Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 220 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

25.

Часът за посещения в „Клиника де Салуд Публика“ бе изтекъл. Осветлението в гимнастическия салон бе изгасено. Пиер Клошар бе заспал и така и не видя наведената над него висока фигура. В полумрака проблесна иглата на спринцовка — и се скри в тръбичката на интравенозната система малко над китката на Клошар. В спринцовката имаше 30 кубични сантиметра почистващ препарат, откраднат от количката на чистача. Палецът на мъжа натисна буталото и вкара синкавата течност във вената на стареца.

След секунди Клошар се събуди. Сигурно щеше да изкрещи от болка, ако устата му не бе затисната от силна ръка. Така че остана да лежи безпомощен на кушетката, притиснат от огромна тежест… или поне така му се струваше. Усещаше как нагоре по ръката му плъзва огнена вълна. Остра болка го прониза под мишницата, проникна в гръдния му кош и се пръсна в мозъка му на хиляди нажежени стъклени парчета. Избухна ярка експлозия и Клошар престана да чувства каквото и да било.

Посетителят свали ръка от устата му и се взря в окачения на таблата на леглото медицински картон. После безшумно се измъкна.

Щом излезе на улицата, мъжът — носеше очила с телени рамки — свали малкото закачено на колана му устройство. Правоъгълната кутия бе с размерите на кредитна карта. Това бе прототип на новия модел джобен компютър „Монокъл“. Разработен от американската флота, за да помогне на техниците да мерят напрежението на акумулаторните батерии в тесните помещения на американските подводници, миниатюрният компютър разполагаше с клетъчен модем и бе резултат на последните постижения в микроелектрониката. Вместо монитор имаше течнокристален индикатор, монтиран в лявото стъкло на очила. „Монокъл“ слагаше начало на нова ера в персоналните компютри — сега потребителят можеше да гледа през своите данни и да продължава активно да взаимодейства с околния свят.

Голямото постижение на „Монокъл“ обаче бе не миниатюрният му дисплей, а революционната му система за въвеждане на данни. Потребителят въвеждаше информация посредством малки контакти, монтирани на връхчетата на пръстите му — докосването до контактите генерираше кодирана последователност от импулси, подобна на съдебната стенография. Компютърът превръщаше този код в разбираем английски.

Убиецът натисна малък ключ и очилата му оживяха. Пред очите му запълзя текст:

ОБЕКТ: ПИЕР КЛОШАР — ТЕРМИНИРАН

Усмихна се. Изпращането на уведомления за извършените убийства бе част от задачата му. Но включването на имената на жертвите — това според човека с телените очила бе проява на елегантност. Пръстите му отново заиграха и клетъчният модем се активира:

СЪОБЩЕНИЕТО ИЗПРАТЕНО