Барбара Тейлър Брадфорд
Гласът на сърцето (7)

Глава VII

В мига, когато Катрин Темпест се появи на прага на гостната, очите на Франческа се приковаха върху нея. Тя почти се вцепени от удивление и си помисли: „Това момиче е толкова невероятно, сякаш не е от плът и кръв. Наистина невероятно.“ Само благодарение на доброто си възпитание Франческа успя да прикрие изумлението си, тя стана от стола край камината, за да посрещне своята гостенка.

Момичето вървеше към нея с лека и грациозна походка и сигурно беше на не повече от двайсетина години. Тя носеше прекалено претенциозна рокля и на Франческа й заприлича на малко момиченце, натруфило се с дрехите на майка си. Роклята беше чисто черна, от изключително фин вълнен плат, с дължина под коленете и права кройка, с богат набор около врата и с широки ръкави тип кимоно. По нея нямаше никакви бижута, никакви цветни допълнения — само черно от горе до долу. Момичето беше толкова красиво, толкова впечатляващо със семплата си изисканост, че всеки аксесоар би бил напълно излишен. Това накара Франческа да осъзнае, че стилът й на обличане беше възможно най-подходящият за нейната шокираща естествена красота.

Ким вървеше плътно до Катрин и целият сияеше. Когато наближиха камината, той пристъпи малко напред, за да ги представи една на друга.

Докато се ръкуваше и разменяше сърдечни поздрави, Франческа помисли, че това е най-необикновеното лице, което някога е виждала. Катрин Темпест беше толкова красива, че човек не можеше да не ахне, като я види. Очите й — нито сини, нито зелени, а с един особен тюркоазен оттенък — бяха първото нещо, което поразяваше със своята изразителност и необикновен цвят. Те бяха дълбоки и огромни, очертани от гъсти черни мигли, и сякаш озаряваха цялото й лице.

Франческа си мислеше, че даже скулптор не би изваял по-съвършени черти. Овалното й лице имаше абсолютно хармонични черти: гладко чело, малък правилен нос, високи и изящно очертани скули, леко закръглена брадичка. Изписаните й вежди имаха същия цвят като гъстата й тъмнокестенява коса, която се спускаше на буйни, лъскави къдри чак до раменете. Кожата на лицето й беше изключително нежна и бяла, без дори капка руменина, поради което големите й чувствени устни, плътно очертани с ярко червило, се открояваха на лицето й още по-контрастно. И все пак имаше нещо детско в устата й, защото сега, когато се усмихваше, в ъгълчетата се появяваха трапчинки, които й придаваха невинно изражение. Нейните бели и едри зъби също допринасяха за това впечатление. Имаше някаква необикновена благост в цялото й лице, която едновременно пронизваше и затрогваше. В тези първи моменти от тяхното запознанство Франческа стоеше занемяла и втренчена в стройната млада жена, която стоеше до брат й.

Катрин първа подхвана разговор:

— Благодаря ви за поканата.

Думите й звучаха меко и любезно. Очите й бяха широко отворени и тя дружелюбно разглеждаше Франческа с нескрит интерес. Въпреки че тя осъзнаваше собствената си необикновена красота и впечатлението, което прави на околните, суетата й все пак не я заслепяваше. Тя лесно надмогваше самолюбието си и винаги се стремеше да открива у другите неповторимото, особено у хората, които харесваше. Тя си помисли: „Ким подценява сестра си. Та тя е наистина много красива. Свежа и нежна като английска роза.“

— Радвам се, че дойдохте — отговори Франческа и се усмихна любезно на свой ред. — Катрин, чувствувайте се като у дома си. А ти, Ким, защо не отвориш шампанското? Ето го там отсреща.

— Разбира се, идеята е чудесна — каза Ким. — Той ги погледна със светнали от радост очи и отиде да вземе сребърната кофичка с бутилката, а после се помъчи да я отвори. — Май ще ми трябва кърпа, за да хвана по-здраво шишето — каза той и тръгна към кухнята.

Освен физическа красота и безспорен талант Катрин притежаваше в изобилие онова рядко и най-ценно човешко качество — естественото очарование, а нейният чар беше толкова силен, че неудържимото му въздействие можеше да бъде дори опасно и разрушително. Тя се настани на канапето и погледна към Франческа, като реши да използува целия си чар, за да я спечели. Катрин й се усмихна. Усмихна й се с една от своите неотразими усмивки — безкрайно пленителна, подкупваща и обезоръжаваща, а изразителните й очи преливаха от сърдечност и топлота.

Тя проговори:

— Толкова мило от ваша страна, че ни поканихте на вечеря, и то в този късен час. Това е едно от неудобствата да бъдеш артистка — моят свят е обърнат с главата надолу. Хората вече си лягат, а аз едва тогава имам време да се срещна с приятелите си. — Тя се засмя с кръшен и звънлив смях. — Боя се, че за тях това е голямо изпитание — колко пъти само им се е налагало да вечерят с мене посред нощ. И то ако самите те го пожелаят, разбира се. Когато са уморени, не им се сърдя, че нямат време за мене. Не на всеки му е до развлечения в дванайсет през нощта, а понякога и по-късно.

— О, за мен специално това няма никакво значение — побърза да каже Франческа. — Пък и утре е неделя. Всички можем да си поспим до късно.

Катрин кимна с глава в знак на съгласие, но не каза нищо, а започна да разглежда стаята. Още при влизането си тя беше оценила изискания интериор — антиките с мек отблясък, предметите на изкуството и красивите картини. Мекият коралов цвят на стените, ярката светлина на лампите и червените отблясъци на огъня в камината създаваха особена атмосфера на всепроникваща топлина и уют. Катрин се сети за малкото си апартаментче, което в сравнение с тази стая изглеждаше толкова бедно и прозаично. Но не усети нито капка завист. Тя просто си спомни за една друга стая от времето на своето щастливо детство, преди да се разболее майка й, когато в живота й имаше само радост, обич и нежност. Това беше толкова отдавна, че понякога й се струваше, че е било сън, но тя добре знаеше, че е истина. И изведнъж си помисли, че в тази елегантна гостна стая в Лондон тя се чувствува така спокойна и сигурна, както в стаята от детските си спомени. Тук тя беше защитена от суровия и жесток свят отвъд стените на този дом. Неочаквано усети някакъв странен копнеж в душата си. Някаква буца заседна на гърлото й, а очите й се напълниха със сълзи. Тя примигна, но после се овладя и само след няколко секунди вече можеше да погледне спокойно Франческа в очите.

Тя нагласи една от най-очарователните си усмивки и отново заговори.

— Стаята е наистина прекрасна, Франческа. Тук е толкова приятно, а и обожавам да има камина със запален огън в такава отвратителна зимна вечер. — За миг върху лицето й се появи някаква замисленост и тя направи кратка пауза, преди да добави с тих глас: — Тук усещам толкова топлина и гостоприемство.

— И спокойствие също — допълни Франческа, като гледаше Катрин с много разбиране.

Погледите им се срещнаха и те дълго и съсредоточено се гледаха очи в очи, като взаимно се преценяваха. Нито Катрин, нито Франческа го осъзнаха в този момент, но между тях се зараждаше нещо необикновено. В момента се полагаше началото на едно приятелство, приятелство, което щеше да бъде толкова силно и трайно, че да устои на всички външни влияния и удари в продължение на повече от десет години. И когато накрая щеше да настъпи разрив, той щеше да има фатални последици и за двете.

Но сега, тази вечер, те нямаха никаква представа, дори капка предчувствие за онова, което ги очаква. Единственото, което усещаха, беше, че си допадат една на друга, но все още не си го признаваха. Въпреки че дълго време нито една от тях не проговори, мълчанието и взаимното съзерцаване не ги притесняваше.

Накрая Катрин беше тази, която широко се усмихна и първа заговори:

— А знаеш ли, Франческа? Аз обичам да има запален огън дори и през лятото. Това е толкова…

— Това е толкова необходимо в този студен и влажен климат — провикна се Ким, който в този момент се втурна в стаята и се запъти към бюфета. — А в Лангли е абсолютно задължително. Нищо чудно, че прадядовците не са сваляли от гърба си техните гадни доспехи. Това сигурно е бил единственият им начин да се постоплят.

Атмосферата на спокойното съзерцаване беше внезапно нарушена, а Катрин и Франческа се усмихнаха смутено. После Катрин каза:

— Между другото, много мило от твоя страна, Франческа, че си поканила и Виктор Мейсън. Сигурна съм, че той ще ти хареса. Той изобщо не е такъв, за какъвто го мислят. Той… той… — тя спря, за да намери подходяща дума, но накрая каза само: — Всъщност, просто е много различен.

— Никога не съм се запознавала с филмова звезда, затова и нищо конкретно не си мисля — призна си Франческа и се усмихна стеснително. — Честно казано, не съм гледала много негови филми. Най-много два или три, и то не от последните. Ужасно е наистина. Страхувам се, че ще се окажа в много неловко положение пред него.

— Боже мой, това изобщо не трябва да те притеснява! — веднага възкликна Катрин, защото усети смущението на Франческа. — Мисля, че на Виктор дори му доставя удоволствие, когато не го карат да говори за своите филми или кариера. А според мен той е един от малкото артисти, които не обичат да бъдат център на внимание. За щастие той не е безнадеждно влюбен в себе си както повечето звезди. Ние артистите сме ужасно досадно и самовлюбено племе. — Тя взе разсеяно да си играе с масивния си пръстен върху кутрето, като се чудеше какво може да се е случило с Виктор. Вече отдавна трябваше да е тук.

— Отдавна ли го познаваш? — попита Франческа.

Преди да отговори, Катрин се намести по-удобно на канапето, кръстоса крака и поприглади роклята си.

— Не, само от няколко месеца. Понякога ми се струва, че е доста самотен човек — отбеляза тя. После замлъкна и стана замислена. Втренчи се невиждащо в буйните пламъци на огъня и потъна в собствените си мисли.

Франческа веднага забеляза тази промяна в настроението на Катрин. Това я смути и я накара да си помисли: „Трябва да е преживяла нещо ужасно тъжно в живота си. Тя все още го носи в душата си“. Тази мисъл обаче се стори на Франческа толкова абсурдна, толкова пресилена, че тя веднага я отпъди. Но тя продължаваше да мисли за репликата на Катрин по отношение на Виктор Мейсън, защото й се струваше несъвместима с неговата огромна популярност. Тя се чудеше какво да каже в отговор, когато Ким неочаквано й спести затруднението.

— Шампанско, моля! — възвести той, като подаваше на всяка по една висока кристална чаша. Той взе и своята чаша, вдигна тост и заприпка около Катрин, поруменял и влюбен до уши, както Франческа подозираше. Той не изпускаше Катрин от очи и Франческа много добре го разбираше. Тя самата не можеше да откъсне поглед от нея, като се стараеше все пак да не си личи, че я зяпа, за да не изглежда невъзпитана. Мисълта за това я накара да премести поглед върху Ким, който стоеше зад канапето, леко приведен над Катрин.

Щом забеляза, че сестра му го погледна, той й каза:

— Реших да остана в Лондон и другата седмица. В събота ще се върна в Лондон заедно със Стария. И ще ти оставя наш’та таратайка, сестричке сладка.

— Значи ли това, че татко ще идва в Лондон? Странно наистина. Той нищо не каза вчера, когато говорих с него — отвърна Франческа.

Ким се захили:

— Нали си го знаеш какъв е завеян. А няма да се учудя, ако съвсем е забравил, че трябва да идва. Но знам, че има важна среща с нашия адвокат — сигурно нещо по имотите. Така или иначе, трябва да пристигне утре късно вечерта.

— Тогава ще е хубаво да му звъннеш още утре сутринта, да не би да забрави — посъветва го наставнически Франческа. — А за таратайката ти благодаря, ще ми свърши добра работа. — Франческа погледна Катрин и каза с престорена сериозност: — Ким обича да казва, че татко е завеян, но те и двамата са от един дол дренки. Той понякога е точно толкова разсеян, колкото и татко. Тук е още от четвъртък, а даже не си е направил труда да ми каже, че татко ще идва. Боже, колко са небрежни мъжете.

— Всички са си такива по рождение — заяви Катрин дълбокомислено. Катрин беше от хората, които никога не пропускат възможността да кажат нещо на място така, че да извлекат полза за себе си. Затова тя не говореше много, а следеше внимателно разговора, докато реши, че е дошъл подходящ момент. Цялата й замисленост изведнъж изчезна, тя се приведе леко напред и каза с подкупващ поглед:

— Истинско удоволствие ще е за мене, Франческа, да дойдете с баща си на някое от моите представления, докато той е в Лондон. Чувствувайте се специално поканени. — Тя хвърли умолителен поглед и към Ким и побърза да довърши: — Ще ви взема места в ложите. Моля ви, не ми отказвайте! Толкова ще ми бъде приятно! А съм сигурна, че и на вас ще ви хареса. Ким ми каза, че ти специално се интересуваш от история.

— Да, така е наистина. Колко мило от твоя страна, че ни каниш — отговори Франческа, трогната, че Катрин се съобразяваше с нейния интерес към историята. — Аз лично ще гледам пиесата с удоволствие. — В очите й имаше много сърдечност, но гласът й прозвуча леко предпазливо, когато добави: — Вярвам, че и татко ще се зарадва. Непременно ще му кажа за поканата.

Тя замълча и се замисли за евентуалната реакция на баща си. Нямаше начин Катрин да не му хареса. У нея имаше естествен чар и изискани маниери. Очевидно беше добре възпитана, пък и такава красавица. Но Франческа знаеше, че едно беше да му хареса, а съвсем друго — да я одобри като бъдеща съпруга на Ким. „Татко си е толкова старомоден с тези негови разбирания на стар аристократ — помисли си тя ядосано. — Може пък от Катрин да излезе идеална съпруга за Ким — да го направи щастлив за цял живот.“

Тя изведнъж се сети, че Катрин я наблюдаваше с очакване, затова каза бързо:

— Винаги съм обичала гръцката митология. Нали пиесата беше за Парис и Елена и Троянската война?

— Точно така! — Лицето на Катрин се оживи и тя започна да обяснява с нескрит ентусиазъм: — Пиесата е толкова драматична и вълнуваща — наистина си заслужава да се види. Всяка вечер играем при пълен салон, остават места само за правостоящи. Всички билети се разпродават седмици преди представленията. Това естествено много ни радва. Приятна е мисълта, че ни е осигурена работа за доста дълго време, да не говорим за удовлетворението от възторжената реакция на публиката.

Ким реши и той да каже нещо:

— Критиците направо се побъркаха по Катрин. Бих казал дори, че стигнаха до екстаз в хвалбите си, което всъщност тя заслужава. Страхотна е в тази роля и обира овациите на всички.

— Сигурно е страхотно да си хитът на представлението! — възкликна Франческа. Като каза това, тя си помисли, че Катрин е идеалната актриса за тази роля, че сигурно пресъздава съвършено образа на троянската Елена. Онази жена, заради която са пристигали и са воювали хиляди кораби. Колко добре се вписваше Катрин в представата за тази митологична героиня. Възхищение се четеше в светлите кафяви очи на Франческа и тя възторжено продължи: — Трябва да си много талантлива, за да постигнеш голям успех още при първото ти появяване на голямата лондонска сцена. Та това е истинско чудо — да станеш мигновено звезда. За твоята възраст успехът ти е направо забележителен.

Който и друг да беше произнесъл подобна възторжена тирада за нейния талант, Катрин щеше да го приеме само като голо и евтино ласкателство. Но тя знаеше, че Франческа говореше съвсем искрено, защото по всичко личеше, че е много сърдечен и открит човек. Не беше чудно тогава, че Катрин изпита истинска наслада от тези пламенни похвали, още повече като се имаше предвид кой ги казва.

— Да, наистина е вълнуващо. Аз ти благодаря за твоите мили думи и искрена симпатия — отговори тя. — Огромно е удовлетворението за цялата група, когато се постигне такъв успех. Толкова много репетирахме и така си мечтаехме пиесата да успее. — По устните й заигра усмивка. — Но нашите усилия и нашите мечти не са единственото, което прави успеха. Той зависи от толкова много други неща, пък и нервното напрежение и несигурността у актьорите се запазват чак до първото представление, до първата истинска реакция на публиката. Ние нищо не можем да постигнем, ако не усещаме интереса на зрителите, техните нескрити симпатии.

— Сигурно си права — отбеляза Франческа, а после продължи с известно стеснение. — Повечето хора си мислят, че е много лесно да си артистка, че животът в театъра е само блясък и слава. Но на мен ми се струва, че е изключително трудно да станеш добър актьор. — Тя замълча и погледна Катрин, която я слушаше с интерес. Окуражена от това, Франческа продължи с малко по-уверен тон. — Сигурно е много сложно да проумееш замисъла на автора, да изразиш емоциите, мислите и чувствата, които той е вложил. Убедена съм, че е необходима огромна доза интелигентност и проницателност, за да се справиш с всичко това. — Тя се понамръщи и каза самокритично: — За мен това би било непосилно. Нямам никакъв шанс да се справя, дори и да искам.

Катрин беше изненадана от верния усет и правилната представа за актьорската професия, и то от човек, който няма нищо общо с театъра, затова Франческа още повече се издигна в очите й. Тя я удостои с мила ангелска усмивка.

— Как добре го каза само! Ти си проумяла самата истина. Действително блясъкът и славата не са единственото в театъра, въпреки онова, което си мислят хората. Зрителите виждат само външността на нещата, външните ефекти. Актьорската професия е една от най-трудните — истински къртовски труд. Тя е тежка, изтощителна, често пъти носи разочарования, къса ти нервите, поднася ти всякакви изненади. Но за мен тя носи също много радост и удовлетворение. Не отричам, че ми е дала толкова незабравими моменти. — Тя цялата сияеше от някаква особена възбуда. Умората й се бе стопила от приятната дружелюбност, сърдечност и гостоприемство на Франческа. — Но господи, сигурно ужасно отегчихме Ким с тия наши разговори.

— Не, съвсем не сте — отговори Ким. Той беше доволен, че Катрин и Франческа си допаднаха така бързо и спонтанно. Той погледна и двете с много обич и добави: — Много ми е интересно даже. Всъщност радвам се, че поведохте разговор без моя помощ. Представете си ужасното ми положение, ако трябваше да ви гледам как седите и мълчите и нямате какво да си кажете. — Той запали цигара и си помисли: „Дотук представянето на Катрин в семейството върви добре. Явно, че Франческа много я хареса и сигурно ще се застъпи за нея пред татко.“

Самата Катрин добре усещаше готовността на Франческа да станат приятелки и тя вътрешно се усмихна, като си припомни страховете и опасенията си, преди да се срещнат. Колко се е заблуждавала тогава — та Франческа беше такова симпатично създание и тя се чувствуваше толкова спокойна в нейната компания, защото Франческа открито показваше своето възхищение. А да бъде обект на възхищение беше най-важното нещо в живота на Катрин Темпест.

— Защо не дойдете на представлението в понеделник? — попита Катрин, за да уточни нещата със сигурност и да не даде възможност на Франческа да откаже. А в съзнанието си трескаво кроеше планове, как да ги заведе и на вечеря след това заедно с графа. — След като сме си починали събота и неделя, в понеделник винаги сме в отлична форма за представлението. — Тя замълча и се разсмя звънливо. — Аз хубаво го казвам това, но да не вземе за лош късмет да излезе най-слабото ни представяне.

Франческа отговори:

— О, сигурна съм, че всичко ще мине чудесно. Аз самата мога да дойда в понеделник вечерта, ако и татко е свободен тогава. А ти, Ким?

— Аз съм с две ръце „за“. С удоволствие бих го гледал втори път. А сега, момичета, какво ще кажете да ви сипя още шампанско?

— С удоволствие — каза Катрин и му подаде празната си чаша.

Франческа обаче отказа:

— Засега не искам повече, пък и да не ми се замае главата. Че ще трябва да сервирам вечерята, нали? — Тя отново се обърна към Катрин. — Сигурно е невероятно изживяване да работиш с Терънс Огдън. Винаги съм го считала за великолепен актьор. Но казват, че бил и женкар, вярно ли е? — Тя приседна малко по-напред на стола, наведе се към Катрин и поверително й каза: — Всичките ми приятелки са луди по него. Наистина ли е така божествено красив, както изглежда на сцената?

Катрин насмалко не изпъшка при мисълта, че за втори път тази вечер ще й се наложи да говори за Терънс Огдън. Хич не й се искаше да се впуска в обяснения за достойнствата на Тери като ухажор, особено след като положи толкова усилия да успокои ревността на Ким. Но Франческа очакваше отговор с такъв жаден поглед, че Катрин реши все пак да й отговори, за да не я разочарова или обиди. Ето защо тя също приседна по-близо до Франческа и сниши глас:

— Знам, че за него се говорят разни неща, но са доста преувеличени. Не че Тери сам не дава поводи за това. Той счита, че е добра реклама за него, когато вестниците публикуват името му редом с имената на известни красавици, въпреки че аз много не вярвам на техните клюки. Всъщност той е сериозен човек и е напълно отдаден на работата си. Обичам да работя с него. Тери е великолепен изпълнител и аз съм научила много от него.

Дори и да не беше доволна от краткия отговор, Франческа с нищо не го показа. За миг тя погледна замислено към Ким, който стоеше до бюфета и наливаше шампанско, а после отново се обърна към Катрин. Кимна бавно с глава, сякаш разбираше, че трябва да смени темата на разговор.

— Ким ми каза, че си родена в Америка, Катрин. Отдавна ли живееш тук в Англия?

За най-голямо облекчение на Катрин, Франческа ловко и съобразително подхвана разговора в друга посока.

— Не, само от няколко години — обясни тя. Катрин направи едва забележима пауза, преди да продължи. — Учих в Театралната академия, а после известно време играх в провинцията.

Ким се приближи и подаде чашата на Катрин. Тя го погледна — великолепните й очи преливаха от нежност към него. После потупа мястото до себе си и му каза:

— Хайде, мили Ким, седни малко. Нека да поговорим за нещо друго и тримата. Имам чувството, че само аз говоря, а и вече се отегчих от този разговор за театъра, нищо че на теб може и да ти е интересно.

— Сладка моя, прекрасният ти глас е музика за моите уши. Дори наставления да вземеш да ми четеш, те пак ще бъдат за мене като песен — пошегува се той и седна до нея.

— Е-е-е, чак пък толкова! — Катрин весело намигна на Франческа, която се усмихна дружелюбно, защото вече добре разбираше увлечението на Ким. Тя самата усещаше как все по-неудържимо попада в плен на очарователната Катрин. „Дано и татко да бъде очарован“ — помисли си тя и с учудване откри, че се надява на това не по-малко от Ким.

Катрин видя, че може да спечели лесно и Франческа, затова реши да насочи цялото си внимание към нея:

— Чух, че си писателка, че в момента събираш материали за някаква книга. А трябва да е страшно интересно да пишеш книги и съм сигурна, че не е по-малко трудно от това да си актьор, ако не е даже много по-трудно.

Изненада премина по лицето на Франческа и тя стрелна с въпросителен поглед Ким, който само се ухили и невинно подви опашка. За миг тя се почуди как да отговори, но после каза:

— Да, наистина събирам материали и се надявам един ден да напиша книга за Чайниз Гордън, но не бих казала, че съм писателка. Или поне засега не съм. Ърнест Хемингуей е казал, че за да си писател, трябва да имаш читатели. Затова не мога да твърдя подобно нещо за себе си, докато не видя книгата си публикувана. — Тя отпи малка глътка шампанско. Изпитваше неудобство, когато се говореше за нейната дарба, защото по природа беше стеснителна и сдържана, затова небрежно подметна: — Как мислите, дали Виктор Мейсън ще дойде?

Ким, който напълно беше забравил за Виктор, се сепна и се намръщи:

— Звъннах му тази вечер, преди да взема Катрин от театъра. Той каза, че веднага тръгва.

Погледна към позлатения часовник на камината и поклати глава в недоумение. — Боже мой, цял час е минал откакто сме тук. Може би ще е добре да му звънна пак в хотела.

— Мисля, че няма за какво да се безпокоиш. Доколкото знам, той е прочут със своите закъснения — послъга Катрин, за да замаже положението. — Сигурно ще се появи всеки момент.

Въпреки че го каза уверено, Катрин сама не вярваше на своите думи. Липсата на Виктор вече беше започнала да я безпокои, но тя се опитваше да си го обясни с неговата мудност. Сега обаче сериозно започна да се съмнява. Ако той не се появи, това ще я унищожи, защото причината щеше да бъде само една — не е изпълнил обещанието си и не иска да се срещне с нея.

Тя усети, че от напрежение някаква буца заседна на гърлото й и въпреки че рядко пушеше, се пресегна да си вземе цигара от сребърната кутия на масата.

Ким й подаде огънче и също запали цигара. Той направи кръгче от дим и настойчиво погледна сестра си:

— Слушай, надявам се, че не си забравила нищо във фурната.

— Не, не съм. Дори не съм я включила, Ким. Закъде си се разбързал толкова. Нека да изчакаме Виктор, и тогава. Катрин, ти да не би да си гладна?

— Не, благодаря, още не съм. Винаги ми трябва известно време, докато се настроя за хапване след представление. Нещо като приспособяване.

— Аз пък умирам от глад — заяви Ким. — Няма да ти се разсърдя, ако ми дадеш да опитам по малко от хайвера и пастета, мила Франческа, въпреки че се правиш на разсеяна.

Франческа сконфузено се усмихна и веднага се изправи. Въпреки безупречното си възпитание тя наистина беше забравила за храната, която мислеше да поднесе с напитките. Рядко й се случваше подобно нещо. Беше толкова очарована и прехласната по Катрин, че всичко останало бе излетяло от главата й.

— Колко съм несъобразителна — извини се тя. — Ще ви помоля да изчакате само за миг.

Тя направо излетя от гостната, а тафтената пола зашумоля от бързите й крачки.

В мига, в който останаха сами, Катрин се обърна към Ким и в желанието си да не мисли за Виктор тя каза:

— Смятам, че сестра ти е страхотна.

— Сигурен съм, че и тя те хареса — промърмори Ким. Той седна по-близо до нея, прегърна я и започна да я целува по шията и по косите. — А от това аз мога да имам само полза — прошепна той и я притисна още по-силно. Усети как топлината на тялото й го обгръща, а нежният аромат на копринената й кожа го упояваше. Всеки път, когато я поемаше в обятията си, нещо затрептяваше у него и го обливаше сладка възбуда. — Катрин, скъпа моя Катрин, — шептеше той с глас, прегракнал от вълнение. — Аз просто те обожавам — промълви Ким и зарови глава в косите й.

Катрин го погали по русата глава и отвърна на прегръдката му, но не каза нищо. Съзнанието й беше обсебено от Виктор, една-единствена мисъл се въртеше в главата й: „Как можа да ме измами?“ Тя самата винаги е изпълнявала обещанията си. Ах, тия мъже! Всичките са еднакви. Не може да се разчита на тях. И баща й, мръсникът, беше същият. Тя стисна здраво очи, сякаш за да прогони натрапчивия образ на баща си, защото знаеше, че това ще я разстрои още повече.

Не след дълго Ким леко се отдръпна, за да я погледне, като не я изпускаше от прегръдката си. Сърцето му биеше лудо — той я желаеше с цялото си същество. Искаше му се да погълне тези горещи устни и той се наведе да я целуне. Катрин внимателно го отблъсна от себе си и му се усмихна с най-нежната си усмивка, за да не го обиди.

Въпреки огромното си вътрешно напрежение тя успя да каже със спокоен глас:

— Ким, скъпи, хайде да оставим това сега. Франческа ще се върне всеки момент. Какво ли ще си каже, ако ни свари как сме се запрегръщали тука на дивана. — Тя лекичко се измъкна от прегръдките му, изправи се, поправи полата си и приглади косата си. Проговори тихо, но гласът й звучеше почти укорително: — Изненадана съм от теб.

Тя погледна с престорено целомъдрие и поклати неодобрително глава. Ким безпомощно се свлече върху възглавничките и изстена:

— Ти си виновна. Знаеш ли каква голяма изкусителка си? Най-влудяващата жена, която някога съм имал късмета да срещна. Какво да правя, като си такава?

— Поне в момента се опитай да не правиш нищо — отговори тя. — Но можеш да ми сипеш, да речем, една чаша шампанско.

Той й се ухили добродушно и се надигна от канапето, за да донесе бутилката. Взе две изящни чаши с форма на лале и ги напълни, а после погледна бутилката, като я поклати многозначително:

— Тая вече свърши курса. Ще ида да донеса нова от кухнята, за да се изстудява тук в кофичката. Ще я отворим, когато дойде Виктор. — Малко преди да излезе, той се обърна и каза: — Ако изобщо дойде, в което дълбоко се съмнявам. Ей сегичка съм при тебе, сладка моя.

Катрин само кимна с глава, защото се страхуваше, че ако каже нещо, ще издаде гнева си. Последните думи на Ким потвърждаваха най-болезненото й опасение в момента. Тя се обърна, подпря глава с длан и се загледа в камината с нещастен поглед. Катрин беше станала напълно самостоятелна още от дванадесетгодишна възраст. Никога не беше разчитала на никого и за нищо, защото подозрителността бе основна черта на характера й, особено по отношение на мъжете. Тя хапеше нервно устни. Защо трябваше да нарушава основния си принцип, защо се довери на Виктор Мейсън? „По дяволите, по дяволите, по дяволите“ — повтаряше си тя наум.

В стаята влезе Франческа с голям сребърен поднос.

— Заповядай, Катрин, хапни си от тези неща — покани я тя, докато поставяше подноса на малка старинна масичка пред камината. — И аз вече поогладнях.

— Благодаря ти, но още не съм гладна — отвърна Катрин.

Франческа седна и взе един сребърен нож с перлена дръжка. После гребна малко хайвер от есетра, който изглеждаше така апетитно в кристалната чиния, размаза го върху филийка препечен хляб и изстиска няколко капки лимон отгоре. С усмивка предложи филийката на Катрин, но тя отказа, затова я подаде на Ким, който се беше върнал отново в стаята.

— Слушай, Франки, страшно вкусно е — възкликна той, след като глътна наведнъж цялата филийка. — Няма нужда да правиш кюфтета. На мен поне това ми стига.

Франческа отговори:

— Опитай и пастета. Той също е много… — Остро позвъняване прекъсна думите й. Тя погледна първо Ким, после Катрин и повдигна вежди въпросително: — Да не би това да е нашият окъснял гост?

Катрин скочи от мястото си:

— По-добре аз да отворя вратата, Ким. Все пак ти изобщо не познаваш Виктор.