Иван Стоянов
История на Българското възраждане (24)

Браилски бунтове (1841–1843 г.)

В края на 30-те и началото на 40-те години на XIX век революционното брожение се разпростира и в други райони на българските земи, а също така и сред българската емиграция. Създаденото в Атина „Македонско дружество“ си поставя за цел да подготви българите за революционна борба. В същото време се раздвижват българските емигрантски колонии на север от Дунава и в Южна Русия. В тази обстановка се стига до опитите за въстание, известни в историята като Браилски бунтове.

Първият бунт е свързан с имената на сръбския капитан Татич (Милое Станиславович) и българина капитан Васил хаджи Вълков. Идеята на затворниците е да се формира голяма и добре въоръжена чета в Браила, която да се прехвърли на юг от Дунав и да предизвика масово въстание на българите. В подготовката на това дело са посветени много български търговци, занаятчии, сезонни работници, интелигенти. Действията на двамата капитани не остават тайна за румънските власти. През юли 1841 г. четата в състав от около 300 души е готова, но когато на 13 юли се отправя към пристанището и започва подготовката по преминаването на реката, тя е нападната от подразделения на румънската армия. В завързалото се сражение една част от четниците намират смъртта си, друга част съумява да се спаси, а 53 души са заловени и осъдени на каторжен ТРУД.

Непосредствено след провала на този опит започва подготовката на Втория браилски бунт. Негови организатори са Георги Стойков Раковски и гръцкият капитан Ставрос Георгиу. Раковски пристига в Браила през август 1841 г. с гръцки паспорт на името на Георги Македон. Тук българинът се подвизава като частен учител по гръцки и френски език. В изпълнение на разработения от „Македонското дружество“ план той трябвало да организира за борба българската емиграция на север от Дунав. В същото време друг член на дружеството, Стоян Стоянов Михайловски (бъдещият Иларион Макариополски), се установява в Търново. Старата българска столица се избира за вътрешен център на предстоящото въстание. В Браила българските и гръцките съзаклятници формират революционна организация, в която от българска страна, освен Раковски влизат още Петър Ганчев, Георги Казака, поп Прокопи. Клонове на тази организация са изградени в редица селища на Влашко, Молдова и Бесарабия. Според разработения план въстанието на българи и гърци трябвало да започне през февруари 1842 г. в Галац и Браила. Формираните отряди ще преминат по замръзналия Дунав в българските земи и ще вдигнат народа на въстание.

И този път опитът за съвместни действия на българи и гърци пропада. Раковски и останалите главни организатори на заговора са разкрити, арестувани, отведени в Букурещ и осъдени. Шест души, между които Георги Раковски и Ставрос Георгиу, получават смъртна присъда. Като гръцки поданици двамата са изпратени за Атина. В Цариград Раковски съумява да надхитри стражите, избягва и с помощта на гръцки патриоти заминава за Марсилия.

Разкритията на румънските власти и тежките присъди над заловените съзаклятници не спират революционното брожение сред емиграцията в Браила. Като най-дейна фигура сред българите сега се изявява Андрей Дешев. Под негово ръководство съзаклятническата организация изгражда свои подразделения в редица градове. Подготовката на новото въстание се засилва особено много през 1843 г., когато в Браила пристига участникът в първия бунт капитан Васил Хаджи Вълков. Като негови помощници действат капитан Станко Радович и Никола Филиповски. При подготовката и на Третия браилски бунт организаторите предвиждат създаването на голяма чета, която да премине в българските земи и да вдигне народа на въстание. И този път обаче поради предателство опитът за въоръжено надигане пропада. През септември ръководителите на подготвения бунт са арестувани и изпратени на каторга в солните мини.

Трите Браилски бунта са един неповторим епизод на балканска солидарност в борбата срещу общия поробител. В тях участват и българи, и гърци, и сърби, и румъни. Това, което не съумяват да направят правителствата на балканските държави, го правят обикновените хора, обединени от общия стремеж към свобода. Освободени от национални пристрастия и користни планове, участниците в Браилските бунтове доказват на практика възможността на общото действие срещу азиатските нашественици. Тази е и основната причина, поради която представителите на великите сили посрещат с голямо безпокойство и страх това проявление на балканско разбирателство и взаимодействие.