Тара Хайланд
Дъщери на греха (50)

Четиридесет и девета глава

Станхоуп Касъл, Калифорния, 1972 г.

Седнал в кабинета, от който някога бе управлявал империята си, в инвалидната количка, спряна до огромния еркерен прозорец, Максимилиан Станхоуп гледаше навън към околностите на имението си, което обичаше толкова много. Сега то бе занемарено, тъй като от години никой не се грижеше за него. Без градинар някога поддържаните ливади сега бяха покафенели под калифорнийското слънце, а цветните лехи бяха обрасли с плевели. Оттук той виждаше чак до външния басейн. Вече от години не беше пълнен с вода и мозайката му бе напукана и покрита с мъх.

Макс знаеше, че никой не разбира защо живее в такава изолация при всичките средства, с които разполага. Също така бе наясно какво се говори за него: че е ексцентричен, отшелник, саможивец — дори убиец. Но той никога не се бе вълнувал от мнението на другите, а сега всичко му се струваше дори още по-маловажно, след като все повече бе притискан от собственото си чувство за морал.

Знаеше, че не му остава да живее още дълго. Състоянието му се бе влошило, ракът се бе разпространил от остатъка му от бял дроб. Беше само на шейсет години, но изглеждаше поне с петнайсет години по-стар. Болестта го бе сломила дотам, че вече завинаги бе прикован към инвалидна количка. Към дясната страна на уреда бе прикрепен кислороден резервоар, който той използваше най-малко три-четири пъти дневно. На последния медицински преглед лекарят му бе дал шест месеца, но Макс смяташе, че преценката му е преувеличена. Каквато и да бе истината обаче, едно нещо беше сигурно: оставаше му малко време да сложи нещата в ред. Това, което бе разкрил, му причиняваше болка, но въпреки това той чувстваше, че така е най-правилно.

Като се завъртя в количката си и я приближи до дъбовото писалище от времето на Луи XIV, Макс отвори най-горното чекмедже и извади изработените си по поръчка канцеларски принадлежности „Смитсън“. После с любимата си писалка „Мон Блан“ той най-после започна да пише писмото, което толкова често бе съставял в съзнанието си.