Тара Хайланд
Дъщери на греха (16)

Петнадесета глава

Първата вечер в „Чиро“ представляваше посвещаването на Франи в развлекателния живот на Холивуд. Лили настоя да й заеме един от своите тоалети и двете млади актриси напуснаха студиото в еднотипни вталени рокли: тази на Лили беше в греховно червено, а на Франи — в смарагдовозелено. Понеже имаха едни и същи фигури — и двете бяха високи 165 сантиметра и с пищни форми, можеха да минат за близначки, различаващи се само по цвета на косата — блондинката и червенокосата, тръгнали да си търсят белята.

В гаража на „Джунипър“ Лили имаше резервирано място, където паркираше белия си корвет със свалящ се покрив.

— Не се тревожи, скъпа — каза русата актриса, когато видя как Франи гледа колата й. — И ти скоро ще се сдобиеш с такова возило. Сигурна съм.

Бързо изминаха краткото разстояние от студиото до Западен Холивуд и дългия два километра и половина булевард Сънсет, където богатите и известните ходеха да се веселят. Районът дължеше съществуването си на факта, че попадаше извън градските граници на Лос Анджелис, така че по време на Сухия режим нощните клубове и казината се бяха преместили там, за да избегнат суровите наредби на лосанджелиската полиция. В края на трийсетте луксозните клубове и скъпите ресторанти бяха станали място за забавление за кинозвезди и представители на киноиндустрията. Сега, в десет часа вечерта в петък, ивицата на забавленията — както я наричаше Лили — кипеше от живот. В „Чиро“ беше по-оживено от повечето заведения. В момента нощният клуб на Хърман Хувър бе точното заведение, чиято клиентела се състоеше предимно от първокласни звезди. Това бе любимото място за развлечение на Лана Търнър; Мики Руни бе избрал клуба за честването на рождения си ден; а по-рано тази година Франк Синатра бе водещ партито по случай завръщането на Сами Дейвис Джуниър.

Лили се присъедини към редицата от кадилаци и линкълни, очакващи да бъдат паркирани. След малко подхвърли ключовете на младеж в ливрея с вид на ученик, след което се обърна към Франи:

— Да вървим, сладурче. Няма да станем по-млади, като си седим тук.

Франи нямаше нужда от повече подканяне. Тя излезе от колата в топлата вечер, опитвайки се да погълне с поглед всяка подробност. Все още не можеше да повярва къде се намира.

Отвън „Чиро“ не приличаше на нищо повече от елегантна ниска сграда, боядисана в черно, с бяла неонова табела с името на клуба. Вътре обаче обстановката бе коренно различна. Личеше си старата школа на холивудския блясък, бароковото обзавеждане бе претрупано и луксозно — стените бяха облицовани с копринени драперии, подиумът за оркестъра бе украсен по края с кадифе, малки цветни лампички се въртяха и блещукаха в екстравагантния сумрак. Всички бяха издокарани по последна мода — море от пайети и кожа, дълги вечерни ръкавици и дим от пури. Оскъдно облечените сервитьорки се усмихваха и се провираха гъвкаво през тълпата.

В преддверието едно дългокрако момиче с къса пола и високи токчета взе кожените им болера. Франи оприличи девойката на себе си, когато работеше в клуб „Виктори“. Беше хубаво да е от другата страна. Преди да се е замислила прекалено за миналото, Лили я сграбчи за ръката.

— Ела да се запознаеш с тайфата.

„Тайфата“ на Лили се състоеше, както се оказа, от най-известните имена от филмовия бизнес в момента. Понеже беше истински забавна любителка на развлеченията, сега актрисата играеше ролята на пчелата майка на „кошера“ — така пресата наричаше елитната група от млади, привлекателни артисти, които винаги биваха снимани как се забавляват заедно. При всяко излизане на нов филм с участието на някого от тях най-мистериозно се появяваха истории за любовни връзки или съревнования помежду им.

Франи разпозна четиримата, които вече седяха около масата. Имаше две жени — Емили Епъл, доскоро пухкаво къдрокосо дете звезда, превърнало се в недохранена брюнетка с тъжно изражение; и чернокосата Хелена Харис, сериозна жанрова актриса с остри черти. Напоследък тя бе много търсена, след като наскоро бе взела „Оскар“ за най-добра актриса за ролята си на директорка на девическа гимназия, чиято стриктна дисциплина започва да граничи с психопатски методи. Емили и Хелена удостоиха Франи с едно „здрасти“, но никоя от двете не изглеждаше да проявява жив интерес към нея — по-скоро бяха заети с вниманието си една към друга. Мъжете бяха друг въпрос. И двамата бяха еднакво прочути — красивият, приветлив Дюк Картър, който бе посетил клуб „Виктори“ в Лондон заедно с Клифърд Уокър, и Хънтър Холдън, един от новото поколение от мрачни млади актьори, появили се на мода, след като Джеймс Дийн участва в „Бунтовник без кауза“.

Именно Дюк, с целия си чар и добри обноски, се изправи, за да поздрави новодошлите.

— Добър вечер, дами. С кого имам удоволствието да се запозная? — Въпросът бе зададен към Лили, но той не свали очите си от Франи.

— Франсис Фицджералд — обяви Лили. — Прясна плът в „Джунипър“. — Тя намигна на новата си приятелка, за да й покаже, че последните й думи са шега. Явно изпитваше истинско удоволствие от ролята си на ментор на Франи.

— Чудесно — измърмори Дюк, като се наведе да й целуне ръка. Очевидно не си я спомняше от клуб „Виктори“, което бе облекчение за нея.

Докато ги гледаше, Хънтър изсумтя неодобрително, макар че Франи не бе сигурна дали реакцията му е насочена към нея или към Дюк. Той се бе отпуснал вяло върху кожения диван, в едната си ръка държеше чаша с бърбън, а в другата — цигара, а вратовръзката му висеше разхлабена около врата. Изглеждаше лош и красив, както във филмите си — и също така отегчен до смърт.

— О, не обръщай внимание на Хънтър — предупреди я Лили. — Той не е от приказливите. Обича да го раздава навъсен и замислен.

Сякаш за да потвърди думите й, Хънтър я изгледа злобно, но Лили не му се върза.

— Хайде де — нареди му тя. — Мръдни се малко и направи място на Франсис.

Въпреки държането си, той се подчини и след малко Франи се намери притисната между Хънтър и Дюк, двама от най-прочутите холивудски любимци. В този момент тя най-накрая повярва, че всичко се случва наяве.

Един сервитьор със смокинг се приближи да вземе поръчката им.

— Мартини, чисто — каза Лили. Келнерът се обърна към Франи с очакване.

— Нека да са две — добави бързо Франи, като си даде вид, че открай време е свикнала да си поръчва такива питиета, а не че просто имитира приятелката си.

Но дори и някой да имаше подозрения, че тя няма представа какво прави, не му пролича. Особено Дюк не си губеше времето в опитите си да опознае Франи. Той плъзна ръката си около облегалката на дивана и се наведе към нея.

— Е, красавице… — Той я заслепи с широката си усмивка, която бе запазената му марка. — Искам да разбера всичко за теб.

Франи му разказа стандартната история, която измислиха от студиото — за бедното ирландско селянче, което бе отишло в Лондон да си търси късмета; как е била открита и изпратена в Холивуд. Историята не бе кой знае колко оригинална, но Дюк изглеждаше запленен от всяка дума.

— Ще говоря с Лойд — заяви той, а ръката му намери нейната върху масата. — Да видим дали не може да намери проект за нас двамата. Мисля, че ще си паснем идеално като екранни партньори. Не мислиш ли?

— О, да! — Франи кимна отривисто. Тя се вълнуваше неимоверно. Изглежда, че вечерта щеше да се развие много по-добре, отколкото бе очаквала.

Питиетата продължаваха да пристигат. След първото Мартини последва второ, а след него — трето. Франи, която не бе свикнала да пие, скоро се почувства замаяна и размекната от щастие.

— Не мога да повярвам колко е прекрасен — прошепна Франи на Лили, когато Дюк стана, за да отиде до тоалетната.

— Мислиш ли, че може да се интересува от мен?

— О, миличка — засмя се Лили приятелски. — Дюк се интересува от всяка жена, която диша. От мен да знаеш… — Тя снижи глас заговорнически. — Той прави страхотен секс, но не очаквай от него нищо повече.

Франи трябваше да приложи всичките си актьорски умения, за да не покаже шока си от думите на Лили. Сервитьорът остави пред тях още питиета. Тя се протегна към четвъртото си мартини. Хънтър, който бе останал мълчалив по време на разговора им, хвана ръката й.

— Внимавай — изръмжа той. Фиксира тъмните си, намръщени очи във Франи, като кимна към чашата, която тя държеше. — Тия неща са смъртоносни. А и няма нищо по-гадно от пияна жена.

Поласкана от загрижеността му, естествената кокетност на Франи се появи за пръв път тази вечер.

— Не съм ли късметлийка — рече дяволито с премрежен поглед, — че имам някого като теб, който да се грижи за непослушно момиче като мен?

Тя размисли, взе чашата с вода и я вдигна в мълчалив тост за неговото кавалерство. Когато Дюк се завърна от тоалетната, той вече имаше сериозна конкуренция за вниманието на Франи.

Останалата част от нощта премина като в мъгла. С напредването на вечерта край масата им продължаваха да се отбиват разни хора — колеги актьори, режисьори и продуценти. Някои сядаха при тях и към един часа сутринта се бяха струпали поне дузина души. За Франи най-същественият момент от нощта бе този, в който журналистката от „Ел Ей Таймс“ Долорес Кент отиде при тях.

През годините Лили ловко бе успяла да развие приятелските си взаимоотношения с Долорес, като по този начин си бе осигурила почти постоянно присъствие в пресата. Когато светската хроникьорка се приближи към масата им, тя се наведе към Франи, за да й прошепне съвета си.

— Гледай да се подмажеш на дъртата кранта. Много обича.

Журналистката бе инструктирана от своя добър приятел Лойд, кастинг директор на „Джунипър“, да хвърли едно око на новата звезда на студиото тази вечер. Пиар машината на „Джунипър“ от седмица й изпращаше информация за Франсис Фицджералд, но досега, с изключение на първоначалната малка статийка, тя не бе намерила причина да публикува някакъв по-обширен репортаж за новото момиче. Сега, като я видя в тази знатна компания, Долорес прояви интерес. Тя се приближи и се представи, протягайки обсипана с бижута ръка към Франи.

— Сигурно знаеш коя съм, нали, скъпа? — каза тя, оглеждайки звездата на „Джунипър“.

— О, боже, да! — Франи стана на крака, внезапно придобила изражение на ококорено невинно момиче. — Редовно чета рубриката ви, госпожице Кент. Голяма чест е да се запозная с вас. — Макар да изглеждаше, че следва съвета на Лили, всъщност думите й бяха напълно искрени, а не продиктувани от лична изгода.

Долорес засия. Тя обичаше да показват уважение към нея, а още повече си падаше по ласкателствата. Червенокосата веднага я спечели.

Към три часа клубът затвори и партито се премести в дома на Лили в Холивуд Хилс. Двуетажната вила в испански стил бе типично жилище на кинозвезда, скъпо обзаведено с мебели на Уилям Хейнс^[1] и пълно с луксозни аксесоари, като кремави копринени чаршафи на леглото. Франи се сети за жалката си стаичка в „Сънсет Лодж“ и се зарече да се изнесе при първа възможност. Това беше истинското й желание.

Хората из стаята започнаха да се разделят на двойки, като някои изчезваха в затъмнените стаи и затваряха вратите. Франи забеляза, че Емили и Хелена се оттеглят в една от спалните, хванати за ръка; тя се намръщи, чудейки се какво става. Отвън Лили развличаше събралите се край басейна. Франи видя до бара Хънтър, който смесваше питиета. Отиде при него.

— Можеш ли да се справиш с още едно мартини? — попита той.

— Защо не? — След като от три часа пиеше само вода, Франи почувства, че заслужава едно.

Хънтър си наля бърбън и те се чукнаха. Той не говореше, само наблюдаваше Франи мрачно над питието си. Тя започваше да свиква с мълчанието му.

Отвън откъм верандата се чу женски писък. Франи се огледа и видя как Дюк бутна Лили в басейна. Последва мощен плясък и тя изчезна под водата, така че на повърхността се видяха само кичури руса коса. След малко се появи над водата с кашляне и плискане.

— Кучи син! — Тя посочи роклята си. — Току-що съсипа скъпоценната ми „Баленсиага“!

Но в гласа й нямаше истински гняв, само възмущение и следа от развеселеност. Всъщност се забавляваше, прецени Франи. Вместо да излезе от водата, Лили смъкна роклята си и захвърли мократа материя върху терасата. След малко и бельото й се озова до роклята, образувайки прогизнала купчина.

— Хей, Дюк! — извика Лили. Той се приближи по-близо и приклекна, за да я чуе по-добре. Франи вече се досещаше какво е намислила приятелката й. Позна — Лили го сграбчи за глезена и го издърпа в басейна. Той се показа на повърхността със смях и вече разкопчаваше ризата си, когато трима други — две млади актриси, чиито имена Франи не помнеше, и един известен сценарист — също започнаха да се събличат.

Франи почувства, че се изчервява. Тя погледна към Хънтър, за да прецени реакцията му. Но той изглеждаше спокоен, сякаш се бе нагледал на подобни сцени.

Като кимна към басейна, той каза:

— Какво ще кажеш?

— О, не знам…

Но Хънтър не я слушаше. Той сграбчи ръката й и я изведе на терасата. Явно неразбиращ неудобството й, актьорът започна да се съблича. Като остана чисто гол, се обърна към нея.

— Идваш ли?

Тя отклони погледа си. Не се смяташе за особено целомъдрена. Със сигурност вече бе престъпила граница, която повечето хора никога не биха преминали, като бе преспала с Клифърд, за да получи каквото иска. Но това тук й се струваше като цяло ново ниво на упадъка.

— Може би след малко.

Той сви рамене и отиде при другите в басейна, оставяйки Франи сама отстрани. Тя се почуди дали да не си извика такси и да си тръгне. Но по някаква причина не й се тръгваше. В партито имаше нещо съблазняващо, което я задържаше тук. Франи хвърли поглед към басейна. От водата се издигаше пара, придаваща на нощта чувство за сън и някак запазваща благоприличието на присъстващите. Петимата души във водата гледаха Франи с очакване, като всеки я викаше да иде при тях.

— Хайде, Фран!

— Водата е чудесна!

— Какво чакаш?

От края на басейна Франи се вторачи в плуващите. Личеше си, че на всички им е много забавно. Не беше ли тук тъкмо заради това? За да може най-после да живее, а не просто да съществува. Беше на двайсет и пет години — ако не грабнеше момента сега, кой знае кога отново щеше да има тази възможност. Те имаха право — какво чакаше?

Под звуците на ръкопляскания, викове и овации Франи събу обувките си, разкопча роклята и после, след миг колебание, взе да разкопчава сутиена си. Застанала там чисто гола, докато бялата й кожа блестеше на бледата лунна светлина, а петимата непознати я зяпаха, Франи с изненада откри, че нито й е неудобно, нито се срамува, дори и от малките сребристи линии, които се бяха появили върху стомаха и бедрата й след раждането на Кара. Вместо това се почувства странно освободена. Това бе нейното време и тя щеше да започне да го оползотворява по най-добрия начин.

Тя се гмурна в басейна с главата надолу.