Джовани Бокачо
Декамерон (92)

НОВЕЛА I

Ринучо и Алесандро са влюбени в мадона Франческа; тя не обича никого от тях и накарва единият да се престори на мъртъв и да легне в една гробница, а другият — да извади оттам мнимия мъртвец; нито единият, ни го другият успяват да постигнат целта си и тя се отървава ловко и от двамата.

— Мадона, много ми е приятно, че съгласно волята ви на мен се падна да излезна първа на това чисто и свободно поле за повествование, на което ваше величество благоволи да ни изведе; ако успея да изпълня това добре, не се съмнявам, че тия, които ще ме последват, ще го сторят не по-зле, та дори и по-добре от мен.

Прелестни дами, неведнъж в нашите разговори бе доказано колко големи и какви са силите на любовта, но аз не мисля, че сме успели да кажем всичко относно тях или пък че ще успеем да кажем всичко, ако ще да беседваме по тоя въпрос чак до идната година; и тъй като любовта кара влюбените не само да се изпълват със съмнения, че ще умрат, ами дори да лягат в гробниците, за да заемат мястото на мъртъвците, в допълнение на вече разказаните новели аз бих искала да ви разкажа още една, която ще ви помогне не само да проумеете силата на любовта, но и да научите колко мъдро една достойна жена успяла да се избави от двамина мъже, които я обичали против волята й.

И така, ще ви кажа, че едно време в град Пистоя живяла красива вдовица, в която съвсем случайно, без да се познават, се влюбили двамина наши флорентинци; те живеели в този град, понеже били изгонени от Флоренция, единият се наричал Ринучо Палермини, другият — Алесандро Киармонтези, и всеки един от тях правел какво ли не, само и само да успее да спечели любовта й. Двамата често досаждали със своите послания и молби на тази благородна дама, която се наричала мадона Франческа дей Ладзари, и понеже тя на няколко пъти постъпила неразумно, като им обърнала внимание, а сега, както разумът й подсказвал, искала да се измъкне и не можела, хрумнало й, за да се избави от техните неприятни задиряния, да поиска от тях една услуга, която, както предполагала, никой от двамата нямало да може да извърши, въпреки че била изпълнима, и след като не я направят, тя да има приличен и неоспорим довод, за да не обръща повече никакво внимание на техните послания. Ето какво намислила дамата: в деня, в който й хрумнала тази мисъл, в Пистоя умрял някакъв човек, когото, макар и неговите предци да били от благородно коляно, всички смятали за най-лошия човек, живял някога не само в Пистоя, но и в целия свят; освен това приживе той бил такъв урод и имал такова безобразно лице, че който не го познавал и го срещал за пръв път, можел здравата да се изплаши; тоя човек бил погребан в една гробница край църквата на миноритите. Дамата решила, че случаят е твърде удобен за нейното намерение, викнала една от слугините си и й казала: „Ти знаеш добре колко много ме измъчват и как ми досаждат ежедневните послания на тия двама флорентинци, Ринучо и Алесандро. Аз нямам никакво намерение да им доставя удоволствие с моята любов и тъй като те ми обещават какво ли не, за да се избавя от тях, намислих да ги подложа на едно изпитание, което съм сигурна, че не ще издържат, и по този начин да се отърва от техните задиряния. Чуй в какво се състои работата: както знаеш, тази сутрин край църквата на миноритите бе погребан Сканадио (така наричали негодника, за когото стана дума по-горе), от когото, докато беше жив, се плашеха и най-смелите мъже в нашия град, а какво остава сега, когато е вече мъртъв; затуй ще отидеш скришом първо при Алесандро и ще му речеш следното: «Мадона Франческа ме прати да ти съобщя, че сега е дошло време да получиш любовта й, която толкова много желаеш, и да се срещнеш с нея където поискаш. А това може да стане по следния начин: поради някаква причина, която ти ще научиш по-късно, един неин близък трябва да пренесе тази нощ в дома й трупа на Сканадио, когото погребаха сутринта; но тя се страхува от тая работа, нали е мъртвец, и не желае да става това; ето защо те моли да й направиш една голяма услуга: довечера, по времето на първия сън, да отидеш и да се промъкнеш в гробницата, където е погребан Сканадио, да се преоблечеш в неговите дрехи и да останеш там, все едно, че е той, докато дойдат да те вземат; но ти трябва да мълчиш, да не казваш ни думичка и да се оставиш да те пренесат в нейната къща, където тя ще те посрещне, а след това ще можеш да останеш с нея докогато си искаш, пък за останалото тя ще има грижа.» Ако той ти отговори, че е съгласен, добре; но ако рече, че не е съгласен да го извърши, ще му заявиш от мое име повече да не се вестява там, където съм аз, и ако му е мил животът, да не е посмял да ми праща повече ни пратеници, ни послания.

После ще отидеш при Ринучо Палермини и ще му кажеш така: «Мадона Франческа казва, че е готова да изпълни всяко твое желание, ако й окажеш една голяма услуга, сиреч, ако тази нощ, към полунощ, отидеш при гробницата, където сутринта погребаха Сканадио, и без да продумваш, каквото и да чуеш или да видиш, да измъкнеш трупа му безшумно и да го занесеш у дома й. Там ще разбереш защо тя желае това и ще получиш удоволствието, за което жадуваш; ако не искаш да сториш тая работа, тя още отсега ти заповядва да не провеждаш при нея повече ни пратеници, ни послания.»“

Слугинята отишла и при двамата и предала на всекиго от тях каквото й било заповядано. И двамата отвърнали, че ако дамата пожелае, те ще отидат не в гробницата, а в ада. Слугинята предала тоя отговор на дамата, която зачакала да види дали наистина двамата са толкова луди, че ще изпълнят това.

Щом настъпила нощта и дошло време за първия сън, Алесандро Киармонтези излязъл от дома си облечен само по елек, за да отиде и да легне в гробницата на мястото на Сканадио; но докато вървял, обзел го голям страх, размислил се и си рекъл: „Ама че съм глупак! Къде съм тръгнал? Ами ако роднините й са забелязали, че я обичам, и предполагайки, че между нас е станало нещо, дето всъщност не е ставало, са я принудили да постъпи така, за да ме убият в гробницата? В такъв случай, ако някой има да губи, това съм аз и никой никога не ще узнае нещо, което може да навреди на тях. А отде да знам, може цялата тая работа да е устроена от някой мой враг и тя да иска да му услужи от обич към него.“ После си казал: „Добре, да допуснем, че всичко това не е вярно, че нейните роднини наистина ще ме пренесат в дома й; предполагам, че те не искат да вдигнат трупа на Сканадио, за да го държат в ръцете си или за да го натикат в пойните обятия; напротив, би трябвало да се предполага, че може би искат да се погаврят с него, за да му отмъстят по този начин за някоя обида, които той им е нанесъл. Тя ми заповяда да мълча и да не казвам гък, каквото и да стане. Ами ако почнат да ми бодат очите или да ми вадят зъбите, или да ми секат ръцете, или пък ми изиграят някаква подобна шега, какво да правя? Как така ще мълча? Обадя ли се, ще ме познаят, могат и зло да ми сторят, а може и нищо да не ми направят; но аз пак ще си остана с празни ръце, защото те няма да ме закарат при дамата, а тя ще има основание да каже, че съм нарушил заповедта й и никога няма да изпълни моето желание.“

Докато размишлявал така, той за малко не се върнал обратно, но голямата му любов го тласнала да върви напред с противоположни и толкова силни доводи, че стигнал чак до гробницата. Повдигнал капака, промъкнал се вътре, разсъблякъл Сканадио, облякъл дрехите му, захлупил върху себе си капака и легнал на мястото на Сканадио; после се сетил що за човек бил тоя мъртвец и почнал да си припомня всичко онова, дето бил чувал, че става нощем не само в гробниците на мъртвите, но и по разни други места; косата му настръхнала и му се струвало, че Сканадио ей сега ще се надигне и ще го удуши. Ала с помощта на пламенната си любов той успял да превъзмогне тия и другите обзели го страхове и останал да лежи като мъртвец, очаквайки да види какво ще стане по-нататък.

Като наближило полунощ, Ринучо излязъл от къщи, за да изпълни заръката на дамата. Докато вървял, в главата му нахлули безброй и най-различни мисли относно това, което би могло да му се случи: например, както носи на гръб трупа на Сканадио, да попадне в ръцете на синьорията и да бъде изгорен на кладата като магьосник или ако станалото се разчуе, да си навлече омразата на близките на покойника; минали му и разни други мисли, които за малко не го накарали да се върне. Но после, като размислил, той си рекъл: „Нима ще кажа не на първото нещо, за което ме е помолила тази благородна дама, която толкова обичах и продължавам да обичам, особено ако с това трябва да спечеля милостта й? Не мога да не изпълня каквото съм й обещал, та ако ще и да умра.“

Продължил пътя си и стигнал до гробницата, която отворил без особена трудност. Като чул да отварят, Алесандро не се и помръднал, въпреки че много се изплашил. Ринучо влезнал и предполагайки, че взема трупа на Сканадио, хванал Алесандро за краката, измъкнал го от гробницата, вдигнал го на гръб и се запътил към къщата, където живеела дамата; той вървял, без да обръща кой знае какво внимание на товара си; често го блъскал ту от едната, ту от другата страна в пейките, които се намирали от двете страни на улицата; било тъмно като в рог и Ринучо просто не можел да види накъде върви.

Когато Ринучо стигнал пред вратата на дамата, която стояла заедно с прислужницата си до прозореца, за да види дали Ринучо ще донесе Алесандро, и била вече обмислила как да се избави и от двамата, станало така, че градските стражи, които се били притаили на тази улица, за да заловят един престъпник, чули шума от стъпките на Ринучо, запалили веднага един факел, за да видят какво да направят и накъде да се втурнат, вдигнали копията и щитовете си и викнали: „Кой е там?“ А Ринучо, щом зърнал стражите, нали нямало време за продължителни размишления, пуснал Алесандро и дим да го няма; Алесандро също рипнал на крака и въпреки че бил облечен в дългополата дреха, която смъкнал от мъртвеца, хукнал да бяга. На светлината на запаления от стражите факел дамата видяла много добре как Ринучо носел Алесандро на гръб, забелязала и Алесандро, облечен в дрехата на Сканадио, и се смаяла от голямата смелост и на единия, и на другия; въпреки това тя много се смяла, като видяла как Алесандро тупнал на земята, а после и той, и Ринучо си плюли на петите. Зарадвала се много на станалото, благодарила на бога, задето я отървал от техните задиряния, отдръпнала се от прозореца и се прибрала в стаята си, след като и тя, и слугинята й се убедили, че и двамата трябва много да я обичат, щом, както станало ясно, изпълнили каквото им била наредила.

Отчаяният Ринучо проклинал злата си орис, но въпреки това не се прибрал у дома си, ами щом стражите си отишли, се върнал на мястото, където бил хвърлил Алесандро, и почнал да го търси пипнешком, надявайки се да го намери и по този начин да изпълни даденото обещание; но след като не го намерил, Ринучо предположил, че стражите са го отнесли със себе си и се прибрал огорчен в къщи. Алесандро също бил огорчен от сполетялата го беда и като не знаел какво да предприеме, нито пък успял да разбере кой го е носил на гръб, и той се запътил към дома си. А когато на следния ден открили, че гробницата на Сканадио е отворена и не могли да намерят трупа му, понеже Алесандро го бил хвърлил надолу, из цяла Пистоя тръгнали какви ли не приказки и глупците разправяли, че Сканадио е бил отмъкнат от дяволите.

Въпреки това двамината влюбени поотделно уведомили дамата какво е сторил всеки един от тях, какво му се било случило и сочейки това като оправдание, задето не успели да изпълнят докрай нейните нареждания, я помолили да се смили над тях и да ги дари с любовта си; дамата обаче се престорила, че не вярва нито на единия, нито на другия и отвърнала най-категорично, че няма да направи никога нищо за тях, защото не изпълнили каквото искала. Така тя успяла да се отърве и от двамата.