Дан Браун
Цифрова крепост (118)

117.

— Започваме излъчването след десет секунди — каза агент Смит. — Ще предаваме през кадър и ще изпуснем звука, за да сме максимално близко до реално време.

Всички на подиума се бяха смълчали — гледаха и чакаха. Джаба чукна няколко клавиша и пренареди видеостената. Съобщението на Танкадо отиде най-вляво:

САМО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ СПАСИ СЕГА…

В дясната част на стената се виждаше статичен изглед на вътрешността на микробуса и Бекър и двамата агенти, събрани около камерата. В центъра се появи размит образ. Кадърът се разпадна в бял шум, после отново се материализира в черно-бял изглед на парка.

— Начало — поясни агент Смит.

Филмът беше като от старите ленти — образът бе наклонен и подскачащ, което донякъде бе резултат от пропускането на кадри, процес, който намаляваше наполовина обема на информацията и така ускоряваше предаването й.

В началото се показваше общ план на обширни затревени площи, затворени в единия край от полукръгла фасада — севилското Аюнтамиенто. На фона се виждаха дървета. Паркът беше празен.

— Х-11 сдаде! — извика техник. — Много гладен червей бе!

Смит започна да разказва. Коментарът му се отличаваше с безпристрастността на опитен агент.

— Това е кадър от микробуса — каза той, — намиращ се на около петдесет метра от зоната на убийството. Танкадо се приближава отдясно. Улохот се крие в дърветата отляво.

— Тук сме малко притеснени с времето — намеси се Фонтейн. — Предлагам да преминем към същността не нещата.

Агент Колиандър докосна няколко бутона и скоростта на кадрите се увеличи.

Всички на подиума с нетърпение изгледаха появяването на бившия си колега Енсей Танкадо в кадър. Ускорената кадрова скорост правеше цялата сцена малко комична. Леко подскачайки, Танкадо влезе в парка и явно огледа сцената пред себе си. Заслони очи и хвърли поглед към кулите по огромната фасада.

— Ето сега… — предупреди Смит. — Улохот е професионалист. Ще видите първия му изстрел.

Смит беше прав. Зад дърветата вляво на екрана нещо проблесна. В следващия миг Танкадо се хвана за гърдите. Залитна за момент. Камерата приближи в едър план, образът играеше и не бе на фокус.

Докато събитията се развиваха на висока скорост, агент Смит продължи разказа си:

— Както можете да забележите, Танкадо веднага получава сърдечна криза.

Сюзан гледаше кадрите и усещаше как й призлява. Танкадо се улови за гърдите с кривите си ръце и на лицето му се изписа неразбиране и ужас.

— Забележете — допълни Смит, — че погледът му е насочен надолу, към него самия. Той нито за секунда не поглежда около себе си.

— И това е важно? — попита Джаба.

— Абсолютно — отбеляза Смит. — Ако Танкадо беше заподозрял нещо нечисто, инстинктивно щеше да огледа околността. Както виждате, не прави нищо такова.

На екрана Танкадо се свлече на колене, все така вкопчил пръсти в гърдите си. Не вдига поглед изобщо. Енсей Танкадо бе сам и умираше в самота и забвение.

— Странно — чу се озадаченият глас на Смит. — Травмиращите куршуми обикновено не убиват толкова бързо. Понякога, когато обектът е едър човек, те изобщо не могат да убият.

— Слабо сърце — отбеляза Фонтейн.

Смит изви вежди видимо впечатлен.

— В такъв случай, прекрасен избор на оръжието.

Сюзан видя Танкадо да се катурна на една страна и бавно да се отпуска по гръб. Лежеше и гледаше нагоре, все така притиснал ръце до гърдите си. Камерата изведнъж се отмести от него и се насочи към горичката. Там се появи мъж с очила с телени рамки. Носеше доста голямо куфарче за документи. Започна да се приближава към агонизиращия Танкадо, пръстите му изпълняваха странен танц.

— Работи с „Монокъл“ — обясни агент Смит. — Изпраща съобщение за ликвидирането на Танкадо. — Обърна се към Бекър и се подсмихна. — Улохот май е имал навика да обявява убийствата си, преди жертвите му предадат богу дух.

Колиандър ускори филма още малко и камерата последва Улохот в приближаването му към жертвата. Отнякъде дотича възрастен мъж и коленичи до Танкадо. Улохот забави ход. Миг по-късно от същата посока се приближиха още двама души — огромен дебелак и червенокоса красавица. Те също се наведоха над Танкадо.

— Неудачен избор на мястото за атака — безстрастно отбеляза Смит. — Улохот несъмнено е смятал, че жертвата му е изолирана от другите посетители на парка.

На екрана се видя как Улохот наблюдава сцената за момент, а после пак се изтегля под прикритието на дърветата, видимо решен да изчака.

— Сега идва моментът на предаването — подсказа Смит. — При първото гледане на филма не го забелязахме.

Сюзан гледаше събитията на екрана. Танкадо се задушаваше, но явно се опитваше да съобщи нещо на добрите самаряни, коленичили до него. След това отчаяно размаха лявата си ръка и едва не удари стареца в очите. Задържа за миг недъгавата си ръка пред погледа му. Камерата фокусира върху трите деформирани пръста на Танкадо и на единия от тях, ясно видим под испанското слънце, проблесна златният пръстен. Танкадо пак завря ръка в лицето на стареца и той отскочи. Сега Танкадо се обърна към жената и вдигна трите си криви пръста точно пред лицето й, сякаш я молеше да разбере нещо. Пръстенът блестеше под слънцето. Жената извърна поглед. Танкадо се задави, обърна се към дебелия и направи последен опит.

Изведнъж старецът се изправи и побягна нанякъде, най-вероятно за помощ. Танкадо все така държеше ръката си под носа на дебелия. Той посегна и хвана китката на умиращия, сякаш за да му помогне. Танкадо погледна нагоре към пръстите си, после се взря в очите на дебелия. И леко му кимна, сякаш му казваше: „Да“.

После тялото му се отпусна.

— Господи! — прошепна Сюзан.

Камерата се отмести към криещия се сред дърветата Улохот, но убиеца го нямаше. В кадъра влезе моторизиран полицай. Камерата рязко се върна на лежащия Танкадо. Коленичилата до него жена явно чу сирената на мотоциклета, защото се огледа тревожно и после започна да дърпа дебелия за ръката — несъмнено го умоляваше да се махат. Двамата забързано се отдалечиха.

Камерата даде Танкадо в едър план. Ръцете му бяха събрани върху безжизнения му гръден кош. Пръстена го нямаше.