Джовани Бокачо
Декамерон (95)

НОВЕЛА IV

Синът на месер Фортариго, на име Чеко, изгубва на комар в Бонконвенто всичките си неща заедно с парите на Чеко — сина на месер Анджулиери; после, както е по риза, го подгонва и се развиква, че оня го бил ограбил, накарал селяните да го хванат, облича неговите дрехи, яхна коня му и си тръгва, като го оставя по риза.

Цялата дружина се запревивала от смях, като чула какво разправял Каландрино за жена си, а когато Филострато млъкнал, по волята на кралицата Неифила започнала:

— Достойни дами, ако на хората им беше по-лесно да показват пред другите своя разум и своите добродетели вместо глупостта и пороците си, мнозина напразно биха се мъчили да сдържат словата си; това пролича ясно и от глупостта на Каландрино, за когото никак не е било нужно да разказва на всички за тайните удоволствия на жена си, за да се излекува от болестта, от която, по причина на своята простотия, си въобразявал, че страда. Това обаче ме накара да си припомня една съвсем противоположна случка и по-точно как коварството на един човек се оказало по-силно от благоразумието на друг за срам и във вреда на последния; и аз бих желала да ви разкажа именно тая случка.

Не много отдавна в Сиена живели двамина мъже; и двамата били вече в зряла възраст, и двамата имали едно и също име — Чеко, само че единият бил син на месер Анджулиери, а другият — на месер Фортариго; въпреки че нравите им били съвсем различни, те се сприятелили и често се срещали, защото в едно нещо между тях нямало никаква разлика — и двамата мразели еднакво силно бащите си. Понеже Анджулиери, който бил красив и благовъзпитан мъж, си втълпил, че в Сиена няма да може да живее добре с парите, които му отпускал неговият баща, а освен това научил, че в Анконската погранична област за папски легат е дошъл един кардинал, който бил много добре разположен към него, той намислил да отиде при кардинала, предполагайки, че по този начин ще успее да подобри положението си. Анджулиери уведомил баща си за своето намерение и двамата се споразумели бащата да му даде наведнъж издръжката, която иначе трябвало да му дава в продължение на шест месеца, за да може той да се облече, да си купи кон и да се приготви прилично. Когато почнал да търси кого да вземе със себе си като слуга, Фортариго научил за това, отишъл веднага при Анджулиери и седнал да го увещава най-настойчиво да го вземе със себе си, уверявайки го, че щял да му бъде и слуга, и телохранител, и всичко каквото трябва; при това не искал никаква заплата освен издръжка. Анджулиери отвърнал, че не желае да го вземе не защото го смята за негоден за подобна работа, ами защото той играел комар и освен това понякога се и напивал. Фортариго възразил, че щял да се въздържа и от едното, и от другото, почнал да се кълне, че няма вече да го върши и толкова се молил, че Анджулиери най-сетне отстъпил и се съгласил Фортариго да му стане слуга.

Една сутрин двамата тръгнали на път и спрели да обядват в Бонконвенто; като се нахранил, понеже било много горещо, Анджулиери наредил да му приготвят легло в странноприемницата, разсъблякъл се с помощта на Фортариго и легнал да спи, като преди това му заръчал да го събуди, щом удари деветият час. Докато Анджулиери спял, Фортариго отишъл в кръчмата и след като си пийнал, седнал да играе комар с неколцина други, които скоро му обрали не само парите, що имал в себе си, ами и дрехите от гърба му; понеже решил да си възвърне загубеното, Фортариго, както бил останал само по риза, отишъл в стаята, където спял Анджулиери; като видял, че той спи дълбок сън, измъкнал от кесията му колкото пари имало, върнал се в кръчмата, продължил да играе и загубил и тях.

През това време Анджулиери се събудил, станал, облякъл се и потърсил Фортариго, но не успял да го намери и си помислил, че сигурно се е напил и е заспал някъде, както впрочем често му се случвало; поради това той намислил да зареже Фортариго, заповядал да оседлаят коня му и да му натоварят куфара, като решил да си потърси друг слуга в Корсиняно; но когато, преди да си тръгне, понечил да се разплати със стопанина ма странноприемницата, Анджулиери разбрал, че парите му са изчезнали; настанала страшна олелия, вдигнала се на крак цялата къща на стопанина, Анджулиери се развикал, че са го ограбили тук, в тоя дом, и го заплашил, че всички ще бъдат задържани и откарани в Сиена. Тъкмо тогава се появил Фортариго: той бил по риза и идвал да прибере и дрехите, както преди това направил с нарито; щом видял, че Анджулиери се е приготвил за път, той възкликнал: „Хей, Анджулиери, какво значи това? Я почакай малко, ей сега ще дойде един човек, при когото съм заложил дрехата си за трийсет и осем гроша; уверен съм, че ако му платим веднага, той ще се съгласи да ми я върне и за трийсет и пет гроша.“ Добре, ама докато той говорел така, пристигнал някакъв човек, от чиито слова Анджулиери се убедил, че не друг, а Фортариго го е обрал, защото оня човек му показал колко пари е спечелил от Фортариго. Анджулиери кипнал от яд, нахокал здравата Фортариго и му креснал, че ако не се страхувал повече от човешкото правосъдие, отколкото от бога, щял да му види сметката; после възседнал коня си и го заплашил, че ще нареди или да го обесят, или да го изгонят от Сиена под страх от обесване. Фортариго не му обърнал ни най-малко внимание, сякаш Анджулиери говорел не на него, а на някого другиго, и му казал; „Хайде, Анджулиери, остави тия приказки за друг път, няма полза от тях; помисли си, ние ще можем да получим моята дреха веднага, и то срещу трийсет и пет гроша, а отложим ли до утре, ще трябва да заплатим не по-малко от трийсет и осем — толкова, колкото опя човек ми даде назаем; а той ще ми направи тая услуга, понеже тия пари съм ги проиграл по негов съвет. Хайде, защо да не спечелим три гроша?“

Докато го слушал, Анджулиери се отчаял още повече, особено като виждал как хората, дето се били струпали наоколо, го гледали, сякаш били уверени, че не Фортариго е изиграл на комар парите на Анджулиери, ами че Анджулиери държи в себе си Негови пари. Тогава Анджулиери се сопнал: „Какво ме интересува твоята дреха, обеснико, дано увиснеш на въжето! Ти не само че ме ограби и изигра на комар всичките ми пари, ами ми пречиш да си тръгна и отгоре на това си седнал да ми се подиграваш.“ Но Фортариго продължавал да си държи на своето, сякаш тия слова не се отнасяли до него и казал: „Хайде, защо не искаш да ми позволиш да спечеля тия три гроша? Нима не вярваш, че отново ще ти ги дам назаем? Хайде, направи го заради мен, какво толкова си се разбързал? И без това до довечера все ще стигнем до Торениери. Хайде, изтърси си кесията: и цяла Сиена да обърнеш, пак няма да намериш друга дреха, която така да ми отива, както тая. А аз взех, че я заложих за някакви си трийсет и осем гроша, пък тя струва четирийсет, че и повече. Не го ли направиш, ще ми причиниш двойна загуба.“

Анджулиери бил безкрайно огорчен от тоя човек, дето не само го ограбил, ами се и опитвал да го задържи с празните си дрънканици, затова нищо не му отвърнал, обърнал коня си и тръгнал по пътя към Торениери. Но Фортариго хукнал подире му така, както бил по риза, защото му хрумнала зла мисъл; и тичал след него цели две мили, молейки му се все за дрехата; а когато Анджулиери подкарал коня си още по-бързо, за да отърве слуха си от тая досада, Фортариго видял някакви селяни, които работели в една нива край пътя, малко по-надолу от мястото, където се намирал Анджулиери, и веднага се развикал: „Дръжте го, дръжте го!“ Селяните се втурнали, кой с лопата, кой с мотика, и преградили пътя на Анджулиери; и понеже предположили, че той е ограбил другия, дето викал и тичал след него само по риза, побързали да го спрат и задържат. Анджулиери напразно се опитвал да им обясни кой е и какво му се е случило — нищо не помагало. В това време Фортариго довтасал и викнал с намръщено лице: „Не знам какво още ме сдържа да не те убия, безчестни крадецо неден, дето си хукнал с моите вещи.“ После се обърнал към селяните и продължил: „Синьори, вижте само в какъв вид ме остави тоя човек в странноприемницата, след като изгуби на комар всичко, каквото притежаваше. Но сега мога да кажа, че с Божия и ваша помощ успях поне това да си върна, за което ще ви бъда вечно благодарен.“

Анджулиери също се опитал да каже нещо, но никой не обърнал внимание на словата му. Фортариго го смъкнал от седлото с помощта на селяните, съблякъл го, облякъл неговите дрехи, яхнал неговия кои, оставил Анджулиери бос и по риза, а той се върнал в Сиена и почнал да разправя наляво и надясно, че е спечелил на комар и коня, и дрехите на Анджулиери. А пък Анджулиери, който се надявал да се представи пред кардинала като богат човек, се завърнал и Бонконвенто беден и по риза и от срам не посмял да се прибере веднага в Сиена; дали му назаем дрехи, той ги облякъл, възседнал крантата на Фортариго и отишъл при един свои роднини в Корсиняно, където останал да живее, докато баща му не му помогнал.

Ето как ялата хитрост на Фортариго попречила на добрите намерения на Анджулиери, въпреки че когато дошло време, той не оставил ненаказана.