Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fallen Angel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 46 гласа)

Информация

Корекция, форматиране и разпознаване
Regi (2021)

Издание:

Автор: Тара Хайланд

Заглавие: Дъщери на греха

Преводач: Нина Руева

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Невена Здравкова

ISBN: 978-954-26-1092-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2694

История

  1. — Добавяне

Седма глава

Беше вторник, обикновено най-спокойният ден от седмицата в клуб „Виктори“, но когато Франи пристигна на работа вечерта, атмосферата бе наситена с оживление. Из гримьорната се носеха превъзбудени разговори и вълнение, момичетата бяха окупирали огледалата за по-дълго от обикновено. Причината за всички тези трепети бързо се изясни — в публиката се намираше холивудската кинозвезда Дюк Картър. Привлекателен, чаровен и пленителен, той беше много успешен актьор, който разтуптяваше сърцата на почитателките си.

Франи надникна иззад сценичната завеса и видя, че край кръглата маса заедно с актьора седяха седмина души — трима други мъже с официални костюми и две много млади жени, облечени с евтини, но разголени вечерни рокли. Пола, една от танцьорките, обясни на Франи, че Дюк е в Англия за заснемането на високо бюджетна историческа драма за Английската гражданска война.

— Момичетата са неизвестни, наемни проститутки — рече Пола пренебрежително. Тя й посочи режисьора сред другите трима мъже — висок, слаб мъж със сериозно изражение, на име Ландън Тейлър, и актьора с второстепенна роля Ърл Фокс, бледо копие на Дюк. Тогава стигна и до последния човек — нисък, дебел мъж с оредяваща коса. — А този е Клифърд Уокър, някакъв важен продуцент от „Джунипър Пикчърс“.

— Така ли? — Небрежният тон на Франи прикри интереса й.

— Да, той е продуцентът на „Кръвни братя“.

„Кръвни братя“ беше епически филм, чието действие се развиваше по време на Американската гражданска война и се разказваше за двама преродени братя, които се сражават един срещу друг не само във войната, но и за чувствата на едно и също момиче. Филмът беше отговорът на „Джунипър Пикчърс“ на „Отнесени от вихъра“ на „Метро Голдуин Майер“, направен преди повече от десет години, и бе добил същата популярност по кината с излизането си предишната година. Като чу, че ниският закръглен мъж стои зад създаването му, Франи го разгледа по-съсредоточено.

Леките момичета бяха окупирали Дюк Картър, но си губеха времето. Той може и да бе звездата, но Франи знаеше кой командва парада — продуцентът. Докато работеше в клуб „Виктори“, бе понаучила това-онова за шоубизнеса. Продуцентът ръководеше цялата работа по филма от, началото до края, организираше всичко — от набирането на средствата до наемането на актьорите и екипа и уреждането на разпространението.

В съблекалнята умът на Франи заработи трескаво. Това беше — възможността, която чакаше, шансът да промени съдбата си.

Бяха минали четири години, откакто бе започнала да се изявява в клуба. Животът й определено се бе подобрил. През първите няколко месеца, когато имаше съвсем кратка програма, тя изпълняваше основно ирландски фолклорни композиции, като тази от прослушването — песни за любов и емиграция. Но си даваше сметка, че ако иска да я забележат, трябва да измисли по-силно представяне, което би получило по-широк отзвук. След около година реши да комбинира пеенето с таланта си на имитаторка и да изпълнява програма, в която да се превъплъщава в ролята на велики певици. За тази цел тя помоли ръководителя на оркестъра да изсвирят смесица от популярни песни, всяка увековечена от различен известен артист, позволявайки й да прояви в най-пълна степен обаянието и сценичното си присъствие.

Франи винаги щеше да си спомня вечерта, в която изпълни програмата си за пръв път. Като взе микрофона, тя погледна Джейми и кимна, давайки му знак да започне да свири. Когато звуците на румбата от „Копакабана“ изпълниха залата, тя започна да се поклаща в ритъм, както бе виждала да прави Кармен Миранда във филма.

Щом запя, публиката ахна. Тя не просто пееше известната песен на Кармен Миранда — в този момент тя беше Кармен Миранда, нейно идеално копие. След един куплет и припева Джейми смени темпото и тя превключи на Марлене Дитрих и песента й „Да се влюбиш отново“. После стана Едит Пиаф, изпълняваща „Не, не съжалявам за нищо“. Гласът й може би невинаги уцелваше верния тон, но тя перфектно имитираше движенията и поведението им.

Когато свърши, публиката я аплодира на крака и сценичният мениджър й предложи да удължи програмата.

Успехът на новото представление й позволи да прекрати работата си като чистачка и гардеробиерка, така че сега тя работеше шест вечери в седмицата, три в клуб „Виктори“, а през останалото време — в два други клуба. Те не бяха толкова елитни като вечерното заведение на площад „Пикадили“, но й позволяваха да се отдаде напълно на работата си в развлекателния бизнес.

Но това все още не й бе достатъчно. Бяха минали повече от седем години, откакто бе напуснала Ирландия. Скоро щеше да стане на двайсет и пет. Чувстваше как времето се изнизва, а тя все още чакаше големия си пробив. И точно когато бе започнала да се отчайва, че никога няма да получи шанса си, ето че пред нея се бе появил такъв — в лицето на този холивудски продуцент, който би могъл да й даде старт в бизнеса. Нямаше да го остави да си тръгне от клуба, без да се опита да привлече вниманието му. За съжаление програмата й тази вечер беше доста безинтересна — трябваше да изпълни смесица от песни на актриси като Джуди Гарланд и Дорис Дей[1] и да изглежда като стереотипна красавица в старомодна рокля на цветя. Едва ли така щеше да спечели вниманието на прочутия продуцент.

Докато обмисляше проблема си, очите й попаднаха на съседната тоалетка. До огледалото висеше черна дантелена вечерна рокля. Тя принадлежеше на една от най-добрите певици на клуба, Доун Морис. Изпълнителката много държеше на тоалетите си и не даваше на никого да припари до тях. Но работеше само през почивните дни, което означаваше, че тази вечер не беше тук и нямаше как да разбере, че Франи е „взела назаем“ роклята за вечерта.

На Франи й хрумна идея. Следваше нейното представление, така че трябваше да действа светкавично. Бързо се напъха в роклята на Доун, среса косата си и освежи грима. После помоли Джейми да смени музиката й. Вместо веселите песни, които трябваше да изпее, тя заложи на едно секси изпълнение на Мей Уест. Щом саксофонът засвири встъпителните ноти, тя се понесе елегантно по сцената и застана пред микрофона.

Роклята й беше по-малка с един размер и стоеше като излята по нея, като втора кожа. Макар да минаваше за скромен тоалет, с високо деколте и дълги ръкави, щом дантелената материя прилепна по извивките на Франи, се оказа, че е доста прозрачна, особено под лъча на прожектора.

Застанала по средата на сцената, Франи знаеше, че всеки мъж в публиката я гледа. Но единственият, който я интересуваше, беше Клифърд Уокър. Като го прикова с поглед, тя запя:

В настроение съм за любов

само защото си до мен…

Цялото й представяне бе предназначено за него, беше като дълго съблазняване. След първия куплет тя взе микрофона и слезе долу в публиката. За да не е прекалено очебийно коя е мишената й, тя спираше и си избираше някой от мъжете, покрай които минаваше, след което обвиваше шиите им с дългия си шал от пера. Щом се приближи до масата на Клифърд, тя видя, че той е запленен от нея и че вниманието й му харесва. Франи приседна на коляното му и запя третия куплет директно на него, сякаш й бе любовник и тя му се обясняваше, докато го поглеждаше под премрежените си мигли и му се усмихваше леко и дискретно.

Защо ми е да се замислям

дали този сън ще свърши?

Към края на песента тя прокара пръсти през бузата му, после стана и се понесе към сцената. Когато изпя последните думи от текста, се постара отново да срещне погледа му, като многозначително придвижи ръце по стойката на микрофона. Виждайки изражението му, тя разбра, че е уцелила десетката.

И наистина, не бяха минали и пет минути, откакто се бе върнала в съблекалнята, когато един от сценичните работници дойде при нея.

— Един клиент от първа маса те моли да отидеш при него. Някакъв американец.

— Добре. — Тя почувства триумфа, последван от внезапно притеснение. Още нищо не беше сигурно. — Кажи му, че ей сега ще дойда.

 

 

Франи не бързаше да излезе. Първо освежи грима си, понеже не искаше да изглежда прекалено отчаяна. Когато влезе в залата, останалите от компанията дискретно се бяха оттеглили на дансинга и Клифърд седеше сам.

Клифърд Уокър гледаше момичето, което се приближаваше към него. Личеше си, че има класа, беше секси, без да е вулгарна, струваше си чакането.

— Господин Уокър? — каза Франи с тих глас.

Той стана да я поздрави. Беше с около два-три сантиметра по-нисък, със заоблено шкембе, което сакото му едва успяваше да обхване. Тя видя няколко тъмни косъма да се подават над яката на ризата му. Нищо чудно, че другите момичета се бяха ориентирали към Дюк.

— Госпожице Хийли. — Очите му я измериха от глава до пети и той кимна одобрително, сякаш за да потвърди, че тя изглежда точно толкова добре, колкото си спомня. — Благодаря, че дойдохте.

— За мен е удоволствие — рече тя.

Той я изчака да седне, след което седна и той. Франи никога преди не си бе позволявала да седне на нечия маса — обикновено не беше прието изпълнителите да общуват с гостите. Но тя се опита да изглежда така, сякаш това постоянно й се случваше. Един сервитьор им донесе бутилка „Дом Периньон“ и им наля в две чаши.

Франи за пръв път опитваше шампанско. Не очакваше мехурчетата да й влязат в носа и малко се задави, но го прикри с изкашляне. Стори й се, че продуцентът я поглежда с насмешка, но и да беше забелязал сконфузването й, той не го направи на въпрос. Вместо това се облегна назад и й отправи пронизващ, професионален поглед.

— Трябва да ви призная — заяви провлачено, — останах изключително впечатлен от представянето ви тази вечер.

— О! — Макар сърцето й да блъскаше лудо, Франи се опита да прояви хладнокръвие.

— Да, много бяхте добра на сцената. Знаехте си работата. Не можех да откъсна очи от вас. Както и всеки друг мъж в залата. — Професионализмът за миг бе засенчен от едва доловима нотка на похот.

Франи сведе поглед и се опита да изглежда скромна.

— Радвам се, че песента ви е харесала.

— Много ми хареса даже. — Той потърка корема си замислено. — От дълго време съм в този бизнес, подушвам таланта отдалеч.

— Наистина ли? — Франи отново се помъчи да прозвучи безгрижно.

— Точно така. — Направи пауза и добави: — Разбира се, винаги е трудно да се каже точно колко добър ще бъде някой, докато не го поставиш пред камера.

— Разбирам.

— Но предполагам, че си заслужава да се явите на кастинг, за да видим дали притежавате нужните актьорски качества. — Той я погледна многозначително. — Как ви се струва идеята?

Привидното спокойствие на Франи внезапно я напусна. Без да се замисли, тя сграбчи ръката му в желанието си да му покаже колко много означава за нея тази възможност.

— О, сър, господин Уокър. Толкова много искам това. Нямате представа. Бих направила всичко, за да се явя на този кастинг. Всичко.

Всичко? — Клифърд се хвана за думата. Нещо в изражението му се промени, очите му се присвиха и станаха хищни, сякаш беше лъв, който дебнеше газела иззад някой храст. Той стисна ръката на Франи с горещата си влажна длан и тя едва устоя на порива си да я дръпне. — От опит знам, че е много по-лесно да кажеш нещо такова, отколкото да го направиш.

— Той я гледаше съсредоточено с пресметливо изражение.

— Е, Франи Хийли, въпросът ми е: какво имаш предвид под „всичко“? Колко точно далеч си готова да стигнеш, за да постигнеш каквото искаш?

 

 

Неприятното чувство в стомаха й не я напусна през целия път до хотела на Клифърд. Мислеше си, че всеки момент ще намери куража да му каже, че си е променила решението. Но вместо това, с негова помощ, тя слезе от таксито под ярките светлини на входа на хотел „Савой“, премина покрай облечените в ливреи портиери и влезе в огромното фоайе, пълно с безупречно облечени гости. Усетил колебанието й, Клифърд я хвана под ръка.

— Да вървим, скъпа — каза високо, сякаш бяха една от поредните двойки.

Докато я водеше към асансьора, тя не смееше да вдигне глава. Не искаше да среща ничий поглед, сигурна, че всички ще разберат защо е дошла тук. Потеглиха с асансьора в мълчание и Франи се опита да забрави какво й предстои и да се концентрира върху заобикалящата я обстановка.

Самият хотел беше прекрасен. Апартаментът на Клифърд се състоеше от няколко стаи и бе по-голям от цялата къща на Ани, която обикновено даваше подслон на поне дванайсет души. Апартаментът бе елегантно обзаведен, с тапети на райета, дебел килим и масивни дървени мебели, резбовани сякаш в продължение на дълги месеци. Посрещна ги огромен огън в камината. Клифърд обясни, че персоналът на хотела го палел всяка вечер в шест часа.

Той отиде до барчето с напитките, наля в една чаша нещо с вид на уиски, след което се поколеба дали да налее в още една чаша.

— Едно питие?

— Ако обичате. — Имаше нужда от едно за кураж.

Въпреки огъня тя не можеше да спре да трепери. Като чу зъбите й да тракат, Клифърд се намръщи.

— Какво има? Студено ли ти е, или какво?

В гласа му се долавяше раздразнение. Личеше си, че не е доволен от липсата й на ентусиазъм. Тя съзря в банята повод за бягство.

— Дай ми само минутка да се освежа.

Вътре Франи пусна водата с пълна сила, за да замаскира всякакъв шум, след което се свлече пред тоалетната чиния и повърна няколко пъти. Като се увери, че в стомаха й няма нищо повече, стана и отиде до мивката. Погледна се в огледалото и се засрами от бледия си, немощен вид. Шансът й зависеше от желанието на Клифърд към нея, а кой мъж би я пожелал такава?

Стегни се — упрекна се тя. — Искаш да станеш актриса? Е, приеми това за първия си кастинг.

Това помогна. Младата жена бързо изплакна устата си и се опита да мисли за действията си като за роля във филм. Първо се гримира наново — спиралата подчерта смарагдовите й очи, малкото руж придаде цвят на бузите й, а тъмночервеното червило я снабди с леко фатално излъчване. Вече се чувстваше по-добре. След малко пусна косата си — Шон винаги я предпочиташе със спусната коса — и гъстите кестеняви къдрици се разпиляха по раменете й. Но трансформацията й все още не бе достатъчна. Когато излезеше от банята, трябваше да е различен човек, поне по време на пребиваването си с продуцента. Пое си дълбоко въздух и взе да разкопчава роклята си.

Клифърд бе започнал да губи търпение, когато чу ключът да се завърта в ключалката на банята.

— Най-после! Какво, по дяволите, правеше толкова…

Последната дума замря на устните му, щом Франи се появи. Освен роклята си, тя бе махнала и сутиена и бикините и сега стоеше на вратата съвсем гола, с изключение на черен дантелен колан за жартиери, прозрачни чорапи и десетсантиметрови токчета. Тя зае предизвикателна поза.

— Е? — Имитираше Мерилин Монро. — Струваше ли си чакането?

Клифърд я обходи с поглед, оглеждайки пълните й гърди, зърната, внимателно начервени с червило; спусна очи надолу към крехката й талия, после към червения триъгълник от косъмчета между краката й. Той с удоволствие установи, че наивното момиче е изчезнало и жената, която по-рано бе пяла за него, се е върнала. Продуцентът потупа леглото.

— Защо не дойдеш тук да проверим?

 

 

Когато всичко свърши, Франи бързо се облече в мълчание. Мъчеше се с всички сили да не мисли за стореното, след което застана несигурно, загледана в Клифърд. Той лежеше по гръб в леглото, завит до кръста с чаршафа и с преметната върху лицето си ръка, така че не можеше да се прецени дали е заспал или не. Отвори уста веднъж да каже нещо, после още веднъж, но накрая само прочисти гърлото си, за да му напомни, че е там. Мъжът отвори очи.

— Какво? — изсумтя.

— Аз… ъъ… чудех се само за… за кастинга.

Клифърд не отговори веднага и за един ужасен момент Франи си помисли, че той няма да изпълни обещанието си. Но после й каза:

— Ще ти оставя бележка в клуба. — И отново затвори очи, давайки й знак да си върви.

През целия следващ ден Франи се чувстваше омърсена. Въпреки че Клифърд й бе обещал да я държи в течение за кастинга, тя не преставаше да се пита какво би станало, ако той се отметнеше от думите си. Нямаше гаранция, че щеше да спази обещанието си, а тя нямаше как да върне назад онова, което бе направила.

Но на следващата вечер се почувства малко по-добре, когато отиде на работа и намери съобщение от Клифърд — трябваше да се яви на кастинг в студиото на „Джунипър“ в Хертфордшир следващия понеделник. Ето че се бе сдобила със своята възможност — сега всичко, което оставаше да направи, беше да докаже, че притежава качествата да стане звезда.

Бележки

[1] Американски певици и актриси, популярни през 50-те и 60-те години на XX век. — Б.пр.