Дан Браун
Цифрова крепост (14)

13.

Токуген Нуматака стоеше в разкошно обзаведения си кабинет и гледаше градския пейзаж на Токио. Служителите му, както и конкурентите му, го познаваха като акута саме — „смъртоносната акула“. Цели три десетилетия той бе надхитрявал, надплащал, надрекларимирал цялата си японска конкуренция и сега бе на прага да се превърне в гигант и от световен мащаб.

Предстоеше му да сключи най-значителната сделка в живота си — сделка, която щеше да превърне „Нуматек Корпорейшън“ в бъдещия „Майкрософт“. Кръвта му кипеше от циркулиращия в нея адреналин. Бизнесът бе война… а войната бе страшно възбуждаща.

Макар Токуген Нуматака да бе имал известни съмнения, когато преди три дни му се бяха обадили, сега вече знаеше истината. Беше благословен с миоури — добро бъдеще. Боговете бяха избрали него.

— Имам копие на ключа за „Цифрова крепост“ — бе съобщил в слушалката глас с американски акцент. — Желаете ли да го купите?

Нуматака едва не се бе изсмял на глас. Веднага подуши, че това е някаква измама. „Нуматек Корп“ бе предложила много щедра сума в търга за новия алгоритъм на Енсей Танкадо и сега един от съперниците на компанията играеше игрички, опитвайки всичко, за да разбере размера на залога.

— Имате ключа? — престори се, че проявява интерес Нуматака.

— Да. Казвам се Северна Дакота.

Нуматака потисна напиращия в него смях. Всички знаеха за „Северна Дакота“. Танкадо бе съобщил пред пресата за мистериозния си партньор. Бе направил много мъдър ход с решението да се „обзаведе“ с партньор, защото даже в страна като Япония бизнесът не се свенеше от мръсни номера и хората сякаш бяха забравили какво означава да имаш чест. Енсей Танкадо не се намираше в безопасност. Достатъчно бе само една фирма да опита по-груба игра и ключът щеше да бъде публикуван, но тогава щяха да пострадат всички производители на софтуер на пазара.

Нуматака дръпна дълбоко от пурата си „Умами“ и реши да продължи още малко достойната за съжаление игра на обаждащия се.

— Значи продавате ключа, така ли? Много интересно… И какво мисли Енсей Танкадо по въпроса?

— Не съм се клел във вярност пред господин Танкадо. Господин Танкадо има глупостта да ми се довери. Ключът струва стотици пъти онова, което ми плаща, за да използва услугите ми.

— Съжалявам — каза Нуматака. — Ключът, с който разполагате, е безполезен за мен. Нали разбирате — в мига, в който разбере какво сте направили, той просто ще публикува своето копие и пазарът ще бъде залят.

— Вие ще получите и двете копия — изненада го гласът. — Моето и това на Танкадо.

Нуматака учтиво сложи длан върху микрофона и най-сетне се изсмя на глас. Все пак попита просто от любопитство:

— И колко искате за двата ключа?

— Двайсет милиона щатски долара.

Двайсет милиона бе почти предложената от Нуматака сума.

— Двайсет милиона? — ахна той престорено. — Но това е възмутително!

— Видял съм алгоритъма. Уверявам ви, че си заслужава парите.

„Хайде де — помисли си Нуматака, — че той струва поне десетократно“.

— За нещастие — каза той на събеседника си, играта му беше омръзнала, — и двамата добре знаем, че господин Танкадо няма да се съгласи на това. Би имало големи правни усложнения.

След многозначителна пауза гласът каза:

— Ами ако Танкадо вече не е фактор?

Нуматака се противопостави на новия пристъп напиращ в него смях, защото усети в гласа странна решимост.

— Ако Танкадо вече не е фактор? — Той помълча, обмисляйки тази нова възможност. — Тогава сделката между двама ни може да стане възможна.

— Ще се обадя пак — обеща гласът. И връзката прекъсна.