Барбара Тейлър Брадфорд
Гласът на сърцето (35)

Глава X

Николас Латимър нахълта в хотелския апартамент на Виктор без дори да почука или да предупреди, че е той. Прекоси с луд бегом хола, като почти не се преби от една малка масичка, и влетя в спалнята. Беше зачервен до ушите и едва си поемаше въздух.

— О, Небеса! Та ти даже не си се облякъл още! — задъхваше се той и се пулеше разсеяно срещу Виктор.

Виктор се сепна и също му се опули стреснат след това бясно нахълтване, а после отегчено повдигна едната си вежда. Стоеше в средата на стаята по гащи, с три–четвърти черни чорапи, с официална риза и черна вратовръзка.

— Какво, по дяволите, те е прихванало и тебе? — попита той кротко, остави цигарата си и се пресегна към нощното шкафче, за да си вземе чашата с уиски и сода.

Ник скокна пъргаво към него, измъкна най-безцеремонно чашата от ръката му и се развика бясно:

— Зарежи това сега. Ще пиеш колкото поискаш, когато отидем на празненството. Само се размърдай и се облечи. За бога, чуваш ли какво ти казвам, обличай се! Трябва да се ометем оттук веднага. Мърдай, мърдай!

— Каква е тази суматоха така вне…

— Сигурно няма да ми повярваш, но долу видях Арлен. Цяла-целеничка, седи и те чака във…

— Стига глупости, Ники! Значи тя — тук, а аз — отново в ръцете й по бели гащи. — Виктор се захили с прословутата си, леко изкривена усмивка. После взе цигарата си от пепелника, дръпна веднъж и я угаси. — Не мога ли и аз да имам поне малко късметец, а?

— Явно, че си нямаш грам късмет, братле. Моля те, Вик, облечи си бързо и останалите дрехи. Тя всеки момент ще довтаса тука заедно с цяла дузина гнусни куфари и шестима гнусни носачи. Господи, побързай, разбираш ли! — Ник остави с трясък чашата върху нощното шкафче и панически огледа стаята. Щом видя панталоните на Виктор върху стола, той ги грабна трескаво и ги захвърли в лицето му.

Като видя, че Ник взима панталоните му, Виктор внезапно смени изражението си. Той осъзна, че това съвсем не е поредната шега на Ник и че приятелят му не се прави на шут. Тогава Вик каза:

— Господи, та ти явно говориш сериозно, а аз си помислих, че се будалкаш с мене.

— Щях ли да се будалкам точно с нейното пристигане на този проклет праг. Къде ти е сакото, ами обувките?

— В гардероба. — Виктор намъкна панталоните си, закопча ги бързо, после взе от скрина черната копринена кърпичка и я сгъна надве-натри. — Кога я видя, Ники?

— Преди няколко минути. Побързай за бога! Ето ти и обувките! — Ник му ги пусна пред краката и застана зад него с белия му смокинг в ръце. — Ама че гаден, гнусен късмет! Точно тази вечер ли трябваше! Стоях с Джейк във фоайето. Той обменяше някакви големи суми на валутното гише. Случайно погледнах през входната врата и я видях как слиза от една кола. Заедно с целия си гнусен багаж. Имах чувството, че е решила да се пренесе тук. Изпратих Джейк да я забави. Както се сети… Бог знае какво е измислял, докато аз препусках към тебе. Бързай, Вик! Хайде, чуваш ли! Остави цигарите, остави парите. Сега не ти трябват пари, боже господи! — Ник почти напъха Виктор в смокинга му, сграбчи го за ръката и го повлече към прозореца. — Ще ни се наложи да се измъкнем оттук.

— Побъркан идиот такъв! Аз отдавна съм спрял с подобни номера! — крещеше Виктор с ядосано изражение. — И престани да ми стискаш ръката. Пусни ме! Ще ми скъсаш смокинга.

Прозорецът беше открехнат. Ник го разтвори докрай и погледна надолу.

— Не е чак толкова зле. Хайде да скачаме. Ти минавай пръв.

Вик се наведе през рамото на Ники и също надникна.

— Ама ти наистина си побъркан идиот! — изпъшка отчаяно той. — Та това са най-малко шест метра височина. Най-малко.

— Да, но долу има трева!

— Хич не ме интересува дали има трева, аз пък мога я да си счупя крака, я да си строша гръбнака.

— Не ти ли се струва, че е за предпочитане да си изпотрошиш краката пред това да те ритнат яко между краката, а, братле? — тросна му се ядосано Ник. — Аз съм сигурен, че точно такива са нейните намерения. Дошла е тук, за да ти погоди някой от мръсните си номера и пак да те накара да…

От вратата на дневната се чу силно почукване и те двамата се спогледаха смаяно. Чукането ставаше все по-настоятелно.

— Ето я значи. Вече е тук — измърмори Виктор. — Предполагам, че е минала като тайфун покрай бедничкия Джейк, без изобщо да го удостои с внимание.

— Така изглежда. — Ник отново стисна Виктор за ръката. — И все пак имаш последна възможност да се отървеш от нея, ако веднага скочиш оттук. — Той посочи прозореца. — Сега аз ще се опитам да я спра някак си.

— Зарежи я тая, братле.

— Ами значи не ни остава нищо друго, освен да затегнем коланите, маестро. Очакват ни дяволски емоционални изпълнения тази вечер.

Виктор вече беше стигнал средата на стаята. Той се обърна, смръщи се и каза тихо:

— Не, Ники, теб нищо не те очаква. Аз сам ще се оправям с Арлен. Искам да отидеш във вила Замир с Джейк и да замажеш някак положението. Моля те, на теб разчитам — направи всичко възможно да скриеш от Франческа, че Арлен е пристигнала тук. Това ще я шашне съвсем. Намери някакво извинение, обясни й, че сигурно ще позакъснея. Че ще се забавя заради… някакъв важен телефонен разговор от Щатите. Слушай, кажи каквото и да е, само…

Вратата на апартамента се отвори и Арлен влезе със самоуверена походка.

— Привет, Виктор — извика тя и му махна с ръка. — Мислех да ти се обадя, скъпи, но после реших да те изненадам.

— Вече съм твърде стар, за да ме изненада каквото и да било — отговори той хладно, като едва се сдържаше да не избухне. После влезе в дневната и с тревога огледа многобройния багаж, внасян от двама носачи с хотелски униформи. Той се обърна към Ник, който крачеше из спалнята зад него, и каза: — Върху нощното шкафче съм оставил пари, братле. Би ли ми ги подал, ако обичаш?

Ник не обърна внимание на думите му, а извади няколко франка от джоба на своите панталони и подаде бакшиш на носачите. Когато те излязоха, Ник огледа Арлен любопитно и с нескрита враждебност в сините си очи, а после отбеляза саркастично:

— Струва ми се, че амунициите ти са прекалено тежки за човек, който е решил да отседне тук само няколко дни. — Той посочи с пръст многобройните куфари около нея, а лицето му се изкриви от отвращение. — За каква по дяволите се имаш? Да не си въобразяваш, че си някоя египетска кралица?

— Както винаги си безкрайно остроумен, скъпи Николас — отговори тя с хладна усмивка. — Случайно да си написал някаква книжчица напоследък? Или може би си падаш повече по женската част? — Той не отговори, а само я погледна с досада и презрение. Арлен се изкикоти глупаво и продължи: — Е, та как се чувства значи великият гений на американската литература?

— Чувствах се великолепно… допреди няколко минути.

Тя не отговори на неговата остра язвителност, усмихна се отново и се запъти към канапето. Настани се удобно, кръстоса красивите си крака и позаглади полата на кремавия си костюм от копринен шантунг. После Арлен изгледа от глава до пети и Ник, и Виктор.

— Виж ти, виж ти, ама че сте ми красиви и двамата! И толкова официални с тези бели смокинги. Я кажете, къде ще е празненството?

— Това пък тебе изобщо не те зася…

Виктор погледна ядосано Ник и бързо го прекъсна:

— Не отиваме на никакво празненство, Арлен. Съжалявам, ако това ще те разочарова. Тъкмо тръгвахме на една важна делова вечеря, където ще бъдем само мъже.

— Не се и съмнявам — отговори Арлен.

Николас отиде с бързи крачки до барчето, наля си водка и я изгълта наведнъж. Погледна крадешком към Виктор, който седеше неподвижен в средата на стаята. Учудваше се на спокойствието на приятеля си, защото знаеше, че вътрешно кипи от гняв и сигурно е готов да я разкъса. Ник си блъскаше мозъка и се питаше как да спаси Виктор от тази неочаквана ситуация, как да го изведе от стаята, от хотела и да тръгнат право към вила Замир. Но знаеше, че поне в този момент нямат никакъв шанс за измъкване. Вече беше имал възможността да се убеди колко досадна, нагла и направо безочлива е Арлен, затова сега не се съмняваше, че тя ще настоява да дойде с тях, ако решат да напуснат хотела. «Боже опази» — помисли си той и си представи каква физиономия щеше да направи Франческа, ако те се появят на бала заедно с Арлен. Ник нервно запристъпва от крак на крак, защото търпението му се изчерпваше с всяка изминала минута. Тишината в стаята стана тягостна — атмосферата се напрягаше все повече.

— Ник, направи ми едно питие, ако обичаш — обади се Арлен, за да наруши мълчанието.

— Направи си сама — тросна се Ник и пресуши последната глътка от чашата си.

— Никога не си знаел как да се отнасяш с дами — нацупено отговори Арлен.

— О, не, напротив. Но в момента не виждам никакви дами наоколо.

— Ах, ти, копеле гад…

— Струва ми се, че ще е най-добре да тръгваш, братле — побърза да се намеси Виктор, преди Арлен да е довършила ругатнята си към Ник. — Кажи на момчетата, че ще дойда веднага щом се освободя. — Той се приближи към Ник, хвана ръката му над китката и го поведе към вратата. После с малко по-нисък тон добави: — А на Франк обясни, че няма защо да се безпокои за настоящата сделка…, т.е. за нашата сделка. — Виктор стисна по-силно ръката на Ник при тези думи.

— Непременно ще му предам, Вик. Не се безпокой за Франк — увери го Ники със спокоен и твърд глас. Но когато излезе от апартамента, той изглеждаше отчаян.

Виктор си пое дълбоко въздух и се опита да събере цялото си хладнокръвие. Без да поглежда Арлен, той мина през дневната и отиде в спалнята, за да си вземе цигарите и запалката. После застана до прозореца с цигара в ръка и се замисли какво да предприеме в случая. Реши да бъде сериозен, делови и любезен. И то най-вече любезен. Трябваше да се примири с това поне докато разбере с каква цел му се е изтърсила така неочаквано на главата. Или поне само тази вечер — за да успее да се измъкне под предлог, че отива на делова вечеря. Изведнъж го обхвана яд и раздразнение, защото се сети, че сигурно ще си има проблеми, докато успее да изгони Арлен от апартамента. На всичкото отгоре ще трябва да й гледа заядливата физиономия и когато се върне. «Това поне не бива да ме притеснява — помисли си той. Все за една нощ ще преспя или при Ники, или при Джейк. А утре ще я изхвърля да си върви, откъдето е дошла.»

Виктор си придаде безгрижно изражение и се върна в дневната. Веднага забеляза, че Арлен си е напълнила една чаша — тя седеше на канапето, отпиваше си бавно от питието и гледаше спокойно, хладно и самоуверено. Той отиде право към барчето, наля си скоч със сода и седна на стола до вратата. После я попита предпазливо:

— Е, по какъв случай си тук, Арлен?

— Нима още не си разбрал, Вик? Дойдох просто да те видя.

— Не ме наричай Вик. Знаеш, че не ми е приятно.

— Извинявай тогава, Виктор. Все забравям, че… всъщност изглежда, че само на очарователния Николас му е разрешено да те нарича на галено. Но както и да е. Прекрасно е, че те виждам. Как се чувстваш, скъпи мой?

— Слушай, Арлен, хайде да прекратим с формалните любезности и да говорим по същество. — Той се приведе напред, подпря лакти на коленете си, като придържаше чашата с двете си ръце. — Не намираш ли, че е прекалено нагло да ми се изсипваш така, при положение че ние с теб сме в процес на развод? — попита кротко Виктор, но в очите му проблесна студенина. — Всъщност нека да не обсъждаме това точно сега.

— Но аз все още съм твоя жена, Виктор. По закон ние двамата все още сме съпрузи. Та бракоразводните дела дори не са почнали още. Какво толкова странно тогава, че идвам при тебе?

Без да отговаря, той махна пренебрежително с ръка и отново я запита настойчиво:

— Каква все пак е целта на твоето посещение?

— Ами да те видя, да си поговоря с теб, без да има адвокати около нас, които да ни насъскват един срещу друг.

— Арлен, какво всъщност се надяваш да постигнеш с това?

— Вярвам, че ще успеем да разрешим проблемите и противоречията между нас. Пък знаеш ли, Виктор, бихме могли да стигнем до някакво съгласие, да направим сделката по-изгодна и за двама ни. А и ще е толкова по-приятно да си поговорим като равни — само аз и ти, необезпокоявани от никой друг.

Умилкващият се гласец на Арлен и мазната й усмивчица го подразниха, но той успя да остане сдържан и любезен.

— Искрено се съмнявам, че можем да постигнем съгласие или да направим каквато и да било сделка. Нека да си го кажем в очите — нещата вече се изостриха прекалено много. Ти и твоите адвокати се самозабравихте и отидохте твърде далеч. Недей да предизвикваш повече съдбата, Арлен.

— И ти също, душице сладка.

Той присви очи, като чу това лигаво обръщение, и попита:

— Какво искаш да ми кажеш?

Тя поклати глава и се облегна, а усмивката не слизаше от лицето й. В светлосините й очи проблеснаха остри лукави пламъчета. Арлен вдигна ръка и позаглади сложната прическа на жълтеникавочервената си коса.

Той също се облегна и се загледа в нея съсредоточено и изпитателно. Нямаше спор, че Арлен е красавица. Имаше съвършени черти и изящна кожа. Но с течение на времето красотата й беше станала прекалено излъскана, прекалено изкуствена под скъпите гримове, козметика, екстравагантни дрехи и бижута. Това също й придаваше бляскаво изящество, но скриваше естественото й очарование. «Ослепителна холивудска кукла — от главата до петите» — помисли си той саркастично. Лъскавата й външност сякаш предупреждаваше: «Не ме докосвайте!». А и колко пъти тя сама беше имала наглостта гласно да му напомня за това, и то на него! Виктор остави чашата си на масичката, бавно запали друга цигара и едва тогава небрежно подметна:

— Аз с нищо не предизвиквам съдбата, Арлен. Или поне нямам безобразни претенции като тебе.

— О, да, но ти пък вършиш безобразни неща, скъпи мой — засмя се тя весело. — Направо ти се удивлявам, Виктор. До последно не се отказваш от ролята си на Дон Жуан. — Арлен го огледа многозначително. — Трябва да е доста трудничко да се оправяш с две сладки куклички, пък дори и да са на половината от възрастта ти. Нима не те изтощават физически, пък и душевно, а?

Виктор се напрегна на стола. «Надушвам неприятности — каза си той. — Дошла е тук да ми сервира някоя неприятност.» Но успя да запази самообладание и каза с все така равен тон:

— Не разбирам за какво, по дяволите, намекваш.

— Напротив, скъпи мой, много добре разбираш. Говоря ти за Катрин и Франческа.

С професионално умение той веднага надяна маската на пълна безизразност върху красивото си лице. И за да прикрие нарастващото напрежение у себе си, Виктор избухна в пренебрежителен смях.

— О, това ли било. Тези деца… те са част от обожателките на Ник. Приятелки, Арлен, нищо повече от приятелки.

Изведнъж усмивката на Арлен се стопи и тя придоби ледено изражение.

— Зарежи ги тия измислици, Виктор, не забравяй с кого говориш. Мене поне трудно ще ме излъжеш, защото ти сърбам номерата от години. Катрин Темпест не ти е просто приятелка. Тя има договор с «Белисима Продъкшънс» и е твоето протеже в момента. — Арлен вдигна окичена с пръстени ръка, за да прекъсне възражението, което той понечи да направи. — Хич не ми ги разправяй, че тя ти е само и единствено колежка, участвала в твоя последен филм. Тая песен ми е добре известна. Известно ми е обаче, че тя се справя отлично и като колежка в леглото ти. Изобщо — чудна партньорка. Заедно с лейди Франческа Кънингам, дъщеря на граф Лангли, която понастоящем се намира в една вила тук, на Ривиерата. В същата вила, за твое най-голямо удобство, гостува и симпатичната ти колежка–актриса. Я кажи, скъпи мой, как успяваш да се справиш с тези две пикантни блюда наведнъж? Съвсем по американски го раздаваш, а? — Тя наклони глава на една страна и се ухили самодоволно. Сигурно е много вълнуващо за човек на твоята възраст да редува в леглото си две млади момиченца. И при това — най-добри приятелки. Страшно мъдро от твоя страна, Виктор. Спестил си си поне труда да ги представиш една на друга. Всъщност те да не са лесбийки? Я кажи, скъпи мой, правят ли ти хомопредставления за твое удоволствие? Може би така те възбуждат по-добре, а?

— Кучка такава! — не успя да се овладее той и избухна. Беше вбесен и отвратен от думите й — надигна се от стола с желанието да я удари, но веднага седна обратно, целият разтреперан. Знаеше, че всяка проява на невъздържаност ще го постави в неизгодно положение. Затова се опита да се овладее. В никакъв случай не трябваше да се поддава на предизвикателствата и — така рискуваше да каже или да направи нещо, за което после можеше да съжалява. Той преглътна погнусата си и добави с леденостуден глас: — Ти къде си се подвизавала, откакто се разделихме? Да не би да е било в някой евтин бардак?

— Хайде познай сам, скъпи мой!

— Станала си вулгарна, Арлен. Никак не ти прилича. Освен това изобщо не съм длъжен да ти давам обяснения за личния си живот. С теб живеем разделено вече повече от година. Няма да ти позволя обаче да подронваш авторитета на две почтени момичета с мръсните ти приказки. Да, Катрин Темпест наистина е мое протеже. Това не е тайна за никого. Подписах договор с нея… нищо повече. Просто една сделка. Що се отнася до Франческа Кънингам, ще ти кажа, че нейният баща е мой приятел. Той ни позволи да заснемем няколко сцени в родовия им замък. Чиста случайност е, че се запознах с дъщеря му — тя просто помогна на директора на продукцията по време на снимките ни в Йоркшир и тогава…

— Знам всичко, Виктор, и за замъка Лангли, и за това, което се е случило по време на снимките ви в Йоркшир, така че недей да се хабиш в излишни приказки. Просто трябва да станеш по-внимателен при твоите похождения, Ромео — произнесе тя с хаплив тон и го погледна насмешливо. — Ти все пак си прочута кинозвезда и веднага се забелязваш навсякъде, а още повече — в малки градчета или в такова лъскаво Бентли като твоето. Изненадана съм, че можеш по най-хлапашки начин да чакаш лейди Франческа пред задния изход на замъка и да я прегръщаш с луда страст насред полето — като последен селяндур. Боже мой, боже мой, не съм очаквала такива гафове от тебе, Виктор. Та дори слугите на баща й ще се досетят да постъпят по-съобразително.

— Курва! — изкрещя той. Черните му очи бляскаха разярено, а лицето му гореше от гняв. — Мръсна долна курва!

Виктор си пое дълбоко въздух, стисна зъби и се насили да не произнася нищо повече. Арлен винаги успяваше да го провокира със злобните си приказки. Той пресуши до дъно чашата си, угаси цигарата и се изправи, за да отиде до барчето. После си наля още скоч и си напомни, че трябва да се въздържа от каквито и да било реакции на гадните й заяждания. Усети, че възвърна част от самообладанието си, и се върна към стола с абсолютно безизразно лице и дори с леко безгрижна походка. Но мозъкът му щракаше непрекъснато. Какво всъщност знаеше тя? Дали разполагаше с доказателства, или просто беше подочула нещо? А може би само блъфираше? «Не, за съжаление не е блъф» — отговори си той сам и сърцето му се сви. Изведнъж осъзна, че положението е станало много опасно. Но после се усмихна вътрешно. Той знаеше, че владее покера далеч по-добре от нея. На Виктор дори не му хрумваше, че неговата бивша жена би могла да има по-силни козове.

Арлен го наблюдаваше съсредоточено и лукаво.

— Е, ти по-добре от мене познаваш курвичките, приятелче — проговори тя тихо, но невероятно жлъчно. — Аз просто реших да посъбера малко факти. Красноречиви безпристрастни факти. Можеш да си приказваш каквото искаш, но аз все пак знам, че в онзи юнски следобед ти откара Франческа Кънингам до Лондон. Там пристигнахте привечер. Мога да ти кажа точния час. — Тя се отправи бързо към багажа си, извади някакво куфарче за документи и отново се върна на канапето. После отвори куфарчето, взе някакви листа и се загледа в тях. Накрая вдигна глава и продължи: — Да, пристигнали сте в Лондон в 8.10 ч. На следващия следобед си я откарал до лондонското летище, а вечерта сте вечеряли заедно с Ник и още някаква блондинка. Арлен му подаде купчината листа. — Ето това са докладите за всичко, което си правил през последните единайсет месеца. — Тя му се усмихна, но мазната й усмивка беше изпълнена със злоба. — Аз не съм чак толкова тъпа, колкото ме мислиш, братле. Пуснала съм детективи по петите ти още от деня, когато ме напусна и пристигна в Лондон. Знам абсолютно всичко за тебе.

Въпреки че беше напрегнат и го глождеше непреодолимо любопитство, Виктор все пак имаше опит в тия неща и умееше да се владее. Той с пренебрежение захвърли листата върху масичката, защото знаеше, че ще бъде фатална грешка само да ги зърне. После я погледна развеселено и се разкикоти гръмогласно — право в лицето й. А гласът му прозвуча съвсем безгрижно:

— Да закараш с колата си едно момиче до Лондон, не значи, че си извършил прелюбодеяние. Нито пък да подпишеш индивидуален договор с актриса. Опитай да видим кой в съда ще се хване на такива абсурдни и необосновани твърдения. Сигурно доста зор ще видиш, за да ги накараш да ти повярват, скъпа моя.

— Може би, а може пък да стане тъкмо обратното. Но каквото и да излезе, поне ще успея да смачкам фасоните на твоята аристократка и на твоята актриса. Знаеш ли, Виктор, хората обичат да вярват на мръсните клюки. Аз така ще издокарам твоите малки мръсници, че после ще ги е срам да гледат хората в очите.

Вълни от гняв заляха Виктор и той изпита бясното желание да я смачка. Искаше му се да замахне с юмрук и да размаже нейната красива, тъпа, изрисувана физиономия. Но моментът на заслепение беше кратък и предупредителните сигналчета отново заработиха в мозъка му. «Запази спокойствие, не прави нищо и, за бога, недей да реагираш необмислено» — инструктираше се той. Накрая с огромни усилия Виктор успя да възвърне самообладанието си. Когато заговори, гласът му прозвуча спокойно:

— Не само, че главата ти е пълна с мръсотии, не само, че ги говориш тези мръсотии, но си решила и да играеш мръсна и подла игра.

— Явно съм ти била добра ученичка — не му остана длъжна тя. — Не забравяй, че и аз някога бях твое протеже. Добре си спомням уютните обядчета насаме с тебе по време на почивките между снимките. Нима тогава не твърдеше, че това са блажени за теб часове? Признавам си, че и досега с удоволствие си припомням как аз и ти прекарвахме почивките на снимачната площадка.

— Онова беше друго. Ние с теб бяхме вече сгодени и скоро щяхме да се женим.

— Да, наистина така си беше. И все пак не си спомням на мен някога да си ми подарявал диамантена гривна или огърлица от перли с диамантен клипс. — Тя се облегна със самодоволно изражение. Той обаче не каза и дума, не помръдна дори. Арлен продължи ухилено: — Само не ми казвай, че си забравил за последните си подаръци на твоите непълнолетни развратнички, както изглежда се правиш, че си забравил и за…

Той вдигна ръка.

— Стига, Арлен, достатъчно. Не отричам, че направих подаръци на момичетата, както всъщност и на всички останали от екипа в този филм. Винаги правя така след завършване на снимки и ти много добре го знаеш.

— Да, но едва ли е имало по-скъп подарък от фантастичните бижута… при това си ги купил от магазините на Асирис. — Тя поклати глава. — Не ми е чудно защо си лапнал по актрисата… нея все пак си я бива. Но онази млада аристократка — за нея никак не ми го побира ума! Откога имаш такъв вкус, Ромео?

— Затвори си устата! — изръмжа той и я погледна вбесен. — Не можеш да докажеш нищо за отношенията между мен и тези момичета просто защото нямаш никакви доказателства, а и не би могла да имаш.

Тя го погледна със самодоволно изражение.

— Надявам се, не си въобразяваш, мили развратнико, че съм свалила всичките си карти пред тебе? Заделила съм си настрани някои доста по-красноречиви и интересни доказателства. При това съм ги заделила на сигурно място. Но всъщност останалите доказателства, с които разполагам, нямат никакво значение в случая. По-важното е, че ако дам дори само едно от тези доказателства на някой от моите приятели журналисти, ти веднага ще бъдеш стъпкан в калта заедно с двете си красавички. Това ще бъде истинско пиршество за пресата, Виктор.

Той мълчеше и размишляваше над думите й. Знаеше, че не са само празни заплахи. Наруга я гневно наум. Беше го вбесила с вулгарните си приказки за Франческа и Катрин и с грубите си намеци за развратничество от негова страна. Новината за частните детективи обаче не го изненада много. Той и Ник неведнъж бяха обсъждали тази възможност. «Всичките й детективчета са се добрали до някои случайни доказателства, които едва ли са съществени» — каза си той. Но после бързо се запита: «И все пак дали беше така?» На този въпрос не можеше да си отговори със сигурност.

Виктор проговори бавно и тихо:

— Предполагам, че като говориш за твои приятелчета журналисти, имаш предвид бандата хулигани, които пишат онези пошли гадости в «Конфиденшъл»?

— И не само тях.

— Но аз мога да осъдя и теб, и това проклето списание и тогава ще ми платите милиони!

— Не, не можеш. Досега не е имало кинозвезда, която да е осъдила «Конфиденшъл» и да е спечелила. Пък и едва ли би поискал да раздухаш още повече публичния скандал около тебе.

— Знаеш ли, Арлен, голяма си глупачка. Ние с тебе сме разделени. Мога да се срещам с други жени, когато си поискам. Няма нищо нередно — още по-малко пък сензационно в това.

— Но пък има достатъчно материал, за да се напише една чудесна пикантна историйка за твоята поредна любовна авантюра, в която този път играчите са трима и…

— Но нима си в състояние да ми причиниш подобно нещо, Арлен? — прекъсна я той гневно.

— Като нищо — дори само заради идеята си струва, приятелче.

Виктор въздъхна дълбоко.

— Но защо? Кажи, за бога, кажи ми защо, Арлен?

— Защото ти ми причини огромна болка и мъка… и страдание. Подозирам, че просто имам нуждата, естествената и силна необходимост да си го върна. — Тя се отпусна върху възглавничките в патетична поза.

— Разкарай тая сърцераздирателна физиономия, Арлен. Така изглеждаш още по-смешна. Ти никога не си имала талант за актриса — каза й той и се засмя, макар и да знаеше, че бърка с пръст право в раната й. Всъщност говореше самата истина, но от това едва ли я болеше по-малко — в този момент обаче той не се интересуваше дори колко ще я засегне. Тя сама си го беше изпросила. Виктор се захили подигравателно. — А мене няма да успееш да ме уязвиш. Моето име вече си има голяма и утвърдена слава. Ще нараниш единствено две невинни момичета.

— Е и?

Виктор се изправи и отиде до едно малко чекмедже в другия край на стаята. Извади кутия от любимите си пури «Монте Кристо» и започна да я пали. Стоеше с гръб към Арлен и затова крадешком погледна часовника си. Наближаваше девет часа. Как ли по дяволите можеше да се измъкне?

Той реши да смени тактиката и да приключат разговора. Затова седна отново на стола, дръпна от пурата и каза:

— Готов съм да бъда много щедър към теб, Арлен. Нека да приключим сделката. В началото ти предложих три милиона плюс месечна издръжка от десет хиляди долара в продължение на пет години, независимо дали междувременно ще се омъжиш или не. Преди две седмици моите адвокати ти предложиха още петстотин хиляди. Сега аз ти предлагам един милион заедно с къщата в Бел Еър. Надявам се, че това ще облекчи огромната ти болка и страдание.

Тя поклати отрицателно глава.

— Нима пак не ти е достатъчно?

— Не. — Арлен го загледа дълго и изпитателно, а после отмести очи. Погледна към купчината листа. Взе ги в ръце, прелисти ги и отново се втренчи замислено в него. Тя каза: — Тези доказателства са нищо в сравнение с останалите, които притежавам. Другите са направо убийствени. Знам, че ти не се боиш от вестникарските клюки, Виктор. Но както сам спомена, те ще докарат сериозни проблеми и неприятности на онези две… млади дами, и най-вече на дъщерята на графа. Помисли добре за това, много добре помисли.

— Но ти ме изнудваш.

— Не, скъпи мой, просто гледам реалистично на нещата — усмихна му се тя.

Виктор седна изправено на стола и събра съсредоточено веждите си.

— Чакай сега да си изясним положението направо. Освен онова, което преди малко ти предложих, ти искаш още моето ранчо и петдесет процента от компанията. Едва тогава в замяна ще ми върнеш всички удивителни доказателства и ще ми дадеш веднага развод без никакви скандали — без да се споменават никакви имена, без да се намесват други жени. Това ли искаш?

— Не, съвсем не.

Гласът й прозвуча толкова тихо и по лицето й се разля такава нежност, че Виктор с ужас се запита какво ли още е решила да му поднесе. Той зачака мълчаливо. Тя също изчакваше. Погледите им се срещнаха. Очите на Виктор не трепнаха. Но Арлен първа не издържа, примигна леко и отмести очи.

Накрая тя отново го погледна и каза:

— Не искам нито сделката, която ми предлагаш, нито издръжката ти, нито къщата в Бел Еър. Нямам никакви претенции и към ранчото ти или пък към «Белисима Продъкшънс».

Той попита хладно:

— Както тогава искаш, Арлен?

— Тебе, мили — прошепна тя.

Виктор отвори уста от изненада. Той се облегна безмълвно назад и я зяпна сащисан.