Джовани Бокачо
Декамерон (47)

Завършва четвъртият ден на Декамерон, започва петият. Под ръководството на Фиамета дружината разсъждава за ония влюбени, които след разни патила и неволи накрая биват споходени от щастие.

Когато Фиамета се събудила от нежната песен на птичките, които още от първия час на деня чуруликали весело из храстите, изтокът бил вече побелял, а лъчите на изгряващото слънце пръскали светлина по цялото наше полушарие; тя станала, наредила да извикат дамите и тримата младежи, спуснала се с бавна стъпка към полето и тръгнала да се разхожда по росната трева на ширналата се равнина, унесена в най-различни приятни разговори със своята дружина, докато слънцето се издигнало по-високо. А щом усетила, че слънчевите лъчи почнали да прижурят, тя се обърнала и тръгнала назад към салона; когато всички се прибрали, разпоредила се след приятната умора да се подкрепят с най-тънки вина и сладкиши, а после отишли да се разхождат из омайната градина в очакване на обеда. През това време предвидливият сенешал приготвил всичко, каквото било нужно, и щом станало време за обед, те изпели една стампита^[1], прибавили и една-две балади и по даден от кралицата знак насядали радостни около трапезата, нахранили се добре, с най-весело настроение, и не пропуснали — според установения вече ред — да попеят и потанцуват под звуците на различни инструменти. После кралицата разпуснала дружината да си почине до определения за това час; едни се прибрали да поспят, други останали да се веселят в прохладната омая на градината. А щом минал деветият час, по волята на кралицата и съгласно установения ред всички се събрали при водоскока; Фиамета се разположила на почетното място, погледнала към Панфило, усмихнала се и му наредила той да сложи началото на новелите с благополучен край; Панфило на драго сърце се поставил на нейно разположение и започнал така.