Тара Хайланд
Дъщери на греха (14)

Тринадесета глава

— Ти — посочи към Франи асистент-режисьорът. — Ела с мен.

Развълнувана, Франи последва мъжа на снимачната площадка, която пресъздаваше типичен бар от Дивия запад през деветнайсети век. Беше първият й работен ден за „Джунипър“ и тя имаше малка роля във филма „Проповедникът“ — весел уестърн за един проповедник, който се влюбва в съдържателка на публичен дом, и за перипетиите, докато накрая се съберат. По-голямата част от филма вече бе заснета в Ню Мексико, но режисьорът искаше да заснеме няколко допълнителни сцени в студиото.

Сцената с Франи беше към края на филма. Действието се развиваше, след като проповедникът е бил изгонен от града, а Мадам е в бара с момичетата, където пие и играе карти, опитвайки се да забрави мъжа, когото обича — без да знае, че той тайно се е върнал, за да я вземе. При влизането му в бара Франи — която играеше едно от момичетата на Мадам — го забелязва първа. Ролята й беше да побутне Мадам и да каже: „Май имаш посетител“. Тогава Мадам се обръща, вижда проповедника и отива при него. Франи разбираше, че ролята не е нищо особено, но пак беше по-добре, отколкото да е статистка без нито една реплика. Освен това щеше да се появи и във финалните надписи като „Момиче от бара едно“. Като за начало биваше.

Както беше по сценарий, група от момичета седяха около една маса, където се смееха и шегуваха с няколко клиенти. Също като останалите, и Франи бе облечена с рокля за канкан на черни и розови райета с надиплена отпред пола, съчетана с дълги елегантни ръкавици и диадема с розово перо на нея. Костюмът много й харесваше, макар да бе с два размера по-голям от нейния и на сценичната дизайнерка й отне двайсет минути, докато го стесни в задната част с безопасни игли. Една от иглите се забиваше в плътта й, но Франи не й обърна внимание — беше твърде развълнувана, че стъпва на снимачната площадка, че й правят грим и прическа, че пробва сценични костюми.

Другите артисти вече бяха на главната маса — три момичета, облечени като Франи, заедно с четирима каубои. Асистент-режисьорът посочи към най-привлекателния мъж.

— Седни на коляното му — нареди той.

Франи покорно се подчини. Настана лека суетня, докато се уверят, че тя е седнала точно срещу вратата на бара. Когато най-после остана доволен, асистент-режисьорът отиде да повика звездите.

Каубоят, на чието коляно седеше Франи, беше мъж с пясъчноруса коса и типични американски черти, който току-що бе пристигнал с автобуса от Охайо. Той се представи като Брад и призна, че това също е първият му филм.

— Все трябва да се почне отнякъде, нал’ тъй? — обади се той.

Брад беше приятен и дружелюбен и очевидно се опитваше да подхване разговор, но Франи бе прекалено заинтригувана от всичко останало, което ставаше край тях, затова му обърна внимание само от учтивост. Тя се изненада от броя на хората на снимачната площадка. Освен героите с реплики и всички останали статисти, имаше дузина души от екипа, от отговорници за осветлението и озвучаването до оператори и фотографи. Докато чакаха да се появят звездите, горещото ярко изкуствено осветление огря Франи, при което тя взе да се поти под грима си и я заболяха очите. Но нямаше нищо против болката — забавляваше се както никога през живота си.

Най-после, след още двайсет минути, звездите се появиха на сцената. Главната героиня беше актрисата Лили Пауъл, която перфектно се вписваше в ролята на Мадам. Понеже бе родом от Тексас, тя имаше лек провлачен южняшки акцент и с платиненорусата си коса и убийствена фигура представляваше джунипърският вариант на Мерилин Монро. Също като Монро, и тя бе станала известна с участието си в ексцентрични комедии, където играеше глупавата блондинка. Франи бе гледала всичките й филми и не вярваше на късмета си, че най-накрая участва във филм заедно с един от кумирите си.

Франи наблюдаваше как режисьорът обсъди с Лили заснемането на сцената, след което я придружи до мястото й и я настани. Звездата се усмихна на актьорите край масата.

— Добро утро — поздрави ги тя. — Надявам се, че не сте ме чакали много.

Щом Лили се настани, я наобиколиха няколко асистенти, които оправиха грима, прическата и костюма й, преди да започнат снимките. И после, точно като по филмите, режисьорът извика: „Начало!“ и всичко потъна в тишина.

Сцената с репликата на Франи премина без никакви спънки и бе заснета още в първия дубъл. Сцената между проповедника и Лили бе изиграна няколко пъти, понеже и двамата все си забравяха репликите и режисьорът поиска да заснемат сцената отново, като наблегнеха на определени моменти от диалога. На повечето от статистите им писна и излязоха навън да си приказват и да пушат, но Франи остана да гледа, омагьосана от целия процес.

След един час режисьорът най-после придоби доволен вид, сложи край на снимачния ден и отиде да поздрави Лили.

— Браво, миличка. — Той сърдечно прегърна звездата. — Ти си истинска професионалистка.

Блондинката се засмя и игриво го щипна по бузата.

— Правя само каквото ми кажеш. Ти най-добре знаеш как се снима филм.

Франи гледаше със завист, докато Лили Пауъл напускаше снимачната площадка.

— Ще ходим за сладолед в „Шуобс“ — мъжки глас прекъсна мислите на Франи. Беше красивият рус каубой Брад, преоблечен в обикновени дрехи. — Искаш ли да дойдеш?

Франи бе изкушена от предложението. Щеше да е чудесно да излезе с компания, вместо да се върне в самотната си мотелска стая. Но се бе напатила от добре изглеждащи несериозни мъже без перспективи и без пари.

— Благодаря, но съм изтощена. Искам само да се прибера и да поспя.

Без да обръща внимание на разочарованието, изписано върху лицето му, Франи отиде да си вземе чантата. Знаеше, че постъпва правилно. Отсега нататък щеше да се съсредоточи върху кариерата си. Бе дошла в Холивуд, за да стане звезда. И нямаше да е щастлива, докато не постигнеше всичко, което имаше Лили Пауъл — включително своя собствена гримьорна с името й на вратата.

 

 

„Проповедникът“ бе само началото за Франи. През следващата седмица тя започна да работи като хористка в една жизнерадостна музикална комедия. След това й дадоха малка роля в един уестърн, а по-късно — малка роля на сервитьорка в кафене в един филм ноар^[1]. Все още не се бе появило нищо значително, но Лойд я увери, че скоро и това ще стане. Още от първата им среща кастинг директорът на „Джунипър“ бе харесал Франсис Фицджералд и щеше да направи всичко, за да докаже, че в нейния случай наистина ще се окаже вярно твърдението, изказвано за много млади актриси, че е следващата голяма звезда на студията.

Когато Франи не бе на снимачната площадка, тя посещаваше уроци по актьорско и вокално майсторство при преподаватели от „Джунипър“. Боядиса си косата и дори отиде на консултация за евентуална пластична операция на носа. Позира също така за безброй рекламни снимки с други новоизгряващи актьори в ресторанти и клубове из града. По-рано Лойд й бе изнесъл лекция относно огромното влияние на рекламата в кариерата на всяка амбициозна звезда. От студията режисираха излизанията, правеха снимките и после се опитваха да накарат вестниците да ги отпечатат заедно със съпровождаща ги подходяща история. Франи се сети как винаги сляпо е вярвала на тези снимки и истории за любимите си звезди. Сега осъзна колко наивна е била.

Лойд й обясни, че не е много лесно да пробиеш чрез вестниците, но ако имаш на своя страна някой от известните журналисти, списващи клюкарските рубрики, битката е наполовина спечелена.

— Хеда Хопър^[2] все още обича да си приписва заслугата за първата публична изява на Елизабет Тейлър — каза той на Франи.

Водещата светската хроника в „Ел Ей Таймс“ Долорес Кент в момента беше една от най-влиятелните личности в Холивуд. Уважавана колкото Хеда Хопър и Луела Парсънс^[3], Долорес можеше да издигне или да съсипе нечия кариера с перото си. Като съпруга на шефа на една от петте големи киностудии, в началото тя беше обикновена безработна богаташка. До седмицата след четирийсетия си рожден ден. Тогава съпругът й я остави заради млада манекенка. Понеже не успя да се домогне до грижливо скътаните му сметки, Долорес се видя принудена да си намери работа. Вътрешната информация, която й бе известна за киноиндустрията, й помогна да стане репортер от света на шоубизнеса в „Ел Ей Таймс“, където бързо разви талант първа да публикува сензационни новини от живота на звездите. Сега седмичната й рубрика се следеше ревностно, а филмовият бранш едновременно я почиташе и се страхуваше от нея.

Оказа се, че Лойд е в добри приятелски отношения с Долорес. По време на един обяд в „Браун Дерби“ той използва възможността да спомене на журналистката за най-новото си протеже.

— Има хляб в нея — заяви той на Долорес.

— Не твърдиш ли това за всички? — засмя се тя цинично.

— Не, не. В този случай съм категоричен. Тя е нещо специално.

Журналистката прояви интерес:

— Как й беше името?

— Франсис Фицджералд.

На следващия ден в „Ел Ей Таймс“ се появи кратка статия, в която се обявяваше пристигането на „нов талант в «Джунипър», Франсис Фицджералд“. Материалът бе придружен от прекрасна снимка на Франи, на която се виждаха големите очи, буйната коса и бялата й кожа. Франи откъсна страницата и я закачи върху мърлявата стена на мотелската си стая. Тя се отдръпна и се загледа с възхищение в статията. Беше първата, но щяха да последват още много — тя щеше да се погрижи за това.

 

 

Сред целия труд, който полагаше, Франи все пак се стараеше да спази обещанието си и всяка седмица да пише писмо на Кара. Колкото и да бе уморена, колкото и късно да се прибираше след снимки, тя винаги гледаше да напише няколко реда, разказвайки как е минал денят й. И колкото и да й беше трудно, описваше преживяванията си като толкова невероятни, все едно всеки момент щеше да постигне завидно състояние и съвсем скоро щеше да има възможност да вземе Кара при себе си, за да бъдат отново заедно. Понякога се питаше дали е жестоко да лъже така, но уверяваше себе си, че това е само дребна измислица, че скоро всичко ще се нареди и тогава тя най-накрая ще може да прибере дъщеря си.

 

 

По време на тези първи три месеца в Ел Ей актьорските прояви на Франи се ограничаваха с поредица от второстепенни дребни роли. Въпреки че отначало това я устройваше, скоро вече не я свърташе от желание да й дадат нещо по-голямо. Тя чу за един нов проект, наречен „Моята фалшива сватба“ — романтична комедия за един вечен ерген плейбой, който, като разбира, че трябва да се ожени, за да си осигури наследството, моли секретарката си да се престори на негова годеница, за да задоволи желанието на възрастния си баща. Секретарката му, която също е необвързана и не одобрява идеята, неизбежно започва да изпитва чувства към развратния си шеф, а след редица недоразумения той също се влюбва в нея.

Франи се надяваше да се пребори за главната женска роля, но вместо това й дадоха отрицателната роля — на изкусителната медицинска сестра на бащата, която също е претендент за наследството в завещанието. Решена да се докопа до парите на пациента си, сестрата прави всичко възможно да раздели щастливите според нея годеници, но действията й само ги сближават още повече. Макар да не беше главната роля, все пак тази бе най-голямата й до този момент, което означаваше, че името й щеше да се появи на четвърто място сред имената на актьорите във филма.

— Гледай да не се издъниш! — предупреди я Лойд преди началото на снимките — сякаш сама не разбираше значимостта на тази възможност!

 

 

Щом започна снимането на филма, думите на Лойд не спираха да отекват в съзнанието й. Тя знаеше, че това ще е големият й пробив и че ако оплеска нещата, едва ли ще получи друг шанс. За нещастие напрежението си каза думата и Франи не преставаше да си бърка репликите. Режисьорът, избухлив мъж, на име Емери Брехт, не беше доволен. Всеки път, когато тя объркаше нещо, той изпуфтяваше шумно или подхвърляше саркастичен коментар, което само влошаваше нещата.

На третия снимачен ден Франи бе станала кълбо от нерви. Когато за пети път забрави репликите си, Емери най-накрая избухна:

— Франсис Фицджералд! — изръмжа той. Скочи от стола си и се спусна през снимачната площадка, тежките му стъпки накараха всички от екипа видимо да изтръпнат. — Пет думи! — Той навря дланта си точно пред лицето й с разперени пръсти, за да илюстрира бройката. — Това е всичко, което пилешкото ти мозъче трябва да запомни — нищо и никакви пет думички. Мислиш ли, че можеш да се справиш?

Франи бе толкова смутена, че не можеше да говори, затова само кимна.

— Добре! Защото ако сгафиш още веднъж, си уволнена!

Очите на Франи се изпълниха със сълзи. Почувства се толкова засрамена пред колегите си и най-вече пред Лили Пауъл, която изпълняваше главната роля. Какво ли си мислеше актрисата за това ново момиче, което непрекъснато грешеше?

Но за нейна изненада Лили се застъпи за нея:

— Престани, Емери. Вината е твоя, не нейна. Като й се репчиш така на всеки пет минути, не е чудно, че горкото се оплита като пате в кълчища.

Емери погледна разярено актрисата.

— Моля? — изломоти той.

Но на Лили не й трепна окото.

— Чу ме. Защо не обявиш обедна почивка, за да може всички да си отдъхнем малко. Обзалагам се, че след това ще намериш значително подобрение в работата.

Без да дочака отговора му, Лили хвана Франи под ръка и я поведе към гримьорната. Франи очакваше опитната актриса да й даде някои съвети, които да й помогнат при снимките. Лили обаче — напротив — отказа да обсъжда въпроса или да й позволи да си прегледа сценария.

— Ненапразно се казва „почивка“, скъпа. Тук сме само да ядем и да се отпуснем. Разговорите за работа са забранени — това е заповед!

Макар че Франи все още не го осъзнаваше, Лили бе една от малкото истински личности в Холивуд. Докато много от прославилите се актриси се страхуваха от прохождащите звезди, Лили с радост предлагаше помощта си. Тя остана с Франи по време на обяда, като се стремеше умишлено да поддържа постоянен разговор, за да няма време червенокосата да мисли за заплахата на Емери. Когато след час Франи се върна на снимачната площадка, главата й като по чудо се бе прояснила и сцената бе заснета от първия път.

В края на снимачния ден Франи отиде в гримьорната на Лили, за да й благодари за помощта.

— О, няма проблем — каза нехайно Лили, докато разнасяше крем по лицето си. — Всички сме минали оттам, скъпа. Да поговорим за нещо по-важно. Какво ще правиш довечера?

— Нищо — отвърна искрено Франи. През повечето вечери тя се връщаше в мотела и пишеше на Кара. С изключение на излизанията заради задължителните рекламни снимки, за които редовно позираше, нощите си тя прекарваше сама.

Лили изпуфтя.

— Грешен отговор, сладурче. Ще излизаш с мен.

След като свали успешно грима си, тя отиде до голяма закачалка, от която висяха две дузини тоалети. Франи я последва.

— Къде? — попита.

— В „Чиро“.

— Нощният клуб? — Франи едва сдържа вълнението в гласа си. Там ходеха царете на Холивуд.

Лили спря да ровичка из дрехите, обърна се и се вторачи в нея.

— Никога ли не си ходила?

— Не.

— О, скъпа! — Лили изглеждаше искрено слисана. — Ако не си ходила в „Чиро“, значи не си живяла! — Сините й като синчец очи заблестяха. — Повярвай ми, миличка, довечера те очаква страхотно забавление. Но първо трябва да ти намерим някакъв просто изумителен тоалет.