Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il Decameron, –1353 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 91 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (29 декември 2007)
Разпознаване и корекция
NomaD (9 март 2008 г.)

Издание:

Издателство „Народна култура“, 1970

Никола Иванов — превод

Драгомир Петров — превод на стиховете

 

При спорни моменти в редакцията на сканирания текст е използвано и изданието на изд. „Захарий Стоянов“ от 2000 г.

История

  1. — Добавяне

НОВЕЛА I

Гулфардо взема пари назаем от Гаспаруоло и ги дава на жена му, която се съгласила да спи с него срещу такава сума; после Гулфардо заявява на Гаспаруоло в присъствието на жена му, че е върнал парите на нея, и тя потвърждава, че е вярно.

 

— Щом такава е Волята Божия, аз да трябва да открия тоя ден с моята новела, ще го сторя на драго сърце; но, любезни дами, тъй като тук се говори много за това как жените мамят мъжете, на мен ми се ще да ви разкажа как един мъж излъгал една жена, но не за да упрекна по тоя начин постъпката на мъжа или да намекна, че жената не е заслужавала подобно отношение; напротив, аз желая да похваля мъжа и да укоря жената и заедно с това да покажа, че и мъжете умеят да лъжат жените, дето им се доверяват, така както и те биват мамени от жените, в които имат доверие. Впрочем, нека бъдем откровени: това, дето искам да ви разкажа, не би трябвало да бъде наречено измама, а заслужено възмездие, тъй като жената е длъжна да бъде винаги честна и да бди над своето целомъдрие така, както трепери за живота си, не допускайки за нищо на света то да бъде сквернено; и въпреки че по причина на нашата слабост това изискване не може да бъде спазено изцяло и както би следвало, аз твърдя, че всяка жена, отдаваща се за пари, е достойна да бъде пратена на кладата, докато жената, която върши това от любов (чиито могъщи сили познаваме), не бива да бъде съдена така строго, а заслужава прошка; това ни доказа преди няколко дни и Филострато с разказа си за мадона Филипа от Прато.

И така, живял някога в Милано някакъв наемник, по народност немец; той се казвал Гулфардо, бил храбър и твърде верен и предан на хората, при които постъпвал на служба, а това не се среща често у немците, вземел ли пари назаем, изплащал ги най-честно, затова мнозина търговци били съгласни да му дават срещу най-малка лихва колкото и пари да поиска. Докато живял в Милано, Гулфардо се влюбил в една много красива жена, наречена мадона Амбруоджа, съпруга на богат търговец, на име Гаспаруоло Кагастрачо, който бил негов много добър познат и голям приятел; Гулфардо я обичал, но внимавал да не се издава, така че нито мъжът й, нито околните нищо не забелязали; един ден той пратил да я помолят да се покаже благосклонна към него и да му дари любовта си, а той от своя страна бил готов да изпълни всичко, каквото тя му нареди. След продължителни преговори дамата склонила, тя била съгласна да постъпи както той искал, но при две условия: първо — да не казва никому нищо за тая работа и, второ — понеже имала нужда от двеста златни флорина за някакви свои работи, а той бил богат човек, поискала да й даде тия пари, а тя след това щяла да бъде винаги на неговите услуги.

Като чул за нейната алчност, Гулфардо се възмутил от подлостта й (той я смятал за достойна и почтена жена), пламенната му любов се превърнала едва ли не в ненавист и той решил да й се подиграе; затова пратил да й кажат, че е готов да изпълни на драго сърце и това, и всичко, каквото тя пожелае и каквото той може да направи; затова нека му съобщи кога би желала да я посети, а той щял да й донесе исканото и никой нищо нямало да знае освен един негов другар, на когото имал голямо доверие и който го придружавал навсякъде.

Щом чула това, дамата, или по-точно тая негодница, останала много доволна и пратила да му съобщят, че след няколко дни мъжът й, Гаспаруоло, щял да замине по работа за Генуа; замине ли, тя ще прати да го известят и да му кажат да дойде.

Гулфардо издебнал удобно време, отишъл при Гаспаруоло и му казал: „Налага се да свърша една работа, а ми трябват двеста златни флорина; бих искал да ми ги дадеш назаем със същата лихва, с която обикновено и друг път си ми давал пари.“ Гаспаруоло отвърнал, че е съгласен и му наброил веднага парите.

След няколко дни, както казала дамата, Гаспаруоло тръгнал за Генуа, а тя уведомила Гулфардо да отиде при нея и да й занесе двестата златни флорина. Гулфардо извикал своя другар и отишъл заедно с него при дамата; тя го очаквала и той побързал да й предаде в присъствието ла другаря си тия пари с думите: „Мадона, ето парите, дайте ги на мъжа си, когато се върне.“ Дамата ги взела, но не се досетила защо Гулфардо казал така; тя предположила, че го е сторил, за да ще би другарят му да забележи, че й ги дава като възнаграждение. Затова отвърнала: „Ще го сторя на драго сърце, но искам да видя колко са“; изсипала парите на масата, установила, че са двеста флорина, останала много доволна, прибрала ги и се върнала при Гулфардо; отвела го в своята стая и му доставила удоволствие чрез себе си не само тая нощ, ами още много нощи, докато мъжът й се завърнал от Генуа.

Щом Гаспаруоло си дошъл от Генуа, Гулфардо избрал такъв час, когато знаел, че той е заедно с жена си, отишъл при него и му казал пред нея: „Гаспаруоло, ония пари — сиреч двестате златни флорина, — които ми даде назаем преди известно време, не ми потрябваха, тъй като не можах да свърша, каквото бях намислил и за каквото ти ги поисках. Поради това аз веднага ги донесох и ги предадох на жена ти; моля те да заличиш моя дълг.“ Гаспаруоло се обърнал към жена си и я запитал получила ли е парите. Като се видяла натясно, тя нямало как да отрича и казала: „Да, получих парите, но забравих да ти кажа.“ Тогава Гаспаруоло рекъл: „Гулфардо, аз съм доволен; върви си с бога, ще ти уредя сметката.“ Гулфардо си отишъл, а изиграната дама предала на мъжа си позорното възнаграждение, което получила за своята низост. Така хитрият любовник се възползувал от алчната си любима, без да плати нищо от джоба си.