Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 218 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

43.

Чад Бринкерхоф — жизнерадостен мъж на четирийсет и пет — беше добре информиран, добре изгладен и добре подстриган. По летния му костюм не можеше да се забележи гънка, прашинка или не дай боже намек за износване. Косата му бе гъста, сламеноруса и… собствена до последния косъм. Очите му бяха искрящо сини — впечатление, леко подпомогнато от чудото на съвременните контактни лещи.

Той огледа дървената ламперия в кабинета си и за пореден път осъзна, че е стигнал върха на кариерата си в АНС. Работеше на 9-и етаж… в „махагоновия“ коридор, офис 9А197 — директорския апартамент.

Беше събота вечер и махагоновият коридор бе опустял, защото работещите тук отдавна се бяха изнесли по домовете си или някъде другаде, за да се отдадат на онези забавления, на които се отдават богатите облечени във власт мъже през малкото си свободно време. И макар Бринкерхоф винаги да бе мечтал за „истинска“ длъжност в Агенцията, той някак необяснимо и за себе си беше свършил като „личен помощник“ — официалното название за задънена улица в нечия кариера. Фактът, че работеше рамо до рамо с най-властния мъж в американската разузнавателна общност, бе слаба утеха. Защото Бринкерхоф се бе дипломирал с отличие в Андоувър и Уилямс, въпреки което… ето на, беше на средна възраст и без никаква реална власт. И прекарваше дните си, като организираше деловия календар на друг човек.

Имаше си определени предимства да си личен помощник на директора — Бринкерхоф разполагаше със свой богато обзаведен кабинет в самия директорски апартамент, с пълен достъп до всички отдели на АНС и с известно признание, дължащо се на престижа на институцията, за която работеше. Защото макар, образно казано, да бе „момче за всичко“, думата „всичко“ включваше задачи за най-високопоставените хора в ешелоните на властта. Дълбоко в себе си Бринкерхоф бе започнал да приема, че е роден да бъде нечий „личен помощник“ — достатъчно умен да води бележки, достатъчно симпатичен да дава пресконференции и… достатъчно ленив да е доволен от съдбата си.

Лепкаво сладкият звън на часовника на перваза над декоративната камина сложи край на поредния ден от жалкото му съществуване. „Мамка му — въздъхна той наум. — Пет следобед в събота. Какво правя още тук, по дяволите?“

— Чад?

Бринкерхоф погледна към вратата. Беше Мидж Милкен — личната съветничка по въпросите на вътрешната сигурност на Фонтейн. Беше на шейсетина години, възпълна и за голяма изненада на Бринкерхоф — все още доста апетитна. Неизлечима флиртаджийка и с три разтрогнати брака зад гърба си, Мидж шеташе из шестте стаи на директорския апартамент със сочна властност. Умът й сечеше като бръснач, интуицията й беше безпогрешна, работоспособността й чудовищна и за нея се шепнеше, че разбира механизмите на работа на АНС по-добре от Всевишния.

„Дявол да ме вземе — помисли си Бринкерхоф, загледан в баснословно скъпата й рокля от сив кашмир — или аз остарявам, или тя се подмладява“.

— Седмичните отчети — усмихна се тя и размаха като ветрило няколко документа. — Трябва да провериш показателите.

Бринкерхоф огледа тялото й.

— Оттук ми изглеждат отлични.

— Я стига, Чад — засмя се тя. — Достатъчно стара съм да ти бъда майка.

„Не ми го напомняй“ — каза той на себе си.

Мидж се приближи до бюрото му.

— Вече си тръгвах, но директорът иска да бъдат обработени и да са на писалището му, когато се прибере от Южна Америка. А това означава понеделник рано сутринта. — Тя стовари разпечатките пред него.

— Аз какво… да не съм счетоводител?

— Не, сладур, ти си организаторът на веселбата.

— И защо тогава трябва да смятам числа?

Тя разроши косата му.

— Защото искаш повече отговорност, нали така? Ето ти възможност.

Той я изгледа тъжно.

— Мидж… аз нямам личен живот.

Тя почука с молива си по листата.

— Това е животът ти, Чад Бринкерхоф. — Погледна го и тонът й омекна. — Мога ли да направя нещо за теб, преди да съм си тръгнала?

Той я изгледа умолително и завъртя схванатия си врат.

— Раменете ми има нужда от малко…

Но Мидж не захапа.

— Вземи аспирин.

— Малко масаж? — нацупи се по детски той.

Тя поклати глава.

— Според „Космополитен“ две трети от масажите на раменете завършват със секс.

Бринкерхоф се възмути.

— Само с нашите не става така.

— Именно. — Тя му намигна. — Това е проблемът.

— Мидж…

— Лека нощ, Чад. — И тя тръгна към вратата.

— Наистина ли си тръгваш?

— Знаеш, че бих останала, Чад — тя поспря на прага, — но и аз имам своята гордост. И не мога да приема да свиря втора цигулка… особено с тийнейджърка.

— Жена ми не е тийнейджърка — възрази Бринкерхоф. — Тя само се държи като тийнейджърка.

Мидж го погледна изненадано.

— Нямах предвид жена ти, Чад. — И невинно хлопна няколко пъти с клепачи. — Имах предвид Кармен. — Изговори името с подчертан пуерторикански акцент.

Гласът на Бринкерхоф му изневери.

— Коя?

— Кармен. От продоволствения отдел.

Бринкерхоф се изчерви. Кармен Уерта бе двайсет и седем годишна специалистка по сладкиши на работа в обслужващия сектор на АНС. Беше се боричкал с нея няколко сладки часа в склада.

Мидж насмешливо му намигна.

— Помни, Чад — Големия брат знае всичко.

„Големия брат? — Бринкерхоф възмутено преглътна. — Големия брат следи какво става из складовите помещения, така ли?“

Големия брат или „Брата“, както често го наричаше Мидж, беше „Центрекс 333“, инсталиран в малко отделно помещение непосредствено до заседателната зала в апартамента. „Брата“ бе светът на Мидж. Той получаваше данни от 148 наблюдателни телевизионни камери, 399 врати с електронни ключалки, 377 инсталирани телефонни подслушвателни устройства и 212 случайно „разхвърляни“ по територията на АНС микрофона.

Директорите на АНС бяха разбрали по трудния начин, че 26000 служители са не само голям актив, но и голям потенциален източник на проблеми. Всички големи пробиви в секретността на АНС за цялата история на Агенцията бяха станали отвътре. В задълженията на Мидж като аналитик на вътрешната сигурност влизаше да наблюдава всичко, ставащо на територията на АНС… явно включително складовите помещения.

Бринкерхоф се изправи, за да се защити, но Мидж вече излизаше.

— И ръцете над бюрото — предупреди го тя през рамо. — Няма да се пипаш, като си тръгна. Стените имат очи.

Бринкерхоф седна и се заслуша в отдалечаващите се по коридора стъпки. Поне можеше да е спокоен, че Мидж никога няма да каже на никого. Защото самата Мидж си имаше слабости… Моменти на недискретност — основно масажите на раменете му.

Мислите му се върнаха на Кармен. Представи си гъвкавото й тяло, мургавите й бедра, усиленото докрай радио, дънещо на средни вълни салса от Сан Хуан. Усмихна се. „Може да й се обадя, като свърша“.

Той разлисти първата разпечатка.

КРИПТО — ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ/ЕФЕКТИВНОСТ

Настроението му моментално се подобри. Мидж му бе дала проста задача — отчетите за „Крипто“ винаги бяха елементарни за обработка. Технически погледнато, той трябваше да състави подробен отчет, но единственият показател, от който директорът по правило се интересуваше, бе СРР — „средни разходи на разшифровка“. СРР показваше колко ориентировъчно струва работата на TRANSLTR по разшифроването на едно прехванато шифровано съобщение. Стига този показател да бе под $1000 на съобщение, Фонтейн намираше това за приемливо. „По един бон на бутилка. — Бринкерхоф се подсмихва. — Доларите на данъкоплатеца в действие“.

Запрелиства документа, за да провери дневните СРР. В главата му се въртеше образът на Кармен Уерта, намазана с мед и посипана с пудра захар. Още половин минута и край. Както винаги, с „Крипто“ нямаше никакви проблеми.

И точно преди да посегне към следващия отчет, нещо привлече погледа му. В долната част на последния лист последната стойност на СРР беше извън лимита. Сигурно щеше да пропусне това, ако числото не бе толкова голямо, че беше преминало в съседната колона и това бе нарушило прегледността на страницата. Бринкерхоф се взря и онемя.

999 999 999? Той ахна. Милиард долара? Образът на Кармен мигом се изпари. Разшифровка за милиард долара?

Остана вцепенен на стола си близо минута. След това панически изхвърча в коридора.

— Мидж! Веднага се върни!