Дан Браун
Цифрова крепост (62)

61.

Джаба лежеше по гръб, заклещен наполовина в отворения компютър. В устата си стискаше фенерче, в ръката — поялник, а на корема му бе разстлана електрическа схема. Току-що беше приключил със запояването на нов комплект атенюатори към повредената дънна платка. Мобилният му телефон иззвъня.

— Мамка му… — изруга той и се опита да бръкне за телефона си през плетеницата от кабели. — Джаба…

— Джаба, пак съм аз — Мидж.

Лицето му просветна.

— Мидж. Два пъти за една нощ? Хората ще започнат да шушукат.

— В „Крипто“ има проблем — каза тя напрегнато.

Джаба се намръщи.

— Това нали го обсъдихме. Не помниш ли?

— Проблем със захранването.

— Не съм електротехник. Обади се в отдел „Поддръжка“.

— Куполът е тъмен.

— Привидяло ти се е. Върви си у дома. — И той отново насочи вниманието си към схемата.

— Черен е като катран! — извика тя.

Джаба въздъхна и остави фенерчето.

— Мидж, първо, там има монтирано аварийно захранване. И никога не може да стане черен като катран. На второ място, точно в момента Стратмор може да вижда „Крипто“ малко по-добре от мен. Защо не се обадиш на него?

— Защото това е свързано с него. Той крие нещо.

Джаба извъртя очи.

— Мидж, сладурче, в момента съм се оплел до ушите в един сериен кабел тук. Ако ме викаш на среща, ще го разрежа и ще се освободя. Но ако не е така, позвъни в „Поддръжка“.

— Джаба, става дума за нещо много сериозно. Усещам го.

Дали наистина можеше да го усети? От друга страна, помисли си Джаба, официално се знаеше, че напоследък Мидж не е на кеф.

— Виж, щом Стратмор не се безпокои, и аз не се безпокоя.

— Но „Крипто“ е черен като катран, дявол да го вземе!

— В такъв случай значи Стратмор е решил да погледа звездите.

— Джаба! Не смей да мислиш, че си правя майтап!

— Окей, окей… — изръмжа той и се надигна на лакът. Може генераторът да се е повредил. Щом свърша тук, веднага ще се отбия в „Крипто“ и…

— Нали каза, че имали аварийно захранване? — не се успокояваше Мидж. — Ако им е гръмнал генераторът, защо не се е включило аварийното?

— Не знам. Може TRANSLTR да работи и цялата аварийна мощност да отива към него.

— Но защо тогава не го спрат? Може да е вирус. Ти одеве спомена нещо за вируси.

— По дяволите, Мидж! — избухна най-сетне Джаба. — Споменах, че в „Крипто“ няма вирус! Престани да се държиш като проклета параноичка!

В слушалката се възцари тишина.

— Уф, Мидж… — извини се Джаба. — Добре, нека ти обясня. — Но гласът му оставаше напрегнат. — Първо на първо, разполагаме с „Гонтлит“ и никакъв вирус не може да мине през него. Второ, ако е имало проблем с електрозахранването, той би бил свързан с хардуера, само че предполагам разбираш, че вирусите не спират тока, а унищожават данни. Каквото и да става в „Крипто“, то не е вирус.

Мълчание.

— Мидж? Чуваш ли ме?

Отговорът на Мидж бе леденостуден:

— Джаба, аз си върша работата. Не очаквам някой да ми крещи, че правя точно това. И най-сетне, когато се обаждам, за да се поинтересувам защо един цял корпус от АНС, в който са инвестирани милиарди долари, е тъмен като… като и аз не знам какво, очаквам професионален отговор.

— Уф, добре де.

— Едно най-просто „да“ или „не“ би ми било достатъчно. Възможно ли е проблемът на „Крипто“ да е свързан по някакъв начин с вирус?

— Мидж… нали ти казах…

— Да или не? Възможно ли е в TRANSLTR да има вирус?

Джаба въздъхна.

— Не. Мидж. Това е абсолютно изключено.

— Благодаря ти.

Той се засмя насила и се опита да разведри обстановката:

— Освен, ако не допускаш, че Стратмор лично е написал вирус и е заобиколил моите филтри.

Настъпи тишина. Когато Мидж проговори отново, в гласа й звучеше смайване:

— Искащ да кажеш, че Стратмор може да заобиколи филтрите?

Джаба пак въздъхна.

— Това беше шега, Мидж.

Но разбираше, че вече е прекалено късно.