Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,7 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- FreeKnowledge (2008)
- Допълнителна корекция
- thefly (2018)
Издание:
Иван Илиев Стоянов. История на Българското възраждане
Художник: Кънчо Данев, 1999 г.
Издателство „Абагар“, Велико Търново, 1999 г.
ISBN 954-427-387-5
История
- — Добавяне
- — Допълнителна корекция от thefly
Нов етап в националноосвободителното движение
В края на 60-те и началото на 70-те години на XIX век българското освободително движение навлиза в нова фаза. Разочарованието от политиката на Сърбия след разпускането на Втората българска легия и гибелта на четата, предвождана от X, Димитър и Ст. Караджа през лятото на 1868 г., все повече и повече налага убеждението, че възприетата четническа тактика не може да доведе до разрешаването на българския въпрос. Една част от дейците на разпадналия се ТЦБК, преминали по-късно в Българското общество и в „Млада България“, подкрепени от бивши участници в двете легии и от българската интелигенция около читалището „Братска любов“ в Букурещ, започват да търсят нови пътища и форми за развитието на национално-революционното движение.
Появилият се нов политически кръг обединява революционерите от обкръжението на Г. С. Раковски и буржоазно-либералните дейци около Ив. Касабов, К. Цанков и Д. Ценович. И едните, и другите постепенно се отказват от поддържаните до това време концепции и възприемат идеята за масовото народно въстание, подготвено и осъществено във вътрешността на страната главно чрез силите на българския народ, като основно средство за извоюване на независимостта. Изкристализирането и налагането на тази идея е мъчително трудно, но осъзнатата обреченост на използваните до това време тактики обединява различните течения на младата българска емиграция.
За радикалната смяна във възгледите на „младите“ важно значение имат както промените, които настъпват сред българското възрожденско общество, така и въздействието на европейското революционно движение. Пратеничеството на „Млада България“, в лицето на Теофан Райнов и Райчо Гръблев, посещава Женева, Париж и Лондон, където се среща с Ал. Херцен, М. Бакунин и Дж. Мацини през юни 1869 г. Водените разговори и препоръките, получени при тези срещи, дават своето отражение върху промените, които настъпват сред членовете и съмишлениците на новооформящата се идейно-политическа групировка. Като една от най-значимите фигури след членовете на новото формирование се изявява личността на Любен Каравелов.