне дотук. Според мен е смятал, че винаги може да сложи край на играта.

Фонтейн гледаше замислено екрана, на който междувременно първата от петте стени се стопи без следа.

— Лека му пръст на „Бастион“! — извика един техник в дъното на залата. — В момента е оголен вторият щит!

— Трябва да започнем да изключваме — настоя Джаба. — Както се развиват нещата, смятам, че разполагаме с не повече от четиридесет и пет минути. Изключването е сложен процес.

Това беше истина. Базата данни на АНС бе конструирана по начин, предполагащ, че никога няма да остане без захранване — случайно или злоумишлено. Към многократното дублиране на телефонни и захранващи линии, осъществено под земята, и към проектираната с няколко нива на резервиране мрежа съществуваха няколко схеми на свързване към щатската електроподаваща мрежа с оглед избягване на зависимостта от един доставчик. Изключването на подобна система представляваше поредица от потвърждавания в рамките на специално изработен за екстрени ситуации протокол и беше много по-сложно от изстрелването на балистична ракета от атомна подводница.

— Имаме време — каза Джаба, — но само, ако не се бавим. Ръчното изключване ще ни отнеме около половин час.

Фонтейн продължаваше да гледа диаграмата, явно обмисляше съществуващите възможности.

— Шефе! — избухна Джаба. — Когато файъруолите се сринат, всеки жител на тази планета с компютър пред себе си ще получи висша степен на допуск до най-съкровените ни тайни! Говоря за онова ниво, на което не съществуват ограничения. Доклади от тайни операции! Внедрени агенти! Имена и адреси на всички участници във федералната система за охрана на свидетели! Кодове, оторизиращи изстрелването на ракети! Трябва да изключваме! Веднага!

Но директорът не изглеждаше развълнуван.

— Трябва да има някакъв друг начин.

— Да! — изкрещя Джаба. — Кил-кодът! Само че, както разбирам, единственият, на когото е известен, е мъртъв!

— А не можем ли да извъртим комбинациите? — предложи Бринкерхоф. — Методът на грубата сила. Да го налучкаме?

Джаба безпомощно вдигна ръце.

— Господи боже мой! Става дума за нещо като парола, с други думи — случайна комбинация. Няма как да се досетим. Да го налучкаме!? Ако смяташ, че можеш да въведеш шестстотин трилиона числа в следващите четиридесет и пет минути… моля, заповядай!

— Кил-кодът е в Испания — със слаб глас се намеси Сюзан. Всички присъстващи се обърнаха към нея. Това бяха първите й думи от доста време.

— Танкадо го е предал, преди да умре — обясни тя. Очите й бяха плувнали в сълзи.

Никой не разбираше за какво става дума.

— Ключът — обясни Сюзан и потръпна. — Командър Стратмор е изпратил там човек, който да го издири.

— И? — попита Джаба. — Намерил ли го е?

Сюзан неуспешно се опитваше да преглътне напиращите да бликнат сълзи.

— Да — задавено отговори тя. — Мисля, че е успял.