Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 218 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

84.

Джаба приключи с последната спойка и удовлетворено въздъхна. Изключи поялника, остави фенерчето и остана легнал в тъмнината на големия компютър, за да си отдъхне. Беше като пребит. Вратът го болеше. Работата в компютър винаги бе изпитание, особено за човек с неговите габарити.

„А ги правят все по-малки“, със съжаление помисли той. Затвори очи в напълно заслужен миг на отдих и в този момент някой го задърпа за обувката.

— Джаба! Излез веднага! — извика женски глас.

„Стига вече, Мидж“, простена той наум.

— Джаба! Веднага!

Той с нежелание започна да се измъква.

— За бога, Мидж! Нали ти казах… — Но не беше Мидж.

Джаба се ококори от изненада.

— Соши?!

Соши Кута бе четиридесеткилограмово шило. Освен това беше и дясната ръка на Джаба — випускничка на Масачузетския технологичен институт, сис-сек с мозък, който сечеше като бръснач. Често оставаше до късно с Джаба и беше една от малцината в екипа му, които не се страхуваха от него. Изгледа го и попита рязко:

— Защо не отговаряш на телефона си? Не реагира и на повикването ми…

— Повикването ти? — повтори тъпо Джаба. — Но аз мислех, че е…

— Няма значение. С главната база данни става нещо странно.

Джаба погледна часовника си.

— Странно? — Сега вече имаше повод за загриженост. — По-конкретно?

Само след секунди Джаба се носеше на пълна скорост по коридора към компютъра с базата данни.