Дан Браун
Цифрова крепост (66)

65.

Бринкерхоф крачеше из офиса на Мидж.

— Никой не е заобикалял „Гонтлит“. Това е невъзможно!

— Бъркаш — отсече тя. — Току-що разговарях с Джаба. Той каза, че миналата година е инсталирал възможност за заобикаляне на филтрите му.

Личният помощник на Фонтейн я изгледа със съмнение.

— Чувам такова нещо за пръв път.

— Никой не го е чувал. Това е трябвало да бъде голяма тайна.

— Мидж — отново заспори Бринкерхоф, — Джаба е маниак на тема сигурност и защита! Той никога не би инсталирал програмен ключ за заобикаляне на филтрите…

— Стратмор го е накарал — прекъсна го тя.

Бринкерхоф буквално си представи как мозъкът й щрака.

— Помниш ли миналата година — попита тя, — когато Стратмор работеше върху онази антисемитска терористична група в Калифорния?

Бринкерхоф кимна. Това бе един от големите удари на Стратмор. Използвайки TRANSLTR, за да разбие прехванато шифровано съобщение, той бе разкрил заговор да се заложи бомба в едно еврейско училище в Лос Анджелис. Беше успял да разшифрова някакъв имейл само дванайсет минути, преди бомбата да експлодира, и с едно светкавично телефонно обаждане беше спасил живота на триста ученици.

— Е, нека сега ти кажа нещо — продължи Мидж. — Според Джаба Стратмор е прехванал онзи имейл шест часа преди бомбата да гръмне.

Челюстта на Бринкерхоф увисна.

— Но… но… защо е чакал толкова?

— Защото не е могъл да накара TRANSLTR да разбие шифъра. Опитвал какво ли не, но „Гонтлит“ неизменно отхвърлял файла. Бил шифрован с някакъв алгоритъм с публично известен ключ, който филтрите още не познавали. И на Джаба му трябвали почти шест часа да ги актуализира.

Бринкерхоф беше смаян.

— Стратмор побеснял. И накарал Джаба да инсталира ключ за заобикаляне на „Гонтлит“, в случай че нещо подобно се случи пак.

— Господи — възкликна Бринкерхоф. — Нямах представа. — После присви очи. — Всъщност… какво искаш да ми кажеш с това?

— Според мен Стратмор вчера е използвал точи ключ… за да обработи файл, който „Гонтлит“ е отхвърлил.

— Е, и? Нали ключът е затова?

Мидж поклати глава.

— Не и ако във файла има вирус.

Бринкерхоф подскочи.

— Вирус? Откъде накъде вирус?

— Това е единственото обяснение — каза тя. — Според Джаба само вирус може да вкара TRANSLTR в толкова дълго продължаващ цикъл, така че…

— Чакай малко! — прекъсна я Бринкерхоф. — Стратмор ми заяви, че всичко е наред!

— Лъже.

Бринкерхоф не можеше да разбере.

— Искаш да кажеш, че Стратмор съзнателно е вкарал вирус в TRANSLTR?

— Не — остро отговори тя. — Не мисля, че е знаел за съществуването на вирус. Според мен са го изработили.

Бринкерхоф загуби дар слово. Според него Мидж Милкен определено не бе с всичкия си.

— Това предположение обяснява много неща — настоя тя. Най-малкото обяснява защо е останал тук цяла нощ.

— Вкарвал е вируси в собствения си компютър?

— Престани! — с досада каза тя. — Опитва се да прикрие собствената си грешка! А сега не може да спре TRANSLTR и да възстанови захранването, защото вирусът е вкарал процесорите в безкраен цикъл, от който не могат да излязат.

Бринкерхоф извъртя театрално очи. Мидж и в миналото бе откачала, но никога като сега. Опита се да я успокои:

— Джаба, изглежда, не се притеснява много.

— Джаба е глупак — изсъска тя.

Това вече изненада Бринкерхоф. Никой никога не беше наричал Джаба глупак — „прасе“ може би да, но „глупак“?…

— Опитваш се да наложиш женската си интуиция над научните степени на Джаба в сферата на антиинвазивното програмиране? — И като видя, че го гледа неприязнено, вдигна примирително ръце. — Мидж, знам, че мразиш Стратмор, но…

— Това няма нищо общо със Стратмор! — На Мидж започваше да й писва от тази „констатация“. — Първото, което трябва да направим, е да се уверим, че Стратмор наистина е заобиколил „Гонтлит“. След което трябва да се обадим на директора.

— Страхотно! — изпъшка Бринкерхоф. — Защо не взема да позвъня на Стратмор и да го помоля да ни изпрати подписано от него заявление?

— Не става! — отговори тя, без да обръща внимание на сарказма му. — Стратмор вече ни излъга веднъж. — После го погледна в очите. — Имаш ли ключ за кабинета на Фонтейн?

— Естествено, нали съм личният му помощник.

— Дай ми го.

Бринкерхоф не можеше да повярва на ушите си.

— Мидж, надявам се да ме разбереш, но няма абсолютно никакъв начин да те пусна в кабинета му.

— Налага се! — настоя тя. После се обърна и започна да въвежда нещо на клавиатурата на Големия брат. — Поисках списъка със заданията в опашката на TRANSLTR. Ако Стратмор е заобиколил „Гонтлит“, това веднага ще се види на разпечатката.

— И какво общо има това с кабинета на Фонтейн?

Тя го изгледа яростно.

— Този списък може да бъде разпечатан само на принтера в кабинета на Фонтейн. Не ми казвай, че не го знаеш!

— Причината е, че става дума за информация с поверително съдържание, Мидж.

— Това е криза. Трябва да видя списъка.

Бринкерхоф сложи ръце върху раменете й.

— Мидж, успокой се, моля те. Знаеш, че не мога да…

Тя изсумтя и пак се обърна към клавиатурата.

— Пускам го да се разпечатва. Влизам там, вземам го и излизам. Дай ми ключа!

— Мидж…

Тя свърши с клавиатурата и отново се обърна към него.

— Чад, справката се разпечатва за трийсет секунди. Ето как ще се разберем. Даваш ми ключа. Ако Стратмор е заобиколил филтрите, викаме охраната. Ако бъркам, тръгвам си, а ти отиваш да мажеш мармалад по Кармен Уерта. — Изгледа го злобничко и протегна ръка. — Чакам…

Бринкерхоф изпъшка и за сетен път съжали, че я бе върнал от коридора да провери отчета на „Крипто“. После изгледа протегнатата й ръка.

— Говориш за класифицирана информация в кабинета на директора. Имаш ли представа какво ще се случи, ако ни хванат?

— Директорът е в Южна Америка.

— Съжалявам… — каза след кратко колебание Бринкерхоф. — Просто не мога! — Скръсти ръце на гърдите си и тръгна да излиза.

Мидж го изгледа. Сивите й очи пламтяха.

— О, можеш, можеш… — прошепна тя, обърна се към Големия брат и отвори видеоархивата.

„Ще й мине“, каза си Бринкерхоф, докато се настаняваше зад бюрото си, за да прегледа останалите отчети. Как можеше да очакват от него да предаде ключовете от офиса на директора, защото Мидж я гони параноята?

Беше започнал с разбивката за КОМСЕК, когато работата му бе прекъсната от шум на гласове, идващи от съседната стая. Заряза разпечатките и отиде да види какво става.

Всъщност в апартамента бе тъмно, с изключение на синята светлина, изливаща се през открехнатата врата на Мидж, Вслуша се. Гласовете не спираха. Звучаха… възбудени?

— Мидж?

Тръгна през тъмнината към кабинета й. Сега вече гласовете му звучаха определено познати. Бутна вратата. Стаята беше празна. Столът на Мидж също. Звукът идваше над главата му. Бринкерхоф вдигна поглед към видеомониторите й моментално му призля. На дванайсетте екрана се разиграваше една и съща сцена: перверзно хореографиран балет. Бринкерхоф се подпря на бюрото на Мидж и остана да гледа парализиран от страх.

— Чад? — чу се глас зад него.

Той се стресна, извърна се и се взря в полумрака. Мидж стоеше в ъгъла на приемната, непосредствено до двукрилата врата за кабинета на директора. Ръката й беше протегната и разтворена.

— Ключовете, Чад!

Лицето на Бринкерхоф пламна. Той пак погледна мониторите. Опита се да не вижда образите над главата си, но беше безнадеждно. Той беше навсякъде, стенещ от удоволствие и страстно галещ малките, намазани с мед гърди на Кармен Уерта.