Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 218 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

33.

Токуген Нуматака гледаше през прозореца и крачеше като животно в клетка. „Северна Дакота“ не се бе обадил. „Проклети американци! Никакво понятие за точност!“

Беше готов сам да му позвъни, но не разполагаше с телефонния му номер. Мразеше да прави бизнес по този начин когато нещата се контролираха от друг.

Всъщност още в самото начало Нуматака се бе досетил за възможността обажданията на „Северна Дакота“ да се окажат номер… например някакво разиграване от страна на японски конкурент. Някогашните му съмнения отново го бяха налегнали. Имаше нужда от допълнителна информация.

Излезе стремително от офиса си и зави надясно в главния коридор на „Нуматака“. Служителите почтително се покланяха, докато той вървеше напред, без да ги забелязва. Нуматака не бе толкова лековерен, че да приема тази почтителност за обич — поклонът бе акт на вежливост, който японските служители отдаваха дори на най-безмилостния си началник.

Нуматака влезе в помещението на телефонната централа на собствената си компания. Всички входящи обаждания се приемаха от една-единствена телефонистка, обслужваща „Corenco 2000“ — терминал за двайсет линии. Жената беше заета, но при влизането на Нуматака стана и се поклони.

— Седни! — отсече той.

Тя се подчини веднага.

— Днес получих обаждане в пет без пет на личната ми линия. Можеш ли да разбереш откъде ми позвъниха? — Нуматака не можеше да си прости, че бе пропуснал да се поинтересува по-рано.

Телефонистката изплашено преглътна.

— На тази централа нямаме инсталирана система за идентифициране на обаждащия се, сър. Но бих могла да се свържа с телефонната компания. Сигурна съм, че те ще могат да помогнат.

Нуматака не се съмняваше ни най-малко, че телефонната централа би могла да помогне. В ерата на цифровите връзки анонимността бе нещо забравено. Телефонните компании можеха да кажат точно кой се е обаждал и колко време е продължил разговорът.

— Направи го! — нареди той. — И ми съобщи веднага щом научиш.