Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fallen Angel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 46 гласа)

Информация

Корекция, форматиране и разпознаване
Regi (2021)

Издание:

Автор: Тара Хайланд

Заглавие: Дъщери на греха

Преводач: Нина Руева

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Невена Здравкова

ISBN: 978-954-26-1092-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2694

История

  1. — Добавяне

Петдесет и седма глава

Кара се върна обратно в Станхоуп Касъл възможно най-бързо. Всичко се бе променило, след като видя Софи и разбра за състоянието й. Моментът на действие настъпи, реши тя, стиснала здраво волана, докато хвърчеше по виещото се крайбрежно шосе. Беше време всичко да излезе на светло.

Беше време да се срещне лице в лице с Макс.

Беше се уморила от игричките му. Той я бе поканил да дойде тук и твърдеше, че иска да разговаря с нея. А ето че непрекъснато я избягваше от мига на пристигането й. Беше време да й даде някои отговори.

След като паркира набързо на алеята, Кара влетя в къщата и завика името на Макс. Никога не бе изпитвала такъв гняв. Майка й и този неин съпруг си бяха лика-прилика. Бяха изоставили Софи, без да се замислят. И двамата бяха прекалено загрижени за себе си, за да им пука.

Тя отиде направо в кабинета на Макс. Въпреки че чуваше гласове отвътре, нахлу, без да си даде труд да почука. Макс и Хилда вдигнаха погледи, щом тя се появи на вратата.

— Извинете… — Хилда се изправи.

Кара не обърна внимание на икономката, съсредоточавайки цялото си внимание върху Макс.

— Трябва да поговорим.

Бе мярнала Макс преди два дни, докато разговаряше с Гейбриъл в градината. Но това беше първият път, когато го виждаше отблизо. Сега успя да забележи точно колко е болен. Малко бе останало от силния мъж, който някога е бил. Ракът го бе смалил и тя видя кафявите петна по ръцете му, докато той придвижи количката си иззад бюрото, за да застане пред нея.

— Сигурен съм, че си ме разбрала — заяви с тих и прегракнал глас. — Ще разговарям с теб, когато съм готов. — Той млъкна, сякаш се затрудняваше да говори. — Каквото и да те тревожи, ще почака.

— Не може да почака. — Тя направи пауза и добави: — Знам всичко.

— Какво знаеш?

— За Софи.

Това привлече вниманието на Макс.

Очите му се отправиха към Хилда.

— По-добре да поговоря с Кара насаме.

Икономката не понечи да спори. Тя бързо излезе, оставяйки Макс и Кара сами.

 

 

— Как я намери? — поиска да узнае Макс.

Кара поклати глава.

— Това едва ли е най-важното в случая.

— Тогава кое е важното?

— Това, че сте лъгали през всички тези години! Първо, като сте твърдели, че детето ви е умряло. Да не говорим, че то поначало не е било ваше.

Макс застина.

— Какво искаш да кажеш?

— О, моля те. Знам, че детето е на Оливия. Видях медицинското досие.

По лицето му се изписа шок.

— Как смееш да се ровиш в живота на семейството ми…

— Това също не е важно — отсече Кара презрително, отказвайки да се отклони от главния въпрос. — Важното е, че сте отпратили горкото бебе. Що за хора сте, да се отървете така от едно дете, ваша плът и кръв, само защото не е съвършено? Толкова ли щеше да ви е неудобно да я отгледате тук? Можехте да наемете най-добрите медицински сестри да се грижат за нея. Можехте да й дадете дом. Но вместо това сте я изоставили при хора, които биха могли да са жестоки и злонамерени…

— Мястото беше добро! — отвърна Макс. — Монахините й осигуриха най-добрите грижи.

— Може би. Но знаехте ли, че ще е така? Или само сте се надявали да попадне в добри ръце?

Кара си даваше сметка, че по някое време е спряла да говори за Софи и е започнала да има предвид себе си, сякаш провеждаше разговора с майка си. Цялото възмущение, което бе чувствала през годините, сега се изливаше навън.

Тя поклати глава с отвращение.

— Видели сте, че Софи не е идеалното бебе, което сте искали, и затова сте я скрили.

Макс затвори очи за кратък миг.

— Не беше така. Не беше заради състоянието на Софи.

— Тогава заради какво? — притисна го Кара. — Защо я оставихте там? Какво те накара да изоставиш собствената си внучка в някаква институция?

— Заради Оливия! — избухна той, пречупвайки се най-накрая под натиска на въпросите й. — Защото дъщеря ми се обвиняваше заради състоянието, в което се роди Софи. Тя вече беше достатъчно крехка, преди да се случи всичко това. Ако бяхме оставили детето тук, то постоянно щеше да й напомня за онова, което бе сторила!