Барбара Тейлър Брадфорд
Гласът на сърцето (16)

Глава XVI

Норман Рук, гримьорът на Тери, крачеше толкова бързо, че почти подтичваше и Катрин едва смогваше да го догони. Накрая тя го застигна и го хвана за ръката, за да спре. Останала почти без дъх, Катрин го попита:

— Моля те, Норман, не можеш ли малко по-бавно? Вече изнемогвам.

— Извинявай, миличка — смотолеви той смирено. — Боя се, че просто нямам търпение да стигнем по-бързо до жилището на Тери.

Той тръгна отново и макар че не вървеше бавно, все пак темпото беше поносимо. Сега Катрин успяваше да крачи редом с него, като от време на време го поглеждаше, защото усещаше, че е много угнетен. Но щом излязоха от театъра, той като че ли се поуспокои малко. Когато преди петнадесет минути Норман се намъкна в гримьорната й, тя толкова се разтревожи от уплашения му вид, че реагира незабавно и без дори да се замисля, хукна да му помогне.

Тази внезапна разходка я освежи и й помогна да подреди нещата в главата си. С типичните си прозорливост и пъргавина на мисълта тя бързо откри кое беше най-обезпокоителното в цялата работа. Не се тревожеше толкова, че Тери се е напил, а по-скоро я притесняваше необичайната реакция на Норман. Според нея той нямаше основания за такава паника. Никой актьор, включително и тя, не обичаше да пропуска представление, но понякога и това се налагаше, и то най-често по здравословни причини. Откакто играеха тази постановка, Тери беше отсъствувал един-единствен път, което бе направо фантастично постижение. Тя самата беше пропуснала три представления поради настинка. А пък Джон Лейнтън, също изпълнител на главна роля, отсъствува цели две седмици заради разместената капачка на коляното си. Нямаше да се свърши светът, ако Тери не играе довечера, защо тогава Норман вдигаше толкова шум? Тя недоумяваше и стигна до извода, че няма причина така да се паникьосват.

Ето защо Катрин повторно стисна ръката му, но този път толкова силно и настоятелно, че той не можеше да не спре. Тя го погледна изпитателно с пронизващите си очи и ядосано го попита:

— Няма ли най-сетне да ми обясниш, Норман, защо е цялата тази пара за едно отсъствие от представление?

Норман се опули насреща й:

— Не е вярно, че вдигам пара — заоправдава се той и си пое дълбоко въздух. — Та аз точно за това се моля — да не му хрумне да играе довечера. Като го знам само каква щура глава е! Тери добре знае, че аз всичко бих направил, за да замажа нещата и да го спася. Колко ми струва да кажа, че е с възпалено гърло. Но той не ще и да чуе. Не знам как ще го спрем да не се покаже на сцената тази вечер. Ето това ме безпокои, миличка. Как ще успеем да го озаптим. — Той се насили да се усмихне. — Та Тери е два пъти колкото мене.

В това обяснение имаше повече смисъл и Катрин разбра, че Норман не без основание се притеснява:

— Отлично знам, че е два пъти по-голям от тебе. Слушай, Норман, не можеш ли просто да го заключиш в апартамента, а?

— Не си мисли, че не съм се сетил за това. Но… виж, не е лесна работа да се оправяш с Тери, когато се е натряскал. Той направо полудява. Става даже агресивен.

Катрин още веднъж изпита същото смайване, което усети и преди това в гримьорната. Изведнъж тя осъзна, че положението с Тери трябва да е далеч по-лошо, отколкото си го представя. Зачуди се каква ли е причината за безотговорната постъпка на Тери. Но така или иначе нямаше полза от много умуване. Трябваше да се действува незабавно.

— Защо да не потърсим още някой, който да ни помогне — предложи тя и започна бързо да прехвърля наум кой би могъл да се справи най-добре с тази задача. Внезапно се сети. — Мога веднага да повикам Виктор Мейсън. Той е едър като Тери, даже много по-едър, а освен това е и доста силен. Обзалагам се, че бързо ще укроти Тери.

Норман отново зяпна глуповато:

— Ти да не си мръднала, миличка, в никакъв случай не бива да замесваме други хора в цялата тая бъркотия.

„Само през трупа ми!“ — помисли си той. И без да каже нито дума повече, Норман се обърна и хукна напред, обзет от трескавото желание да се добере по-скоро до Тери. Побесняла, Катрин се загледа в отдалечаващата се фигура и се втурна след него.

Малкият и пъргав гримьор подтичваше напред като рошав териер, а шлиферът му се вееше назад като опашка, докато се промъкваше сред минувачите. В момента минаваха през центъра на града, където беше необичайно оживено за този час, и на няколко пъти тя го изгуби от погледа си. „Господи, той сякаш се е побъркал!“ — помисли си Катрин и вече наистина започна да се вбесява. После й хрумна, че Норман сигурно се безпокои да не би Тери да се е измъкнал от апартамента и да се е повлякъл пиян към театъра. Тя реши, че това трябва да е причината, но бързо размисли. Познаваше апартамента на Джон Стандиш, където Тери живееше в момента. Освен че входната врата беше от здраво дъбово дърво, имаше и три ключалки, защото Джон притежаваше ценни картини и предмети на изкуството. Беше се погрижил в апартамента да се влиза трудно, което значеше, че и трудно се излизаше оттам. Тя ускори крачка, за да настигне Норман. Когато задмина хотел „Пикадили“, за нейна най-голяма изненада и облекчение тя видя, че Норман най-сетне е спрял и дори я чака.

— Не е честно така — заговори тя задъхано и застана решително пред него, за да не вземе да хукне пак. — Обеща да ми разкажеш по пътя всичко, но не го направи. И не само това, ами се държиш така странно, че вече започвам да мисля, че криеш нещо. Какво всъщност се е получило, Норман? — попита тя с нескрито раздразнение. — Не си ми казал цялата истина, нали?

Норман запреглъща от притеснение. Накрая се овладя и отговори:

— Права си миличка, не ти казах всичко. — Той тъжно поклати глава, а раменете му уморено увиснаха. — Исках да ти разкажа подробностите, когато наближим. Честна дума, щях да ти кажа всичко. Нямаше да те пусна да влезеш неподготвена в тази… касапница. Просто не исках да ти го разказвам насред улицата… — Той взе ръката й и каза бавно, с нисък глас: — Катрин, Тери не само се е натряскал. Той е… той е намушкан.

Отначало тя сякаш не проумяваше думите му. Погледна го неразбиращо, но веднага след това върху лицето й се изписа истински ужас:

— Намушкан! — повтори тя с разтреперан глас. Подпря се на стената зад нея, защото цялата се тресеше, а сърцето й започна да бие лудо, но успя да попита: — Има ли опасност за живота му?

— Не, не, всичко е наред — успокои я бързо Норман. — Извинявай, че те стреснах така. Не съм искал да те разстройвам. Намушкан е само по рамото. Слава богу, раната не е много дълбока. Жена ми е при него сега. Някога тя е била медицинска сестра, затова бързо успя да спре кървенето. — Норман спря, за да си поеме въздух, и продължи: — Не го е гледал лекар. Не посмях да се обадя болницата. — Когато той видя как лицето на Катрин пребледня от възмущение и ужас, Норман побърза да се оправдае: — Разбери ме правилно, Катрин! Докторът ще състави протокол и ще го предаде на полицията, за да започне следствие, което да раздуе всичко до шумен скандал. Нали знаеш каква напаст са журналистите, когато надушат нещо подобно?

— Но ти убеден ли си, че той не е в опасност? — продължаваше да го разпитва Катрин. — Кажи ми, убеден ли си, наистина? — Тя все още държеше ръката му и го гледаше изпитателно.

— Да, сигурен съм, кълна ти се, мила! И Пени каза, че няма нищо страшно. Нали ти казах, тя спря кръвта и го превърза. Раната не е чак толкова сериозна, за щастие. Надявам се обаче, че е успяла и да го поизтрезви малко.

За момент Катрин остана безмълвна, защото едва сега осъзнаваше цялата сложност на положението и в нея започнаха да се борят различни чувства. Тя беше обхваната най-вече от някакъв неописуем ужас. Колкото и да беше храбра, изпитваше непреодолимо отвращение от всякакво насилие — независимо дали предизвикваше физическо или духовно страдание — и затова всеки път, когато се сблъскваше с него, тя се чувствуваше напълно безпомощна. Сега й прилоша и усети силно главоболие. Но знаеше, че Норман я наблюдава, затова се овладя и каза бавно:

— Той в никакъв случай не трябва да се появи довечера, Норман, дори и да изтрезнее. В такова състояние няма да издържи цялото представление.

Норман кимна в съгласие:

— Надявам се, че ти поне ще успееш да го вразумиш. Тебе той те слуша. Именно затова се обърнах към теб. Нали ще опиташ, миличка, моля те! — каза жално Норман.

— Знаеш, че ще направя каквото мога, за да помогна. — Тя се поколеба, преди да зададе следващия въпрос. Но събра смелост и попита: — Норман, кой мислиш, че е… че намушкал Тери?

Норман направи неопределена гримаса и поклати глава:

— Нищичко не можах да разбера от мънкането на Тери.

— Едва ли е Алекса Гарет, ти как мислиш? — попита Катрин почти шепнешком.

— Не, не, сигурен съм, че не е тя — увери я Норман.

Този отговор обаче прозвуча неубедително за Катрин, а и Норман избягваше да я погледне в очите, което само по себе си беше достатъчно красноречиво.

— Тогава кой? — настояваше тя.

— Ами… ами… да ти кажа привичката, не съм много сигурен. — Норман се замисли дали да каже всичко, но реши да продължи: — Изглежда първо е имало някаква свада. Сума ти неща са изпочупени. Джон ще побеснее, като се върне. Той замина само за няколко седмици и човекът даде от добро сърце апартамента си на Тери, а те му съсипали половината колекция.

— О, Норман, само не ми казвай, че са изпочупили онези скъпи нефритени и порцеланови статуетки в гостната! — възкликна Катрин със слаба надежда в гласа си.

Норман обаче кимна с глава, за да потвърди мрачните й предположения. Катрин извика изумено:

— Но това е ужасно, Норман! Истинско безобразие! Джон години наред е събирал тези красиви неща и толкова се гордееше с тях. Тери ще трябва да му възстанови всичко, не просто да му ги плати! — заяви тя решително.

— Да, да — отговори Норман. „Но с какво — помисли си той наум — Тери е без пукнат грош, да не говорим, че до уши е затънал в дългове. Ами всичките му останали бакии?“ Норман беше на път да сподели част от горчивите си тревоги за Тери, но моментално се отказа. Тери жив щеше да го одере, ако разбере, че е издал някоя от неговите тайни. Пък и защо ли да говори за друго, след като състоянието на Тери в момента беше достатъчно критично. Ето защо той подкани Катрин: — Хайде, миличка, давай да се размърдаме, че времето няма да ни чака. И не се шашкай много, Катрин, като видиш нашето момче. Малко не е във форма.

— Няма, не бой се — отговори тя. После го хвана за ръката и хукна с него през площад „Пикадили“, вече толкова разтревожена, колкото и той.

Те почти наближиха, оставаха им само няколко преки, за да стигнат до дом „Олбъни“, където се намираше Тери в момента. Тази сграда била построена от лорд Мелбърн през 1770 година, като по-късно помещенията й били превърнати в тиха обител за богати господа — аристократи и интелектуалци. Въпреки че ги наричаха „стаи“, това бяха обширни апартаменти и с годините възможността да живееш в някой от тях се беше превърнала в истинска привилегия и лукс.

Норман я преведе през огромния двор, изкачиха заедно няколко стъпала и се озоваха пред стъкления портал на просторната едноетажна сграда. Катрин го погледна крадешком и видя, че се е поуспокоил, тъй като вече бяха пристигнали. Те влязоха вътре, а там ги посрещна портиер, облечен в толкова старинна униформа, че приличаше на рицар, завърнал се от славна битка.

Веселото и чудато старче веднага позна Норман, поздрави го усмихнато и ги покани вътре. Те тръгнаха по огромен мрачен коридор, облицован с каменни плочи, и само техните стъпки отекваха в тишината. После стигнаха до един напречен коридор, който приличаше на тунел и опасваше цялата вътрешност на сградата.

Когато свърнаха по този тунел, те вече тичаха и се спряха чак пред апартамента на Джон. Норман пъхна ключа и двамата влязоха едновременно. Вътре мълчаливо ги поздрави Пени, съпругата на Норман, която стоеше в преддверието на гостната и очевидно изпита огромно облекчение, когато ги видя. Пени беше нежна блондинка с красиви черти и макар че лицето й бе пребледняло и изморено, тя с нищо не показваше тревогата и напрежението от този ден.

— Как е нашият човек? — попита Норман.

— Не се чувствува много добре. Все още е отпаднал. Но слава богу ръката му не е кървяла повече, откакто я превързах — отговори Пени, като се опита гласът й да звучи малко по-весело. Тя кимна с глава към гостната. — Хайде да идем там за малко, преди да влезете при него. Тогава ще ви разкажа всичко.

С влизането си Катрин разбра, че Норман съвсем не беше преувеличил, като я предупреди, че тук е кланица. Даже беше посмекчил последствията от свадата. „Заприличало е на истински пиянски бардак“ — помисли си Катрин и стисна устни. Тази стая, която за нея винаги е била образец на красота и изисканост, сега беше в пълен безпорядък. Две големи лампи от китайски порцелан бяха натрошени на парченца, а копринените им абажури — съдрани, като всички тези остатъци бяха натрупани на една купчина в ъгъла заедно с малки старинни масички с изпотрошени крака. Над мраморната камина висеше голямо и необикновено красиво венецианско огледало, но цялата му долна половина се търкаляше на дребни стъкълца по пода. И колекцията на Джон от малки фигурки, изработени от особено ценен розово-зелен китайски нефрит, също беше надробена на парчета. Те бяха събрани върху един вестник и поставени върху пукната грузинска масичка — тази шарена купчина приличаше на някаква странна мозайка, която едва ли някой щеше да успее да нареди. По бледосиния килим се забелязваха прогорени от цигара места, както и тъмночервени петна от разлято вино. Вино беше разливано и по бледосините възглавнички на канапето.

Катрин беше отвратена от гледката. За нея бе ясно, че Пени и Норман са се опитали да поизчистят и да приведат някакъв ред, но дори и след техните старания тук изглеждаше така, сякаш е имало погром. Тя огледа стаята още веднъж, а лицето й беше отчаяно:

— Но как е могъл Тери да допусне всичко това! — извика тя, обръщайки се към Норман, който я следваше.

— Откъде да знам? — отвърна той с нещастен глас. — Аз пък се чудех как Тери е допуснал да го намушкат.

Катрин усети своята несъобразителност и се изчерви:

— Извинявай — каза тя. Не беше имала намерение да пренебрегва или да подценява раняването на Тери. Естествено, че то беше по-важно от изпотрошените предмети, затова се обърна към Пени: — Казваш, че още е много немощен. Как мислиш, дали той ще може да играе довечера? Ама честно!

Пени поклати глава:

— Според мене ще бъде пълен провал, Катрин. Опитах се да го поизтрезвя и той малко живна, но както ти казах, махмурлукът му е толкова ужасен, че едва се крепи на краката си.

Норман изстена безпомощно:

— Не издържам повече! Сега е твой ред, Катрин! Може би ще успееш да го убедиш да си седне на задника поне за една нощ. Само сънят ще го оправи.

— Ще опитам — отговори тя. — Отиваме ли да го видим?

Пени ги поведе, но внезапно Норман се спря пред вратата на спалнята:

— Може би е по-добре да вляза първо аз и да го предупредя, че си тук, Катрин. Той не знае, че съм ходил да те викам.

Норман бързо се шмугна в стаята, а Пени и Катрин запристъпваха нервно пред вратата, която остана леко открехната.

Първо се чу приглушеният глас на Норман, а после загърмяха виковете на Тери:

— Божичко, по дяволите! От какъв зор я доведе тук? Нещастнико загубен!

Отново се чу приглушеният му глас, който се опитваше да успокои Тери, а след малко се показа и самият Норман, като им кимна да влизат.

Едва забележимо Катрин се поколеба, защото знаеше, че Тери ще се притесни, ако тя го види в това окаяно състояние — прочутият любовник, пиян и пребит като куче. Но Пени я побутна леко отзад и тя влезе. Изведнъж пред нея изникна Тери. Сърцето й се сви, като го видя на какво прилича, но тя успя да запази самообладание и прикри стъписването си. Даже се опита да се усмихне.

Тери лежеше направо върху кувертюрата, подпрян на купчина снежнобели възглавници, и беше облечен само с долнището на черна копринена пижама. Ранената му лява ръка бе цялата омотана в бинтове, но Катрин забеляза, че това съвсем не беше единственото му нараняване. Дясната му ръка и рамо бяха целите в жестоки синини и ожулвания, а вратът му беше целият издран. Но дори и да оставеше настрана пораженията по тялото, видът му беше много по-ужасен, отколкото тя бе очаквала, и това я разтревожи още повече. Тери приличаше на призрак. Брадясалото му лице беше не само подуто и подпухнало, но и бяло като на мъртвец. Само под зачервените клепачи и кървясалите очи се забелязваха синьо-лилави торбички. Изглеждаше като зашеметен, погледът му беше изцъклен и той с мъка фокусираше образа на Катрин. Имаше вид на разгулен алкохолик и на нея чак й се догади, но все пак й беше мъчно за него.

Страшно й се искаше да го попита: „Тери, миличък, кой те нареди така?“ Но тя остана безмълвна, защото се боеше да не го разстрои, да не му причини допълнително страдание. Пък и усетът й подсказваше, че той не би отговорил на такъв въпрос.

— Привет, коте! — поздрави я Тери с отпаднал и прегракнал глас. Трудно можеше да се повярва, че само преди няколко минути беше крещял гръмогласно. — Гледай ме само на какво дередже съм!

— Да, миличък, виждам — отговори Катрин и се усмихна безкрайно мило и лъчезарно. Тя продължи с мек и успокояващ глас: — Но може да бъде и по-зле, нали така? Сигурна съм, че ще се почувствуваш много по-добре, като се наспиш. Ето и Норман ще ти каже, че сънят най-добре лекува. — Тя отново се усмихна и завърши с по-сериозен тон: — Утре вечерта си на сцената.

С последния си остатък от сили Тери се понадигна върху възглавниците и я погледна решително:

— Не утре, а тази вечер! Аз никога не пропускам представление. Не и заради някаква си драскотинка! Няма да ти мине номерът, коте!

За учудване на Катрин, въпреки че беше все още доста пиян, Тери не заваляше думите. Тъкмо обратно, гласът му звучеше особено ясно и отчетливо. Но от друга страна, за нея нямаше съмнение, че той е на границата на изтощението. Изключено беше да се справи с големите изисквания на трудната си роля в пиесата. Тя виждаше как ръцете му още треперят и разбираше, че огромното количество алкохол, продължителното безсъние, тежката рана и ужасната свада го бяха съсипали съвсем.

Катрин се приближи и застана до края на леглото. Гласът й прозвуча почти заповеднически:

— Виж какво, скъпи Тери, ти изобщо не си в състояние да играеш тази вечер. Това би било пълна лудост. Според мене ти не би издържал и първото действие, камо ли цялото представление. Моля те да проявиш малко здрав разум.

— Казах ти вече — ще играя! — Тери почти изкрещя с изненадващо силен глас. — Благодарен съм ти коте, че дойде. Наистина беше мило от твоя страна — тонът му стана малко по-мек. — Но ще съм още по-благодарен, ако сега двете дами напуснат помещението, за да може Норман да ми помогне да се приготвя. Какво сте ми се събрали тука като на мечка! — Той изтощено се облегна на възглавниците и се пресегна за чашата вода на нощното шкафче. Ръката му така трепереше, че той разля половината, преди чашата да достигне напуканите му устни.

— Само се виж на какво приличаш! — извика ядосано Катрин, а очите й засвяткаха. — Не усещаш ли, че целият трепериш! Никой не би могъл да играе в такова състояние!

Тери се усмихна презрително и каза със саркастичен тон:

— Да, но аз мога! Слушай, моето момиче, имам далеч по-голям опит на сцената от теб. Само да си облека костюма за пиесата и да се гримирам и съм готов да се появя пред публиката и да обера овациите както винаги. Направо ще ги шашна. Какво ли знаеш ти за мене — аз съм стара кримка. — Той се разсмя неистово.

— Сега слушай аз какво ще ти кажа! — заяви Катрин със строг глас. — Аз няма да ти позволя дори да отидеш до театъра, а за качване на сцената не може и дума да става! Само през трупа ми, Терънс Огдън! Трябва да си се побъркал, за да си въобразяваш, че ще ти го позволя! — Тя нарочно направи пауза и го изгледа заплашително: — Ти си отговорен пред публиката! Отговорен си пред колегите си от трупата. Нямаш право да проваляш всички останали, пък и мен самата, заради собственото си безразсъдство! Добре знаеш, че ще трябва да те изнесем на плещите си, за да не пропадне съвсем представлението. Аз съм ти приятел и бих могла да се прежаля някак си, но останалите ще са категорично против. И само помисли как ще погледнеш хората в очите, ако допуснеш такова жалко представление. Ти прекалено много обичаш професията си, за да направиш такъв компромис. Сигурна съм, че после никога няма да си простиш тази недостойна гавра с нашето изкуство. Най-малкото, защото е прекалено унизително. — Тя се втренчи в него с предизвикателен поглед и зачака отговор.

Тери започна да се смее още по-истерично и извика с патетичен глас:

— Ах, ти, моя сладка Кейт! Толкова млада, такава идеалистка, изпълнена с толкова благородни помисли… — Той спря и пак се пресегна за водата. — Отчаян мъж недей да изкушаваш! — „Ромео и Жулиета“, действие… Забравих кое действие беше, но това е без значение, моя сладка, сладка Кейт! — Тери замаха с театрален жест и цялата вода се изля върху леглото. Той погледна мокрото си ложе и се усмихна тъжно на себе си. — Сълзи. Ах, тези сълзи. — Той лежеше възнак върху възглавниците, но продължаваше да нарежда с напевен глас: — Ридай, сърцето тъжно ти да утешиш! — „Хенри VI“. Тоя Шекспир, тоя Шекспир, как ги налучква нещата! Нали така, моя сладка Катрин? — Очите му уморено се притвориха, клепачите му леко потрепнаха и той утихна.

Катрин погледна уплашено към Норман, но той безпомощно и примирено вдигна рамене. Тогава Пени се обади:

— Струва ми се, че Тери се унася и скоро ще заспи. Дали да не го оставим малко на спокойствие.

— О, не-е, съвсем не е така, моя скъпа Пенелопа! Ти мъдра и прекрасна Пени-ло-па! — извика Тери и отвори едно кървясало око, което цинично им намигна.

Катрин се обърна към Норман и каза с висок глас:

— Пени е права. Тери ще се почувствува по-добре само след половин час. Тогава можеш да го приготвиш за представлението. — Катрин видя, че Норман иска да възрази, затова с поглед му даде знак, че трябва да си мълчи. После побърза да продължи. — Защо не вземеш една вана, сигурно ще се освежиш. — Тя погледна Тери с хладен поглед и сякаш между другото отбеляза: — Щом се приготвиш, аз и Норман ще те заведем в театъра. Норман, Пени, хайде сега да го оставим малко. — Тя се обърна и тръгна да излиза от стаята с решителна походка.

— Благодаря ти, коте, знаех си, че ще ме разбереш — промърмори Тери и едва се повдигна на дясната си ръка. После бързо се строполи върху купчината възглавници. Вече изглеждаше напълно изтощен.

Когато излязоха от стаята, Норман погледна въпросително Катрин, а Пени запита троснато:

— Що за идея е това да…

— Шшшт! — прошепна Катрин и дръпна Пени към гостната. Норман ги последва и затвори плътно вратата. Облегна се на нея и каза:

— Ако си измислила някакъв номер, не забравяй, че трябва да е дяволски хитър, миличка.

Катрин се отпусна в едно кресло и се усмихна изтощено:

— Не е необходим никакъв номер, трябва просто малко логика. Виж, Норман, докато се опитваме да го разубеждаваме да не ходи в театъра, той ще става все по-агресивен, а нищо чудно и да се сбие с нас накрая. Та значи… Мисля, че трябва да си направим труда да го изкъпем и облечем. Не го ли видя какъв кротък и послушен стана, когато предложих да го приготвиш за излизане.

Норман и Пени едновременно заклатиха глава в съгласие, затова Катрин продължи да обяснява:

— За мене е повече от ясно, че Тери е смазан физически, а и сам виждаш, че още е пиян. Ето защо съм сигурна, че и капчица сила няма да му остане, докато го къпеш, бръснеш, обличаш. Освен това след банята страшно ще му се доспи, особено ако му напълниш ваната с по-гореща вода. Имам чувството, че след всичките тези процедури той ще е толкова изнемощял, че няма да може и да гъкне. И тогава ще успеем да го напъхаме в леглото без никаква съпротива.

Норман за първи път се усмихна:

— Катрин, ти си направо гениална. Ама разбира се, това е единственото разрешение. По дяволите, защо ли нямаме и малко приспивателно.

— Ами… аз имам няколко приспивателни хапчета у себе си — колебливо се обади Пени, но млъкна, като видя ядосаното изражение на Норман.

— Защо по дяволите не го каза досега! — тросна се Норман и изгледа кръвнишки жена си.

— Та аз нямах никаква възможност да ти го кажа насаме, не беше ли така? — отвърна тя троснато. — Няма защо да се заяждаш, Норман. Както и да е, когато ми се обади да ми кажеш за Тери, аз набързо наблъсках какво ли не в една торба. Аптечката за първа помощ, бинтове, аспирин и няколко приспивателни. Беше ме страх обаче да му ги дам, защото все още пиеше, когато дойдох.

— Господи, аз забравих, че това е много опасно — отговори Норман и се почувствува засрамен. — Но едно хапче няма да го убие все пак, нали?

— Сигурно няма. — Пени взе чантата си и извади оттам едно шишенце. Пъхна го в джоба на жилетката си и каза: — Никога няма да успеем да го накараме да го изпие доброволно, Норман. Ще трябва да го стрия и да го сложа в чаша с топло мляко. А ако добавя и малко захар, той нищо няма да усети.

— Чудесна идея, мила. — Норман я погледна с много любов и добави: — Извинявай, че ти се троснах така. — Той изведнъж се втурна решително. — Я да не губя повече време и да му приготвя ваната. За нула време работа, ама по-добре да побързам.

Веднага щом Норман излезе, Катрин се обърна към Пени и я попита:

— Всичко това е ужасно, нали? Пени, скъпа, ти поне знаеш ли какво се е случило?

Пени започна да хапе устни:

— Нямам представа — измънка тя уклончиво.

Катрин я погледна подозрително:

— Норман нищо ли не ти разказа?

— Не — отговори Пени и спокойно я погледна в очите.

— Как тогава Норман е разбрал, че Тери е намушкан?

— Тери го помоли да му вземе костюма от шивача. Норман го взел и дошъл днес следобед, за да му го донесе. Намерил Тери да лежи пиян-залян на леглото сред локва кръв. Той ми се обади и ми каза да дойда веднага, а после предполагам се е опитал да поразпита Тери, но нищо не успял да разбере от него. Преди аз да пристигна, Тери е бил в още по-тежко състояние — изобщо не е могъл да говори членоразделно, или поне така ми каза Норман. Това е, което знам…

— Слава богу, че Норман е имал повод да мине оттук — каза Катрин и потрепери, като си представи какво е могло да се случи, ако Норман беше пристигнал чак вечерта. Тя заразглежда неловко маникюра си, а после вдигна глава и погледна въпросително Пени: — Питах Норман дали Алекса Гарет не е забъркана в тая работа. Той ми каза, че сигурно не е, но гласът му не звучеше много убедително. Струва ми се, че Норман все пак я подозира, ти как мислиш?

— Отде да знам дали я подозира — отговори Пени неопределено. — Аз обаче със сигурност я подозирам. Тая чепата проклетия. За мене тя е способна на всичко. Откакто се завъртя около Тери, целият му живот тръгна наопаки. Само лош късмет му носи. Още от началото не ми хареса тая никаквица. Тя го опропасти съвсем, Катрин. Толкова е пропаднал вече, че даже не ме е срам да ти го кажа. Но и Тери си е виновен — той все по такива жени си пада. Влачи се само по разни натруфени куклички. Единствено Хилъри Рейн е по-свястна. Трябваше той да си се ожени за Хилъри, а не да взима оная, дето вече се разведе с нея — Метан. И тя хич не ми харесваше — по-голяма фукла от нея не съм виждала. Същата като Алекса. Ако питаш мене, и двете са от един дол дренки и за нищо не стават.

Катрин много се учуди, че днес за втори път чуваше за Хилъри във връзка с Тери. Намеците на Естел в ресторанта само я бяха озадачили, но сега вече беше съвсем заинтригувана. Затова умишлено подхвърли:

— Да, права си за Хилъри. Тя наистина е много хубав човек. Но нали е омъжена за Марк Пиърс? Тери не би могъл да очаква нищо от нея сега.

Пени се изненада:

— О, ама аз съвсем не знаех, че и ти познаваш Хилъри. Да не би да се познавате отдавна?

— Е, не чак толкова отдавна, но тя е… — Катрин спря до средата на изречението, защото в стаята влетя Норман. Той изглеждаше въодушевен, хилеше им се насреща и правеше победоносни знаци с ръка:

— Май ще оправим работата. Трябваше да събудя Тери, за да го вкарам в банята. Сега си седи в горещата вана, кротък като кутренце, и няма сили даже да се обади. Не пожела дори да го обръсна. Пени, скъпа, тичай да свариш млякото, а аз ще го накарам да го изпие. После го оставяме да си понанка. — Пени отиде бързо в кухнята, а Норман си погледна часовника: — Вече минава пет и половина, Катрин. Не е ли време да тръгваш за театъра?

— Не, ще те изчакам, Норман. Искам да съм сигурна, че всичко е наред. После ще тръгнем заедно — отговори тя.

 

 

Норман стоеше зад кулисите на театър „Сейнт Джеймс“ и наблюдаваше последната сцена от последното действие на „Троянска интермедия“. Идеше му да започне да ръкопляска на Катрин. Тя беше неотразима. Единствено благодарение на нейния талант, опит и необикновен чар представлението й тази вечер мина блестящо. Питър Малори, дубльорът на Тери, беше добър изпълнител, но му липсваше типичният за Огдън актьорски плам и безупречна дикция. И въпреки че изпълнението му беше професионално, то беше лишено от всеотдайност, вдъхновение и патос.

Публиката може би беше разочарована от суховатата игра на Питър, но затова пък Катрин ги възнагради с едно блестящо представяне на образа на троянската Елена. Тя се раздаде докрай, от първия до последния миг игра с цялото си същество и Норман реши, че днешното й представяне беше най-голямото й постижение като актриса. Катрин направо надмина себе си — тя обсеби чувствата на всички зрители и колкото повече пиесата вървеше към своя край, толкова повече те се усещаха запленени и останали без дъх, поглъщайки жадно всяка нейна дума. Норман усещаше, че когато завесата падне, не една сълза ще се пролее тази вечер.

Той се обърна и започна бавно да си проправя път между декорите, докато стигна до стълбището, което водеше към гримьорните. Беше дошъл в театъра, за да помогне на Питър, тъй като той си нямаше личен гримьор. Всъщност Норман се радваше на възможността да се измъкне от апартамента на Тери. Това му позволи да се успокои и да дойде на себе си. Тери заспа дълбоко още преди той и Катрин да са излезли, а Пени го увери, че ще успее да се справи и сама с всяка непредвидена ситуация. По време на представлението той й се обади няколко пъти по телефона и за негово облекчение всеки път тя отговаряше, че Тери спи като бебе и едва ли ще се събуди до утре сутринта. Но за по-сигурно те двамата с Пени решиха да прекарат нощта при Тери, в случай че той има нужда от нещо.

А утре възнамеряваше да проведе сериозен разговор с „господаря“ Терънс. Крайно време беше. Норман се упрекна, че не направи това по-рано. Той беше безкрайно предан на Тери и постоянно го закриляше. Откакто преди шест години стана негов гримьор, те се бяха сприятелили и сближили като двама братя. Самият Норман някога беше актьор, но отдавна беше напуснал сцената, защото с разочарование осъзна, че просто няма дарба за това. Сега той бдеше над кариерата на Тери като над своя собствена светиня и беше готов главата си да заложи, само и само талантът и името му да останат неопетнени. Дарбата, която имаше Тери като актьор, не се срещаше често, затова трябваше да се цени и да се пази. За Норман талантът на Терънс Огдън беше национално богатство и трябваше да се съхранява, за да могат повече зрители да усетят насладата от съприкосновението с него.

Норман обикаляше безцелно пред гримьорната на Тери и чакаше да се появи Катрин. През последните няколко часа той дълго умува и реши, че може да й се довери докрай. Тя беше единственият човек, пред когото не го беше страх да разкрие тайните проблеми на Тери. Норман въздъхна изтощено. Бакиите на Тери ставаха все по-опасни и сложни и вече не му беше по силите да се оправя сам с него. А след днешния кошмарен ден страшно му се искаше да намери отдушник, да потърси приятелски съвет, и то колкото се може по-скоро, за да не се стига до фатални последици. Не беше сигурен, че тя изобщо може да му помогне, но понякога човек има нужда просто да сподели гласно страховете си. Когато разкажеш на някого за болките си, ти самият сякаш по-добре ги осъзнаваш и успяваш да откриеш решението, което ти е убягвало. Ако не друго, Катрин можеше поне малко да вразуми Тери.

Той чу звънкия й смях и леките й стъпки по каменното стълбище и тръгна натам с широка и радостна усмивка, за да я посрещне. Протегна ръце и я притисна непохватно и силно до себе си, но с най-искрена обич:

— Направо беше фантастична, миличка — възкликна той с неподправен възторг в погледа си. — Просто зашеметяваща. Събра им очите на всичките.

— Благодаря ти, Норман. — Тя уморено си пое въздух. — Направих го специално заради Тери — каза мило Катрин и му се усмихна чаровно. — Играх не само за себе си, но и за него. — Лицето й се сбърчи в гримаса. — Е, от време на време ми беше доста трудничко. Само ме погледни. Вир-вода съм.

— Я иди да съблечеш мокрия си костюм веднага, докато не си настинала — каза Норман с повелителен, но бащински тон и загрижено я побутна да побърза към нейната гримьорна. — Между другото, миличка, искаш ли да пийнем по едно после?

— Много си мил, Норман, но имам среща.

— Само за малко. Няма да ти отнема повече от десет минути. Става въпрос за нещо важно, Катрин.

Тя усети тревогата в гласа на Норман и си помисли: „О, господи, нещо се е случило с Тери!“ Попита го бързо и притеснено:

— Той как е? Нали всичко е наред?

— Да, да, спи дълбоко. Всъщност имах нужда от съвет за… за Те… за нашето момче… — гласът на Норман заглъхна неуверено. Той я погледна настойчиво. — Нали разбираш?

— Да, разбирам. — Катрин беше усетила, че притеснението и безпокойството все още не напускаха Норман. Сърце не й даваше да му откаже. Пък и тя самата се тревожеше за Тери и изгаряше от желание да научи причините за днешните събития. Накрая любопитството й надделя и тя каза: — Ким Кънингам искаше да си направим малка вечеря у дома, макар и среднощ. — Тя кокетно сбърчи носле. — Той си пада голям романтик. Но какво ни пречи да изпием с тебе по една чаша у нас — ще имаме достатъчно време да си поговорим, преди той да дойде.

Норман се разколеба, като чу това предложение. Винаги се чувствуваше неловко в компанията на аристократи. Баща му беше прекарал четиридесет години като слуга на един от най-известните графове на Англия, затова Норман от малък беше научен да си знае чергата. И той разбираше, че е неуместно присъствието му на разни светски събирания, а още по-малко — на такава интимна вечеря.

— Е, добре тогава, щом като негово благородие ще ви поднася почитанията си, можем да го оставим за друг път.

— О, остави тези глупости, Норман. Настоявам да дойдеш. Аз действително искам да ти помогна — на теб и на Тери, стига да мога.

— Окей. Благодаря ти, Катрин, ти наистина си много печена — Норман целият сияеше. — Ще намина да помогна на Питър, но няма да се бавя. Ела да ни чукнеш на вратата, когато си готова.

— И аз ще се оправя бързо. За не повече от петнадесетина минути — отговори тя и се вмъкна в гримьорната си.