Джовани Бокачо
Декамерон (87)

НОВЕЛА VII

Един учен мъж се влюбва в една вдовица, но тя обича другиго, а него накарва да я чака посред зима цяла нощ на снега; той пък й дава съвет, с който я принуждава да престои посред месец юли цял ден на една кула гола, изложена на слънцето, мухите и стършелите.

Дамите се смели много на патилата на Каландрино и щели да се смеят още повече, ако не им дожаляло, задето същите хора, които му задигнали прасето, му взели и угоените петли. Когато новелата свършила, кралицата заповядала на Пампинеа да продължи, поради което тя тозчас започнала така:

— Мили мои дами, често пъти се случва хитрината да бъде надвита с хитрост, та затова не е твърде разумно човек да си доставя удоволствие, подигравайки се на хората. По време на доста от досега разказаните новели ние много се смяхме на тия, дето биваха вземани на подбив, но ни веднъж не бе споменато някой да си е отмъстил, загдето са се подиграли с него; поради това ще ми се да събудя у вас известно съжаление към заслуженото възмездие, сполетяло една наша съгражданка, която рекла да се присмее над един човек, но стореното от нея се стоварило върху главата й и едва не станало причина за нейната гибел; да чуете това, не ще бъде без полза за вас, защото хем ще ви накара да се въздържате още повече от подигравки към другите, хем ще станете по-разумни.

Не много отдавна във Флоренция живяла млада жена на име Елена, която била и хубавица, и горда и надменна, и от твърде благородно коляно, а съдбата я била надарила с всички блага на тоя свят; като овдовяла след смъртта на своя съпруг, тя не пожелала да се омъжи повторно, тъй като се влюбила в някакъв красив и изтънчен младеж, когото сама си избрала и харесала; и като оставила настрана всякакви други грижи, с помощта на една своя доверена слугиня тя често си уреждала срещи с него, прекарвайки дълго време в най-голяма наслада.

Не щеш ли, по същото време се завърнал във Флоренция от Париж един млад човек, на име Риниери; той бил от благородно потекло и наш съгражданин и се учил дълги години в Париж, но не за да продава след това на дребно каквото бил научил (както правят мнозина), а за да проумее същината и причините на явленията — нещо, което приляга твърде много на един благородник; и така, той отседнал в нашия град и всички много го тачели както заради благородното му коляно, така и заради неговите знания. Ала, както често се случва, тия люде, дето вникват по-дълбоко в същината на нещата, стават и по-лесна плячка на любовта; точно така станало и с тоя Риниери. Веднъж, когато отишъл да се повесели на едно празненство, пред очите му се изпречила споменатата Елена; тя била облечена в черно, както се носят нашите вдовици, а на него му се сторило, че тя е надарена с такава красота и прелест, каквато дотогава не бил срещал у никоя друга жена; той си рекъл, че наистина е блажен оня, комуто Господ е оказал милостта да я държи гола в своите обятия. Погледнал я предпазливо веднъж-дваж и понеже знаел, че големите и скъпоценни неща не могат да бъдат спечелени без труд, решил да положи най-големи усилия и старания, за да й се хареса и да завоюва любовта й, а с това и да я обладае.

Младата жена, която не ходела със сведени към ада очи, а, напротив, като знаела цената си и дори си въобразявала, че е нещо повече, отколкото била в действителност, въртяла очите си най-изкусно на всички страни, долавяйки тозчас кой я харесва и кой не; съгледала Риниери и си казала с насмешка: „Днес комай не съм дошла напразно тук: доколкото виждам, вече успях да хвана за носа тоя наивник.“ И започнала от време на време да го поглежда изпод вежди, стараейки се да му даде да разбере, че и тя го харесва, като си мислела, че колкото по-голям брой мъже успее да примами и съблазни, толкова по-голяма цена ще придобие нейната красота, особено в очите на оногова, комуто я била отдала заедно със своята обич.

Мъдрият и начетен младеж захвърлил настрана всичките си философски размишления отдал й се всецяло духом и нали си въобразил, че тя го харесва, научил къде живее и почнал да минава пред дома й, прикривайки разходките си под най-различни предлози. Поради вече споменатите причини това ласкаело пустославието на дамата, която се преструвала, че за нея е твърде приятно да го вижда; а ученият младеж издебнал удобен случай, станал близък с нейната слугиня, разказал й за своята любов и я помолил да се застъпи за него пред господарката си, за да може той да спечели нейното благоволение. Слугинята не се поскъпила на обещания и разказала всичко на своята господарка, която я изслушала, заливайки се от смях, а после й рекла: „Видя ли го тоя къде е дошъл да си пилее мъдростта, що е донесъл чак от Париж? Негова воля — каквото е тръгнал да търси, това и ще намери. Заговори ли те още веднъж, да му кажеш, че аз го обичам много повече, отколкото той мене, но че аз съм длъжна да пазя честта си, за да мога да излизам с открито чело наравно с всички останали жени; ако наистина е толкова мъдър, колкото разправят, това би трябвало да го накара да ме цени още повече.“

Ах, клетата, ах, бедната! Тя не знаела, мили мои дами, какво значи да си имаш работа с учени люде!

Щом го срещнала, слугинята постъпила така, както й било наредено от нейната господарка. Ученият младеж се зарадвал и преминал към още по-горещи молби, почнал да пише писма и да праща разни подаръци; каквото пращал, всичко се приемало, но срещу това получавал най-общи и уклончиви отговори; по тоя начин дамата дълго го водела за носа. Накрая се решила да разкаже всичко на своя любовник, но той почнал да я ревнува й често й се сърдел заради тая работа; тогава тя си наумила да му докаже, че напразно я подозира; затова изпратила слугинята си при учения младеж, който продължавал да я ухажва най-настойчиво, нареждайки й да му предаде от нейно име, че откакто се била уверила, че той наистина я обича, тя все не можела да намери време, за да направи нещо, което да му достави удоволствие, но се надявала да успее да се срещне с него по коледните празници, който вече наближавали; затова, ако той иска, нека вечерта в дени след празника влезе в нейния двор и я почака, а тя, щом станело възможно, щяла да дойде при него.

Ученият младеж се почувствувал най-щастливият човек на тоя свят; в уреченото време се отправил към дома на своята любима, слугинята го пуснала в двора и го затворила там и той зачакал дамата. А тя същата вечер поканила своя любовник и след като двамата се навечеряли в най-добро настроение, обяснила му какво възнамерявала да направи тая нощ И доба кила: „Хем ще видиш каква и колко голяма е любовта, що изпитвах и продължавам да изпитвам към тоя човек, от когото ти така глупаво ме ревнуваш.“ Любовникът й я изслушал и много се зарадвал, изгаряйки от желание да види как ще стане това, дето му разказала дамата.

Не щеш ли, предния ден паднал голям сняг и всичко наоколо било засипано с дебела снежна покривка, поради което, след като постоял на двора, ученият младеж започнал да усеща по-голям студ, отколкото очаквал; но нали се надявал да бъде възнаграден по достойнство, понасял всичко най-търпеливо. След известно време дамата казала на любовника си: „Я да отидем в стаята и да погледаме през прозорчето какво прави оня, от когото толкова ме ревнуваш; хем ще чуеш какво ще отвърне на слугинята, дето я пратих да си поговори с него.“ Речено-сторено: двамата се приближили до едно прозорче, откъдето можели всичко да виждат, без да бъдат забелязани, и чули как от един друг прозорец слугинята викнала младежа и му казала: „Риниери, моята господарка безкрайно съжалява, защото тази вечер пристигна един от братята й, та се наложи двамата да си говорят надълго и нашироко; след това пък той пожела да вечерят заедно и още не си е отишъл, но аз мисля, че скоро ще си тръгне; ето по каква причина тя не можа да дойде при теб, ала скоро ще дойде и се моли да не й се сърдиш, задето ще трябва да почакаш.“ Ученият младеж бил уверен, че всичко това е истина, затова отвърнал: „Предай на моята дама да не се тревожи за мен и да дойде, когато ще може да го стори без никакво неудобство за себе си; но нека дойде веднага щом има възможност.“ Слугинята се прибрала и отишла да си легне. Тогава дамата рекла на своя любовник: „Е, какво Ще кажеш сега? Нима мислиш, че ако наистина го обичах, както ти се страхуваш, щях да го оставя да стои и да мръзне вън, на двора?“ След тия нейни думи любовникът й се поуспокоил, двамата си легнали в нейното ложе и прекарали дълго време във веселие и удоволствие, като се присмивали и подигравали на клетия учен младеж. В това време ученият младеж крачел из двора и правел какви ли не движения, за да се стопли, пък и нямало ни къде да седне, ни къде да се скрие от студа; той проклинал брата на дамата, задето се бавел вече толкова време, и всеки шум му се струвал скърцането на врата, която дамата отваряла заради него; но всичките му надежди били напразни. А дамата, след като се забавлявала с любовника си до среднощ, казала: „Е, душо моя, какво ще кажеш за ученото момче? Кое, според теб, е по-голямо — неговата мъдрост ли или любовта, що изпитвам към него? Дали тоя студ, дето го карам да бере сега, ще прогони от сърцето ти онова, което се загнезди там преди няколко дни заради моите задевки?“ Любовникът отвърнал: „Сърце мое, сега вече знам, че съм за теб онова, което и ти си за мен — любов, покой, утеха и единствена моя надежда.“ Тогава дамата му казала: „Щом е така, целуни ме хиляда пъти, за да се убедя, че говориш истината.“ Поради това, като я притиснал в своите обятия, любовникът й я целунал не хиляда, а сто хиляди пъти.

След като прекарали така известно време, дамата се обадила: „Я да станем за малко и да отидем да видим изгаснал ли е огънят, що изгаряше моя нов любовник, както сам той всеки ден ми пишеше.“ Те станали, отишли при същото онова прозорче, погледнали навън и видели как ученият младеж подскача и танцува на снега в съпровод с тракането на собствените си зъби; а вследствие силния студ танцът му бил толкова бърз и ситен, какъвто те дотогава не били виждали. Дамата рекла на любовника си: „Е, какво ще кажеш сега, надеждо моя сладка? Убеди ли се, че аз мога да заставя мъжете да играят, без да имат нужда от съпровод на тръби или гайди?“ Любовникът се засмял и отвърнал: „Да, светла моя радост.“ Дамата добавила: „Ще ми се да отидем до входа; ти ще си мълчиш, аз ще говоря: искам да видя какво ще ми каже — кой знае, може да бъде не по-малко забавно от онова, което гледаме сега.“

Те излезли от стаята, спуснали се тихичко до входа и дамата се обадила на младежа през един процеп на вратата, но не я отворила. Като чул, че го викат, ученият младеж възхвалил бога, защото си въобразил, че най-после ще влезе вътре, доближил се до вратата и казал: „Тук съм, мадона! За бога, отворете ми, че умирам от студ!“ Дамата отвърнала: „Да, виждам, че си се вкочанил, защото вследствие падналия сняг е много студено, но аз съм чувала, че в Париж валят още по-големи снегове. Не мога да ти отворя, защото тоя мой проклет брат, дето снощи дойде да вечеря с мене, още не си е отишъл; ала навярно скоро ще си тръгне и аз веднага ще дойда да ти отворя. Едва сега успях, и то с големи мъки, да се откача от него и слязох да те утеша заради дългото чакане.“ Ученият младеж казал: „Ах, мадона, моля ви, отворете ми, за бога, та поне под покрив да застана, защото преди малко заваля такъв сняг, какъвто досега не съм виждал, и продължава да зали; пък аз ще ви чакам толкова, колкото вие кажете.“ Дамата отвърнала: „Уви, съкровище мое, не мога да направя това, защото тая врата скърца толкова силно, че ако ти отворя, брат ми ще чуе веднага; но ще отида да му кажа да си върви, за да мога да се върна и да ти отворя.“ Ученият момък рекъл: „Вървете по-бързо и наредете да запалят голям огън, та като вляза, да мога да се сгрея, защото така съм измръзнал, че не си усещам вече ни ръцете, ни краката.“ Дамата отговорила: „Това не може да бъде! Та нали ми лиса, и то неведнъж, че цял изгаряш от любов по мен? Или не е вярно? Сигурна съм, че ме вземаш на подбив. А сега трябва да вървя: чакай ме и не унивай!“

Любовникът й чул всичко и много се зарадвал, след което я завел отново в леглото, и тая нощ двамата спали малко, защото почти през цялото време си доставяли взаимно наслада и се подигравали с учения младеж. А той, бедничкият, след като заприличал на щъркел (толкова силно тракал зъби), най-после разбрал, че са се подиграли с него, опитал се на няколко пъти да отвори вратата, ако е възможно, огледал се дали може да се измъкне през някое друго място, но виждайки, че не ще успее, започнал да скача като разярен лъв, проклинайки и лошото време, и коварството на жената, и дългата нощ, и собствената си наивност. Той се изпълнил с възмущение към дамата, продължителната и пламенна любов, що изпитвал към нея, се превърнала изведнъж я страшна и жестока омраза и започнал да обмисля какви ли не начини, за да й отмъсти — нещо, което сега желаел много по-силно, отколкото по-рано да се срещне с нея.

Най-сетне, след много дълго чакане, нощта започнала да отстъпва на деня и щом се зазорило, слугинята, която била подучена от своята господарка, слязла долу, отворила вратата, престорила се, че го съжалява и му казала: „Бог да го убие тоя, дето пристигна снощи! Цяла нощ не ни остави да мигнем и стана причина ти да измръзнеш от студ. Но знаеш ли какво ще ти кажа? Успокой се, ти не успя тая нощ — ще успееш следващия път. Повярвай ми, нищо друго не би могло толкова да опечали моята господарка, колкото това, що се случи тая нощ.“

Ученият младеж кипял от негодувание, но бидейки умен, знаел много добре, че заплахите се превръщат в оръжие на заплашвания, затуй съумял да затаи в сърцето си това, което невъздържаният порив го тласкал да изрази, и като се престорил, че никак не е разгневен, отвърнал тихо и спокойно на слугинята: „Право да си кажа, досега не ми се е случвало да прекарам нощ по-лоша от тая; но разбрах добре, че дамата няма никаква вина за това; та нали самата тя ме съжали и слезе чак долу да ми се извини и ме ободри. А както сама казваш, това, дето не стана тая нощ, ще стане друг път, затуй поздрави я от мен и си върви с бога.“

Премръзнал, целият сгърчен от студ, той едва докретал до дома си и нали бил съсипан от умора и умирал за сън, тозчас се тръшнал в леглото да се наспи; а като се събудил, едва усещал краката и ръцете си; затова пратил да викат лекар, разказал му какъв студ е брал и го помолил да се погрижи за неговото здраве. Лекарите захванали да го церят с най-силни и бързи средства и едва след като минало доста време, успели да излекуват нервите му дотолкова, че да могат да се отпуснат; ако не бил млад и времето не се било стоплило, той имало много да пати; но като оздравял и се изправил на крака, той затаил своята омраза и се престорил на още по-влюбен, отколкото преди, в своята вдовица.

След известно време станало така, че съдбата сама му поднесла удобен случай да задоволи желанието си: младият човек, в когото била влюбена вдовицата, без ни най-малко да държи сметка за нейната обич, обикнал друга жена; и тъй като у него изчезнала всякаква охота да каже или стори нещо, с което да й достави удоволствие, вдовицата почнала да се облива в сълзи и да се топи от мъка. А слугинята й, която много я съжалявала, не можейки да измисли какво да стори, за да разтуши господарката си от мъката по изгубения й любовник, като видяла, че ученият младеж продължавал да минава край техния дом, била осенена от глупавата мисъл, че с помощта на някакво некромантическо действие е възможно любовникът на нейната господарка да бъде накаран да я заобича както преди и че ученият младеж навярно е голям майстор в това. Тя споделила тази своя мисъл с дамата, която, нали не била много умна, без да размисли, че ако ученият младеж наистина разбирал от некромантия, щял да си послужи с нея за собствена изгода, се заловила за думите на слугинята и тозчас й заповядала да разбере дали той ще се съгласи да й помогне и да му обещае, че като награда за стореното господарката й е готова да задоволи всякакво негово желание. Слугинята изпълнила поръчението най-точно и най-старателно, а ученият младеж, щом чул какво искат от него, се зарадвал и си рекъл: „Хвала тебе, господи, най-после дойде време е твоя помощ да накажа тая коварна жена, която така ме обиди заради пламенната любов, що изпитвах към нея.“ И той отвърнал на слугинята: „Ще кажеш на моята дама да не се тревожи, защото, ако ще нейният любовник да е отишъл чак в Индия, аз пак ще го накарам тозчас да се яви при нея и да я моли за прошка заради всички терзания, които й е причинил. Аз съм готов да й обясня какво трябва да направи, когато и където тя каже; така й речи и я успокой от мое име.“

Слугинята предала отговора и те се условили да се видят в „Санта Лучия дел Прато“. И така, дамата и младежът се срещнали, уединили се и почнали да разговарят, а дамата, забравяйки, че едва не станала причина той да умре, му разказала най-откровено за своите работи, казала му и какво иска и го помолила да го стори за нейно добро; ученият младеж отвърнал: „Право да си кажа, мадона, в Париж между другите неща изучих и некромантията и знам всичко, каквото трябва да се знае по тоя въпрос; но тъй като тя не е никак угодна Богу, аз се заклех никога да не си служа с нея нито за себе си, нито за другите. Ала любовта ми към вас е толкова силна, че просто не мога да откажа на нито едно ваше желание; дори и да се наложи да отида при дявола, готов съм да го сторя, стига да ви е угодно. Но искам да ви напомня, че да се извърши такова нещо, е много по-трудно, отколкото може би предполагате, още повече, когато става дума жена да накара мъж да я обикне или пък мъж да направи същото с жена, тъй като то не може да бъде сторено по друг начин освен лично от лицето, което желае това; нужно е още оня, който го върши, да бъде смел духом, защото всичко трябва да стане нощем, на някое уединено място и наоколо да няма други хора, а аз не знам дали ще се съгласите на подобно нещо.“ Дамата, която била повече влюбена, отколкото разумна, казала: „Така изгарям от любов, че съм готова на всичко, само и само да възвърна при себе си оня, дето ме напусна, без да съм виновна; все пак, ако обичаш, кажи ми защо е необходимо да бъда смела.“ Ученият младеж, който кипял от злоба, отговорил: „Мадона, ще трябва да излея една калаена статуйка и да я нарека на тогова, когото искате да възвърнете при себе си; след като ви я връча, ще трябва да се потопите седем пъти гола, заедно с нея, в течаща вода, по време на първия сън, и то когато месечината съвсем изтънее; след това, както сте гола, ще трябва да се покатерите на някое дърво или на покрива на някоя необитаема къща, да се обърнете на север със статуйката в ръка и да изречете седем пъти подред едни думи, дето аз ще ви напиша; след като ги изречете, ще ви се явят две девойки, ама толкова красиви, каквито изобщо не сте виждали; те ще ви поздравят и ще ви запитат най-любезно какво искате. Вие трябва да им изложите ясно и в подробности вашите желания, но внимавайте добре да не пожелаете едно вместо друго; те ще ви изслушат, ще си тръгнат, а вие ще можете да слезете и да се върнете там, където сте си оставили дрехите, да се облечете и да се приберете в къщи. Истина ви казвам, още преди да превали следващата нощ, вашият любим ще се яви пред вас и със сълзи на очи ще ви моли за прошка и милост; знайте също, че от тоя час насетне той никога вече не ще ви напусне заради друга жена.“

Като чула тия неща и приела всичко за чиста истина, дамата си въобразила, че любовникът й вече се е завърнал в нейните обятия, затова почти се зарадвала и казала: „Не се съмнявай, ще направя всичко както трябва, защото имам най-добрите условия на тоя свят, за да свърша тази работа: притежавам едно имение в горната част на Валдарно, то е съвсем близо до брега на реката, а освен това сега сме юли месец и е приятно да се къпе човек. Спомням си също така, че недалеч от реката се извисява запустяла малка кула; на нея има площадка, на която понякога, по една стълбичка от кестеново дърво, се качват говедарите, за да видят къде се е зареял добитъкът им. Мястото е уединено, наоколо няма жива душа, аз ще се кача на кулата и се надявам да изпълня най-старателно каквото ми наредиш.“

Ученият младеж знаел много добре къде се намира и имението на дамата, и кулата, зарадва се, че тя се съгласила да изпълни каквото искал и рекъл: „Мадона, никога не съм ходил към оня край, затуй не съм виждал нито имението, нито куличката, по ако наистина е така, както вие твърдите, по-сгодно място никъде няма да се намери; затова, щом настане време, ще ви пратя и статуйката, и заклинателните думи; само че много ви моля, когато вашето желание бъде изпълнено и вие се убедите, че наистина съм ви услужил най-съвестно, да не ме забравите и да изпълните вашето обещание.“ Дамата го уверила да бъде спокоен, защото тя щяла да удържи на дадената дума; двамата се сбогували и тя се прибрала у дома си.

Ученият младеж се зарадвал, че неговите намерения, както личало по всичко, ще се осъществят; направил една статуйка е някакви заклинателни знаци, надраскал разни измислици, уж като заклинание, и когато му се сторило, че е дошло време, пратил ги на дамата; наредил да й предадат да не отлага, а още следната нощ да направи каквото й е казал; след това, придружен от слугата си, той се отправил тайно към дома на един свой приятел, който живеел недалеч от споменатата кула, за да изпълни намисленото.

От своя страна и дамата тръгнала на път, придружена от слугинята си, и отишла в имението; щом се мръкнало, тя се престорила, че си ляга да спи, пратила слугинята да си легне, а когато настанал часът за първия сън, излязла на пръсти от къщата и се запътила към малката кула на брега на Арно. Дълго се оглеждала и ослушвала и след като се уверила, че наоколо няма никого и не се чува никакъв шум, съблякла се, скрила дрехите си под един храст, потопила се седем пъти подред в реката със статуйката в ръка и тръгнала гола към кулата. Още преди да мръкне, ученият младеж и слугата му се били скрили сред върбите и другите дървета край кулата, затова той видял всичко, видял я и като минала гола край него, и как белоснежната й плът се откроявала сред нощния мрак; огледал гърдите й, цялата й снага, уверил се, че наистина са красиви, и като си представил на какво ще заприличат, и то много скоро, за миг се съжалил над дамата; едновременно с това изведнъж го обладало и плътско желание, което го подтиквало да изскочи от мястото, където се бил притаил, да я сграбчи и да постъпи с нея както си иска; затова на няколко пъти се поколебал какво да прави. Но щом си спомнил кой е той, каква голяма обида му била нанесена, защо и от кого, яростта му пламнала отново, той прогонил от себе си всякакво състрадание и плътско желание и решил да изпълни каквото бил намислил, затуй я пропуснал да мине.

Като се изкачила на кулата и се обърнала на север, дамата започнала да изговаря словата, написани й от младежа; а той изчакал да мине малко време, промъкнал се в кулата, отмахнал полека-лека стълбата, по която се изкачвали на площадката, където се намирала дамата, и зачакал да види дали тя ще изпълни всичко, каквото й бил подсказал. Дамата изрекла седем пъти подред своите заклинания и зачакала да й се явят двете момичета; и толкова дълго чакала (да не говорим за това, че усещала по-голям студ, отколкото било желателно), че дочакала зората, и понеже била съкрушена, задето не се случило нищо от онова, което й разказал ученият младеж, рекла си: „Боя се, че тоя човек е решил да ми устрои нощ, подобна на оная, която аз му поднесох; ала ако го е направил заради това, той пак не успя да си отмъсти както трябва, защото тая нощ бе три пъти по-къса от неговата, пък и студът бе съвсем различен.“ После решила да слезе от кулата, за да не я свари там денят, но разбрала, че стълбата е изчезнала. Тогава й се завил свят, земята под краката й сякаш се продънила и тя се строполила да плаче най-жалостиво и да се вайка; накрая се убедила, че това е работа на учения младеж и започнала да съжалява, задето го била обидила, а после — задето се доверила твърде много на тогова, когото основателно би трябвало да смята за свой враг. Тя прекарала дълго време в подобни размисли, след което се огледала да разбере няма ли все пак начин да слезе и като видяла, че е невъзможно, отново се разплакала и започнала да си говори, обзета от най-горчиви мисли: „Ах, клетнице, какво ще кажат твоите братя, твоите роднини, близки и съседи и изобщо всички флорентинци, като научат, че са те намерили гола на това място? Ти беше прочута със своята честност, а сега хората ще разберат, че всичко е било измама; речеш ли да измислиш каквито и да било лъжливи обяснения за станалото — което не е никак трудно, — проклетият учен младеж, дето знае всички тайни, не ще ти позволи да излъжеш никого. Нещастнице, ти загуби едновременно и момъка, когото така злополучно обичаше, и честта си!“

След това я обзела такава мъка, че за малко не се хвърлила от кулата; но слънцето било вече изгряло и тя се приближила до единия край на стената на кулата, за да види няма ли да мине някое дете със стадото си, та да го изпрати да повика нейната слугиня; не щеш ли, в същия миг я забелязал ученият младеж, който си бил подремнал под един храст и бил вече буден; тя също го видяла, а той й казал: „Добро утро, мадона. Какво стана, дойдоха ли момичетата?“ Като го видяла и чула гласа му, дамата отново се разридала и го помолила да влезе в кулата, за да си поговорят. Ученият младеж изпълнил най-учтиво молбата й. Дамата легнала по очи върху площадката, показвайки през отвора само главата си, и заговорила през сълзи: „Риниери, аз наистина ти устроих една много лоша нощ, но ти си отмъсти стократно, защото, макар и да е юли месец, нощес си мислех, че ще се вцепеня от студ, както съм гола; толкова сълзи изплаках както задето те измамих, така и заради собствената си глупост, че ти повярвах, та се чудя как още очите ми са на мястото си. Затова те моля, но не от любов към мен (ти не трябва да ме обичаш), а от уважение към себе си, защото си човек благороден, да се задоволиш с това отмъщение, що си ми сторил досега за нанесената ти от мен обида; разпореди се да ми донесат дрехите, за да мога да слезна оттук, не се опитвай да ме лишиш от онова, което после, и да искаш, не би могъл да ми върнеш, сиреч моята чест; ако оная нощ те лиших от възможността да бъдеш с мен, сега съм готова, винаги когато пожелаеш, да те възнаградя заради нея с много други нощи. Спри дотук: ти си човек достоен, задоволи се с това, че все пак успя да си отмъстиш и ме накара да го разбера; недей да си мериш силата срещу жена; орелът не печели слава, като побеждава гълъбицата. Затова от любов към Бога и заради собствената си чест имай милост към мен!“

Докато си припомнял с озлобление за нанесената му обида и я гледал как плаче и се моли, душата на учения младеж се изпълнила едновременно и със задоволство, и с жалост; задоволство заради отмъщението, към което се стремял повече от всичко друго, жалост — поради неговата човечност, която го подтиквала да се съжали над клетата жена. Но все пак човечността не могла да вземе връх над жестокото му намерение и той отвърнал: „Мадона Елена, ако моите молби (които аз наистина не съумях да орося със сълзите си, нито да ги подсладя, както правиш ти сега) оная нощ, когато умирах от студ в засипания със сняг твой двор, ми бяха помогнали да ме пуснеш поне за малко да се подслоня, сега нямаше да ми бъде никак трудно да изпълня твоите просби; но щом сега държиш на честта си много повече, отколкото в миналото, и щом се измъчваш толкова много, задето се налага да стоиш гола на тая кула, обърни се със същата молба към оногова, в чиито обятия ти не се посвени да лежиш гола в същата оная нощ, която ти помниш много добре, когато ме чуваше как бродя по двора, тракайки със зъби и подскачайки по снега; та нека той ти помогне, нека ти донесе дрехите, нека постави и стълбата, за да можеш да слезеш; постарай се да възбудиш у него и грижа за твоята чест, която заради него, сега и в безброй други случаи, ти не се поколеба да изложиш на опасност. Защо не го призовеш да ти се притече на помощ? Ти си негова: та нали нему прилича най-много да стори това; кого другиго да пази освен тебе, на кого другиго да помага освен на тебе? Хайде, глупачке, викни го и виж дали любовта, що изпитваш към него, дали твоят и неговият ум ще съумеят да те избавят от моята глупост — нали докато сте се забавлявали, си го питала какво според него е по-голямо — дали моята глупост или твоята обич към него? Не ми предлагай сега онова, което не искам и което не би могла да ми откажеш, стига аз да пожелая. Запази нощите си за твоя любовник, ако, разбира се, успееш да се измъкнеш жива оттук; нека тия нощи принадлежат на теб и на него, на мен ми стига оная нощ, стига ми и това, че веднъж се оставих да бъда изигран. Сега ти влагаш в словата си цялата си хитрост, ласкаеш ме и гледаш да спечелиш моето благоразположение, наричаш ме достоен, благороден човек и тайно се надяваш да използуваш моето великодушие, за Да ме накараш Да се отвърна от намерението си да те накажа заради твоето коварство; но сега твоите ласкателства не ще успеят да затъмнят разума ми, както на времето успяха безчестните ти обещания; познавам се добре, пък и за целия си престой в Париж не можах да науча толкова, колкото научих от теб за една от твоите нощи. Добре, да предположим, че съм великодушен; но ти не си от тия, към които човек трябва да проявява великодушие; за всеки див звяр, какъвто си ти, покаянието и отмъщението завършват със смърт, докато за хората е достатъчно и това, което ги изрече досега. Аз не съм орел, но знам, че и ти не си гълъбица, а усойница, затова възнамерявам да те преследвам с всичките си сили и е цялата си омраза, както се гони най-заклет враг, макар че това, което правя с теб, не би трябвало да се нарече мъст, а по-скоро — наказание, тъй като отмъщението трябва да бъде много по-голямо от нанесената обида; това, което правя сега, не е достатъчно, защото, река ли наистина да си отмъстя, имайки предвид какво причини ти на душата ми, няма да ми стигне да отнема не само твоя живот, ами и живота на други сто жени като теб, тъй като в случая ще убия една подла, коварна и престъпна негодница. По дяволите! Та с какво — като оставим настрана миловидното ти личице, което годините скоро ще развалят, покривайки го с бръчки — ти си по-добра от която и да е клета слугиня. А ти за малко не стана причина за гибелта на един достоен мъж, както сама преди малко ме нарече, чийто живот може все още да принесе много по-голяма полза на света, и то само за един ден, отколкото животът на сто хиляди като теб, докато свят светува. И така, с терзанието, което изпитваш сега, аз ще те науча какво значи да се подиграваш с хората, когато те изпитват някакво чувство, ще те науча каква значи да се подиграваш с учените люде, та ако останеш жива, никога вече да не вършиш подобни безумия. Но щом толкова ти се ще да слезеш, защо не скочиш отгоре? Дано е Божия помощ си счупиш главата: така хем ще се освободиш от мъката, която според самата теб изпитваш, хем ще ме направиш най-щастливия човек на тоя свят. Нищо повече няма да ти кажа; направих каквото ми бе по силите, за да те накарам да се качиш на това място, а ти, както съумя да се подиграеш с мен, дано съумееш и да слезеш.“

Докато ученият младеж говорел, дамата продължавала да плаче, времето минавало, а слънцето се издигало все по-нависоко. Щом забелязала, че младежът замълчал, тя казала: „Ах, жестоки човече, щом оная нощ е била толкова тежка за теб, щом според теб съм сторила толкова голям грях, че не си в състояние да се трогнеш ни от младежката ми красота, ни от горчивите ми сълзи, ни от смирените ми молби, дано поне малко те трогне и смекчи твоята сурова непреклонност това, че отново ти се доверих, разкривайки ти всички мои тайни, с което ти дадох възможност да изпълниш желанието си да ме накараш да осъзная моята вина, защото, ако не ти се бях доверила, ти нямаше да можеш да ми отмъстиш — което, както личи, си желаел най-страстно. Хайде, престани да се гневиш и най-сетне ми прости! Ако речеш да ми простиш и ме пуснеш да сляза оттук, аз съм готова да се отвърна изобщо от моя непочтен младеж и да те направя единствен мой любовник и повелител, въпреки че ти толкова кориш моята хубост, не я цениш и твърдиш, че била краткотрайна; но каквато и да е тя, каквато и да е хубостта на другите жени, все пак аз знам, че ако не за друго, би трябвало да я ценят поне за това, че тя доставя удоволствие, радост и наслада на младите мъже, а ти не си стар. И въпреки че се отнасяш така жестоко с мен, аз не мога да повярвам, че ти желаеш да видиш как загивам от такава недостойна смърт, като се хвърля оттук обзета от отчаяние, пред твоите очи, които толкова ме харесваха, преди Да станеш такъв лъжец, какъвто си сега. Съжали ме, за бога, имай милост към мен! Слънцето почва да прежуря и жегата започва да ме мъчи така, както нощес ме измъчи студът.“

Ученият младеж, който се забавлявал, слушайки я да говори, отвърнал: „Мадона, ти ми се довери не поради любовта, що изпитваш към мен, а за да си възвърнеш оногова, когото си загубила; това е постъпка, заслужаваща още по-голямо наказание; голямо безразсъдство е от твоя страна да си въобразяваш, че единствено по тоя начин, а не по друг, съм имал възможност да постигна така желаното отмъщение. Аз можех да сторя това по хиляди други начини: преструвайки се, че те обичам, аз заложих около нозете ти хиляда клопки и ако не се бе случило това, то нямаше да мине много време и ти неминуемо щеше да попаднеш в една от тия клопки; и в която от тях и да попаднеше, щеше да изпиташ още по-големи терзания и още по-голям срам, отколкото сега. Избрах тоя начин не за твое облекчение, а за мое забавление. А ако нямах никаква друга възможност, щях да използувам перото, с което бих могъл да напиша толкова много и такива неща за теб, че ако ги узнаеше — а ти сигурно би се научила, — щеше по хиляда пъти на ден да съжаляваш, задето си се родила на тоя свят. Силата на перото е много по-голяма, отколкото предполагат тия, дето не са я изпитали на свой гръб. Кълна ти се пред Бога (и дано той ме зарадва с благополучен завършек на моята мъст, както ме зарадва с доброто начало), че бих могъл да напиша за теб такива неща, които да те накарат да се засрамиш не само от другите, ами и от себе си, и сама да си избодеш очите, та да не се гледаш каква си; затова недей упреква морето, че водата му била придошла от някакъв си там ручей. Както вече ти рекох, не искам да зная ни за твоята любов, нито искам да бъдеш моя; ако можеш, продължавай да принадлежиш томува, комуто си принадлежала досега; и колкото преди мразех тоя човек, толкова сега го обичам, имайки предвид начина, по който се е отнесъл към теб. Та вие само с това се занимавате — влюбвате се в младежи и желаете и те да ви любят, съдейки по това, че колкото плътта им е по-свежа, а брадата — по-черна, толкова повече се перчат, играят и се бият на турнири; същото са го вършели и тия, дето вече са на години и дето в замяна знаят онова, що младите тепърва има да учат. Освен това вие ги смятате за по-добри ездачи и мислите, че за един ден те могат да изминат повече мили от ония, дето са по-възрастни от тях. Вярно е, признавам, че те имат повече сили да изтърсват кожуха, ала по-зрелите мъже са по-опитни и по-добре знаят къде се въдят бълхите, а човек винаги трябва да предпочита малкото и вкусното пред многото и безвкусното; бързата езда сломява и изтощава всекиго, колкото и да е млад, докато при спокоен ход човек, това е вярно, може да пристигне малко по-късно да потърси подслон, но поне няма да е изморен. Ама нали сте животни, лишени от разум, пие не забелязвате какво зло се крие под тая привидна красота. Младежите не се задоволяват само е една жена, а колкото видят — толкова и пожелават, защото смятат, че са достойни за всички; поради това тяхната любов е непостоянна; сега ти можеш да потвърдиш това от собствения си опит. Те си мислят, че дамите са длъжни да ги почитат и ласкаят, и за тях няма по-голяма хвалба от тая, да се перчат колко жени са притежавали — една грешка, която те правят и която е подтикнала много жени да се отдават на монасите, които не приказват за тия работи. Ти можеш да твърдиш, че за твоите любовни похождения не знае никой друг освен слугинята ти и аз, ала грешиш и напразно вярваш в това, ако наистина вярваш. Хората и на неговата, и на твоята улица почти само за това говорят, но нали знаеш — тръгнат ли слухове, последният, до когото стигат, е този, за когото се отнасят. Освен това младите ви ограбват, докато възрастните ви даряват. И тъй като не си направила сполучлив избор, остани при тоя, на когото си се отдала, а мен — човека, с когото ти се подигра — остави да принадлежа на друга, тъй като аз си намерих много по-достойна от теб жена, която може да ме оцени много по-добре от теб. А щом не вярваш на словата ми, за да може, преселвайки се на оня свят, да се умериш по-добре какво желаят да видят моите очи, хвърли се тозчас от кулата и твоята душа, която според мен пече се намира в лапите на дявола, ще види дали очите ми ще трепнат при ужасния ти край. Но понеже съм убеден, че ти не ще поискаш да ме зарадваш с подобна гледка, ще ти кажа следното: ако слънцето почне много да прежуря, спомни си на какъв студ ме принуди да стоя, и като смесиш тоя студ с жегата, сигурно ще усетиш, че слънцето не припича чак толкова много.“

Като разбрала каква жестока цел преследват словата на учения младеж, потъналата в печал дама почнала отново да плаче и рекла: „Щом нищо не е в състояние да те накара да се смилиш над мен, нека поне те умилостиви любовта, що изпитваш към оная жена, дето, както сам твърдиш, се е оказала по-разумна от мен и те обича; прости ми от обич към нея и ми донеси дрехите, та да мога да се облека; помогни ми да слезна оттук.“

Тогава ученият младеж прихнал да се смее и като видял, че отдавна бил ударил третият част, отвърнал: „Добре, щом ме молиш в името на тая достойна жена, аз не мога нищо да ти откажа; посочи ми къде са ти дрехите, аз ще отида да ги взема и ще ти помогна да слезеш.“ Дамата му повярвала, поокопитила се и му казала къде е оставила дрехите си. Ученият младеж излязъл от кулата и заповядал на слугата си да не се отдалечава от това място, а да го почака да се върне, да се навърта наблизо и да внимава да не би някой да намине насам; после отишъл в дома на своя приятел, където се наобядвал най-спокойно, а след това, щом му се приспало, легнал да си подремне.

В това време дамата, която останала на кулата, макар и поободрена от безразсъдна надежда, продължавала да тъне в дълбока печал; по едно време тя станала и се свила в един ъгъл, където стената хвърляла все пак малко сянка, и продължила да чака, обзета от най-нерадостни размисли. Така, ту размишлявайки, ту хранейки някаква надежда, ту потъвайки в отчаяние поради това, че ученият младеж няма да й донесе дрехите, скачайки от една мисъл на друга, нали била съкрушена от мъка и не била мигнала цяла нощ, тя най-сетне заспала. Палещото слънце било вече на пладне и лъчите му падали право върху голото, незащитено, крехко и нежно тяло на дамата, както и върху непокритата й глава с такава сила, че не само изгорили плътта й навсякъде, където могли да проникнат, ами тя цялата се напукала и разцъфтяла; болките от изгарянето били толкова силни, че принудили дамата, която спяла дълбок сън, да се събуди. Щом усетила, че тялото й гори, тя се поразмърдала и в същия миг й се сторило, че цялата й изгорена кожа почва да се цепи и разпуква, подобно на прегорена пергаментова хартия, щом малко я подръпнем; освен това главата я боляла толкова силно, та й се струвало, че всеки миг може да се пръсне, и в това нямало нищо за чудене. Площадката на кулата била толкова напечена, че тя не можела ни да стъпи върху нея, ни да се подпре където и да било, затова, като не можела да стои на едно място, дамата подскачала ту тук, ту там, плачейки непрекъснато. На всичко отгоре, тъй като нямало никакъв ветрец, там се събрали цели рояци мухи и стършели, които се полепили по тялото й и почнали да я хапят така безмилостно, че всяко ухапване й се струвало като убождане с копие; жената непрекъснато размахвала ръце. проклинайки и себе си, и живота си, и своя любовник, и учения младеж. Съсипана, измъчена и изранена от безмилостния пек, от слънцето, мухите и стършелите, а така също от глад и още повече от жажда, че на всичко отгоре и от безброй печални мисли, тя станала и почнала да се оглежда дано види или чуе някого наблизо, защото била решила, каквото ще да става, да го извика и да го помоли да й помогне. Но неприязнено настроената към нея съдба й отнела и тази възможност. Поради голямата жега всички селяни се били прибрали, никой не работел наоколо из полето, всички си стояли по домовете и си вършеели житото; поради това тя чувала само песента на щурците и гледала как текат водите на Арно, от което пък жаждата й не се утолявала, а се засилвала още повече; виждала тя още и много горички, и сенчести места, и къщи, които изостряли още повече желанията й и я карали да се съсипва от мъка. Какво повече да кажем за клетата вдовица? Слънцето отгоре, парещият под на площадката отдолу, ухапванията на мухите и стършелите отстрани и докарали до такова състояние, че докато предната нощ белотата на тялото й се откроявала сред мрака, сега тя била почервеняла като мак, цялата сила опръскана в кръв и всеки, който би я видял, би си рекъл, че това е най-противното същество на тоя свят.

Стояла си тя така, без да съумее да измисли нещо, без да има на какво да се надява, желаейки смъртта повече от всичко друго; когато минала половината от деветия час, ученият младеж се събудил, сетил се за своята дама и прескочил до кулата да види какво е станало, а на слугата си, който не бил още обядвал, казал да отиде да се нахрани. Когато дамата разбрала, че той е дошъл, макар и да била отпаднала и съкрушена от мъка, успяла да се дотътри до отвора и започнала да му говори със сълзи на очи: „Риниери, ти ми отмъсти повече, отколкото трябва, защото, ако аз те накарах да мръзнеш цяла нощ в моя двор, ти пък ме принуди цял ден да стоя на тая кула и да се пека не — а да изгоря и да умирам от глад и жажда; затова, за бога, моля те, ела тук и тъй като не ми стига смелост да сложа край на живота си, убий ме; аз нямам друго желание — толкова много страдам и се измъчвам. Ако ли пък не искаш да ми окажеш тая милост, нареди поне да ми подадат чаша вода, та да мога да си навлажня устните, защото сълзите ми не са достатъчни — такава жажда изпитвам, толкова горя отвътре.“

Ученият младеж разбрал много добре по гласа й колко е отпаднала, успял да зърне и част от тялото й — цялото обгорено от слънцето, трогнал се и от това, и от смирените й молби, изпитал към нея известно съжаление, но въпреки това отвърнал: „Зла жено, ти няма да умреш от ръката ми; можеш да загинеш и от собствената си ръка, стига да пожелаеш; а за да угасиш жаждата, от която изгаряш, ще получиш от мен толкова вода, колкото огън получих от теб, за да се предпазя от студа. За едно само ми е много мъчно: че докато аз трябваше да церя болестта си вследствие оня студ и да ме налагат с топъл вонящ тор, твоите рани от жегата ще бъдат лекувани с хладка и благоуханна розова вода; че докато аз за малко не изгубих и нервите си, и живота си, ти, макар и да се лишиш от кожата си вследствие изгарянията, ще си останеш все така прекрасна, подобна на змия, която си е сменила кожата.“ Тогава дамата изохкала: „Ах, каква съм нещастница! Дано Господ рече да дари моите прелести, спечелени по тоя начин, на тоя, дето ми желае злото! Но я ми кажи ти, дето си по-жесток и от най-кръвожадния звяр, как ти дава сърце да ме мъчиш по тоя начин? Какво повече можех да очаквам от теб или от когото и да е другиго, ако бях избила Целия ти род в най-ужасни мъчения? Истина ти казвам, аз не знам дали дори с някой изменник, станал причина за гибелта на цял град, биха се отнесли с по-голяма жестокост от тази, която ти прояви към мен, като ме остави да се изпека на слънцето и да бъда изядена от мухите! Освен това ти не пожела и чаша вода да ми подадеш, а дори и на осъдените, преди да ги отведат на смърт, им дават да пият по няколко пъти вино, ако те пожелаят. Аз виждам, че ти си неумолим в непреклонната си жестокост и не се трогваш ни най-малко от моите мъки, затуй ще се приготвя най-търпеливо да дочакам смъртта; дано Господ Бог се смили над душата ми, а аз го моля за едно: да може да съзре с праведните си очи какво вършиш ти.“ Щом изрекла тия слова, тя едва се дотътрила до средата на площадката и като изгубила всякаква надежда да се спаси от страшния пек, рекла си не веднъж, а безброй пъти, че ще пукне от жажда (да не говорим за другите мъки) и продължила да плаче, проклинайки злата си съдба.

Но тъй като наближавало привечер, ученият младеж си рекъл, че си е отмъстил предостатъчно, заповядал да приберат дрехите й и като ги загърнал в наметалото на своя слуга, отправил се към дома на клетата жена; когато стигнал там, той видял слугинята й да седи на вратата, потънала в скръб и незнаеща какво да предприеме. Той я запитал: „Миличка, какво се е случило с твоята господарка?“ Слугинята отвърнала: „Месер, нищо не знам, мислех, че тая сутрин ще я намеря в леглото й, където, както ми се стори, тя легна снощи, но никъде не можах да я намеря, пък и не знам какво й се е случило, та затуй съм опечалена. А вие, месер, нищо ли не знаете за нея?“ Ученият младеж отговорил: „Хубаво щеше да бъде, ако и ти ми беше паднала в ръцете там заедно с нея, та да накажа и теб, както наказах нея, за онова, което ми стори! Но бъди сигурна, че и ти няма да ми избягаш и така ще ти платя за твоите деяния, та никога вече да не се подиграваше над някой мъж, без да си спомниш за мен!“ След тия слова той се обърнал към слугата си и му заповядал: „Дай й тия дрехи и й кажи, ако иска, да отиде да потърси господарката си.“ Слугата изпълнил заповедта; щом взела дрехите, слугинята веднага ги познала и като чула какво й казали, много се уплашила да не би да са убили господарката й, та за малко щяла да изпищи; после се разридала и щом ученият младеж си тръгнал, тя хукнала презглава към кулата е дрехите в ръка.

Не щеш ли, за зла участ същия ден се изгубили две прасета на един ратай на дамата; той излезнал да ги търси и стигнал чак при кулата малко, след като ученият младеж си отишъл; докато ходел и се оглеждал за свинете си, ратаят чул плача и риданията на клетата жена, затова влязъл в кулата и викнал колкото му глас държи: „Кой плаче там горе?“ Дамата познала гласа на своя ратай, назовала го по име и рекла: „Моля те, иди да намериш моята слугиня и гледай да я доведеш тук.“ Ратаят я познал и ахнал: „Боже господи, мадона, какво е станало, та сте тук? Вашата слугиня ви търси цял ден къде ли не, но кой можеше да си помисли, че се намирате тук?“ Той изправил до стената двата странични пръта на стълбата, след което почнал да привързва към тях напречните стъпала; в това време пристигнала слугинята, влязла в кулата и не можейки повече да се сдържа, плеснала с ръце и викнала: „Къде сте, моя мадона?“ Щом чула гласа й, дамата се развикала колкото сила имала: „Тук съм, сестрице, горе съм. Недей да плачеш, а ми подай дрехите!“ Като й чула гласа, слугинята се поуспокоила, покатерила се по стълбата, която в това време ратаят почти успял да сглоби до края, и с негова помощ се изкачила на площадката; като видяла, че нейната господарка лежи на пода гола. изнемощяла и обезобразена, приличаща повече на обгорен пън, отколкото на човек, тя коленичила край нея, забила нокти в лицето си и се разридала така. сякаш оплаквала мъртвец. Но дамата я помолила да млъкне и да й помогне да се облече; а след като разбрала, че никой друг освен тия, дето й донесли дрехите, и ратаят, който се намирал там, не знаели какво е станало с нея, тя се поуспокоила и ги заклела да не продумват пред никого ни думица за станалото.

Поговорили си те надълго и нашироко, след което ратаят вдигнал дамата на гръб, защото тя не можела да ходи, и я изнесъл благополучно от кулата; клетата слугиня тръгнала след тях и понеже стъпила невнимателно на стълбата, подхлъзнала се, паднала, счупила си крака в бедрото и усетила такава силна болка, че заревала като лъвица. Ратаят оставил дамата на поляната и се върнал да види какво се е случило със слугинята; като разбрал, че си е счупила крака, той я пренесъл до поляната и я сложил да легне до дамата. Когато пък дамата видяла, че към сполетелите я вече беди се прибавило и счупеното бедро на тази, от която очаквала да й помогне най-много от всички, тя била налегната от безкрайна мъка и започнала така жално да плаче, че ратаят не само не успял да я успокои, ами и самият той се разридал. Но слънцето вече залязвало и за да не ги завари нощта, ратаят, по нареждане на опечалената дама, отишъл до дома си, викнал братята и жена си, взел една дъска и се върнал с тях; те сложили слугинята на дъската и я отнесли в къщата; ратаят дал на дамата малко студена вода, поободрил я с няколко ласкави слова, вдигнал я на гърба си и я пренесъл в нейната стая; жена му пък й дала да хапне чорбица с препечен хляб, съблякла я и я сложила да си легне, след което се разпоредили да откарат още през нощта дамата и слугинята й във Флоренция, което и направили.

Дамата, нали била майсторка да извърта и да лъже, измислила цяла басня, нямаща нищо общо с истината, за това, което се било случило с нея и със слугинята, и уверила своите сестри и братя, пък и всички други, че станалото с тях било дело на разпи дяволски заклинания и магии. Повиканите лекари дошли веднага и успели да излекуват дамата от силната треска и от раните й, но тя изпитала големи болки и много се мъчила, тъй като на няколко пъти кожата й се полепвала по чаршафите на постелята; лекарите изцерили и счупеното бедро на слугинята. Вследствие цялата тази история дамата забравила своя любовник и оттогава насетне започнала да се пази най-благоразумно и от подигравки, и от любов, а ученият младеж, като научил, че и слугинята си е счупила крака, решил, че си е отмъстил както трябва, задоволил се с това и престанал да говори по тоя въпрос, та ето какво сполетяло неразумната млада дама заради нейните подигравки; тя се опитала да се присмее над учения младеж така, както би се подиграла с всеки Друг, без да съобрази, че мъжете, не казвам всички, но повечето от тях, знаят много добре къде е на дявола опашката. Затова, мили мои дами, гледайте да не се подигравате с мъжете и най-вече с учените.