Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il Decameron, –1353 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 91 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (29 декември 2007)
Разпознаване и корекция
NomaD (9 март 2008 г.)

Издание:

Издателство „Народна култура“, 1970

Никола Иванов — превод

Драгомир Петров — превод на стиховете

 

При спорни моменти в редакцията на сканирания текст е използвано и изданието на изд. „Захарий Стоянов“ от 2000 г.

История

  1. — Добавяне

НОВЕЛА VI

Микеле Скалца доказва на неколцина младежи, че хората от рода Барончи са най-благородните люде в целия свят и по цялото крайбрежие и спечелва облога.

 

Дамите още се смеели на чудесния и остроумен отговор на Джото, когато кралицата заповядала на Фиамета да продължи. Тя започнала така:

— Млади дами, предполагам, че рода Барончи, за който спомена Панфило, не ви е така добре известен както на него; това обаче ме накара да си припомня една новела, в която се доказва от какво благородно потекло е тоя род. Аз бих искала да ви я разкажа, без да се отклонявам от темата на нашия разговор.

Не много отдавна в нашия град живял някакъв младеж на име Микеле Скалца; той бил най-приятният и най-забавен човек на тоя свят и бил винаги готов да разказва най-чудновати и невероятни истории; затуй младите флорентинци, когато се събирали да се веселят, гледали винаги да го вземат със себе си. Веднъж той отишъл с неколцина млади хора в Монтуги и между тях възникнал следният спор: кои са най-благородните люде във Флоренция и кои са от най-древен род. Едни казвали — Уберти, други — Ламберти, един настоявал за тоя род, друг — за еди-кой си, кому както му се струвало.

Скалца ги изслушал, после се ухилил и казал: „А бе, глупци такива, я си затворете устата! Та вие не знаете какво говорите: родът Барончи е най-старият и най-благородният в нашия град; с това са съгласни всички философи, същото твърдят и всички, които ги познават, както ги познавам аз; а за да не речете, че ги бъркам с Други, ще ви кажа, че става дума за тия Барончи, дето са ваши съседи в Санта Мария Маджоре.“ Младежите очаквали той да им каже съвсем друго, ала като го чули какво приказва, почнали да му се присмиват и рекли: „Какво си седнал да се подиграваш с нас, сякаш не ги знаем тия Барончи така, както и ти ги познаваш.“ Скалца възразил: „Кълна се в светото евангелие, не се подигравам с вас, а ви казвам самата истина; готов съм да се обзаложа с всеки от вас на една вечеря за този, който спечели, и за шестима негови другари по негов избор; при това оставям вие да решите кой ще бъде съдник на нашия спор.“ Тогава един от младежите, на име Нери Ванини, се обадил: „Много ми се ще да спечеля тая вечеря.“

После те се споразумели съдия на спора да бъде Пиеро ди Фиорентино, в чийто дом се намирали, и отишли при него; последвала ги цялата дружина, защото всички искали да видят как Скалца ще изгуби облога, та после да има за какво да му се присмиват. Двамата разказали всичко на Пиеро, който, бидейки мъдър и разумен младеж, изслушал първом доводите на Нери, а после се обърнал към Скалца и го запитал: „Как ще докажеш това, което твърдиш?“ Скалца възкликнал: „Как ли? Така ще го докажа, че не ти, ами сам оня, дето отрича каквото казвам аз, ще признае, че говоря истината. Вие знаете, че хората са толкова по-благородни, колкото им е по-старо коляното; с това всички сме съгласни. Родът Барончи е най-стар, следователно хората от тоя род са с най-благородна кръв; аз ще ви докажа, че той наистина е най-старият род на земята и с това ще спечеля облога. Вие трябва да знаете, че Господ Бог е сътворил рода Барончи много отдавна, още по времето, когато се е учил да рисува; другите хора Господ Бог е създал, след като се е научил да рисува. За да се убедите, че говоря истината, направете сравнение между хората от рода Барончи и останалите: докато лицата на тия хора са приветливи и с правилни черти, с членовете на рода Барончи не е така; на един лицето му е тясно и продълговато, на друг — широко и сплескано, на един носът му е дълъг, на друг — малък, на някои брадичката им се издава напред и нагоре, а челюстта им прилича на магарешка муцуна, на някои едното им око е по-голямо от другото, на други — едното око е поставено по-ниско, другото — по-високо, също като на лицата, които драскат малките деца, когато почват да се учат да рисуват. От това, както вече споменах, става съвсем ясно, че Господ Бог ги е създал по времето, когато се е учил да рисува; затуй техният род е най-стар и следователно — и най-благороден.“

Когато Пиеро, който бил съдия на спора, и Нери, който държал толкова много да спечели облога за вечерята, пък и останалите изслушали забавните доводи на Скалца и си спомнили, че тия неща в действителност са така, всички прихнали да се смеят, а после се съгласили, че Скалца е прав; те били съгласни също, че Скалца е спечелил вечерята и че Барончи е най-древният род не само във Флоренция, ами в целия свят и по цялото крайбрежие.

Затуй, когато искаше да ни поясни колко грозно лице имал месер Форезе, Панфило беше съвсем прав, като твърдеше, че за него дори всеки от рода Барончи би казал, че е отвратително.