Барбара Тейлър Брадфорд
Гласът на сърцето (17)

Глава XVII

— Аз ще пийна джин с малко кампари — каза Норман, запали цигара и се облегна на бялото канапе в апартамента на Катрин.

— О, съжалявам, нямам никакви вермути — отговори тя намръщено. — Но поне джин имам. Какво ще кажеш да ти го приготвя с малко тоник?

— Да, благодаря ти, миличка, ще бъде чудесно.

Катрин кимна, извини се усмихнато и тръгна към кухнята, като грациозно направи кръгом на високите си токчета. Норман огледа стаята с нескрит интерес. „Много е шикозно — помисли си той. — И всичко е толкова скъпо. Но съвсем не е по моя вкус.“ Стаята изглеждаше прекалено студена, прекалено хигиенична, та чак… стерилна. Бяло и само бяло навсякъде. Напомняше му за болница. Липсваше само миризмата на дезинфекционна течност и оня специфичен мирис, който се усеща в болничните отделения. Обстановката беше толкова скована и безжизнена, че действуваше потискащо. Въпреки топлината, която идваше от голямата електрическа печка, Норман усети хлад. Той по никакъв начин не можеше да свърже атмосферата на тази стая с личността на Катрин и онова, което знаеше за нея. Когато в театъра Катрин го покани да й дойде на гости, Норман си представи обстановката в дома й далеч по-различна от тази. Тя беше толкова весела, жизнерадостна и открита, толкова сърдечна и всеотдайна, че мястото, където живееше, изглеждаше напълно несъвместимо с нейната природа — тук всичко беше студено и дори безжизнено.

Бяло. Изведнъж странна мисъл му мина през главата. Бялото не беше ли траурният цвят в Индия? Той потръпна от хлад и се сети отново за Тери. „Можеше вече и да го оплакваме — каза си той наум, ако ножът се беше забил малко по-дълбоко. И тоя път прескочи трапа.“ Гърдите на Норман се изпълниха с гняв. Вътрешно кипеше от яд заради това, че Тери постоянно се забъркваше в разни съмнителни истории п подлагаше на риск кариерата си. Блестящата си кариера. А днес беше изложил на опасност даже живота си.

В този момент Катрин пристигна с напитките и прекъсна мислите му. Тя подаде на Норман чаша с джин и тоник и се намести на един стол срещу него.

— Наздраве — каза Катрин с мила и дружелюбна усмивка и отпи от водката с много лед, която беше наляла за себе си.

— Наздраве — отвърна Норман. — Наистина съм ти благодарен, че се съгласи да си поговорим.

Той погледна настрани, като се чудеше как да започне, откъде да подхване цялата история и как да изброи всички онези ужасни страхове, които не му даваха мира и които вече нямаше сили да прикрива. Толкова много имаше за разправяне, че не се знаеше къде му е началото и къде му е краят.

Катрин изчакваше търпеливо и го наблюдаваше с любопитство, като се питаше кога най-сетне ще й разкрие причините за днешната случка. Не се и съмняваше, че той искаше да обсъди с нея именно това. Тя беше очаквала да чуе нещо от него още докато идваха насам, но той и дума не спомена за неприятностите си и през цялото време се възторгваше от играта й тази вечер.

Норман сякаш прочете мислите й, прокашля се и започна:

— Тери съзнателно се съсипва! Вече не знам как да го спра, Катрин. Направо се поболях от притеснения по него. Бог ми е свидетел, че съм напълно безпомощен.

Катрин напрегнато се изправи на стола:

— Какво искаш да кажеш с това, че… съзнателно се съсипва?

— Ами начинът, по който се държи напоследък, кашите, в които се забърква, и то все по-често. Много е зле с нервите. — Той веднага забеляза тревожния и въпросителен израз на големите й тюркоазени очи и недоверието, което се изписа по младото й красиво лице, затова енергично добави: — Не, не си измислям! Повярвай ми! Дори не преувеличавам! Знаел съм, че един ден ще се провали, но не съм очаквал, че ще е толкова скоро. И е по-страшно, отколкото съм мислел. За бога, нима не осъзнаваш, че днес той можеше да бъде убит! Чиста случайност е, че отърва кожата!

— Да, знам, че е така. — Катрин се размърда на стола и леко се приведе напред. — Норман, скъпи, защо не ми разкажеш за цялата история с раняването? Ще ти олекне, като го споделиш с някого.

Норман направи някаква изкривена усмивка:

— Всъщност точно за тази история нямам какво да ти кажа толкова. Опитах се, колкото можах, да сглобя нещата от несвързаните бръщолевения на Тери и мисля, че стигнах до някакви заключения. Защо ли не се обърнах към тебе по-рано — може би щяхме да предотвратим тая кървава свада. Но да си призная, не исках пред никого да издавам проблемите на Тери. Мислех… мислех…, че ще бъде ужасно непочтено от моя страна. — Норман взе цигара, запали я и продължи. — Но все пак знам, че на тебе мога да ти имам доверие. Знам, че добре разбираш, че онова, което ще ти кажа за Тери, трябва да си остане само между нас двамата, защото…

— Никога пред никого няма да спомена и дума — прекъсна го Катрин. — Обещавам ти, Норман.

— Благодаря ти, миличка. — Той я погледна в очите, сякаш търсеше кураж от нея, и започна да разказва бавно и нерешително. — Знам, че и ти, и Пени подозирате Алекса, но аз мисля, че в случая тя не е замесена. Онзи ден Тери ми каза, че тя ще ходи в Цюрих при баща си, така че, доколкото знам, в момента не е в Англия. Сигурен съм, че още не се е върнала. Всъщност убеден съм, че в тая работа е замесен мъж — той започна да говори все по-сигурно и уверено. — Но виж, миличка, не искам никой да знае за моите предположения. Обещай ми, че и това ще запазиш в пълна тайна.

Катрин вече седеше на ръба на канапето и поглъщаше с интерес всяка негова дума. Тя каза:

— Разбира се, обещавам. Знам, че едва ли безпричинно ще обвиниш някого в опит за убийство.

— Да си виждала случайно Тери с един млад и красив тип? Един такъв чернокос, издокаран, направо — конте.

— Да, мисля, че се сещам — отговори Катрин и събра вежди съсредоточено. — Да не би да е онзи с жълтия ягуар, дето все стои паркиран до театъра?

— Точно това е човекът! — извика Норман, отпи голяма глътка от джина и произнесе с равен и студен глас: — Мисля, че именно той го е направил.

— Норман, сигурен ли си наистина? — попита нервно Катрин.

— Как да съм сигурен, като не съм присъствувал — отговори той троснато. После добави с малко по-мек тон: — Но от онова, което Тери ми е разказвал за него, а и от моите собствени наблюдения, имам всички основания да заключа, че той е виновникът.

— Но кой всъщност е този човек, Норман? — попита настойчиво Катрин и стисна по-здраво чашата си, сякаш предчувствуваше някакви неприятни новини.

— Представя се за Рупърт Рейнолдс.

— Какво значи представя се! Това не е ли истинското му име?

— Не, не е. В действителност той е син на един много известен човек.

Катрин го погледна недоверчиво:

— Откъде знаеш тогава, че се представя с фалшиво име? Тери ли ти каза?

— Не. Всъщност Тери и хабер си нямаше кой е той, докато аз не му отворих очите. Виж, този тип беше започнал упорито да досажда на Тери, затова аз направих няколко справки за него. — Норман се усмихна мрачно. — Той е черната овца в едно видно семейство и баща му го е прогонил от дома. Но така или иначе, убеден съм, че днес двамата заедно са обядвали в апартамента на Тери, когато е започнала кавгата. Сигурно тогава този Рупърт го е намушкал с ножа — Норман през цялото време кимаше с глава, сякаш да убеди сам себе си.

— Но защо за бога? — попита Катрин, ужасена, че Тери можеше да има такива врагове.

— От ревност — заяви Норман.

Макар че безкрайно се изненада, тя се въздържа от коментар, пое си въздух и се замисли. Накрая каза с ехидна усмивка:

— Само не ми казвай, че Тери е забърсал някоя негова приятелка!

— И да, и не. Но нещата са малко по-заплетени, отколкото човек би… — Норман прокара ръка през оредялата си коса и започна да примигва бързо от очевидно притеснение. — Ще се опитам ясно и просто да ти разкажа всичко от началото. Преди около шест месеца Тери се запознал с Рупърт на едно парти. Той се представил за драматург. Както и да е, важното е, че веднага се залепил за Тери като лакома пиявица, ако не възразяваш за израза. Предупредих Тери, че оня е гадна лепка и съмнителен тип, но той само ми се изсмя. Бог знае защо, но Тери го намираше за симпатичен. Мислеше дори, че е забавен. Рупърт се опитваше да му пробута някаква пиеса, която сам бил написал. Искаше Тери не само да му помогне да я поставят на сцена, но и да вземе главната роля. Ако ме питаш мене, всичко си беше пълна измислица. Лъжа до лъжа — само глупости и лигавщини. Добре че поне Тери прояви малко здрав разум и се отказа от тая измишльотина, но така и не можа да разкара Рупърт. На Тери му писна от него и те се бяха поспречкали нещо. После Рупърт изчезна за няколко седмици. И един ден, най-неочаквано, Рупърт отново се появи на сцената, и кой мислиш влачи със себе си? Алекса Гарет. Той ни я представи като своята приятелка и трябва да ти кажа, че изглеждаха доста привързани един към друг. А на другия ден като гръм от ясно небе ми идва новината, че тя и Тери не излизат от спалнята и са толкова лудо влюбени, че чак мислят да се женят. Е, бога ми, това вече ми дойде много.

— Затова ли значи Рупърт е намушкал Тери? Защото е ревнувал Алекса от него? — попита веднага Катрин, тъй като по-логично обяснение от това тя не виждаше.

— Не, мисля, че не е точно така… — Норман погледна Катрин многозначително и произнесе почти шепнешком: — Може и да е ревнувал Алекса. Но струва ми се, че… нека ти кажа честно, Катрин, за мене той е много пропаднал тип. Разбираш ли, тоя тип си сменя резбата, както му падне. Един ден е нормален, на другия е обратен.

Катрин го гледаше стъписана и за момент загуби дар слово. Накрая се престраши и попита със смаян и невярващ глас:

— Да не би да искаш да кажеш, че този Рупърт, или каквото и да му е там името, има някакво „по-специално“ отношение към Тери?

Норман кимна с глава:

— Точно това се опитвам да ти кажа! Но хей, Катрин, да не си мислиш, че има някаква взаимност между тях! Тери си е мъж на място. Няма нищичко сбъркано у нашето момче. Както знаеш, той е прекалено страстен почитател на жените, за да има време да се лигави и с мъже. И със сигурност знам, че не му е давал никакъв повод на оня — просто се е държал приятелски. Но нали го знаеш колко е непринуден и сърдечен към приятелите си.

— Но нима Тери не е могъл да забележи, че този Рупърт е…

— Такава перверзна гад! — довърши Норман и се усмихна саркастично. — Не, поне в началото не се досещаше. Рупърт Рейнолдс е измамник от висока класа. Той винаги се движи с рояк сладки женички и не пропускаше да ни отегчава с хвалби за своите безбройни похождения. Но преди няколко месеца започнах да се досещам за неговите странни наклонности, защото взе да се държи прекалено фамилиарно с Тери. Аз отново намекнах на Тери, но той се изсмя и не ми обърна никакво внимание. Разбира се, че го предупреждавах. Но после Алекса сама потвърди моите подозрения, а нея Тери нямаше как да не послуша. Можеш да си представиш реакцията на Тери. Изхвърли Рупърт като мръсно куче. Да, изведнъж за нашия дом господин Рейнолдс стана най-ужасната персона нон грата. Седмици наред не се беше весвал.

— Но се появи днес — обади се Катрин.

— Точно така. Когато пристигнах в апартамента на Тери и го намерих окървавен на леглото, той мърмореше нещо за това, че Рупърт бил побеснял, и непрекъснато го повтаряше. Така и не разбрах много от онова, което мънкаше, но, Катрин, дяволите да ме вземат, не съм толкова глупав, че да не знам колко прави две и две.

— О, Норман, но така нищо не можеш да докажеш, защото…

— Виж какво намерих — прекъсна я той нетърпеливо, бръкна в джоба си и извади едно златно копче за ръкавели. Подаде й го и тя започна внимателно да го разглежда от всички страни.

— Тук виждам нещо като герб — каза тя и погледна Норман въпросително.

— Да, точно така. Това е семеен герб. И копчето сто на сто е на Рупърт. Виждал съм го и преди. Няма две мнения по въпроса, миличка, при това го намерих насред гостната у Тери. Но има и още нещо, пепелниците бяха пълни с фасове от цигарите, които той пуши. Някаква гадна френска смрад.

Катрин попита озадачено:

— Ти за това ли търсеше от мене съвет? Чудиш се как да докажеш, че оня там, Рупърт, е виновникът?

— Не, всъщност не точно за това, а…

— Но човек като него сигурно е много опасен — извика Катрин. — Не се ли страхуваш, че отново може да се опита да посегне на Тери? Нали разбираш, той навярно се чувствува прелъстен и изоставен, а хората казват, че от това по-лошо…

— О, не, бога ми, той вече не е опасен. — Норман се засмя, но тя долови някаква горчива нотка в гласа му. — Сигурен съм, че е офейкал през Ламанша, ако ли пък още не е, мога да си заложа и последното пени, че в момента си стяга багажа и гори от желание да се измъкне тихомълком някъде по-далече от тази страна. Съмнявам се, че го блазни идеята да го изправят пред съда с обвинение в убийство. Или по-точно — в опит за убийство. Не, бъди сигурна, че в близко бъдеще нищо няма да се чуе за това гадно творение на природата. Но ако е толкова глупав и си покаже отново мутрата, ще го заплаша, че ще ида право при баща му. Той само като чуе за баща си, ще се скрие в миша дупка.

— Е, сигурно си по-наясно с тия неща, Норман — измърмори Катрин уклончиво и с неуверен глас.

Въпреки че Норман малко поуталожи страховете й за безопасността на Тери, тя все още се чувствуваше объркана, затова настойчиво го попита:

— Добре де, нали все пак искаше някакъв съвет от мене?

Норман отговори:

— Щях да те питам как по най-бързия начин да измъкнем Тери от батака, в който се е насадил сега.

— За какъв друг батак ми говориш? — извика уплашено Катрин. Какво ли още имаше да й „сервира“ Норман?

— Всъщност батаците са много… Най-добре ще бъде да ти опиша всичко от игла до конец, така да се каже. Та значи, нека да започна. Първо, Тери е затънал до уши в дългове. Буквално до уши — още малко и ще се удави. Той плаща издръжки на Гленда, първата му съпруга, и на детето от нея. А в най-скоро време, след като официално получи развод, ще трябва да плаща издръжка и на Меган. Тя не е жена, която ще го остави да се измъкне ей така, мога да се закълна! Както виждаш, много скъпо излиза да издържаш две бивши съпруги, освен ако те не вземат бързо-бързо да се омъжат отново. Но не стига това, ами погледни и самия Тери. Живее си той като турски паша. Най-изисканите костюми, най-скъпите ризи, най-добрите обувки. Постоянно ходи в най-шикозните ресторанти и изобщо — нашият Терънс се задоволява само с най-доброто… А забавленията му — хем разточителни, хем разорителни. Ето сега и погромът в апартамента на Джон. Хич даже няма да му излезе евтино да възстанови всички ония чудесии. По моите скромни сметки на Тери му трябват най-малко 50–60 хиляди лири, за да си оправи положението. Изобщо не ме питай откъде ще ги вземе, защото и мойта глава не го побира. Вече блокирах напълно.

Катрин го слушаше внимателно и разбираше, че Норман в никакъв случай не преувеличава. Всичко, което казваше, беше вярно. Тя самата знаеше, че Тери живее по-нашироко, отколкото можеше да си позволи, но до този момент не се беше замисляла за това.

— Не може ли да поиска от банката допълнителен кредит? — реши да предложи нещо тя.

— Да, да, тия в банката да не са луди! Той вече тегли веднъж такъв кредит. — От гърдите на Норман се изтръгна уморена въздишка и той продължи: — Божичко, Катрин, та ти не знаеш как Тери пръска пари също като пиян моряк–отпускар, само дето той вечно е в отпуска и празнува. Но дори и да оставим паричните му затруднения настрана, Алекса му създава достатъчно проблеми. Пени е права, че тя му влияе много зле и че той може да спести поне малко, ако не пръска пари и по нея. Мисля, че лесно се поддава на женските капризи и приумици на своите приятелки — той почти измърмори последните думи. Направи кратка пауза и продължи: — Най-лошото е, че откакто е с нея, започна често да прекалява с пиенето. Не, не искам да кажа, че е станал алкохолик… Поне засега не е. Тери винаги е пил по няколко чашки на ядене, без изобщо да му се отразява, но сега пие много повече от това. Ако не се наливаше толкова, нямаше да се случи днешното произшествие, или поне нямаше да завърши така. Честно да ти кажа, иска ми се Тери да напусне Лондон за известно време — далеч от Алекса и от нейната разгулна компания. Мисля, че тогава бързо ще се възстанови. Изникна една такава възможност. Лондонската шекспирова трупа го покани за главните роли по време на дълго гастролиране в Австралия — искат да им бъде нещо като атракцията на трупата. Чудя се как да го убедя да подпише договора. Това ще разреши толкова много проблеми. Ти как мислиш? Какво би ме посъветвала?

Катрин се замисли, но само за миг. После възкликна компетентно:

— Но те плащат толкова малко — далеч по-малко, отколкото печели сега в нашия театър. Това изобщо няма да разреши паричните му затруднения. Пък и не мисля, че ще се отрази добре на кариерата му. Един актьор може да си позволи такива гастроли, но когато вече е звезда на международната театрална сцена. Не, Норман, мисля, че ще бъде голяма грешка, ако приеме договора за Австралия.

— Вярвам ти, по-добре от мене разбираш тези неща — тъжно смотолеви Норман и се умълча.

Катрин се облегна назад и се замисли за всичко онова, което Норман й разказа. За нея нямаше съмнение, че той внимателно е преценил нещата и не преувеличава нищо. Тя знаеше също, че всичките му тревоги бяха породени единствено от голямата му загриженост за Тери. Отдавна не беше срещала толкова всеотдаен човек като него. Тери беше истински късметлия, че имаше не само дискретен гримьор, но и верен и предан приятел в лицето на Норман.

Мозъкът на Катрин винаги работеше като безупречен и добре поддържан швейцарски часовник — и сега той тракаше прецизно и безотказно. Тя осъзна цялата ситуация с пределна яснота и така неочаквано прозря възможния изход от тази безизходица, че радостно подскочи на канапето. После бързо възвърна предишната си сдържаност, макар че не можеше да прикрие доволната усмивка, която се разля по лицето й:

— Норман, измислих! Разрешение има, и то за всички проблеми на Тери!

Тя седеше изопната като струна, стиснала решително ръце върху скута си, и се усмихваше безкрайно самоуверено.

Норман я загледа мълчаливо и въпросително, а после каза недоверчиво:

— Ама за абсолютно всичките ли?

Катрин се усмихна още по-лъчезарно и небрежно подхвърли, видимо горда от собствената си съобразителност:

— Да, точно така. Аз наистина знам как да променя изцяло живота на Тери, и то незабавно.

— Ако това е вярно, ще трябва да е чудо на чудесата, не знам как другояче да го нарека — отговори Норман с нескрито недоверие в тона си. — Казвай да го чуем тогава.

— Спомняш ли си какво говорих с Тери преди няколко седмици? Убеждавах го да вземе ролята на Едгар Линтън във филма на Виктор Мейсън „Брулени хълмове“.

Норман я слушаше с изключително внимание и само мълчаливо кимна с глава, защото все още не знаеше накъде бие Катрин.

Тя продължи разпалено:

— Както знаеш, Тери отказа. Още тогава си помислих, че е глупаво от негова страна. Но чак сега разбирам колко страшно сглупи. Договорите ни за „Троянска интермедия“ са такива, че и аз, и Тери имаме право да напуснем пиесата след необходим брой представления и да приемаме евентуални нови предложения за работа. Знам също, че Виктор ще му плати добре, защото е решил на всяка цена да го привлече във филма, и е готов на големи отстъпки. Нищо чудно Виктор да му предложи хонорар от около седемдесет хиляди лири, а може и повече…

— Боже господи! — прекъсна я Норман развълнувано. — Чак толкова много! — Тази новина съвсем го смая и той нервно запали цигара. Лъч надежда премина през него, затова грабна джина си и отпи жадно една голяма глътка, като не откъсваше поглед от Катрин. — Продължавай — подкани я той. — Целият съм в слух.

— Добре. Норман, не разбираш ли, че Тери почти незабавно би могъл да реши всичките си ужасни финансови затруднения, при това ще работи не повече от няколко месеца. Даже ще може да сложи и малко пари настрана. Но слушай сега, Норман, това не е всичко. Снимките ще се правят най-вече в Йоркшир, което означава, че Тери ще се махне от Лондон за известно време. Далече от Алекса и нейните пропаднали типове — т.е. той ще спре да пие и да се налива тол…

— Ти изобщо не познаваш Алекса, миличка — прекъсна я Норман с тъжен смях. — Тя ще го подуши и ще го открие, та дори и в миша дупка да се е скрил.

— Сигурна съм, Норман, че има начини да се справим с нея. Да речем, аз мога да поговоря с Виктор, да му обясня, че тя е голяма досадница, която само ще пречи, и да го убедя да не я допуска до снимачната площадка. Виктор мене ме слуша.

— Няма да е така лесно, миличка — усмихна се той кисело. — Сама знаеш, ние тук сме свободна страна. Това да не ти е Съветският съюз, та да забраняваш на някого да пътува, където си иска. Какво й пречи да замине за Йоркшир, дори и да не се мярка по време на снимките. Тя съвсем не е вчерашна, да не говорим, че е дебелокожо говедо. Няма да е лесно да я озаптим — помни ми думите, Катрин. С главата си мога да отговарям за това, което казвам. Тая мръсница върти Тери на малкия си пръст, още откакто се лепна за него. Стига да си науми, Алекса върши каквото си поиска, не се спира никога и пред нищо.

— Норман, недей да я взимаш чак толкова на сериозно. Мисля, че тя е най-малкият ни проблем в момента. Доколкото разбирам, най-спешни са паричните затруднения, които… — Катрин млъкна насред изречението. Тя погледна съсредоточено лицето на гримьора, защото една нова идея се беше родила в пъргавия й мозък. — Слушай, Норман… — започна тя, — какво ще стане, ако Тери се окаже под… под влиянието на някоя друга жена, да речем — жена, която той истински уважава и…

— Коя имаш предвид?

— Хилъри.

Норман подскочи на канапето и глуповато се опули насреща й:

— Какво? Хилъри? Гръм и мълнии, Катрин, та ти си се побъркала съвсем! Нали тя е омъжена за Марк Пиърс!

— Отлично знам това — отговори Катрин хладно и в гласа й се усети нотка на пренебрежение. — Виктор се надява да спечели Марк за режисьор на филма. Тя сигурно ще дойде с него на снимачната площадка и тогава ще може да държи Тери под око. Винаги съм я считала за уравновесено и оправно момиче. — Катрин се усмихна на Норман заговорнически и реши да удари направо в целта, без да дава излишни обяснения. — Виж, Норман, съвсем случайно знам, че Хилъри продължава да е страшно привързана към Тери, а и той към нея, така че недей да се преструваш, моля те.

„Откъде по дяволите е научила?“ — чудеше се Норман, безкрайно озадачен.

— Хайде, признай, че е истина — не го оставяше Катрин на мира.

— В известен смисъл, може би — призна Норман неохотно. Но те са само добри приятели — побърза да добави той, за да не бъде разбран погрешно, а пък последното си беше и самата истина. — И все пак Хилъри може и да не замине с Марк. Тя невинаги го придружава.

— И за това си има изход — каза Катрин, и то така самоуверено, че на Норман не му оставаше нищо друго, освен да я изслуша, без да я прекъсва. — Виктор търси също и талантлив художник по костюмите, а Хилъри е една от най-добрите в Лондон. Сигурна съм, че ако аз лично му я препоръчам, той ще вземе и нея за филма — завърши Катрин победоносно и вътрешно се възхити от себе си. Знаеше, че това е страхотна идея, и то не само за Тери, и се чудеше как не се е сетила по-рано. Сега гореше от нетърпение да я сподели с Виктор.

Норман я гледаше не само с възхищение, а с истинско страхопочитание. „Тая Катрин действително си я бива!“ — помисли си той, а после гласно добави:

— Да ме вземат мътните, Катрин! Умът ти сече като бръснач! — Той я гледаше ухилено, защото имаше чувството, че камък му падна от душата, после обаче лицето му помръкна. — Но Хилъри не е в Лондон и дори не знам кога ще се върне. Виж, аз днес се опитах да… да се свържа с нея по телефона.

— Разбирам, Норман. Искал си да ти помогне за Тери. Но едва ли ще ни бъде някакъв проблем да открием кога се връща, не мислиш ли?

— Аз самият ще се занимая с това. А Тери наистина я слуша. — Той неусетно започна да й се доверява за всичко. — Винаги е взимал мнението й под внимание. Напоследък много се разбират — станали са нещо като брат и сестра. А и Марк изглежда няма нищо против тяхната дружба. Сигурен съм, че е само платоническа — той се почувствува длъжен да повтори това отново.

— Имам телефона на Хилъри. Мога аз да й се обадя, ако искаш — предложи Катрин. — Сигурна съм, че ще подскочи от радост при мисълта, че ще й възложат костюмите за „Брулени хълмове“. В края на краищата филмът е от голяма величина и за нея това ще бъде добър професионален актив. А от друга страна, ще бъде в един екип със съпруга си. Знам, че обичат да работят съвместно. Пък ще бъде близо и до Тери — дългите мигли на Катрин невинно потрепнаха и тя го погледна с престорена свенливост, но усмивката й беше лукава. — Нали Тери е просто любимият й актьор.

Норман не издържа и се засмя. Той потърка брадичка с ръка, за миг се замисли съсредоточено, а после още по-гръмко се разсмя. Дяволски се забавляваше с мисълта, че ще разкарат Алекса Гарет и ще изтръгнат Тери от хищните й лапи. — Планът ти е страхотен, но е доста сложен — започна той предпазливо. — Адски рискован всъщност. Но пък може да стане! Господи, само ако стане! Дано да имаме късмет — добави той някак натъртено.

Катрин се облегна тържествуващо, а доволната усмивка не слизаше от устните й:

— Значи ще ми помогнеш да навием Тери да участвува във филма?

— Нямаш проблеми, миличка — възкликна Норман решително.

Тя протегна ръка към него и каза:

— Ами тогава да скрепим договора, Норман! — Те стиснаха здраво ръце като съзаклятници. Усмихваха се щастливо един на друг, защото ги свързваше общата обич и загриженост за Терънс Огдън — твърдо бяха решили да го спасят както от Алекса Гарет, така и от собствените му пороци. Ето защо Катрин предложи: — Ами да пийнем тогава по още едно. Както се казва… да го полеем!

— Чудесна идея, миличка. Но този път ми направи джина малко по-разреден. Време е вече да потеглям. Пени ме чака в апартамента на Джон.

Катрин взе чашите и изящно запристъпя към вратата. Малко преди да излезе, тя се спря и рязко се обърна:

— Като каза Джон, се сетих, че бих могла да ти помогна и с още нещо — или поне така ми се струва. Остани още няколко минути, докато пристигне Ким. Току-що ми хрумна, че той би могъл да ви помогне да възстановите опустошенията в апартамента на Джон. Ще ви каже къде да занесете мебелите, килима и пердетата на почистване, а и ще ви даде съвет как да откриете статуетки, подобни на изпочупените. Така ще ви спести пръскането на излишни пари. Норман, той много разбира от антики и предмети на изкуството.

— Окей — отговори лаконично Норман. — Но я стой малко! Как ще му обясниш причината за всички тия поражения?

— О, изобщо не бива да се притесняваш! — каза небрежно Катрин, сякаш за нея това беше нещо елементарно. — Просто ще му кажем, че Тери е организирал някакво парти и двама от по-буйните гости се сбили. Не е нужно Ким да знае, че се е стигнало чак до кръв. Пък и той едва ли ще разпитва за подробности.

— Така е, права си — отговори Норман.

Той се облегна назад и за първи път този ден се отпусна облекчено. Молеше се плановете на Катрин да успеят. Прекалено много неизвестни имаше в цялата идея, затова Норман не можеше да се почувствува напълно спокоен. От друга страна, предложението й изглеждаше доста реалистично, пък и самата тя беше толкова сигурна и уверена в себе си, че не беше изключено и да успее. А и той досега не бе измислил нищо по-умно и подходящо, затова можеше спокойно да се възползува от нейния вариант. Щяха ли нещо да загубят от това? Абсолютно нищо. Той вдигна рамене примирено. После Норман суеверно събра длани и кръстоса пръсти пред лицето си, затвори очи и произнесе наум няколко молитви.