Джовани Бокачо
Декамерон (60)

НОВЕЛА II

Хлебарят Чисти с една-единствена дума накарва месер Джери Спина да разбере, че не е трябвало да се обръща към него с нескромно искане.

Дамите и младежите похвалили много остроумието на мадона Орета, след което кралицата наредила на Пампинеа да продължи и тя започнала така:

— Прелестни дами, аз не мога сама да отсъдя, кой греши повече — дали природата, която създава грозно тяло за един възвишен дух, или съдбата, която отрежда на надареното с благороден дух тяло някакъв най-долен занаят, какъвто е случаят с нашия съгражданин хлебаря Чисти, пък и с мнозина други; тоя Чисти, макар и да имал благороден дух, по волята на съдбата трябвало да стане хлебар. Аз бих проклела еднакво и природата, и съдбата, ако не знаех, че природата е мъдра, а съдбата вижда с хиляди очи, въпреки че според глупците тя била сляпа. Аз мисля, че бидейки премъдри, и двете вършат същото, каквото често правят обикновените смъртни: не знаейки какво може да им се случи, те скътват най-ценните си вещи из най-неугледните места на своите домове (нали те най-малко бият на очи — затова са по-сигурно хранилище и от най-красивата стая), за да ги вземат оттам в случай на крайна нужда. Така и споменатите две служителки на света често прикриват най-свидните си създания под сянката на занаяти, смятани за недостойни, та наложи ли им се да ги изкарат на бял свят, блясъкът им да засияе още по-ярко. Точно така станало и с Чисти, който, макар и заради една съвсем дребна работа, отворил очите на месер Джери Спина, за когото пък ме накара да си спомня предишната новела — нали там ставаше дума за жена му — мадона Орета. Всичко това ще ви стане ясно от кратката новела, която ще ви разкажа сега.

И така, месер Джери Спина се ползувал с голямо влияние пред папа Бонифаций; един ден папата пратил във Флоренция неколцина свои знатни люде, за да уреждат някакви негови работи, и те отседнали в дома на месер Джери, с когото обсъждали какво да направят. Всеки ден, за където и да тръгнели, месер Джери и папските пратеници минавали пеша край църквата „Санта Мария Уги“, а до нея била хлебарницата на Чисти, който си вършел сам цялата работа. И въпреки че му била отредила занаят, който не се ползувал кой знае с каква почит, съдбата така го закриляла, че той забогатял, но за нищо на света не пожелал да смени занаята си с друг и си живеел в най-голямо охолство; между многото хубави неща у него можели да се намерят и най-хубавите бели и червени вина не само във Флоренция, ами и в цялата околност.

Всяка сутрин Чисти виждал месер Джери и папските пратеници да минават край портите му и тъй като било много горещо, той си рекъл, че ще бъде много учтиво от негова страна, ако ги почерпи от хубавото си бяло вино; но като имал предвид разликата между своето положение и положението на месер Джери, Чисти заключил, че ако се осмели да го покани, няма да постъпи прилично, затова решил, че ще бъде по-добре да измисли нещо, та да накара благородника сам да се покани. Затуй всяка сутрин, когато наближавало време да минат месер Джери и папските пратеници, Чисти (облечен както винаги в снежнобяла дреха и чисто изпрана престилка, поради което приличал повече на воденичар, отколкото на хлебар) нареждал да сложат до вратата една калайдисана кофа с прясна студена вода, малка болонска стомна, пълна с хубаво бяло вино, и две калаени чаши, които изглеждали сребърни — толкова били излъскани; после сядал, а щом ония се задавали, прочиствал си един-два пъти гърлото и почвал да пие вино е такава наслада, че можел да накара и мъртвите да си поискат.

Месер Джери забелязал тая работа една сутрин, забелязал я и на следващата, а на третата не се сдържал: „А бе, Части, какво е това вино? Хубаво ли е?“ — запитал го той. Чисти станал веднага и отвърнал: „Да, месер, но колко е хубаво — виж, това не мога да кажа; най-добре ще бъде сами да го опитате.“ Месер Джери ожаднял, дали от времето, дали от това, че се бил поизморил малко повече, а може да му се е допило, като видял с какво удоволствие Чисти надигал чашите — обърнал се към пратениците, усмихнал се и казал: „Е, синьори, няма да е зле да опитаме виното на тоя почтен човек; може наистина да се окаже такова, че после да не се разкайваме, задето сме пили от него.“ След това се запътил заедно с тях към Чисти, който наредил да изнесат веднага една хубава пейка, поканил ги да седнат и като се обърнал към слугите на Джери, които понечили да изплашат чашите, рекъл им: „Братлета, стойте настрана! Не се бъркайте в тая работа! Както умея да хвърлям хляба във фурната, така умея и вино да наливам; а вие да си знаете: от това вино няма да вкусите ни капка.“

После изплакнал четири хубави нови чаши, накарал да донесат още една стомничка с вино, от най-хубавото, и почнал да налива най-старателно чашите на месер Джери и на другарите му. А те си рекли, че отдавна не са пили такова вино, много го похвалили и докато пратениците останали във Флоренция, и те, и месер Джери се отбивали почти всеки ден при Чисти да си пийнат от това вино. Когато най-сетне пратениците си свършили работата и се наканили да си тръгнат, месер Джери устроил в тяхна чест разкошно пиршество, на което поканил неколцина от най-знатните люде на града; поканил и Чисти, но той за нищо на света не приел да отиде.

Тогава месер Джери заповядал на един свой слуга да прескочи до Чисти и да донесе едно шише от неговото вино, за да налее по половин чаша на гостите, след като им поднесат първото ястие. Слугата, изглежда, бил още ядосан, задето дотогава не успял да вкуси от същото вино, отишъл с много голямо шише. Щом го видял, Чисти забелязал: „Синко, месер Джери не те е пратил при мен.“ Слугата настоял няколко пъти, но тъй като получавал все един и същ отговор, върнал се при месер Джери и му разказал всичко; тогава месер Джери рекъл: „Ще отидеш отново при него и ще му кажеш, че съм те пратил там, а не другаде; отвърне ли ти пак по същия начин, запитай го да ти каже къде съм те пратил, щом твърди обратното.“ Слугата отишъл отново при хлебаря и му заявил: „Чисти, месер Джери наистина ме праща при теб.“ Чисти отвърнал: „Синко, не ми се вярва да те е пратил при мен.“ Тогава слугата запитал: „Добре де, къде ме е пратил, ако не при теб?“ Чисти отвърнал: „На Арно“.

Слугата предал тоя отговор на господаря си; думите на Чисти изведнъж отворили очите на месер Джери, който казал на слугата: „Я ми покажи с какво шише отиде да вземеш вино.“ Щом видял голямото шише, месер Джери отсъдил: „Чисти е бил прав“; после наругал слугата и му заповядал да вземе по-малко шише. А Чисти, като видял новото шише, рекъл: „Да, сега виждам, че твоят господар наистина те е пратил при мен“; след което налял шишето с вино. Същият ден Чисти наредил да напълнят едно буренце със същото вино и да го занесат в дома на месер Джери; после отишъл при него и му казал: „Месер, не желая да си помислите, че тая сутрин съм се изплашил от голямото шише; рекох си само, че може би сте забравили какво исках да ви покажа през всичките тия дни, като ви наливах вино от малките стомнички — а именно, че това вино не е за слуги. Та затуй тая сутрин рекох да ви го напомня. А сега, тъй като не искам да го пазя повече в къщи, пратих ви го всичкото; правете е него каквото решите.“

Месер Джери приел с най-голямо удоволствие подаръка на Чисти, благодарил му по начин, какъвто той сметнал за най-приличен, и от тоя ден нататък почнал да го зачита като най-достоен човек и свой приятел.