Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il Decameron, –1353 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 91 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (29 декември 2007)
Разпознаване и корекция
NomaD (9 март 2008 г.)

Издание:

Издателство „Народна култура“, 1970

Никола Иванов — превод

Драгомир Петров — превод на стиховете

 

При спорни моменти в редакцията на сканирания текст е използвано и изданието на изд. „Захарий Стоянов“ от 2000 г.

История

  1. — Добавяне

НОВЕЛА I

Някакъв рицар обещава на мадона Орета да й разкаже една новела, и то така, че тя да си помисли, че е възседнала кон; но той не успява да стори това и дамата го помолва да я свали от седлото.

 

— Млади дами, както в ясна нощ звездите красят небето, а напролет цветята и разлистените храсти — зелените поля и хълмове, тъй изящното остроумие е украса на достойните за похвала нрави и на всеки приятен разговор. При това, бидейки кратки, остротите прилягат повече на жените, отколкото на мъжете, защото не е прилично жените да са по-словоохотливи от мъжете. Вярно е, че за наш най-голям срам, по една или друга причина (дали заради несъвършенството на нашия ум или поради нарочно враждебно отношение на небето), в наши дни на пръсти се броят жените (а може изобщо да няма такива), дето биха могли да си послужат когато трябва с някоя остроумна шега или ако е отправена срещу тях, да я разберат правилно. Тъй като Пампинеа говори доста по тоя въпрос, аз нямам намерение да се спирам отново на него, но за да ви убедя какво очарование крие в себе си уместно проявеното остроумие, ще ви разкажа по какъв изискан начин една благородна дама накарала някакъв рицар да млъкне.

Не много отдавна в нашия град живееше знатна дама, известна със своето остроумие и изтънчени обноски; някои от вас сигурно я помнят, защото са я виждали, а други може да са чували за нея; тая жена притежаваше такива достойнства, че заслужава да споменем името й: тя се казваше мадона Орета и беше съпруга на месер Джери Спина. Веднъж и тя, както и ние сега, отишла на село, поканила на обед разни дами и рицари, а после всички заедно излезли да се поразходят; те вървели пеша и тъй като по всяка вероятност от мястото, откъдето тръгнали, до там, където искали да отидат, имало доста път, някакъв рицар, който бил в тяхната дружина, се обърнал към нея със следните слова: „Мадона Орета, ако благоволите, аз ще ви разкажа най-забавната новела на тоя свят и вие няма да усетите пътя — все едно, че сте го минали на кон.“ Дамата отвърнала: „Разбира се, месер, дори ще ви помоля да го сторите; ще ми бъде особено приятно.“

Месер рицарят, който, изглежда, бил толкова изкусен фехтовач, колкото и сладкодумен разказвач, щом чул отговора на дамата, започнал да разправя някаква новела, която била наистина от забавна по-забавна, но той я направил на нищо: повтарял по три, четири, дори по шест пъти едни и същи думи, връщал се отново към вече казани неща, възкликвал: „Ах, това не го казах както трябва!“, а на всичко отгоре често бъркал имената и вместо едно споменавал друго. Да не говорим за това, че се изразявал много лошо, без да взема предвид ни достойнствата на героите, ни характера на събитията, за които ставало дума в новелата. Докато го слушала, мадона Орета ту се обливала в пот, ту сърцето й почвало да бие, сякаш била болна и се канела да предаде Богу дух. Накрая, след като не можела повече да издържа и разбрала, че рицарят така се е уплел, че не ще може да се оправи, тя му казала насмешливо: „Месер, вашият кон нещо много друса, затова ще ви помоля да ме свалите от седлото.“

За щастие чувството за хумор у рицаря било много по-развито, отколкото неговото красноречие; той разбрал какво искала да каже дамата, обърнал всичко на шега и смях, заговорил за друго и се отказал от новелата, която започнал, но не съумял да разкаже както трябва.