Барбара Тейлър Брадфорд
Гласът на сърцето (18)

Глава XVIII

Ким Кънингам тъкмо поднасяше към устата си една пилешка кълка, когато внезапно я остави и се втренчи в Катрин:

— Какво чак толкова смешно има? — попита той, докато избърсваше пръстите си със салфетката. Взе чашата с вино и отпи, като продължаваше да я гледа изпитателно.

Катрин се кикотеше и не можеше да прикрие колко й е забавно. В цялото й държание имаше някаква закачлива палавост.

— Сетих се с какъв глуповат вид беше, когато влезе и видя, че седя тук с Норман Рук. Гледаше ме така, сякаш си ме уловил на местопрестъплението.

— Какво искаш да кажеш? — в сивите очи на Ким имаше някакво объркване, а челото му беше сбърчено.

— Като че ли ме спипа да върша нещо нередно. Да не си помислиш, че ти изневерявам? — Тя го погледна игриво, стана й още по-весело и смехът й отекна из цялата стая. Тази развеселеност на Катрин не беше престорена. Имаше много причини да бъде в отлично настроение. Радваше се, че Тери е вън от опасност и че с Норман успяха да намерят блестящо разрешение, за да вземат нещата в свои ръце. Сега вече Норман й беше съюзник, щеше да й помага да осъществи и нейните лични планове и така да й осигури повече козове пред Виктор. Необходимо й беше обаче да спечели и Хилъри на своя страна.

Катрин се сети, че Ким я наблюдава, затова спря да мисли за филма и за хитрите си кроежи и разтегна за него една лъчезарна усмивка. Тя седеше по турски върху цяла купчина възглавници на пода пред ниска стъклена масичка. Уж небрежно се беше пооблегнала назад, като кокетно се подпираше с ръка. Погледна към Ким, който седеше срещу нея на канапето, и през смях го успокои:

— Е, не се ядосвай де, Норман не може да ти е конкуренция!

— Не съм си и помислял, че би могъл да ми съперничи — отвърна й Ким с обичайния си незлоблив тон и се разсмя с нея, защото знаеше, че тя просто го дразни. — Все пак той не е Терънс Огдън, сладка моя. Само се изненадах, нищо повече. Чудех се дали изобщо ще останем сами.

— Норман е прекалено възпитан, за да натрапва присъствието си — каза набързо Катрин и взе чашата си. — В театъра го видях, че беше много притеснен от пораженията, които ония идиоти са нанесли в апартамента на Джон, и просто не можех да не го съжаля, горкия. Поканих го, за да си поговори с теб. Бях сигурна, че ти ще му дадеш някои ценни съвети. Благодаря ти, че беше така отзивчив.

— Е, това не ми костваше нищо — отговори Ким добродушно. — Казах му да ми звънне утре, за да му продиктувам имената на някои търговци на китайски антики, от които Тери би могъл да закупи порцеланови лампи и статуетки. Но трябва да ти кажа още сега, че нефритените фигурки ще му излязат доста скъпо.

Катрин кимна:

— Не съм се и съмнявала. Но Тери се чувствува задължен да оправи всичко така, както си е било.

— Да, да, разбирам — каза Ким и се ухили. — Не мислиш ли, че Норман от време на време пуска доста цветисти изрази. Обзалагам се, че е прекарал известно време в армията.

Катрин безразлично вдигна рамене:

— Не знам. Пък и честно да ти кажа, не му обръщам много внимание на приказките. Откакто го познавам, той все така си говори.

Ким не каза нищо. Взе пилешката кълка, отхапа от нея и започна да дъвче. Преди да отхапе отново, той попита Катрин:

— Не ти ли харесва какво съм донесъл за среднощното ни пиршество? Гледам те, че нищо не хапваш.

— Как да не ми харесва! Нали хапнах малко пиле и половин яйце. Никога нямам апетит след представление — вече трябваше да си научил това. Трябва ми много време, за да се отпусна, а пък тази вечер беше особено тежка. — Тя отново отпи от виното. — Тери отсъствуваше заради възпалено гърло, а това ми костваше двойни усилия, Ким. Питър Малори е малко дървен като актьор. Всъщност в общи линии аз сама изнесох цялото представление.

— Да, знам, Норман ми каза, докато ти се преобличаше в спалнята. Според него ти си се представила блестящо. — Ким я огледа с любящ поглед. — Да ти призная, мило, наистина си прелестна.

— Благодаря ви, любезни господине — усмихна се Катрин чаровно.

Когато запозна Ким и Норман, тя ги остави да си говорят, извини се и бързо отиде в спалнята, където съблече черната си кашмирена блуза и червената пола. Облече дълга домашна роба, ушита като кимоно — широка и дълга до нозете, с големи свободни ръкави. Дребни златни листенца бяха избродирани върху коприна в тюркоазеносин цвят, който подчертаваше красотата и блясъка на дълбоките й очи.

Докато я наблюдаваше с възторг, Ким си помисли, че никога не му се е струвала толкова красива, както тази вечер. Той се наслаждаваше на изящно изваяните черти на лицето й, което беше толкова фино и нежно, с такава гладка и прозрачна кожа, че приличаше на крехък костен порцелан. Буйната й кестенява коса падаше на свободни вълни около лицето й, а по слепоочията се бяха образували малки чаровни къдрички. Тя на няколко пъти му се оплака, че е изморена, и нищо чудно да беше така, но сега той се вглеждаше внимателно в нея и не можеше да открие никакви следи от умора по това неповторимо лице — най-съвършеното лице, което беше виждал през живота си.

Ким отклони поглед, защото се усети, че прекалено невъзпитано се е втренчил в нея, и си даде вид, че дояжда пилето, въпреки че вече не беше гладен. Той допи виното си, наля си отново и запали цигара, като се отпусна на канапето. Всъщност Ким наистина се изненада, когато завари Норман, и се подразни от това, дори му се развали настроението, защото си помисли, че Катрин и него е поканила на вечеря. Но тя веднага му даде да разбере, че Норман е само за малко, и Ким се успокои, че все пак ще останат насаме двамата. От гърдите му се изтръгна дълбока въздишка. Струваше му се, че напоследък те изобщо не оставаха сами заедно и това не само го озадачаваше, но започваше и да го дразни. Толкова много неща имаше да й каже за… за техните чувства един към друг и бъдещите им намерения. Знаеше, че трябва да разбере от нея дали е склонна да се откаже от кариерата си, ако се оженят, а също и да я попита за нейното семейство. За всичките тези неща го беше питала Франческа днес следобед и макар че не му го каза открито, той се досещаше кой би могъл да проявява такъв интерес. Сигурен беше, че баща му е разпитвал Франческа. „Все нещо се случва и не успявам да поговоря сериозно с Катрин, каза си той, но може би сега е момента.“

Катрин се обади и прекъсна мислите му:

— Ким, мили, ако си се нахранил вече, ще ида да прибера в кухнята тези чинии — тя рязко се надигна и почти се изправи.

— Не, недей, аз ще го направя — извика Ким, загаси бързо цигарата си и скочи на крака. — Ти си стой тук и си почивай. Минутка само и се връщам. Много съм бърз по тая част. Франческа добре ме е обучила за всичките тия години.

Преди още да е успяла да възрази, той нежно я побутна да си седне обратно върху купчината възглавници и започна да прибира съдовете.

Катрин му се подчини, легна назад и затвори очи, като се опита да се отпусне. Но не й се удаде, защото цялата вечер беше прекалено напрегната. Чувствуваше мозъка си пренатоварен. Дълбоко в душата си тя искрено обичаше Ким и беше привързана към него повече, отколкото към който и да било друг мъж, но точно в този момент й се искаше той да си тръгне и да я остави сама. Това едва ли щеше да стане, защото по всичко личеше, че той има желанието да останат заедно до разсъмване. А то скоро трябваше да съмне. Преди малко погледна часовника на етажерката и се стресна, като видя, че минава един и половина — именно затова му предложи да започне да прибира масата. „О, господи, помисли си тя уморено, той ще постои поне още час, нали си го познавам.“ Почуди се как по-тактично би могла да се отърве от Ким, но се отказа. Каквото и да му кажеше, той нямаше да си тръгне, освен ако твърдо и енергично не го избута навън, като му обясни, че вече не издържа от изтощение.

Тази вечер не й се налагаше да се преструва на изморена. Тя действително едва се държеше на крака. Всичко я болеше и усещаше някакво схващане в раменете и врата. Но съзнанието й беше ясно и будно, докато прехвърляше наум събитията от последното денонощие. Какъв ден само! Като се започне от неочакваната й среща с Естел Морган и се стигне до Норман и проблемите с Тери. О, как й се искаше да остане сама, да се съсредоточи върху новите си планове, защото знаеше, че трябва внимателно и прецизно да обмисли всеки ход, ако иска да постигне целта си. Първо и преди всичко трябваше да се обади на Виктор. Докато се преобличаше в спалнята, тя се опита да се свърже с него в хотела му. Но телефонът в неговия апартамент даваше свободно. Тя помоли да му предадат, че ще му се обади сутринта — страхуваше се да не изпадне в конфузна ситуация, ако Виктор й позвъни, докато Ким още беше в дома й. Имаше за него нова и поверителна информация. Виктор едва ли щеше да остане разочарован. Тя доволно се усмихна на себе си. Норман намираше плановете й за прекалено сложни и дори рисковани. Катрин обаче беше на съвсем друго мнение.

— Край! Готов съм! — възкликна гордо Ким, след като вече три пъти излизаше и влизаше, за да вземе нещо. — Сложил съм храната в хладилника, а мръсните чинии натрупах в мивката.

Катрин с мъка държеше очите си отворени.

— Благодаря ти, Ким. Много си мил.

— А сега, скъпа, да направя ли по едно кафе?

— О, не, благодаря ти. Не ми се пие. Наистина.

— Тогава и аз няма да пия. Просто ще си довършим виното и ще си поприказваме. Да пусна ли малко музика? — говореше той бодро и оживено. Запъти се към малкия вграден шкаф, където се намираше грамофонът. — На мене поне ми се слуша нещо по-романтично, например…

— О, Ким, моля те, толкова съм уморена! — каза Катрин тихо, но го погледна хладно и укорително. — Имаш ли нещо против да минем и без музика?

— Добре тогава, извинявай — съгласи се бързо той. — Хайде само да си поседим и да си поговорим. Откога не сме оставали сами.

Преди Катрин да успее да го помоли да си върви, Ким прекоси бързо стаята и се намести до нея на пода. Той я гледаше усмихнат и внезапно разбра защо Тери винаги я нарича „коте“. В този момент наистина имаше нещо котешко у нея — в недоверчиво присвитите й очи, които го гледаха изпод гъсти черни ресници, а също и в изящния начин, по който се беше изтегнала върху възглавниците, грациозно наклонила глава. И всичките досадни въпроси, витаещи в главата му, изведнъж се изпариха. Съзнанието му съвсем се замъгли, докато наблюдаваше нейното чувствено и съблазнително лице. Гледаше я запленен и не можеше да помръдне от мястото си. Ким й се усмихна и докосна лекичко бузата й с пръст.

— Моя скъпа, най-сладка и неповторима Катрин — започна да мърмори той унесено и толкова тихичко, че Катрин едва ли го чуваше. После се приведе към нея, взе я в прегръдките си и бързо я целуна, преди тя да направи каквото и да било. Това беше лека и нежна целувка, затова Катрин не се отдръпна, но тя беше толкова потънала в мислите си, че съвсем не й беше до целувки.

Постепенно устните на Ким започнаха да се впиват в нея по-настойчиво. Възбудата му бързо растеше и той бързо се притисна върху нея — езикът му трескаво търсеше нейния, а едната му ръка нежно милваше шията й. Само след миг тя усети топлината на другата му ръка да се плъзга леко през гърдите й, надолу към ханша и бедрата. Ласките му ставаха все по-страстни и настойчиви. Ким така плътно я притискаше с тялото си към пода, че през тънката копринена роба тя усети твърдото нещо в панталоните му. Той беше вече много възбуден, сърцето му биеше лудо. Ким я целуваше все по-задъхано. Целувките му станаха силни, горещи и сладострастни, защото той вече не се владееше.

Някаква паника и ужас обхванаха Катрин и тя не смееше да диша. Стисна здраво очи и трескаво се питаше как да охлади необузданата му страст, без да го засегне. Не искаше тази разпалена любовна игра да продължи и от напрежение през нея започнаха да преминават тръпка след тръпка — цялото й тяло се разтресе.

Ким беше млад и буен, желаеше я до полуда и сега — във вихъра на страстта си — изтълкува погрешно треперенето на нейното тяло. Той си въобразяваше, че тя откликва на неговото непреодолимо желание да я притежава изцяло… да стане с нея едно цяло… да слеят телата си завинаги. Толкова дълго беше копнял за нея — безкрайни дни, безкрайни месеци — а по всичко личеше, че и нейният копнеж е бил не по-малък. Тя винаги преди това се е държала сдържано. Не като сега. Сега любящо се поддаваше на ласките му.

Сърцето му биеше като полудяло и той щеше да се пръсне от радост, а наум си повтаряше: „О, любов моя, моя сладка, скъпа, любима Катрин, единствена моя любов.“ През нея отново преминаха тръпки и той още повече се разпали. Целият гореше от възбуда и вече я притискаше с цялото си тяло. Усещаше как крехката й снага се разтапя в ръцете му. Той страстно нагаждаше всяка част от собственото си тяло към нейните бедра, нейните гърди — о, какви прекрасни гърди имаше тя, към гладкия й корем. Колко добре си подхождаха телата им — сякаш бяха изваяни един за друг. Жадно и страстно той търсеше устните й и впиваше в тях продължителни целувки. Имаше чувството, че ще се пръсне от страст и наслада.

Катрин се оказа притисната под тежестта му и не можеше да помръдне, а това я ужаси. Цялото й съзнание крещеше: „Не искам! Не искам! Трябва да го накарам да спре! О, господи, какво да правя сега!“ За неин неописуем ужас топлата му ръка се вмъкна под робата й. Той започна да гали нежно коленете й, после се плъзна нагоре по вътрешността на бедрата й и там ръката му се задържа по-дълго. С бавни кръгообразни движения Ким едва-едва докосваше нежната й кожа. Катрин извърна глава настрани, като си пое дълбоко въздух, за да не изкрещи от ужас, а тялото й внезапно притихна безчувствено. Сега ръката на Ким галеше корема й и когато започна бавно-бавно да се спуска надолу, цялото й тяло се напрегна и скова.

Въпреки че тя не го отблъсна от себе си, Ким веднага почувствува внезапната й студенина и скованост. Той усети странната безжизненост на тялото й, което вече не се огъваше под неговото и не потрепваше от ласките му. Отдръпна рязко ръката си, сякаш му бяха ударили плесница, и се оттегли настрани, подпря се на лакът. Той се втренчи в нея с недоумяващ и въпросителен поглед, а по лицето му се четеше обида и объркване.

Трябваше му доста време, за да дойде на себе си, да преодолее изумлението си от нейната внезапна емоционална скованост и физическа студенина. Най-накрая успя да попита с глух глас:

— Какво има? — Той целият се изчерви от притеснение. — Неприятно ли ти е да те целувам? Да те докосвам? Не ме ли искаш?

— Не. Не, не е това — запротестира Катрин, но спря, защото с тревога забеляза гневът, който се появи в ясните му очи. — Нали те предупредих, Ким, толкова съм уморена, пък и не съм хлапачка, за да…

— За бога! Няма ли да престанеш с тая твоя умора! Цяла вечер слушам само това! — За своя изненада Ким усети, че целият трепери. Той скокна на крака, извън себе си от гняв. Взе пакета цигари от масичката, нервно запали една и закрачи из стаята. После се спря, погледна я и й заговори с необичайна студенина в гласа:

— Вече не мога да те разбера, Катрин! Ти ту си страстна фурия, ту си безчувствена като дърво! Това, меко казано, ми лази по нервите!

— Не, не е вярно — опита да се защити Катрин, като го погледна с не по-малко студен поглед. Така както седеше на земята, в нозете на Ким, тя се чувствуваше неловко и унизително, затова бързо се изправи, приглади дрехата си и се настани на канапето.

— Напротив, вярно е — отговори Ким троснато, без да сдържа гнева си. — С хората си мила и чаровна, флиртуваш кокетно и подкупващо. Но останем ли сами, ти си далечна и недостъпна, и толкова хладна. Мислех си, че поне тази вечер ще се държиш малко по-различно. Уви, каква заблуда от моя страна! Господи, но нали ме остави да те целувам и да те прегръщам — дори не се опита да ме спреш. Всъщност ти отвърна на целувките ми и аз глупакът си помислих, че отвръщаш и на чувствата ми. Явно, че съм си въобразявал. Ти най-неочаквано се превърна в буца лед — завърши той с мораво от яд лице. — Не е честно да се преструваш така, Катрин.

Тя се изопна на канапето, направи обидена физиономия, но отговори с глас, изпълнен с достойнство:

— Преди малко, когато ти ме прекъсна, се опитах да ти кажа, че не съм хлапачка, която се преструва на…

— Напротив, точно такава си! — прекъсна я Ким със студен смях. — Обличаш се и се издокарваш толкова съблазнително, за да примамваш с красотата си. Но ти си само една суетна кокетка, мила моя!

Катрин се стресна от злобната ирония в гласа му и го погледна ядосано:

— В такъв случай можеш да кажеш, че всяка жена е съблазнителка, само защото иска да изглежда женствена и красива! Щях да ти обясня, че по никакъв начин не съм те окуражавала тази вечер, не съм искала да те… е, да те възбудя и да те оставя неудовлетворен и…

— Да, ама направи точно това! — прекъсна я той отново с възмутен глас. — За бога, Катрин, та аз да не съм от желязо! Аз съм мъж все пак. Как мислиш, че издържам на подобно страстно начало… без… нормален завършек?

Катрин се приведе напред, този път с по-благо изражение на лицето, и започна да му говори спокойно и сдържано:

— Виж, Ким, именно за да не се получава така, винаги съм се държала толкова предпазливо, когато сме оставали сами. Ти току-що ме обвини, че постъпвам нечестно спрямо теб. Трябва да признаеш обаче, че никога не съм допускала нежностите ни да стигнат толкова далече както тази вечер.

— Но защо точно сега ми позволи повече волности? — настояваше той. Все още й беше страшно ядосан, но с облекчение усети, че вече не трепери.

За първи път Ким се държеше така невъздържано и грубо с нея, затова тя реши, че ще е по-разумно да позаглади нещата, вместо да се впуска в дълъг и сложен спор за секса. И двамата бяха изнервени и такава тема можеше да се превърне в искра за цял пожар. Тя го погледна мило и заговори с кротък глас:

— Наистина не го направих нарочно. Всичко тръгна… някак си… от само себе си, преди да успея да го предотвратя. Усетих се чак когато нещата вече бяха извън контрола ми. Може би защото съм толкова уморена. Просто ми е трудно да мисля. Не знам дали ми вярваш, но последните няколко седмици бяха много трудни за мене. Цялата съм погълната от притеснения по тия пробни снимки. — Тя ловко смени темата, за да отклони вниманието му. — Наистина много ми дойде. А пък днес беше направо кошмарен ден. Имах важна среща на обяд, после се изтърси Норман, за да ми каже, че Тери е болен. Представлението мина страшно тежко, а и разговорът ми с Норман за…

— Знаеш ли, прави ми впечатление, че си уморена и напрегната само когато си с мен. Винаги, когато останем сами. Ще ти кажа и още нещо. Как можа да поканиш Норман да ме занимава с разни там глупави антики, когато знаеш, че тази вечер трябваше да си бъде само наша! Можех да му предам всичките тези неща по тебе, щом като толкова се интересува как да помогне на Тери. И като сме се заговорили за други хора, ще те попитам — какво й беше чак толкова важно на срещата ти със сестра ми?

— Франческа не ти ли каза, че се съгласи да адаптира сцена от „Брулени хълмове“ за моите пробни снимки? — попита го тя с нежен и подкупващ глас, сякаш не беше чула забележката му за Норман, защото искаше да го умилостиви по някакъв начин. Не можеше да сподели с него истинската причина за идването на Норман, без да наруши даденото обещание, че ще пази всичко в тайна. А тя никога не престъпваше дадена от нея дума.

— Каза ми — отговори остро Ким.

— Това за мен е много важно, дори ти да не го приемаш така. Толкова съм благодарна на Франческа, че се съгласи да ми помогне. А сега, чуй ме, съжалявам, че те разстроих. Честна дума, много съжалявам.

Ким мълчеше. Запали нова цигара и си наля чаша вино, като се отдалечи настрани от Катрин и от малката масичка. Той застана пред печката със сериозно лице, а слепоочията му все още пулсираха. Още не можеше да се успокои. Чувствуваше се засегнат, ядосан и унизен, защото вярваше, че тя нарочно го подмами, за да може да го отблъсне в последния момент. Ким Кънингам не беше свикнал да му отказват.

Тъкмо обратното, преди да срещне Катрин, на него не му се налагаше никога да тича подир жените, защото те сами го преследваха. Подобно на баща си той беше неудържимо привлекателен и чаровен за жени от всякаква възраст и съсловие. Едва на двадесет и две години Ким имаше изненадващо богат сексуален опит, а пък имаше и вроден интерес към подобни преживявания. Преди появяването на Катрин в живота му той беше имал една по-сериозна любовна връзка и множество краткотрайни авантюри. Сериозната му любов преди Катрин беше към една германска принцеса, с която се запозна по време на една ваканция в Алпите заедно с братовчедите си Даяна и Крисчън. Името на тази дама беше Астрид и тя беше със седем години по-голяма от него — тогава бе на двадесет и шест, при това вече омъжена. Последното обстоятелство, пък и протестите на възмутения съпруг, накараха стария граф да се намеси. Немският принц не беше във възторг от увлечението на жена си по някакъв деветнайсетгодишен „пикльо“, както той презрително наричаше Ким. И въпреки че старият граф даде на сина си да разбере, че е против тази връзка и настоява тя да приключи бързо, на него все пак му беше забавно. Той беше напълно убеден, че това е една временна прищявка на принцесата, която се беше омъжила по сметка и нямаше никакво намерение да напуска съпруга си, затова и не представляваше сериозна заплаха за сина му.

В момента Ким си спомни за Астрид. Сети се колко мила, любяща и страстна жена беше — именно тя отвори сетивата му за любов, събуди у него вродената му чувственост, която той носеше у себе си, въпреки своя сдържан и високомерен вид. И пак от нея беше усвоил много любовни умения, на които се наслаждаваха младите му приятелки, заредили се една след друга след раздялата му с Астрид. По необясними и за самия него причини и в странно противоречие със зрелите му сексуални желания Ким никога и по никакъв начин не беше насилвал Катрин, като постоянно се стараеше да овладява мъжката си агресивност. Всъщност към нея дори се държеше сдържано и предпазливо. Той стоеше замислен и отпиваше бавно от виното си, докато стигна до извода, че поведението му беше в пълен разрез с неговата природа. Дали тя самата не предизвикваше това със своята постоянна сдържаност? Или не, не сдържаност, тя просто умееше прекалено добре да се владее. Всъщност не беше съвсем сигурен и това го объркваше. Но пък защо ли той самият й трепереше чак толкова, та тя да не е расла в саксия?

През всичкото това време Катрин го наблюдаваше внимателно. Тя с удивление разбра, че гневът на Ким този път няма да мине така лесно, колкото очакваше. Той никога преди не се беше държал по този начин. Тя винаги беше успявала ловко да го отблъсне и да се освободи от прегръдките му, дори го смъмряше понякога, но с такава мила и чаровна усмивка, че той винаги покорно приемаше благовидните й извинения. Запита се дали в отношенията й с Ким ще се появи същият проблем, който се появяваше и в отношенията й с всички останали мъже. Сърцето й се сви при тази мисъл. Не й се искаше и с него да стига до грозното и грубо изживяване — да го отблъсква със сила от себе си. Досега все някак си беше успявала да го държи по-надалеч, без това да го обижда. По свой особен начин тя го обичаше и наистина искаше да се омъжи за него. Беше й повече от ясно, че втори път не бива да допуска подобна сцена, за да не го загуби ей така, поради простата причина, че тя изпитваше ужас от мисълта, че трябва да се люби с някого.

Катрин продължаваше да го наблюдава съсредоточено. Той й се струваше толкова красив със своя типично англосаксонски вид — с открито, одухотворено и чувствено лице, с изразителни очи и с мека руса коса. Носеше светлосиньо поло, тесни тъмнобежови панталони и размъкнато вълнено сако с протрити ръкави, на които се виждаха кожени кръпки. Въпреки небрежния му вид от него се излъчваше много достойнство и благородство и това неудържимо я привличаше. Може би тя го харесваше толкова и затова, че у него имаше нещо типично английско — с тези изтънчени маниери и аристократично възпитание.

— Ким… — обади се тя с гальовно гласче.

— Кажи? — отговори той хладно.

Тя се направи, че не е забелязала студенината в гласа му и го погледна с очи, които можеха да разтопят и най-коравото сърце:

— Нали утре пак ще сме заедно, скъпи! Може би тогава ще се чувствуваш по-добре и…

— Няма да сме заедно — побърза да й каже той. — Забравих да те предупредя, но струва ми се, баща ми ще отложи вечерята.

В очите на Катрин проблесна нескрита изненада и тя го погледна стъписано:

— О! — беше единственото, което успя да каже Катрин, но после предпазливо запита: — А бих ли могла да знам каква е причината? — Тя не беше предвидила, че графът може да осуети плановете й, и тази новина я свари неподготвена.

— Тази вечер му се обади икономът от имението. Някакви тръби са се спукали и е проникнала вода в салона с картините, където държим повечето семейни портрети, рисувани от Гейнсбъро, Лили и Ромни. За щастие никоя от картините не е пострадала, но баща ми се безпокои да не би водата да избие и на други места и да направи нови поразии. Трябва да се върнем в Лангли колкото е възможно по-бързо. Утре още призори ще тръгнем за Йоркшир.

— О, Ким, колко неприятно! Наистина ви съчувствувам! — каза Катрин, но този път със съвсем искрен глас. — Сигурно баща ти много се притеснява, а и ти също, разбира се. Ама че ужасна работа! — Новината, че утре няма да се видят я разочарова, но тя все пак успя да се усмихне и му призна истинските си опасения: — Аз пък си помислих, че баща ти не ме е харесал, не ме е одобрил за твоя приятелка.

Гласът й прозвуча толкова тихо и тъжно, почти плачевно и тя го гледаше с такова жално изражение, че на Ким изведнъж му мина целият яд. Той беше незлоблив по природа и макар че понякога лесно избухваше, гневът му минаваше много бързо.

— Не се дръж като глупаво пате! Той те намира за прекрасна. Както и аз самият. И предполагам, че поне за мене точно в това е проблемът. — Той се усмихна, а после я погледна виновно и едва ли не засрамено. — Извинявай, че избухнах. Ами виж… всъщност, както ти казах, аз те обожавам, а ти все ме държиш на почетно разстояние. — Той се опита да се засмее, но имаше нещо тъжно в усмивката му. — Като се сетя само колко по… добре де, по-активна беше ти, когато се запознахме. Сигурно затова така се ядосах тази вечер. Знаеш ли, не мога да те разбера.

Катрин не отговори веднага. Тя се чудеше как още да го успокои и умилостиви и да го върне отново в мрежите на своето очарование. Защо пък да не му каже цялата истина? После обаче веднага промени намерението си. Полуистините й бяха по-удобни, пък и всички хора ги смилаха далеч по-лесно. Тя го помами с ръка да седне до нея.

— Моля те, Ким, ела тук при мен. Искам да ти обясня защо се случи така тази вечер. Или поне ще се опитам.

Той седна до нея, а тя взе дланта му в двете си ръце, като я галеше и разсеяно си играеше със силните му пръсти:

— Знаеш ли, аз също те обожавам и напоследък се опитвах да ти го обясня по различни начини. И именно защото те обичам, не бих могла да си играя с теб — да те подмамвам, да те предизвиквам, да те възбуждам, а после да те изоставям. Струва ми се, че това би било грубо и непочтено. Затова се опитвах да те държа на разстояние. — Тя леко и нежно обви ръцете си около врата му и го погледна право в очите. Целуна го дълго и страстно по устните, така както той обикновено я целуваше. После се отдръпна и го погали по бузата. — Но независимо от силните чувства, които храня към теб, искам да съм напълно убедена, че любовта ни е взаимна, преди да направя тази решителна стъпка. О, Ким, за мен интимните отношения са нещо много сериозно.

— Господи, Катрин, та аз никога не съм те имал за лекомислено момиче! — запротестира той енергично.

— За мен въздържанието е точно толкова мъчително, колкото и за теб — успя да се измъкне тя с една от своите полуистини. — Когато така ми се разсърди преди малко, сърцето ме заболя. Аз… аз… — Катрин замлъкна с театрално отпусната надолу глава. Когато го погледна отново, сълзи напираха в очите й и блестяха от черните й ресници. — Аз не мога да понеса мисълта, че бих могла да те загубя, скъпи. Това би ме съсипало. — Тя си пое дълбоко дъх и сълзите и рукнаха по страните й на малки поточета. — Така че, ако на тебе все още… ти се иска да… Искам да кажа… — Тя се долепи до него, плътно притисна тялото си към неговото и го целуна страстно, а ръцете й започнаха нежно да си играят с косата му.

Ким беше сащисан от внезапната промяна в поведението й, но още преди да се опомни, усети как възбудата му се възвръща и започна да я желае не по-малко страстно отпреди. Сърцето му задумка, кръвта нахлу в главата му и той започна отново да губи контрол над себе си. И тъкмо щеше да я грабне в ръце и да я понесе към спалнята, когато нещо дълбоко в него му подсказа, че трябва да се възпре.

Нежно и с огромно усилие той се отдели от нея. Отдръпна я от себе си, но продължи да държи раменете й.

— Не — каза й той с твърд глас. — Правиш го само за да ми угодиш. Искам да го направим, когато и ти го желаеш. Когато повярваш в нашата любов. Когато се почувствуваш готова за това. Искам всичко между нас да бъде съвършено, Катрин… — Той погледна очите й, които го гледаха мило и невинно, и сърцето му потръпна от щастие. После, без да се замисля, добави: — И всичко това ще стане, когато се оженим.

Той сам се изненада от себе си. Все още не беше имал намерение да й прави предложение за женитба, но след като изрече тези думи, усети някакво облекчение. Едва сега осъзна, че за него Катрин винаги е била нещо по-различно от всички останали жени, които познаваше — тя имаше особено място в живота му. Явно, че това беше причината да се отнася с нея толкова… толкова… почтително.

Сърцето на Катрин подскочи от радост при тези думи. За момент тя остана безмълвна и само го гледаше втренчено с все още насълзени очи. Ким протегна ръка и с върха на пръстите си нежно изтри сълзите й.

— Ето, казах го вече. Сега трябва да си разбрала колко те обичам. — Той се усмихна тъжно. — Толкова съм влюбен в теб, Катрин.

Ким не сваляше поглед от нея и чакаше отговор.

— Аз също те обичам — прошепна тя накрая.

— Моля те, скъпа, кажи ми, че ще се омъжиш за мен — настоя той нетърпеливо и улови ръцете й.

— Да — отговори едва доловимо Катрин, а очите й блестяха. — Искам го от все сърце, Ким — тя прехапа устни и добави колебливо, — но искам и двамата да сме сигурни в чувствата си.

— Та аз съм убеден в любовта си към теб! А ти? — възкликна той с безпокойство.

Тя му кимна със сияещо лице:

— О, да, аз съм повече от сигурна!

Ким се успокои:

— Ще трябва първо да говоря със Стария, преди да се сгодим.

— Не, в никакъв случай! Още е рано.

— Защо, по дяволите, да е рано! Нали се съгласи да се омъжиш за мен — мисля, че съм длъжен да го уведомя за моите сериозни намерения. Всъщност — за нашите сериозни намерения! — възкликна той разпалено и леко се намръщи, защото се ядоса на странното й поведение.

— Естествено, че трябва да му кажеш — съгласи се тя и добави с още по-подкупващ глас, — но все пак не бива да избързваш. Струва ми се, че той трябва да ме поопознае малко повече, преди да приеме мисълта, че ще му ставам…

— Няма що, гениална идея! — прекъсна я той с гръмогласен смях и напрежението между тях съвсем се стопи.

Катрин също се разсмя, но започна да се оправдава:

— Не съм имала предвид, че ще му ставам… ама и ти, звяр такъв, с твойто мръсно подсъзнание…! Говоря сериозно, Ким — ние с теб се познаваме едва от няколко месеца, като през по-голямата част от времето ти си стоеше в Йоркшир. Нека да поизчакаме, преди да обявим годежа си. Нека засега да запазим в тайна чувствата си. Това ще бъде нашата тайна. Обещай ми!

— Не мога ли да кажа поне на Франческа?

Катрин поклати отрицателно глава.

— Е, добре тогава, обещавам — примири се с неохота той.

— Този път колко време ще останеш в Йоркшир? — попита тя с разглезено гласче на малко момиченце и го погледна умолително.

— Няколко седмици сигурно. Това ме подсеща за отложената вечеря. Трябва да ти кажа, че утре към обяд татко ще ти звънне по телефона, за да поднесе извиненията си и да те покани в Лангли за през някой уикенд. Обещай ми, че ще дойдеш! Мисля, че трябва да видиш бъдещия си дом, в който ще се нанесеш не след дълго, ако всичко е наред.

— О, Ким, разбира се, че ще дойда! Дори горя от нетърпение. Но за кой уикенд мисли да ме покани баща ти?

— Няма значение. Когато ти си избереш. Всъщност той е решил да покани Виктор и Николас Латимър да ни погостуват и те по същото време. Станаха му много симпатични — особено Виктор. И Дорис Астернан ще бъде с нас. Стария иска да организира нещо като градинско увеселение. Някоя събота след представление Гюс ще ви докара всичките в имението. Спомняш ли си, че предложението за това беше твое?

— Да — отвърна тихо Катрин. — Колко е мил баща ти!

— Значи — решено. — Ким я прегърна и я притисна до себе си, като галеше косата й. Той обърна лицето й към себе си и я целуна, но веднага след това се отдръпна и неочаквано се разсмя. — Я вземи и ме изритай, докато не съм забравил, че съм джентълмен, иначе току-виж съм те сграбчил и съм се възползувал от примамливото предложение, което ми направи преди малко.

* * *

Всяка млада жена би се омъжила с готовност за Ким — дори би подскочила от радост, защото това си имаше множество предимства. Той беше млад, привлекателен и толкова мил и любящ по природа. Беше човек с положение, с аристократична титла и наследник на едно от най-старите имения в Англия. С две думи — той беше идеална партия за женитба. И ако все пак една жена се въздържи от незабавно съгласие, то ще бъде единствено от страх да не го отблъсне с такъв прибързан отговор. Всяка жена трудно би устояла на неговия искрен ентусиазъм и на нетърпението му да докаже, че е готов за тази решителна стъпка.

Всяка жена, но не и Катрин. Тя беше прекалено умна, интелигентна и пресметлива, за да избърза да се сгоди с Ким, преди да е уверена, че ще получи благословията на стария граф. С непогрешимия си усет тя разбираше, че каквито и да са чувствата на Ким към нея, последната дума ще има графът. Ако не получеше неговото одобрение, съгласие и симпатии, за нея нямаше съмнение, че сватба няма да има. Именно нейната досетливост й подсказа, че графът трябваше първо да я опознае, преди да му съобщят новината. Тя беше уверена, че може бързо и с лекота да го очарова, да го спечели на своя страна и така да получи голяма част от благоволението му. Отлично разбираше обаче, че сватбата с единствения син и наследник на един английски граф включва множество задължителни ритуали. А в момента тя не можеше изобщо да си позволи да губи време по светски ангажименти от подобен род. Сега най-важен за нея беше филмът. Първо той и после всичко останало. Ето защо каза на Ким, че не трябва да избързват, и не се страхуваше, че такова протакане крие някакъв риск за нея. Тя беше прекалено уверена в собствените си способности, а за чувствата на Ким нямаше никакви съмнения.

Сега Катрин си почиваше във ваната и се усмихваше доволно на себе си. Преди малко, когато предложи тялото си на Ким, тя беше сигурна, че не рискува нищо. Само колко добре беше опознала Ким и как безпогрешно предвиди, че за него ще бъде въпрос на чест и достойнство да не се възползува от нея по такъв начин. Макар че бе заложила на съвсем елементарна схема, тя не сбърка — Ким никога не би посегнал насила на едно девствено момиче. Явно, че начинът, по който изигра сцената — с всичките му там сълзи и притеснения — го убеди в нейната непорочност. Ако не беше убедена, че той е абсолютен джентълмен, тя изобщо нямаше да рискува с подобни примамки.

Катрин повдигна красивия си крак, подпря го на кранчето и замислено се загледа в розовия лак по ноктите. „Наистина е по-добре да изчакаме с обявяването на годежа, каза си тя. «Брулени хълмове» ще ме направи кинозвезда и така по-лесно ще убедя Ким, че не бива да се отказвам от кариерата си. Даже и да не е съгласен, ще намеря начин да го склоня. Ким толкова ме обича, че е готов на всичко за мене.“ Тя отново се усмихна, доволна и щастлива, и се натопи по-дълбоко, за да може водата да покрие схванатите й от умора рамене. Тя се отпусна напълно във ваната, притвори блажено очи, но пресметливият й мозък продължаваше да работи на пълни обороти.

Какъв невероятен ден. В известен смисъл — дори паметен, като се има предвид предложението на Ким. Тя неволно се присети за баща си. Как ли щеше да реагира, като научи, че се е омъжила за англичанин, при това благородник с титла. Нея той мразеше, така че едва ли щеше да се трогне. Тя се засмя цинично. Но пък така мразеше англичаните, че щеше да побеснее. Как обичаше да ръмжи и да ругае англичаните заради злото, което са причинили на Ирландия. Като малка й беше втръснало да слуша разказите му за „онези изверги“, за кучешкия глад, до който са докарвали населението, за техните неописуеми жестокости спрямо ирландците. Като че ли той знаеше какво е кучешки глад. Всичко това е било по времето на дядовците му, а пък той самият се е родил в Америка. Бракът й щеше да засегне патриотичните чувства на баща й. Мисълта за гнева му й достави огромно удоволствие, защото тя изпитваше безкрайно злорадство към него.

Ех, скоро, съвсем скоро животът й щеше коренно да се промени — успехи, слава, пари, аристократична титла. Е, и Ким, разбира се. Очакваше я един безкраен празник. „Горкият Тери, как успя да съсипе така своя собствен живот“, помисли си тя със съжаление. Но Катрин щеше да го избави и да го вкара отново в правия път. Беше сигурна, че ще го убеди да участвува във филма. Пък и той нямаше друг избор, защото беше притиснат от дългове.

Да, Хилъри. Именно тя беше ключът към целия план. Чрез нея щеше да привлече за филма не само Тери, но и Марк. Ако Хилъри се съгласи да стане художник по костюмите — Катрин не виждаше причини тя да се откаже от такъв шанс, ще успее да окаже влияние върху съпруга си и да убеди Марк да стане режисьор на „Брулени хълмове“. Катрин съжаляваше, че по-рано не се беше сетила за Хилъри. Досега вече да е спечелила Марк и да си е спестила всички безсънни нощи, през които умуваше как да подходи към него. Марк обожаваше съпругата си, която беше с 22 години по-млада от него, и бе готов на всичко за нея. Хилъри пък беше готова на всичко за Тери.

Но дали наистина тя го обичаше толкова много?

Досега подобно съмнение не беше минавало през ума на Катрин, затова се сепна и седна изправена във ваната. В края на краищата нали всичките й планове се основаваха на предположението, че Хилъри все още обича Тери. Дали обаче беше така? Катрин се замисли дълбоко. Естел беше казала, че Хилъри цяла вечер се умилквала около Тери на партито у Джон Стандиш преди няколко месеца. Значи, все още трябва да го обича, успокои се сама Катрин. „Хилъри ще ме подкрепи. Коя жена би се отказала от възможността да помогне на предишния си любим и да спаси кариерата му? А също и да го изтръгне от лапите на друга жена. В случая става дума за Алекса Гарет, а тя е много красива и съперничките й я мразят. Мисля, че ще й предложа нещо доста изкушаващо. Но все пак ще трябва първо да си поговоря сериозно с нея. Ще ми се наложи най-подробно да й обясня всичко, да я убедя, че участието на Марк е от решаващо значение, защото, ако той не се съгласи, Виктор едва ли ще я вземе като художник по костюмите.“

После Катрин се замисли за Виктор Мейсън. С него тя беше сключила нещо като сделка. И въпреки че уговорката им беше само устна, тя имаше силата на сключен договор и Катрин осъзнаваше, че трябва да изпълни задълженията си. Виктор щеше да изиска от нея да удържи на обещанията си, каквото и да й струва това. Но пък и той й обеща нещо толкова съблазнително — той й урежда пробните снимки, а тя му осигурява Терънс Огдън и Марк Пиърс. Ще трябва да му ги поднесе наготово и двамата. Досега Виктор не беше успял да ги привлече за филма, затова натовари нея с тази задача. В замяна той дори не й гарантираше ролята. Само пробните снимки. И всичко зависеше от умението й да спечели необходимите му хора. Дни наред тя трескаво се чудеше как да получи тяхното съгласие и ето че днес Норман неволно се превърна в нейния спасител.

С победоносна усмивка Катрин излезе от ваната и започна да се бърше с хавлията. „В кърпа са ми вързани и двамата!“ — възкликна тя на глас, докато мислеше за Тери и Марк. Облече си нощницата, отиде в спалнята и седна пред тоалетката. Започна да разресва косата си — първо енергично, а после по-бавно, защото отново потъна в мисли. Тери щеше да й е толкова благодарен, че така добре е измислила всичко, а и филмът щеше да бъде кулминация в неговата кариера. Оттук нататък Тери нямаше за какво повече да се безпокои, не трябваше да се тревожи дори и за пораженията в апартамента. Тя и Ким ще се погрижат да възстановят изпочупеното. А пък и Хилъри ще бъде истински поласкана да работи с такава знаменитост като Виктор Мейсън. Какъв невероятен шанс за нейната кариера. Участието й в създаването на такъв първокласен филм щеше да й осигури за в бъдеще и нови предложения. В края на краищата дори Марк имаше причини да бъде доволен. Последният му филм не беше минал много успешно. Макар и да не е съгласен в първия момент, Катрин ще го убеди, че „Брулени хълмове“ е именно филмът, от който има нужда. Тази продукция можеше да стане триумф в неговата кариера. Пък нищо чудно да спечели и „Оскар“, така както тя самата се надяваше за себе си. Докато се наблюдаваше в огледалото, по лицето на Катрин се разля щастлива усмивка — беше толкова удовлетворена от себе си, че пак започна да изпитва гордо самодоволство. Тази блаженост идваше от искреното й убеждение, че постъпва като прекрасен човек, който е загрижен, всеотдаен и готов на всичко за своите приятели. Чувствуваше се като спасителка за Тери и благодетелка за Марк и Хилъри. В своите очи тя се виждаше толкова жертвоготовна и безкористна, че не се и съмняваше как те цял живот ще й бъдат задължени.

Катрин Темпест имаше удивителното умение да оправдава винаги собствените си постъпки, особено когато те засягаха и други хора. По най-невероятни начини тя успяваше да си внуши, че действията й са продиктувани единствено от нейното добро сърце и безкористното й желание да помогне на всеки, изпаднал в затруднено положение. Никога не й беше идвало наум, че всъщност тя се води най-вече от личния си интерес и егоистичното желание да постигне своите собствени амбиции. Така че, подтиквана от егоизма си, тя несъзнателно се бъркаше и объркваше живота на хората, без изобщо да си дава реална сметка за последствията. А това беше опасна и непочтена игра.

Когато Катрин се мушна в леглото си и угаси лампата, тя вече беше успяла сама да се възвиси до пиедестала на самоотвержена героиня и с тази сладка мисъл тя потъна в блажен сън.