Джовани Бокачо
Декамерон (53)

НОВЕЛА VI

Джани от Прочида бива заловен при любимата си, която била определена за крал Федериго; двамата биват завързани за един кол, за да бъдат изгорени; но Руджери дел’Орни познава момъка, освобождава го и Джани се оженва за девойката.

Дамите много харесали новелата на Неифила; след това кралицата заповядала на Пампинеа да се приготви и разкаже нещо; тя повдигнала ясното си лице и тозчас започнала така:

— Прелестни дами, неизмерима е силата на любовта; ти помага на влюбените да понасят мъки и страдания, да превъзмогнат какви ли не опасности; че с така, можем да се убедим както от чутото днес, така и от казаното предишните дни; все пак ще ми бъде много приятно да ви докажа това още веднъж с повелата за патилата на един влюбен младеж.

Недалеч от Неапол има остров, на име Иския; там наред с другите девойки живяла млада и весела хубавица, наречена Реститута, дъщеря на Марино Болгаро — един от най-видните хора на острова; в нея се влюбил безумно някакъв младеж на име Джани, от съседния на Иския остров Прочида, а девойката пък обикнала него. Момъкът прескачал от Прочида до Иския, за да зърне своята любима не само денем, ами и нощем, и често се случвало, като не успявал да намери лодка, да преплува от Прочида до Иския, та да се нагледа, ако не на друго, то поне на стените на къщата, където тя живеела.

И така, пламенната им любов вървяла от добре по-добре; не щеш ли, един ден, през лятото, момичето излязло да се поразходи край брега и както било самичко, тръгнало от скала на скала да остъргва с нож налепените по камънаците раковини; по едно време момичето стигнало до едно закътано сред скалите място; то било сенчесто и прохладно, наблизо бълбукал и бистър, студен извор, затова там били отседнали да си починат неколцина млади сицилианци, които пътували със своята фрегата от Неапол. Те зърнали девойката още преди тя да ги забележи, видели, че е голяма хубавица, а като разбрали, че е съвсем сама, намислили да я хванат и отвлекат със себе си; речено-сторено. Въпреки че Реститута се дърпала и крещяла, те я грабнали, качили я на кораба и потеглили; като стигнали в Калабрия, седнали да спорят чия да бъде девойката — всеки настоявал, че тя трябва да принадлежи нему; ала като не успели да се споразумеят, по едно време се уплашили да не стане още по-лошо и да си развалят отношенията заради нея, затова решили да я подарят на краля на Сицилия, Федериго, който по онова време бил още млад и обичал тия работи. Щом пристигнали в Палермо, младежите така и направили; като я видял такава хубавица, кралят я харесал, но понеже здравето му било поразклатено, заповядал, докато той се посъвземе, да я настанят в един великолепен чертог, намиращ се в неговата градина, който наричали „Ла Куба“, и да полагат за нея най-големи грижи; заповедта му била изпълнена.

Отвличането на девойката предизвикало голям смут в Иския; най-много ги тревожело това, че не можели да разберат кои са похитителите. Но Джани, който се чувствувал засегнат от тая работа повече от всеки друг, решил да не дочака вестите от Иския; и тъй като знаел накъде отплувала фрегатата, наредил да му приготвят един кораб, качил се на него и обходил с най-голямата възможна бързина цялото крайбрежие от Минерва чак до Скалеа в Калабрия, разпитвайки навсякъде за девойката; най-сетне в Скалеа научил, че някакви сицилиански моряци я били отвели чак в Палермо; Джани веднага наредил да го закарат там и след дълги и упорити търсения успял да разбере, че любимата му била предадена на краля, който я държал затворена в „Ла Куба“; научавайки тая работа, Джани изпаднал в дълбоко отчаяние и изгубил почти всякаква надежда да я види, камо ли някой ден да си я възвърне.

Все пак, подтикван от любов, той отпратил обратно кораба си и като разбрал, че в Палермо никой не го познава, решил да остане; почнал да обикаля край „Ла Куба“ и веднъж, съвсем случайно, зърнал своята любима, която стояла на прозореца; забелязала го и тя и двамата се зарадвали извънредно много. Щом видял, че наоколо няма жива душа, Джани пристъпил възможно най-близко до сградата, заговорил с девойката и тя му казала какво трябва да направи, ако желае да си поговорят на четири очи; после Джани си тръгнал, като преди това огледал най-подробно мястото; почакал да се мръкне и късно през нощта се върнал на същото място; покатерил се по един зид, където и кълвач не би могъл да се задържи, прехвърлил се в градината, намерил една върлина, опрял я до стената и се изкачил бързо и леко до прозореца, който девойката му била посочила.

Реститута си рекла, че и бол това вече е опозорена, че няма защо повече да пази честта си, заради която дотогава се дърпала и не станала съвсем близка с Джани, и че не би могла да намери по-достоен човек от него, на когото да се отдаде; освен това се досетила, че но тоя начин би могла да го накара да я изведе оттам и затуй оставила прозореца отворен, та да му даде възможност бързо да влезе при нея. Джани се промъкнал тихичко през прозореца и легнал до девойката, която не спяла. А тя, от своя страна, преди да се отдадат на други занимания, му разкрила намеренията си и го замолила най-сърдечно да я измъкне от това място и да се махнат от тоя град. Джани отвърнал, че и той желае най-много това и щом излезе оттук, първата му работа ще бъде така да нареди всичко, че още при следващото си посещение при нея да я изведе от това място. Сетне двамата се прегърнали и вкусили с най-голямо удоволствие от оная върховна наслада, която ни предлага любовта; и след като се насладили неведнъж един на друг, заспали неусетно, както се били прегърнали.

В това време кралят си спомнил за девойката, която харесал още от пръв поглед, и понеже се чувствувал вече с укрепнало здраве, решил да отиде при нея, въпреки че почнало да се развиделява; придружен от неколцина свои слуги, той се запътил тайно към „Ла Куба“, влязъл в къщата, наредил да отворят тихо вратата на стаята, където знаел, че спи девойката, пристъпил, предшествуван от голям запален свещник, погледнал към леглото и видял и нея, и Джани, така както били заспали — голи и прегърнати. По тая причина той изведнъж кипнал от яд, но не продумал ни дума и бил обзет от такава ярост, че едва се сдържал да не намушка и двамата с кинжала, който носел на пояса си. Ала като размислил, че да убиеш двамина спящи, и то голи, е постъпка, недостойна за когото и да било, камо ли за един крал, той успял да се овладее и решил да ги накаже със смърт, като нареди да бъдат изгорени на клада; обръщайки се към слугата, който единствен от останалите бил влязъл с него в стаята, кралят го запитал: „Какво мислиш ти за тая престъпна жена, на която аз възлагах всичките си надежди?“ После го запитал дали познава дръзкия младеж, дето се осмелил да проникне в дома му и да му нанесе такава обида. Слугата отвърнал, че не си спомня да го е виждал някъде.

Разгневеният крал излязъл от стаята и заповядал да хванат и вържат двамата любовници, така както били голи, да ги откарат посред бял ден в Палермо, да ги завържат за един кол на площада, с гръб един към друг, и да ги държат така, докато удар; третият час, за да може всички да ги видят, а после да бъдат изгорени живи, както заслужавали; след като наредил това, кралят се прибрал в покоите си в Палермо, продължавайки да трепери от яд.

Щом кралят си отишъл, върху двамата любовници изведнъж се нахвърлили много стражи и не само ги събудили, ами ги грабнали и вързали най-безмилостно; лесно можем да си представим колко се изплашили и девойката, и младежът, виждайки как постъпват с тях, колко плакали и се вайкали, боейки се за своя живот. Съгласно кралската заповед те били откарани в Палермо, привързали ги на един кол насред площада, а после пред очите им приготвили кладата и разпалили огън, за да ги изгорят живи в определения от краля час. Като научили за станалото, всички жители на Палермо — и мъже, и жени — хукнали към площада, за да видят двамата любовници; мъжете се спирали да огледат девойката и хвалели нейната съвършена красота и снага, докато жените от своя страна се тълпели пред младежа, изказвайки възхищението си от красивото му лице и правилно телосложение. А двамата любовници, потънали в срам, стояли с наведени глави и оплаквали злочестата си орис, очаквайки да настъпи часът на жестоката им смърт на кладата.

Докато ги държали така, в очакване на определения час, и разгласявали навсякъде за стореното от тях провинение, слухът за станалото стигнал и до Руджери дел’Ория — човек, известен с безумната си смелост, който по онова време бил адмирал на кралския флот; той се запътил към площада, за да види кои са тия двама души; първо погледнал девойката и се изказал с най-ласкави слова за нейната красота; после се обърнал към младежа, лесно успял да го помило, доближил се до него и го запитал не се ли киша Джани от Прочида; Джани повдигнал глава, познал адмирала и отвърнал: „Господарю, аз наистина съм този, за когото питате, по скоро няма да ме има на тоя спят.“ Тогава адмиралът го запитал коя е причината за всичко това. Джани отвърнал: „Любовта и гневът на краля.“

Адмиралът го накарал да му разкаже всичко с най-големи подробности и след като го изслушал, се наканил да си тръгне, но Джани се обърнал към него със следните слова: „Господарю, ако е възможно, помолете тоя, дето е заповядал да ме вържат тук, да ми окаже една последна милост.“ Руджери попитал каква, а Джани пояснил: „Виждам, че ще умра, и то скоро; аз съм вързан гърбом към това момиче, което обичам най-много от всичко на тоя свят; и тя ме обича, но и тя е вързана с гръб към мен; аз моля да ни обърнат лице в лице, за да мога, умирайки, да я гледам и да напусна тоя свят утешен и спокоен.“ Руджери се усмихнал и отвърнал: „Ще го сторя на драго сърце: толкова ще има да я гледаш, че чак ще ти омръзне.“ После се отдръпнал настрани и заповядал на тия, на които било наредено да приведат в изпълнение присъдата, докато не последва нова заповед от краля, да не правят нищо повече от онова, което били вече свършили; след това се запътил незабавно при краля; въпреки че Федериго бил все още разгневен, адмиралът решил да му каже своето мнение по тая работа и го запитал: „Господарю, с какво са те обидили двамината млади хора, които ти си заповядал да изгорят на площада?“ Кралят му обяснил.

Тогава Руджери казал: „Извършеното от тях провинение заслужава да бъде наказано, но не от теб; вярно е, че престъпленията трябва да бъдат наказвани, но благодеянията заслужават и награда освен милост и състрадание. Знаеш ли кои са тия, дето си наредил да бъдат изгорени?“ Кралят отвърнал, че не знае. Руджери обяснил: „Аз пък искам да научиш кои са, та да поразмислиш дали постъпваш разумно, подчинявайки се на пристъпите на твоя гняв. Младежът е син на Ландолфо от Прочида, роден брат на месер Джани от Прочида, благодарение на когото ти стана крал и властелин на тоя остров; девойката пък е дъщеря на Марино Болгаро, благодарение на когото ти си все още господар на Иския. Освен това и двамата млади отдавна се обичат; те са сторили тоя грях (ако изобщо можем да наричаме грях това, което младите вършат от любов), подтиквани от любов, а не от желанието да нанесат обида на твоето величество. Защо тогава искаш смъртта на тия млади хора, които ти би трябвало да удостоиш с височайшето си благоволение и с най-скъпи дарове?“

Като чул тия думи и се убедил, че Руджери му говори самата истина, кралят не само решил да не извършва още по-голяма грешка, ами се разкаял и за онова, което бил сторил; поради това веднага заповядал да развържат от кола двамата млади и да ги доведат при него. Така и направили.

След като се осведомил най-подробно за техните работи, той намислил да ги възнагради за нанесената им обида с почести и дарове; наредил да ги облекат в най-скъпи дрехи и знаейки, че и двамата са съгласни, оженил Джани за девойката, поднесъл им най-скъпи дарове и те се прибрали у дома си от доволни по-доволни; там били посрещнати най-весело и тържествено и доживели до дълбока старост в радост и доволство.