Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Voice of the Heart, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Барбара Бредфорд

Заглавие: Гласът на сърцето

Преводач: Елена Ваташка; Анжела Лазарова

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Богас“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полипринт“ — Враца

Редактор: Весела Теофилова

Технически редактор: Васил Даков

Художник: Красимир Андреев

ISBN: 954-8081-01-6 (не е указан)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1503

 

 

Издание:

Автор: Барбара Бредфорд

Заглавие: Гласът на сърцето

Преводач: Елена Ваташка; Анжела Лазарова

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Богас“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полипринт“ — Враца

Редактор: Весела Теофилова

Технически редактор: Васил Даков

Художник: Красимир Андреев

Коректор: Мариана Черешарова

ISBN: 954-8081-03-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1504

История

  1. — Добавяне

Глава XII

«Артемис»[1] беше презокеанска яхта с вместимост от две хиляди тона. Първоначално тя излезе на вода като английски фрегат с име «Кърно». Майк Лейзъръс купи този плавателен съд от британската кралска флота за трийсет и пет хиляди лири стерлинги. После похарчи над три милиона долара, за да я превърне в една от най-луксозните яхти в света. На външен вид тя беше елегантна и красива, а отвътре бе оборудвана със скъпи мебели и най-модерни приспособления. Навсякъде из яхтата можеха да се видят безценни творения на изкуството, донесени от различни кътчета на земята. С две думи, тя приличаше на плаващ царски палат.

След като закупи фрегата, Лейзъръс нае най-добрите английски архитекти и дизайнери да я обзаведат, а група известни корабни инженери превърнаха кораба в огромна яхта в една от най-известните корабостроителници в Нюкясъл-ъпон-Тайн. Твърдеше се, че «Артемис» е единственото нещо, към което Лейзъръс изпитва някакви искрени чувства. Ако неговият финансов гигант «Глоубал Сентуриан» се считаше за короната на славата и могъществото му, то «Артемис» беше най-редкият и огромен скъпоценен камък в средата на тази корона. Той обичаше яхтата повече от която и да било жена в живота си — тя беше неговата истинска и голяма любов и все още никоя от метресите му не бе успяла да заеме място преди нея в сърцето му.

В неделя сутринта, веднага след празненството във вила Замир, великолепната яхта беше отплувала от Марсилия за Монте Карло и вече втори ден стоеше закотвена до главния кей на пристанището. Днес обаче, за първи път от пристигането си тук, тя щеше да приеме гости, поканени на обяд в чест на Боу Стантън. Лейзъръс уведоми капитана и екипажа, че очаква да пристигнат около трийсетина човека и че желае гостите му да бъдат разходени с яхтата надолу по френското крайбрежие и до Сан Ремо, а късно следобед трябваше да се върнат обратно на пристанището.

Трима от тези гости вече бяха на пристанището и разглеждаха яхтата с огромен интерес — това бяха Даяна и Крисчън фон Витинген и Николас Латимър. Даяна стоеше с ръка над очите и с възхищение съзерцаваше «Артемис», която проблясваше ослепително — бяла и красива под ранното обедно слънце.

— Ники, миличък, колкото и да не харесваш Лейзъръс, трябва да си признаеш, че поне за яхти този човек има страхотен вкус — възкликна Даяна.

— Той има страхотен вкус и за много други неща — отвърна Ник и се ухили иронично. — Но има ли си човек достатъчно парици, винаги може да си позволи да демонстрира страхотен вкус.

Даяна се засмя.

— Да, но тя все пак е прекрасна. Само погледни какъв изящен и елегантен силует има с този висок нос отпред. Направо е съвършена. Чудя се с колко ли възела в час се движи.

— Ти май доста разбираш от лодки, като те слушам така — отбеляза Ник и я погледна изненадано.

— От кораби, не от лодки — поправи го тя. — Но имам съвсем бегли познания.

Крисчън се усмихна и каза:

— Николас, приятелю мой, не я оставяй да те заблуждава. Тя знае страхотно много неща още от баба ми — в нейното семейство е имало няколко поколения корабостроители, притежавали са и собствени корабостроителници.

— Странна женичка си ти — подразни я Ник. — С всеки изминат ден откривам по нещо ново у тебе.

— Аз пък мога да кажа същото за теб — побърза да си го върне Даяна. — И ти си потаен като лисичка. Значи Елен Верно, а?

Ник отново се захили дяволито.

— И аз имам страхотен вкус… що се отнася до жените. Но достатъчно е само да те видят тебе, тогава пък всеки би ми го признал.

— О, благодаря — усмихна му се тя кокетно.

Крисчън каза:

— Аз поне много харесах Елен. Останах удивен от нейните познания по икономика и финансово дело. В събота вечер с нея си разговарях за най-различни интересни неща. Изглежда, че има доста солидни познания за международния бизнес. Поне на мен така ми се стори.

— Много си прав — отговори Ник. — Зад това елегантно личице се крие невероятно остър ум.

— Точно така, «елегантна» — тази е най-точната дума за нея — обади се Даяна. — Елегантно лице, елегантна фигура и елегантен стил на обличане. Наистина е много шик. И е толкова чаровна. На другата вечер тя ми разказа за яхтата. Разбрах, че имала екипаж от петдесет и пет човека и отвътре била нещо фантастично. Каза ми също, че Лейзъръс има великолепна колекция от картини на борда на яхтата. Можели да се видят платна на Утрило, Сисле, Брак, Дега и дори няколко картини на Реноар. Нямам търпение да ги видя.

— Според мен соленият въздух би могъл да повреди платната — промърмори Ник.

— Доколкото разбрах, те прибират картините на специално съхранение през зимата — обясни Даяна. — Изглежда, че Лейзъръс остава на яхтата само през лятото. Пък и Елен казваше, че Лейзъръс така или иначе не се задържал на едно място за дълго, постоянно…

Крисчън ги прекъсна:

— Хей, вие двамата, бихте ли ме извинили за момент? Виждам, че Белинда Амфър пристига с родителите си. Ще ида да ги посрещна. — Той пооправи вратовръзката си, обърна количката и се насочи нататък.

— Вуйчо Дейвид, Дорис и Ким също трябва да се появят всеки момент и тогава ще се качим на борда — каза Даяна и хвана Ник под ръка. — Хайде да идем до онази стена на завет, докато ги изчакаме да дойдат.

— По-добре ние да не бяхме идвали изобщо — промърмори Ник сърдито и направи недоволна физиономия. — Честно казано, никак не ми е до това забавление.

— Но, миличък мой, защо не ми го каза по-рано? Щяхме да се извиним някак си и да се измъкнем, без да…

Ник сложи пръст върху устните й:

— Шшшт! Нали знам, че ти с нетърпение искаше да дойдеш, а за теб, мила моя, бих направил всичко. Пък и щеше да изглежда странно, ако изведнъж решим да се откажем от поканата. Не че Лейзъръс ми е много симпатичен, но не е задължително да гледам само него. Ще има сума ти други хора, с които ще мога да си поприказвам. — Ник пристъпи по-близо до Даяна и я прегърна през раменете. — А и трябва да знаеш, че щом съм с теб, винаги съм щастлив, любов моя.

— Разбира се, че го знам. Не е ли прекрасно, че където и да идем, каквото и да правим двамата заедно, се чувстваме спокойни и щастливи един с друг?

Той кимна в съгласие и също й се усмихна. После изведнъж лицето му стана загрижено.

— Как е Франческа?

— Днес е още по-добре, а ти сам видя как тя сияеше вчера, след като разговаря с Виктор. Аз така и не успях да ти благодаря, миличък. Беше прекрасен жест от твоя страна да ни заведеш в хотела и да поръчаш разговор с Вик.

— Идеята беше на Виктор, мила Даяна. Той се чувстваше толкова отчаян заради онази история. А и още е нещастен — аз поне добре го познавам. — Ник погледна Даяна съсредоточено и замислено, после продължи: — Сигурен съм, че Франческа намира за доста странно това, че той така внезапно замина за Лондон в неделя. Но при тези обстоятелства Вик просто не е имал друг избор. В края на краищата…

— Аз самата също много се зачудих — прекъсна го с тих глас Даяна. — Не исках тогава да повдигам въпроса пред Ческа, но наистина не разбирам защо е трябвало да заминава с Арлен. Сигурна съм, че тя и сама може да се срещне с адвокатите му в Лондон, за да обсъдят подробностите около споразумението за развода. Виктор просто щеше да изчака тук, докато те приключат, и накрая щеше да отиде за финалната процедура. — Тъй като Ник не каза нищо, тя попита настойчиво: — Е, какво, не е ли така?

— Не, не съвсем — отговори Ник, опитвайки се да изглежда спокоен и да не издава вътрешните си тревоги. Виктор му се беше доверил за безбройните усложнения, които са възникнали, но в същото време беше скалъпил историята за някакви финансови несъгласия между него и Арлен, защото искаше да успокои Франческа, да й даде правдоподобно извинение за внезапното си заминаване. И макар че отчасти й беше казал истината, Ник знаеше, че ситуацията е неимоверно по-сложна и нажежена, отколкото изглежда. Хич не му се искаше сега да е на мястото на приятеля си. Изведнъж Ник реши да обясни повече подробности на Даяна. — Мисля си, че Виктор все пак трябваше да бъде по-откровен с Франческа. — Той стисна ръката й. — Не, моля те, не ме поглеждай така. Вик наистина беше откровен, но просто до известна степен. Не искаше да я тревожи, да я разстройва. Става дума обаче за много по-големи суми, отколкото ти и тя си представяте, мила моя. А са възникнали и доста неприятни усложнения. Ето защо Вик реши, че непременно трябва да замине. Надява се, че ще успее да оправи нещата по-бързо, ако сам присъства на срещите. — Той замълча, запали цигара и продължи: — Бил е невероятно щедър към Арлен и тя почти се била съгласила, но после изведнъж започнала да иска много повече. Тя например настоява да получи 50 % от компанията му и цялото ранчо. А това, поне за него, е жесток удар под пояса.

— Да — каза Даяна. — Сега разбирам.

— За момента тези са най-сериозните спънки. Той просто не може да остави решаването им изцяло в ръцете на адвокатите.

— Да, сигурно. — Даяна погледна втренчено Ник. — Но нали все пак ще успее да се оправи? — попита тя и внезапно в очите й се появи тревожна загриженост.

— Можеш да не се съмняваш в това — отговори Ник категорично, но в същото време тайничко се молеше нещата наистина да се оправят.

— Е, поне звучи успокоително — каза Даяна с въздишка. — Не бих понесла Франческа да пострада по някакъв начин. Тя е толкова влюбена в него. — Даяна присви устни, сякаш се колебаеше да продължи, но после бързо добави: — Ники, миличък, знам, че сигурно е нечестно да питам точно тебе, но ти как мислиш — дали Виктор иска да се ожени за Ческа?

— Виж, той си е потайничък и не ми е казвал нищо подобно, но съм сигурен, че отношенията му към нея са много сериозни. — Ник поклати бавно глава. — Въпреки това обаче, не мисля, че ще направи предложение на Франческа, преди да е свободен напълно, за да има правото да поиска съгласието на баща й. Той все се тревожи за нейната възраст и иска всичко да стане почтено. И все пак знам, че Виктор наистина желае да стане свободен — той започна развода много преди да се запознае с малката.

— Вярвам на твоята преценка, миличък. — Тревогите на Даяна понамаляха, но не изчезнаха съвсем. Тя беше убедена, че Ник й казва истината. Имаше доверие и на Виктор Мейсън. И все пак той още беше женен, а и проблемите около парите и имуществото се оказаха далеч по-сложни, отколкото тя си представяше. В такива объркани ситуации мъжете често предпочитаха да запазят формално брака. Даяна добре познаваше женените мъже, връзката с тях е трудна и безнадеждна и носи единствено отчаяние.

— Изглеждаш замислена. Те двамата ли са причината? Обзалагам се, че се измъчваш заради тях — каза Ник.

Даяна бързо промени изражението си и се засмя:

— Току-що ти нарече Ческа «малката». Знам, че го казваш с обич, но все пак не е честно. Всъщност тя дори е прекалено зряла за възрастта си. В събота се държа възхитително. Аз самата едва ли бих могла да се справя така, ако бях на нейното място. Тя беше сломена от отчаяние, но освен мене, никой друг не разбра. Не мислиш ли, че тогава Ческа успя да прикрие чувствата си по невероятен начин?

— Възпитанието и произходът винаги си казват думата, Даяна. Тя наистина се държа чудесно. Искаше ми се обаче и днес да е тук. Мъчно ми е, че тя предпочете да остане сама във вилата.

— Няма да е сама. Нали Катрин ще бъде с нея.

— Е, да.

Даяна се намръщи леко.

— Не ти ли се струва, че Катрин се държи прекалено странно от събота насам? — Тя повдигна вежди въпросително.

— Съвсем нормално за нея — промърмори Ник сърдито. — Нейните капризи и изменчиви настроения нямат край.

— Мисля си, че горкото момиче още е разстроено от инцидента с роклята — каза тихо Даяна. — Тя се страхува, че всички я подозираме, че го е направила нарочно. С изключение на Ческа може би. Ческа настоява, че Катрин неволно се е подхлъзнала, а след това е била безкрайно мила към нея, за да я успокои.

— Такава си е твоята братовчедка. Тя вижда само доброто у хората. Но животът ще я научи.

— Ники, как може да си толкова циничен!

Той повдигна рамене:

— Сигурно съм такъв. Но и ти си като нея, щом като ме обичаш с всичките ми недостатъци, а те са далеч повече от добрите ми страни.

— Аз обаче не съм на същото мнение, миличък мой. — Тя го прегърна, после се отдръпна и го загледа право в очите, като се усмихна бавно и замислено. — Виж, Ники, ако трябва да бъда откровена, ще ти кажа, че съм склонна да се съглася с Франческа. Не мисля, че Катрин може да бъде толкова злобна, че да… залее с червено вино новата вечерна рокля на най-добрата си приятелка. Би било отвратително, ако е в състояние да го направи умишлено. Затова и аз си мисля, че не го е направила нарочно. Но нима ти не си на същото мнение?

Ник не отговори, защото в този момент пристигаха Дейвид Кънингам, Дорис и Ким заедно с Белинда Амфър, родителите й и Крисчън.

 

 

Стюарди в колосани бели костюми разнасяха сребърни подноси, които проблясваха на слънчевите лъчи. Шампанското се лееше в изящни кристални чаши. Купове хайвер «Белуга» лъщяха с матови отблясъци в дълбоки купи, поставени върху лед. Гости се разхождаха и си бъбреха върху главната палуба. И все лица на познати хора. А Майк Лейзъръс обикаляше и щедро угаждаше на гостите си като някой великодушен римски император. «Само дето в действителност няма нищо великодушно у него — помисли си Ник. — По-скоро ми прилича на Калигула.» Ники наблюдаваше Лейзъръс отстрани и непрекъснато го преценяваше.

Той погледна чашата шампанско в ръката си. Не искаше нито виното, нито храната, нито гостоприемството на този човек — имаше усещането, че му засядат на гърлото. Все още не беше забравил последната злокобна реплика на Лейзъръс през онзи следобед в «Риц». «Ще се разкайваш за това, Виктор. Ще те накарам дълбоко да се разкайваш. Помни ми думата, приятелю.» Ник потръпна при този спомен и отново се разтревожи, че приятелят му така и не взе насериозно последния изблик на тираничния мегаломан. Ник го презираше, вбесяваше се от неговото високомерие и надменна снизходителност към останалите. Още не беше забравил и грубото отношение на този човек лично към него. Ето защо сега се учудваше на гостоприемството на Лейзъръс, на внезапните изблици на сърдечност у него. Ник не вярваше, че магнатът е способен на някаква искрена доброжелателност.

Даяна му махна с ръка да дойде при тях. Лейзъръс беше повел нея, Дейвид, Дорис, Ким и семейство Уинтъртън към долните палуби, за да им покаже колекцията си от произведения на изкуството. Но Ник реши да не отива там. И картините на Лейзъръс, като напитките и храната му, щяха да му приседнат на гърлото. Той остана за няколко минути при Крисчън и Белинда, които разговаряха за музика, а после се извини и тръгна към другия край на палубата. Кимна учтиво с глава на някои от гостите, но не спря да си поприказва с никого. Искаше му се да остане сам и да се отдаде на собствените си мисли. В главата му цареше истинска бъркотия. За момент съзнанието му се насочи към Крисчън и неговото отношение към Белинда Амфър. Те двамата постоянно бяха заедно и изглежда, че им беше приятно. Ник се надяваше да се получи нещо сериозно между тях — не само защото това щеше да бъде в полза на неговите лични намерения към Даяна, но и защото искрено харесваше Крисчън и му се искаше и той да бъде щастлив с някоя жена.

С крайчеца на окото си Ник забеляза, че Елен Верно разговаря с Боу Стантън. Както винаги тя беше безупречно облечена — носеше бели ленени панталони, светложълта копринена блуза и множество златни бижута. Жена с вкус, изящество и интелект. Защо ли тогава се беше свързала с такъв противен човек като Лейзъръс? За Ник те двамата бяха коренно противоположни. И въпреки това тя вече беше сгодена за него, гордо демонстрираше годежния си пръстен с огромен изумруд и се държеше като пълноправна домакиня. «Трябва доста да се е променила — помисли си Ник. — Но то пък кой ли не се е променил?» Ник се усмихна иронично и огледа многобройните гости. «Прекалено кръстосани започнаха да стават взаимоотношенията, прекалено интимно се затваря кръгът — говореше Ник на себе си. — Джейк е прав, че са все отбрани герои и драмата е пълна.» Джейк щеше да му липсва, всъщност вече му липсваше. Рано тази сутрин Джейк беше заминал за Лондон, като обясни, че му било писнало вече да се къпе в морето, да се припича на слънце и да се влачи от парти на парти. Но Ник знаеше, че Джейк иска да е в Лондон, за да е по-близо до Виктор и да му помага, ако това се наложи. Ник също беше решил да замине, но Виктор настойчиво го помоли да остане тук и да се грижи за Франческа.

Ник се замисли за Арлен Мейсън и за нейните хитри кроежи. Той се приближи към бордовата ограда, облегна се на нея и се загледа към морето. В съзнанието му се заредиха спомени от съботната вечер.

Някъде към един часа след полунощ, разтревожен от липсата на Виктор, той влезе отново във вилата, за да се обади на Виктор. По пътя натам срещна Ив, който бил тръгнал да го търси. С хиляди извинения икономът най-учтиво му обясни, че господин Мейсън го е търсил няколко пъти по телефона. Оказа се, че една от камериерките, наета само за вечерта, едва сега била предала тази информация на Ив. Тогава Ник се втурна нагоре по стъпалата, набра номера на хотела и поиска да го свържат с неговия собствен апартамент.

И наистина там намери Виктор, който явно седеше като на тръни и очакваше да се обади, вече побеснял от гняв. Ни в клин, ни в ръкав Вик започна да му обяснява, че Арлен нещо не се чувствала добре и затова щял да остане при нея. После помоли Ник да го извини пред Дейвид и Дорис, като изобщо не спомена Франческа. Говореше ясно и високо. По всичко личеше, че не е сам в стаята. Ник и Джейк се върнаха в хотела към 4 ч. сутринта. И двамата изгаряха от любопитство да разберат какво се беше случило.

«И наистина веднага разбрахме» — каза си Ник мрачно. После изля шампанското в морето. Искаше му се да хвърли и чашата, но се въздържа и постави скъпата кристална вещ на пода до краката си. Подпря се на лакти върху бордовата ограда, като леко се приведе, и отново се замисли за съботните преживелици.

Когато същата сутрин се прибра в апартамента си, той очакваше да завари там Виктор, но не и Арлен. Не и в такъв късен час. Въпреки това обаче тя наистина беше там облечена в официална вечерна рокля със сребристо ламе и обсипана с половин тон диаманти, а лицето й беше мрачно и озлобено. Виктор пък беше само по риза и без вратовръзка. Седеше изтегнат на канапето, а очилата му с рогови рамки се бяха смъкнали на върха на носа му. Той си пушеше пура, пиеше уиски и разглеждаше сценария за уестърна. Ник забеляла, че в този момент Арлен сякаш изобщо не съществаше за приятеля му. Виктор беше забравил за нейното присъствие в стаята.

Слисани, той и Джейк пристъпиха навътре в апартамента, а Арлен ги посрещна с някаква заядлива реплика.

— Както виждам, нощното ви бдение май е приключило — обади се Виктор с провлачен и сърдит глас и едва тогава погледна към Арлен с неприязън. — Николас ще те придружи до апартамента ти. Гуляите им явно са свършили. Няма какво да дебнеш повече. Аз отивам и се тръшкам право в леглото. — Виктор скокна от мястото си, с бързи крачки влезе в спалнята и затръшна вратата след себе си.

С не по-малко раздразнение Ник избута Арлен до вратата на апартамента на Виктор и без да й каже и дума, се върна обратно.

— Извинявай, братле, но просто не можех да ти обясня нищо, докато тя беше тук — каза Виктор, когато Ник влезе и ги завари двамата с Джейк да си шушукат на канапето. — Боя се обаче, че досега съм подценявал Арлен. — Виктор направи смръщена физиономия и продължи: — Тъкмо плащах сметката след вечерята, когато тя ми се извини и каза, че ще иде за малко до тоалетната, за да поосвежи грима си. Аз останах да я чакам в ресторанта и с радостна тръпка се замислих как хитричко ще успея да й се измъкна след малко. Изведнъж си погледнах часовника и забелязах, че бяха минали повече от петнадесет минути. Тръгнах да я потърся. Администраторката ми обясни, че тя е поискала резервния ключ и се е качила горе. — Виктор замълча и поклати мрачно глава. — Именно тогава направих фаталната грешка. Тъкмо бях решил да се измъкна и да тръгна към вилата, когато се сетих за куфарчето ми с документите. Бях го оставил отворено в апартамента ми. Не исках Арлен да се рови из него, затова се качих да го взема. Из целия апартамент бяха пръснати нейни дрехи, а тя самата седеше издокарана в нов тоалет и като някой хищник ме дебнеше да се кача. Разбирате ли, Арлен просто е знаела за празненството — Елен й е споменала за него по пътя от аерогарата. Тя заяви, че ще дойде с мен. Тогава се скарахме — стана една луда кавга, аз не издържах и се предадох. Заявих й, че отивам да си лягам. Тя обаче ме последва до твоя апартамент, Ник, и се паркира тук до мен.

— Но ти защо не я заряза и не офейка сам? — прекъсна го Джейк с искрено учудване.

— А, и това си го помислих естествено — каза им Вик с измъчена усмивка. — Видях я обаче, че се е запънала като магаре на мост и че е готова на всякаква гадория, само и само да отиде там. Прецених, че ако се измъкна без нея, тя ще вземе такси и ще се довлече след мен. А пък е способна на всякакви сцени. Затова се примирих и реших, че ще е по-разумно да си остана тук през цялата вечер. Четох си сценария. Изобщо не й обръщах внимание. Заявих й, че не желая да разговарям с нея и си мълчах през цялото време. — Той се приведе напред и попита загрижено: — Сега вие ми разкажете за Чес. Тя как прие всичко това?

Джейк се измъкна уклончиво.

— Ами той Ник ще ти разкаже по-добре от мен.

И Ник наистина се постара да му преразкаже събитията съвсем точно, без да му спестява нито една подробност. Когато свърши, Виктор поклати глава замислено.

— Знаех си, че ще й причиня болка и разочарование. Но все пак останах, защото исках да предотвратя фаталния скандал. — Виктор направи кратка пауза, а после бавно, сипейки ругатня след ругатня, ми разказа за заплахите на Арлен. Ник и Джейк го изслушаха внимателно и с нарастващо безпокойство, но никой от тях не знаеше как да помогне на Виктор в тази заплетена ситуация. Той обаче вече беше решил как да постъпи: — Намислил съм да я разкарам по-надалеч оттук, при това бързо, докато още не й е хрумнала някоя друга дивотия. Стигнем ли веднъж в Лондон, ще мога да я държа на безопасно разстояние, ще си поговоря с нея по-човешки и по-благоразумно.

Джейк се съгласи, че това е може би най-доброто решение и се оттегли в апартамента си. Ник и Виктор си поговориха още малко, след което Вик написа кратко писмено извинение към Дорис и графа и едно дълго писмо за Франческа. В неделя следобед, когато Вик и Арлен вече пътуваха към аерогарата в Ница, Ник занесе двете писма до получателите им.

«Ама че дяволска бъркотия» — мислеше си Ник. Дали пък Виктор не подценяваше Франческа, макар и от желание да не я тревожи? Той наистина се отнасяше към нея като към дете, а тя беше толкова умна и съобразителна жена. На Ник му се прииска да е на брега, а не на тази тъпа лодка, всъщност то си беше цял кораб. Ако сега беше на сушата, можеше да се обади на Виктор в Лондон и да го посъветва да се доверява за всичко на Франческа.

— Би-биит! Ту-туут! Привет, миличък мой Николас!

Той се обърна и видя Естел, която му се усмихваше и му махаше с ръка. Помисли си, че в момента нейната компания можеше дори да му се стори приятна, като имаше предвид останалите нищожества на борда.

— Днес нашата журналистка е много елегантна и чаровна — отвърна той с дружелюбен тон. И тя наистина изглеждаше добре. Нямаше ги любимите й крещящи цветове и за първи път тоалетът й беше семпъл и изискан. Носеше бели спортни панталони и тъмносин моряшки жакет. Върху ярките си червени къдрици беше поставила бяла памучна шапка с мека периферия. Естел го млясна по бузата и каза:

— Обърнах всичко, за да търся Катрин. Тя не е ли дошла?

— Не. Реши да остане във вила Замир. Заедно с Франческа. Сигурно вече им е дотегнало от празненства. Ами на тебе? Нима още не е започнало да ти писва?

— Малко — призна си тя и се засмя нехайно. — Не забравяй, Ник, че на такива събирания аз си изкарвам хляба. Като обикалям насам-натам, събирам много идеи за интересни репортажи и интервюта. Казах «интервю», та се подсещам — да си виждал случайно Хилард Стийд?

— Не, не съм. Дори не знам, че и той е поканен. Но сигурно е тук. Той и Боу са много близки приятели.

— Надявам се, че ще го потвърди. Ти как мислиш?

— Да потвърди какво? Не те разбирам.

Естел го погледна изненадана, приведе се към него и му прошепна с поверителен тон:

— Нима не си чул слуховете… Майк Лейзъръс щял да поеме контрола над «Монарк Пикчърс». Или с други думи, «Глоубал Сентуриан» ще погълне «Монарк».

Ник я зяпна слисано.

— Не, нищо не съм чул — отговори й той накрая. «Нито пък Виктор е чувал нещо подобно. Боже мой! Втасахме я, ако това се окаже истина. Виктор е сключил договори с „Монарк“ за няколко последователни филма. А на всичко отгоре тая гадина Хили Стийд вече откупи правата за специалния сценарий, който ще напиша за Виктор и Катрин. Господи, ами сега!»

Естел попита:

— Хей, Николас, какво така пребледня изведнъж? Да не ти е зле? — Тя го гледаше втренчено.

— Не, не, нищо ми няма. Просто се размислих над новината. Слушай, сладурче, хайде да ти взема едно шампанско и да отидем ей там, за да си поговорим насаме. А? — Той я стисна здраво за ръката и я поведе към другия край на палубата. После грабна чаша шампанско от подноса на един минаваш край тях келнер.

— Ами Хилард? — запротестира Естел.

— Ще го намериш по-късно. Той няма да си тръгне толкова бързо. Пък и не забелязваш ли, че вече слязохме на пристанището?

— Забелязвам — изкикоти се тя и се притисна леко към него. После му хвърли недвусмислен поглед и му прошепна с дрезгав от вълнение глас: — А за какво си решил да си поговорим, миличък Николас?

Ник не отговори, а само й се усмихна загадъчно.

Бележки

[1] Артемида (гр.). — Б.пр.