Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Il Decameron, 1350–1353 (Обществено достояние)
- Превод от италиански
- , 1970 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 91 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (29 декември 2007)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (9 март 2008 г.)
Издание:
Издателство „Народна култура“, 1970
Никола Иванов — превод
Драгомир Петров — превод на стиховете
При спорни моменти в редакцията на сканирания текст е използвано и изданието на изд. „Захарий Стоянов“ от 2000 г.
История
- — Добавяне
НОВЕЛА IX
Жегнат от една гасконска дама, кралят на Кипър от малодушен става решителен.
Най-после дошъл ред на Елиса; тя била последна и без да чака подкана от кралицата, започнала весело така:
— Прелестни млади дами, често се случва една-единствена, понякога повече неочаквано, отколкото нарочно казана дума да упражни върху човека онова въздействие, което са били безсилни да окажат всевъзможните упреци и многото наложени му наказания. Това се вижда много добре чрез новелата, разказана ни от Лаурета; аз пък искам да ви докажа същото с още една, твърде кратка новела, защото хубавите разкази са винаги полезни и трябва да бъдат внимателно изслушвани, който и да ги разказва.
И така, искам да кажа, че по времето на първия кипърски крал, след като Готфрид Булонски[1] завоювал Светата земя, случило се така, че някаква благородна гасконка отишла на поклонение пред гроба господен, а после на връщане пристигнала в Кипър, където някакви си негодници я обидили по най-безсрамен начин. И тъй като никой не я защитил, тя решила да се оплаче на краля; някой обаче й препоръчал да не си губи времето напразно, защото кралят бил толкова малодушен и жалък човек, че не само не наказвал за нанесените другиму обиди и оскърбления, ами с достойно за презрение малодушие преглъщал много обиди към самия него; та затова всеки, щом се ядосал за нещо, изливал си го на него, като го обиждал и ругаел.
Щом чула това, дамата, която била изгубила всякаква надежда да получи удовлетворение, решила да си излее поне яда, като укори краля за неговото малодушие.
Тя отишла при него, разплакала се и му казала: „Господарю мой, аз се явявам пред теб не защото очаквам възмездие за обидата, която ми нанесоха, а за да те помоля — вместо удовлетворение — да ме научиш да понасям така, както разправят, че сам ти понасяш оскърбленията, с които се нахвърлят срещу теб; та като взема пример от теб, да мога да преглътна обидата, която ми нанесоха и която — бог ми е свидетел, че ти казвам самата истина, — ако можех, бих прехвърлила с най-голямо удоволствие върху теб, щом си толкова издръжлив!“
Кралят, който до този миг бил муден и бездеен, изведнъж се стреснал, сякаш събуден от дълбок сън, наредил да накажат най-строго ония, дето обидили жената, и оттогава почнал да преследва най-сурово всеки, който вършел деяния, накърняващи честта на короната.