Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Paranoia, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Златарски, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джоузеф Файндър
Заглавие: Параноя
Преводач: Иван Златарски
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 14.06.2004
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 954-585-541-X
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4786
История
- — Добавяне
78.
Не бях стъпвал в юридическата кантора, в която Сет работеше или по-точно се преструваше, че работи. Тя се разпростираше на четири етажа в един от небостъргачите в административния център на града и разполагаше с всички външни атрибути, които хората очакват да видят в една известна юридическа кантора — махагонова ламперия, скъпи килими, модерни платна с гигантски размери, изобилие от стъкло.
Сет беше организирал среща възможно най-рано сутринта с шефа си — старшия съдружник Хауард Шапиро, бивш федерален прокурор, специализирал наказателно право и занимаващ се със защита. Шапиро бе нисичък, възпълен, оплешивяващ, носеше кръгли очила с черни рамки, имаше висок пронизителен глас, говореше като картечница и излъчваше френетична енергия. Той ме прекъсваше, подканваше ме да приключвам с разказа си и многозначително поглеждаше часовника си. Пишеше в жълт адвокатски бележник. От време на време ме поглеждаше изпитателно, а може би озадачено, сякаш се опитваше да прецени нещо, но като цяло се въздържаше от реакции. Сет — той бе решил, че по изключение един ден може да се държи възпитано — мълчеше и наблюдаваше.
— Кой те би? — попита ме Шапиро.
— Неговите служители от отдел „Сигурност“.
Бележка.
— Когато му каза, че излизаш от играта?
— Не, преди това. Престанах да отговарям на електронната му поща и да се обаждам, след като са ме търсили.
— За да ти предадат урок, така ли?
— Предполагам.
— Нека те попитам нещо… Но искам честен отговор. Да кажем, че се докопаш до чипа, който Уайът иска от теб или каквото и да е там. Според теб той ще те остави ли на мира след това?
— Не вярвам.
— Мислиш, че те продължат да те притискат?
— Вероятно.
— Не те ли е страх, че всичко това може да избухне в лицето ти и ти да останеш единственият виновен?
— Мислил съм по този въпрос. Зная, че хората в „Трайон“ са много ядосани от провала на сделката по изкупуването. Със сигурност ще има разследване и никой не знае какво ще се случи.
— Е, аз имам още лоши новини за теб, Адам. Колкото и да ми е неприятно да ти го кажа, ти си само инструмент.
Сет се усмихна.
— Зная това.
— Което означава, че или трябва да нанесеш изпреварващ удар, или си свършен.
— Не разбирам.
— Да кажем, че стане издънка и те заловят. Това никак не е невероятно. Оставиш ли се на милостта на съда, без да сътрудничиш, затворът не ти мърда. По-просто от това не мога да ти го кажа. И ти го гарантирам.
Почувствах се, сякаш някой ме е ударил в корема. Сет примижа.
— В такъв случай ще сътруднича.
— Вече е много късно. Сега никой няма да ти пусне гювеч. Освен това единственото доказателство срещу Уайът си ти… а от друга страна, обзалагам се, че срещу теб ще се намерят и извадят на бял свят много и убедителни доказателства.
— Какво предлагате в такъв случай?
— Или те ще те намерят, или ти ги намери. Имам един приятел във федералната прокуратура, човек, на когото вярвам. Уайът е едра риба. А ти можеш да му го поднесеш на сребърен поднос. Тази възможност силно ще ги заинтригува.
— Как мога да съм сигурен, че няма да ме арестуват и да ме тикнат в затвора?
— Ще им направим предложение. Ще му се обадя, ще му подскажа, че разполагаме с нещо, което съм сигурен, че е от интерес за него. Ще го предупредя, че на тази фаза няма да чуе от мен никакви имена. И ще поставя условие, че или ще влезе в споразумение с моя човек, или няма да види лицето му. Но ако се съгласи, трябва да се съгласи на някои отстъпки.
— И по-точно?
— Тогава ще ги посетим, ще седнем на една маса с прокурора и с агент. И нищо казано по време на този разговор няма да може да бъде използвано срещу теб.
Погледнах Сет, повдигнах вежди и отново върнах поглед върху Шалиро.
— Правилно ли разбирам, че мога да се откача?
Шапиро поклати със съжаление глава.
— След малката шега, която си им извъртял с партито на онзи носач в „Уайът“, ще трябва да измислим някакво признание във вина. Все пак си „мръсен“ свидетел и прокурорът ще иска да демонстрира, че няма да те пусне без нищо.
— Дребно престъпление?
— Е, не знам… може да се стигне до условна присъда, условна и углавно престъпление или углавно и половин годинка.
— Затвор? — попитах. Шапиро кимна. — И то само ако пожелаят да предложат сделка?
— Точно така. Виж, нека бъда откровен с теб, забъркал си се много лошо. По Закона за икономическия шпионаж от деветдесет и шеста кражбата на търговска тайна съставлява федерално престъпление. За това могат да се получат до десет години.
— А Уайът?
— Ако го хванат ли? Съгласно Указанията за определяне на федерални присъди, съдията е длъжен да отчете ролята на обвиняемия в извършеното престъпление. Ако си организатор, водач, нивото на обвинението се качва с два порядъка.
— Иначе казано, той ще го отнесе още по-тежко?
— Да. Освен това ти лично не си се облагодетелствувал от шпионската си дейност, нали така?
— Да — потвърдих аз. — Момент… все пак ми плащат.
— Но си получавал заплатата си в „Трайон“ и тя е била за работата ти там.
Поколебах се.
— Всъщност… хората на Уайът продължиха да ми плащат: превеждаха парите в тайна банкова сметка. — Шапиро ме изгледа. — Това е лошо, нали?
— Да, лошо е — потвърди подозренията ми той.
— Вече не се изненадвам, че се съгласиха така лесно, когато се договаряхме — простенах аз.
— Да — каза Шапиро, — сам си си надянал примката. Искаш ли все пак да се обадя, или не?
Погледнах Сет и кимнах. Нямах друг избор.
— Момчета, защо не изчакате навън? — предложи ни той.