Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fallen Angel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 46 гласа)

Информация

Корекция, форматиране и разпознаване
Regi (2021)

Издание:

Автор: Тара Хайланд

Заглавие: Дъщери на греха

Преводач: Нина Руева

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Невена Здравкова

ISBN: 978-954-26-1092-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2694

История

  1. — Добавяне

Деветнадесета глава

Конемара, Ирландия, май 1957 г.

Кара подритна един камък, докато се скиташе по неравната пътека през гората. Обикновено бягаше и подскачаше, докато вървеше, но днес не беше в настроение за това. Беше 4 май 1957 година, шест месеца след пътуването й до Брайтън. Кара все още се чувстваше ужасно заради случилото се. Бе очаквала тази ваканция с такова нетърпение и желание най-после да види отново майка си, а цялото преживяване се оказа катастрофално. Непрекъснато й се искаше да може да се върне във времето и да изживее отново тази седмица — тогава щеше да направи всичко различно. Не бе имала намерение да се държи лошо, но очевидно Франи не бе останала доволна от поведението й — затова я изостави. Оттогава и писмата на майка й се получаваха все по-рядко. Кара знаеше, че е забравена. Беше се научила да се справя със самотата, с липсата на Дани и леля й Ани, с това, че може да разговаря единствено с баба си; научи се да се вглъбява в книгите и във въображаеми приключения; но осъзнаването, че майка й не я иска, бе най-трудно поносимият от проблемите й.

Кара усети една сълза да се търкулва по бузата й. Днес чувството, че е изоставена, бе по-изострено от обикновено, защото беше десетият й рожден ден — нещо, което майка й явно бе забравила. Франи дори не й бе изпратила картичка. Баба й се опита да направи деня специален по нейния си начин. Сутринта, когато слезе на закуска, Кара откри една картичка в кутия шоколадови бонбони. Предишните години Франи бе изпратила няколко красиво опаковани подаръка, но при липсата на такива сега Кара остана трогната от жеста на баба си. Подаръкът бе скромен, предвид строгите маниери на Тереза. Макар Франи да им пращаше много пари, тя не промени старите си навици и предпочиташе да набавя на внучка си само най-необходимото, а да запази останалото за времето, когато Кара порасне.

Заедно с картичката и подаръка, Тереза бе направила торта, докато Кара бе навън вчера, и й я показа, след като се наобядваха. През последните три години те се бяха привързали една към друга. Кара разбираше, че баба й никога няма да стане по-демонстративна по отношение на чувствата си, но момичето все повече осъзнаваше, че ненатрапващата се, недооценена доброта на Тереза означава повече от всички грандиозни жестове на майка й.

Кара грешеше. Майка й си спомни за рождения й ден — само че чак три дни след самата дата. Франи се почувства отвратително от този факт. Предположи, че се е получило така, защото бе по средата на допълнителните снимки на някои сцени от „Черната роза“. Като се върнаха в Холивуд, режисьорът не бе толкова доволен от това, което се бе получило с филма, и по-точно от нейното представяне, и явно стресът от този факт я бе разсеял.

Понеже нямаше никакво време да излезе и да купи нещо сама, Франи направи набързо един списък и го даде на секретарката си.

— Това е за племенницата ми в Ирландия — обясни тя.

След като съвестта й малко се успокои, тя се върна към филма си.

Колетът за рождения ден на Кара най-после пристигна, месец след празника й. Тя толкова се зарадва на подаръка, че забрави всички неприятни мисли, които я бяха споходили за майка й, и разкъса хартията. Отначало всичко, което видя, бе само някакво изобилие от розово и бяло, от панделки и дантела. И после разбра — това беше рокля за принцеса! Нещо толкова красиво, че не смееше да го докосне.

Но щом извади роклята от пакета, първоначалната й радост премина в разочарование. Защо майка й, й бе купила нещо толкова красиво? То беше напълно неизползваемо и непрактично за дивата околност на селската им колиба. Къде си мислеше Франи, че дъщеря й ще носи тази дреха?

Кара се загледа в роклята, усещайки луксозната материя в ръцете си. Тогава неочаквано взе да я къса, раздираше шевовете и дърпаше панделките и перлите.

Баба й се втурна в стаята, за да види какъв е този шум.

— Какво правиш, за бога?

Шокът в гласа на баба й я секна. Тя спря да унищожава подаръка си и погледна Тереза с разплакано лице.

— Мразя я! — избухна момичето.

Възрастната жена най-после осъзна гледката — накъсаната опаковъчна хартия и съдраната рокля. Намръщи се за момент, а после изражението й се проясни. Отиде до Кара и коленичи, за да изравни погледа си с този на момиченцето.

— Успокой се, детето ми — рече намръщено. — Никога не изричай повече такива лоши думи. — Тереза разбираше негодуванието на момичето, но вярата й, че по-възрастните трябва да се уважават, не й позволяваше да хули Франи.

— Но аз наистина я мразя — настоя Кара.

— Не е вярно — изтъкна разумно Тереза. — Просто си разстроена, защото е забравила рождения ти ден и подаръкът ти закъсня и може би не е такъв, какъвто си искала. Ти обичаш майка си, знаеш, че е така, и така трябва да бъде.

Кара се замисли за момент.

— Може би. Обаче тя не ме обича.

Тереза въздъхна.

— О, скъпа моя. Разбира се, че те обича.

— Тогава защо не идва да ме вземе?

От този въпрос Тереза винаги се бе страхувала най-много — и нямаше подходящ отговор на него.

— Трябва да проявиш разбиране към майка си — рече предпазливо. — Тя не е като теб и мен. Не може просто да си устрои обикновен живот. Винаги ще иска нещо повече. Тя има нужда от хора край себе си, които да й казват колко е прекрасна. Но все още те обича, макар да не може да бъде тук с теб. Разбираш ли? — Досега Кара не бе чувала баба си да говори толкова дълго. — Хайде стига с тези глупости. — Тя щипна любвеобилно Кара по бузата. — Преди малко видях, че има узрели къпини. Излез и виж дали няма да набереш достатъчно, за да си направим пай по-късно.

Кара направи каквото й казаха, доволна да се измъкне от останките на отвратителния си рожден ден.

По-късно, когато се върна, чувствайки се странно по-щастлива след брането на къпини, което бе отвлякло вниманието й, тя откри, че бъркотията е разчистена. Този мил жест означаваше толкова много за нея. Баба й може и да беше странна, сприхава жена, но Кара знаеше, че зад грубите думи и суровата външност тя таи обич и грижа към нея. За разлика от майка й, която въпреки всичките си хубави думи и обещания, не изглеждаше да я обича ни най-малко.