Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Paranoia, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Златарски, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джоузеф Файндър
Заглавие: Параноя
Преводач: Иван Златарски
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 14.06.2004
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 954-585-541-X
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4786
История
- — Добавяне
88.
С провиснала челюст и замаян, най-сетне бавно се обърнах и видях група охранители — петима или шестима, — сред които различих няколко познати ми лица. Две бяха на онези, които бях сплашил — гледаха ме гневно.
Видях и онзи охранител, който ме бе заловил в офиса на Нора, чернокожият… как му беше името?… Любителят на „мустангите“? Беше насочил пистолет към мен.
— Господин… господин Съмърс? — ахна той.
До него, по джинси и тениска, които изглеждаха като облечени набързо, стоеше Чад. Беше чорлав. Държеше мобилния си телефон. Веднага се досетих защо е тук: сигурно се бе опитал да влезе в мрежата от компютъра в дома си, бе разбрал, че вече се е регистрирал, беше се обадил по телефона и веднага бе дотичал да разбере какво става…
— Това е Касиди! Обадете се на Годард! — изръмжа Чад на охранителите. — Уведомете проклетия главен изпълнителен директор.
— Нищо подобно! — сопна се охранителят с пистолета, без да го отмества от мен. — Назад! — гръмогласно заповяда той и двама от съпровождащите го се разгърнаха от двете му страни. — В такива случаи не се обаждаме на боса, а на директора на отдел „Сигурност“ — обясни той на Чад. — После чакаме да дойдат полицаите. Такива са ми заповедите.
— Позвънете на шибания директор! — кресна Чад и размаха мобилния си телефон. — Знам номера му. И не ме интересува колко е часът! Искам Годард веднага да научи какво е направил шибаният му главен помощник — този скапан измамник! — Той натисна няколко бутона, вдигна телефона до ухото си и ми викна: — Шибан глупак! Свършен си! — Мина доста време, преди да му отговорят. — Господин Годард — с почтителен, но разтреперан глас каза Чад, — извинявам, се, че ви безпокоя по това време, но става дума за нещо изключително важно. Казвам се Чад Пиърсън и работя в „Трайон“… — Той продължи да обяснява какво се е случило и малко по малко злобната му усмивка започна да избледнява. — Да, сър! — послушно каза той. После ми подаде телефона и каза: — Искал да говори с теб.