Дан Браун
Цифрова крепост (24)

23.

Сюзан седеше сама във „Възел 3“. Топлеше пръстите си с чаша билков чай и търпеливо чакаше връщането на трейсъра.

Като старши криптолог, Сюзан си бе избрала терминала, предоставящ най-добър изглед — работещият на него имаше поглед върху цялото пространство под купола на отдел „Крипто“. През стъклената стена се виждаше и разположеният в средата на помещението TRANSLTR.

Провери колко време е минало. Чакаше вече цял час. Явно в ARA не бързаха да препратят пощата на „Северна Дакота“. Въздъхна тежко. Въпреки усилията й да изхвърли от мислите си сутрешния разговор с Дейвид, разменените думи не излизаха от главата й. Разбираше, че се е държала прекалено твърдо с него. Надяваше се да е добре в Испания.

От унеса я изтръгна острото съскане на плъзгащата се врата. Тя вдигна очи и простена наум. На прага стоеше Грег Хейл.

Грег Хейл бе висок мускулест блондин с гъста коса и трапчинка на брадичката. Беше гръмогласен, як и натруфено облечен. Колегите го бяха кръстили „Халит“ — на името на минерала. Хейл си бе внушил, че става дума за някакъв рядък вид скъпоценен камък — нещо достойно за ненадминатия му интелект и коравата му физика. Ако егото му бе позволило да отвори някоя енциклопедия, щеше да открие, че става дума за солен остатък след изпаряването на океаните.

Както всички криптолози на АНС, Хейл заработваше добре. Обаче имаше проблем със запазването на тази тайна. Така че караше бял „Лотус“ с шибидах и оглушителна стереосистема. Беше маниак на тема разни устройства и колата му бе най-добрата илюстрация що за човек е, понеже в нея имаше инсталирани: компютърна GPS система, гласово-активирани ключалки на вратите, активна петточкова антирадарна система и клетъчен факс-телефон, гарантиращ му, че никога няма остане извън обхват. Персонализираната регистрационна табела на колата му беше MEGABYTE със светеща във виолетов цвят неонова рамка.

Грег Хейл бе намерил спасение от съдбата на дребен престъпник в американската морска пехота. Там бе научил и компютрите. В крайна сметка се бе превърнал в един от най-добрите програмисти на Флота и бе поел по пътя на славна военна кариера. Два дни преди да приключи третия си мандат, бъдещето му внезапно се бе променило. По време на пиянска свада Хейл бе убил по непредпазливост колега пехотинец. Корейското бойно изкуство таекуондо, макар и умение на самозащита, се бе оказало смъртоносно. Бяха го разжалвали веднага.

След като бе излежал малката си присъда, Халит бе започнал да търси работа като програмист в частния сектор. Не бе правил опити да скрие инцидента, довел до края на неговата така и несъстояла се кариера, и успешно бе изкушавал колебаещите се работодатели с предложението да поработи месец за тях, без да му плащат. Не бе имало недостиг на желаещи да опитат — и след като се бяха убеждавали, че е на ти с компютрите, бяха искали да го задържат.

С натрупването на опит като програмист Хейл си бе създал благодарение на интернет и безброй връзки из целия свят. Беше от новото поколение киберманиаци, разполагащи с имейл кореспонденти във всяка страна по света, и с интерес посещаваше както чат клубове със съмнителна слава, така и европейските електронни форуми. На два пъти го бяха уволнявали, защото бе използвал служебния си достъп до интернет, за да сваля порно-снимки.

— Какво правиш тук? — попита Хейл и я изгледа втренчено. Нямаше съмнение, че бе разчитал да разполага с „Възел 3“ за себе си в този съботен ден.

Сюзан си наложи да запази хладнокръвие.

— Събота е, Грег, Мога да ти задам същия въпрос. — Всъщност тя знаеше с какво се занимава Грег тук. Той беше неизлечим компютърен маниак. Без да се съобразява с правилото да се почива в събота, Грег често идваше в „Крипто“ през уикендите, за да разполага с повече изчислителна мощност за тест на новите програми, над които работеше.

— Просто исках да оптимизирам няколко реда код и да проверя електронната си поща — обясни Хейл, без да спира да я оглежда. — Та за какво каза, че си дошла ти днес тук?

— Не съм ти казала — отговори Сюзан.

Хейл заинтригувано изви вежди.

— Хайде да не се правим на свенливи. Знаеш, че във „Възел 3“ тайни няма. Един за всички, всички за един и така нататък.

Сюзан отпи от билковия си чай, подчертано, без да му обръща внимание. Хейл сви рамене, тръгна към кухненския бокс на „Възел 3“ — това винаги бе първата му спирка тук, престорено въздъхна дълбоко и огледа, без да се притеснява, краката на Сюзан, показващи се под масичката на терминала. Без да го поглежда, Сюзан ги прибра и продължи да работи. Хейл се ухили.

Сюзан бе свикнала с опитите му да я свали. Любимата му фраза бе намекът за по-близък интерфейс с цел да установят степента на съвместимост на индивидуалния им хардуер. Фраза, от която стомахът на Сюзан се обръщаше. Проблемът бе, че беше прекалено горда, за да се оплаче на Стратмор от Хейл — беше й много по-лесно да не му обръща внимание.

Хейл отиде до бокса, извади от хладилника кутия тофу и лакомо изяде няколко лъжици. После се облегна на кухненската печка и приглади сивите си панталони „Белвиен“ и колосаната си риза.

— Дълго ли ще останеш?

— Цяла нощ — късо му отговори Сюзан.

— Хм… — Хейл игриво изгука: — Една незабравима нощ в Кошарката, само двамцата.

— Само тримцата — поправи го Сюзан. — Стратмор е горе. На твое място щях да се разкарам, преди да ме видят.

Хейл сви рамене.

— Щом не възразява срещу твоето присъствие… Сигурно много се наслаждава на компанията ти.

Сюзан се насили да замълчи.

Хейл се засмя, прибра кутията с тофу, взе бутилка зехтин и отпи няколко глътки. Беше безкомпромисен на тема здравословен начин на живот и твърдеше, че зехтинът прочиства червата му. Когато не досаждаше на колегите си с предложение да опитат сока му от моркови, превъзнасяше разумността от профилактика на дебелото черво.

После остави зехтина и отиде при компютъра си. Беше доста далече от този на Сюзан, но тя все пак усети афтършейва му и сбърчи нос.

— Хубав одеколон, Грег. Цялото шишенце ли си излял?

Хейл щракна ключа на терминала.

— Всичко за теб, мила.

Докато той чакаше терминала си да загрее, Сюзан внезапно се сети нещо, което я разтревожи. Ами ако Хейл извикаше таймера на текущата задача? Нямаше никаква разумна причина да го направи, но Сюзан бе убедена, че такъв като него никога няма да се хване на нелепата история за диагностика, която се опъва на TRANSLTR вече цели шестнайсет часа. Хейл щеше да настои за истината. А точно истината бе онова, което Сюзан не желаеше да споделя с него. Просто нямаше доверие на Грег Хейл. Той не бе от „материала“ на АНС. Сюзан се бе противопоставила на назначаването му, но АНС не бе имала избор. Хейл бе резултат на операция по минимизиране на щетите.

Фиаското „Скипджак“.

Преди четири години, в опит да създаде единен стандарт на криптосистема с публични ключове, Конгресът бе натоварил най-добрите математици на нацията — тоест работещите в АНС — да създадат нов супералгоритъм. Замисълът бе Конгресът да гласува закон, обявяващ новия алгоритъм за национален стандарт, което щеше да реши проблемите по съвместимостта на различните шифрови системи, затрудняващи комуникациите между големите корпорации.

Разбира се, да се поиска от АНС да помогне в подобряването на криптоинфраструктурата в областта на системите с публични ключове бе като да поискаш от осъдения на смърт да скове собствения си ковчег. По онова време TRANSLTR още не бе даже на проектна фаза и всякакви подобрения на съществуващите системи само щяха да затруднят и без това сложната работа на АНС.

ФЕГ бе разбрала този конфликт на интереси и най-енергично бе лобирала идеята, че АНС ще предложи слаб алгоритъм за нещо, с което тя сама да може да се справи. За да успокои духовете, Конгресът бе обявил, че след като АНС приключи работата си върху алгоритъма, формулата ще бъде публикувана за анализ от математиците по света, които да се изкажат за качеството на постигнатото.

Не съвсем охотно ръководеният от Стратмор екип на АНС бе създал алгоритъм, станал известен под името „Скипджак“. „Скипджак“ бе представен пред Конгреса за одобрение. Математици от кол и въже се нахвърлиха върху него — и останаха силно впечатлени. Единодушното заключение бе, че става дума за силен, надежден, чист алгоритъм, притежаващ всички качества да се превърне в национален стандарт.

Три дни преди Конгресът да гласува одобряването на „Скипджак“, младият математик от „Бел Лабс“ Грег Хейл шокира света, като обяви, че е намерил „задна врата“, скрита дълбоко в алгоритъма.

„Вратичката“ представляваше няколко написани от Стратмор реда код, маскирани като невинно изглеждащ програмен текст и включени в тялото на алгоритъма. Вмъкването бе осъществено по толкова изкусен начин, че никой, с изключение на Грег Хейл, не им бе обърнал внимание. Ефектът от включването на този код се свеждаше до това, че шифровани със „Скипджак“ текстове можеха да бъдат четени с тайна парола, известна само на АНС. Стратмор за малко не бе успял да превърне предложението за националния стандарт за зашифроване в най-големия разузнавателен удар в историята на АНС, защото АНС щеше да държи шперца за всички шифровани в Америка съобщения.

Разбиращите от компютри бяха възмутени. Членовете на ФЕГ се нахвърлиха като лешояди на скандала, разпердушиниха Конгреса заради проявената наивност, и обявиха АНС за най-голямата заплаха за свободния свят от времето на Хитлер. Стандартът за зашифроване се оказа мъртвороден.

Никой не се изненада, когато след два дни Грег Хейл бе назначен на работа в АНС. Стратмор бе сметнал, че от стратегическа гледна точка е по-добре Хейл да работи вътре в АНС за целите на ведомството, отколкото навън — срещу него.

Стратмор бе посрещнал скандала около „Скипджак“, без да се огъне. Най-енергично бе защитил пред Конгреса действията си и бе предупредил, че жаждата на обществеността за тайна на личните комуникации един ден ще се обърне срещу интересите на хората. Бе настоял, че обществото има нужда някой да бди над него и че има нужда от АНС, за да бъде опазен мирът. Разбира се, групи като ФЕГ мислеха иначе. И се бореха срещу него оттогава — и досега.