Барбара Тейлър Брадфорд
Гласът на сърцето (36)

Глава XI

Тази вечер за първи път в живота си Франческа беше напълно убедена, че изглежда красива.

Тя се погледна в голямото огледало и лицето й се озари от усмивка на истинско щастие. Момичето, което я гледаше от дълбините на огледалото, изобщо не приличаше на нея, и все пак тя хареса този образ, който беше сътворен отчасти и с помощта на Катрин.

Малко преди това Катрин беше в стаята, за да й направи прическата. Тя раздели косата й на път, разреса я старателно и подви краищата й навътре. На слънцето косите й бяха придобили по-светъл и лъскав оттенък и сега около лицето й се завиваха изящни златисти къдри. Сама по себе си тази прическа беше много семпла и непретенциозна, но въпреки това стоеше много елегантно и изключително подхождаше на Франческа. Лицето й също изглеждаше различно, тъй като Катрин беше настояла да й постави и малко грим. Едва забележим руж подчертаваше високите й скули. Златистите топазени оттенъци в нейните очи изпъкваха още повече под лекия златист грим върху клепачите, а русите й мигли бяха извити с черен туш. Този ненатрапчив професионално изпипан грим допълваше естествената й красота и придаваше още по-голяма дълбочина на изражението й.

Франческа направи крачка назад и поклати доволно глава, защото харесваше външния си вид, а най-вече — новата си вечерна рокля. Тя се беше прехласнала по нея още в момента, когато за първи път я видя в Модната къща на Харт Найтсбридж. Роклята беше от ефирен прозрачен муселин с нежен цвят на праскова. Горната част беше без презрамки, плътно прилепнала към тялото, а полата приличаше на камбанка от стъпаловидните волани, под които имаше кринолин. Дребни прозрачни мъниста бяха посипани в безразборни купчинки върху цялата пола и върху дългия шал от същата материя и цвят. Тези мъниста отразяваха тоновете на дъгата и придаваха необикновен блясък и изящество на финия тоалет.

Роклята беше като малко романтично видение. Тя съвсем не беше по джоба на баща й, но и той самият беше останал запленен, когато я видя, затова изобщо не пожела да чуе протестите на Франческа по отношение на цената, а просто й обясни, че всички останали рокли в магазина бледнеят пред тази. «Досега все си избирала по-евтини дрехи или пък си ги шила сама заедно с Мели. Искам поне веднъж да не се съобразяваш с цената и да си вземеш нещо наистина прекрасно» — беше заявил баща й с необичайно категоричен тон. Франческа не се опита да спори, защото разбираше, че за него е важно дъщеря му да бъде в красив тоалет на собствения му годеж. Това беше не само израз на неговата огромна гордост и любов към нея, но и на толкова много други неща. След като Франческа пробва роклята в магазина и още на място й направиха няколко незначителни поправки, за да й пасне идеално, баща й я заведе на обяд в грил-ресторанта в хотел «Хайд Парк», където я почерпи специално за новия й тоалет. «Това беше един чудесен ден от живота ми» — помисли си тя и с удоволствие си припомни отново всичко.

Франческа докосна перлената огърлица на шията си. Диамантът, който висеше по средата на огърлицата, хвърляше лъскави отблясъци, а матовият оттенък на перлите изглеждаше още по-мек и нежен върху загорялата й кожа. «Колието на Виктор е прелестно, роклята ми е невероятна и аз наистина изглеждам красива» — шепнеше си Франческа. Тази вечер й се искаше да бъде много красива заради Виктор. Толкова много се беше старала, докато се обличаше, че почти се беше задъхала от напрежение. А сега го очакваше с огромно нетърпение — гореше от желание да види изражението му, като го посрещне в новия си тоалет. Тя погледна часовника на нощното шкафче. Вече наближаваше девет часа. «Сигурно ще дойде съвсем скоро, сигурно ще бъде тук всеки момент.» Той, Ники и Джейк бяха поканени по-рано, за да изпият по един аперитив в най-тесен семеен кръг, тъй като Дорис считаше, че те също са от близките хора на семейството им. Останалите гости щяха да дойдат към десет, защото тогава започваха танците, а вечерята беше предвидено да се сервира в полунощ.

Франческа пооправи прозрачния шал около голите си рамене, грабна копринената вечерна чантичка с цвят на праскова, която идеално пасваше на високите й обувки в същия цвят, и изтича навън. Докато слизаше по стълбите с бързи и леки стъпки, тя приличаше на прелестно видение — ефирната рокля я обвиваше подобно на мека и нежна мъгла, лицето й сияеше щастливо, а в душата й нямаше дори капка лошо предчувствие.

Когато се озова на терасата, Франческа с изненада откри, че там нямаше никой, с изключение на сервитьора, който стоеше зад барчето, поставено в другия край. Мебелите от терасата бяха прибрани и вместо тях наоколо бяха разпръснати малки масички с розови муселинени покривчици, заобиколени от жълти плетени столове. Върху всяка маса имаше по една малка вазичка с розова или червена роза и по една червена стъклена чаша със запалена свещ в нея — червеникавите пламъчета придаваха празничен вид на обстановката, който се подсилваше и от огромните саксии с красиви избуяли цветя, поставени по всички ъгли на терасата.

Франческа мина между масите и си поиска чаша шампанско, а после бавно се разходи по цялата тераса, оглеждайки с възхищение градината, която беше буквално преобразена от групата техници и оцветители, наети от Дорис специално за тази цел. И преди Франческа с удоволствие се любуваше на буйната зелена растителност и прекрасните лехи с най-невероятни цветя, но сега дъхът й секна при вида на тази приказна гледка. Цялата градина, всяко цвете и всяко листенце изпъкваше още по-силно с естествената си красота под обилни потоци от светлина. Гирлянди от дребни крушки с кехлибарен цвят се виеха в дърветата и храстите. Разноцветни китайски фенери висяха по клоните и леко се полюляваха от морския бриз. На специални места бяха поставени малки прожектори, които заливаха с блясък величествените тополи, издигащи се по краищата на градината. Гледката беше нещо фантастично.

Франческа огледа голямата поляна до вилата. В средата й беше поставен сглобяем дансинг, а наоколо имаше големи маси с розови покривки, подредени за по десет или двайсет човека. В най-отдалечената част, на фона на дърветата, се виждаше малък подиум за оркестъра. На съседната полянка бяха поставени барчета за напитки и други дълги маси, от които щяха да се сервират студени закуски. Звук от китара привлече вниманието й и тя още веднъж погледна към подиума за оркестъра. Там вече се беше появила група музиканти в официални костюми. Те вадеха инструментите си и разговаряха помежду си. Дорис беше наела група мексикански оркестранти и по всичко личеше, че току-що са пристигнали. Един от тях, облечен в пъстроцветен национален костюм, настройваше китарата си, като свиреше някаква мелодия. Франческа затвори замечтано очи и си представи, че е в прегръдките на Виктор и те двамата се носят леко по дансинга. Неочаквано китаристът запя и красивият му мелодичен глас отекна над поляната. Сладки спомени пронизаха цялото тяло на Франческа и в съзнанието й се появиха мигове от последните страстни вечери, прекарани с Виктор.

Това беше една от песните, които Виктор обичаше най-много, а вече беше станала и нейна любима песен. Тази мексиканска балада бе изключително популярна на Ривиерата сега, и най-вече — сред редовните посетители на «Ла Чунга» — едно очарователно клуб–ресторантче в Кан. Виктор обичаше да ходи там заради серенадите на мексиканците и танцьорите на фламенко. Музиката обливаше Франческа. Сърцето й лудуваше от щастие. «Очаква ме една прекрасна вечер. Романтична. Незабравима вечер. О, да, най-незабравимата.» Тя отвори очи и погледна нагоре. Небето беше тъмно като индиго. Ясно и безоблачно, то цялото беше обсипано с лъскави звезди, сред които грееше светла луна. Лек бриз шумолеше между дърветата и донасяше специфичния дъх на солено море, примесен със силния аромат на евкалипти и нежното ухание на жасмин. Франческа имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от любов по него. В този момент тя беше уверена дълбоко в душата си, че именно днес той ще й направи предложение за женитба. Щеше да приеме предложението му и когато разводът му приключеше, те щяха да се свържат в свещен брак в живописната норманска църква в Лангли, където баща й също щеше да скрепи любовта си с Дорис.

— Съвсем сама ли седиш тук, Франки?

Тя се обърна и помаха с ръка на Ким и Катрин, които пристъпиха заедно на терасата. Катрин беше облечена в бял жоржет и изглеждаше невероятно изящна и нежна. Раменете й бяха голи, а роклята започваше с широк волан над гърдите й и завършваше с още един голям волан в края на бухналата й пола. Кестенявата й коса, прихваната от двете страни с кристални гребенчета, се извиваше на пищни букли и къдрици край лицето й. Не носеше никакви бижута, с изключение на гривната, която й беше подарил Виктор.

Щом се доближиха до нея, Ким огледа сестра си от горе до долу и подсвирна с възхищение:

— Господи, та ти изглеждаш невероятно, мила сестричке! Какво си направила със себе си?

— Няма що, много ласкав комплимент. Благодаря — отвърна му тя сърдито.

— О, глупачето ми, отлично знаеш какво имах предвид — утеши я той усмихнато и отново я огледа с обич и възхищение.

— Не обръщай внимание на този недодялан фермер с мене — каза Катрин и я прегърна. — Ти винаги си била прекрасна, но днес просто надминаваш себе си.

— И ти също, Кат.

Двете се усмихнаха мило една на друга. Катрин хвана Франческа под ръка и отиде заедно с нея до барчето, за да си поиска чаша червено вино. Ким направи същото и след като вече и тримата си имаха по някакво питие, Франческа каза:

— Елате да видите градината. Изглежда направо вълшебно.

Ким подсвирна още няколко пъти с възхищение.

— Дорис наистина знае как да си изпипва нещата по най-добрия начин пък и явно не й се свиди да пръска нейните сладки доларчета. Градината е великолепна.

Катрин също се съгласи с него. Те двамата продължиха да се възхищават от гледката, като коментираха отделни по-интересни детайли и ефекти или просто разговаряха за предстоящата забава.

Франческа пиеше шампанското си на малки глътки, потънала в мисли за Виктор. Но макар че съзнанието й беше заето с образа на Виктор, тя беше доста чувствителен човек и винаги бързо улавяше настроенията на хората около себе си. Веднага забеляза, че Катрин беше необичайно нервна тази вечер — тя непрекъснато дърпаше от цигарата си, пиеше виното на чести глътки, а в гласа й имаше някакви пронизителни нотки, които изобщо не бяха характерни за нея. Франческа забеляза и странната пребледнялост на Катрин и се запита да не би приятелката й да се чувства зле. После обаче бързо се отказа от тези съмнения. За разлика от всички останали във вилата, Катрин избягваше да седи на слънце заради предстоящия си филм. Затова тя беше изключително бяла в сравнение с тях и рязко се открояваше сред загорелите хора край нея. Франческа се загледа в необикновено красивото лице на приятелката си, но изведнъж забеляза леки тъмни петна около очите на Катрин, които явно говореха за умора и недоспиване. «Дано всичко между нея и Ким да е наред» — помисли си Франческа и я обхвана някаква тревога за тях. «Всъщност няма причини да не е» — успокои се после тя. Последната седмица беше минала спокойно и приятно, имаше много смях и забавления за всички. С изключение на вчерашния ден. Едва сега Франческа си припомни, че вчера сутринта Катрин неочаквано изпадна в мрачно настроение и се държеше така, сякаш всичко я дразнеше. После през целия ден беше останала необщителна и затворена в себе си.

Катрин каза:

— Хей, Франки, миличка, къде си се замечтала така? Попитах те какъв е тоалетът на Дорис.

— О, извинявай. Рокля от колекцията на мадам Гре. Изработена е от драпиран шифон, едното рамо е открито. Малко в стила на гръцка тога, Кат.

— И най-невероятната огърлица, която някога си виждала — допълни Ким. — Видях я току-що и останах направо замаян.

— То пък кога ли не си бил замаян! — нервният и пронизителен смях на Катрин прокънтя в тишината. Тя се замисли за Дорис с някакво чувство на неприязън. Тази жена направо й лазеше по нервите. После Катрин бързо се овладя и добави с по-мек и естествен глас: — Никога не съм виждала наистина такава фантастична скъпоценност. Всяка частица от нейната огърлица е сама по себе си малко съкровище.

— Така е, права си — съгласи се Франческа. Тя погледна съсредоточено Катрин и си припомни нейния прякор за Дорис — «диамантената Лили». Не й прозвуча никак приятно, когато го чу от устата на Виктор. Но Катрин едва ли е вложила нещо неприятно в смисъла на този прякор. «Просто е решила, че звучи забавно — каза си Франческа. Не може да има никаква злоба в това толкова сладко и мило момиче.»

Ким възкликна:

— А, ето ги и годениците, и то заедно с Крисчън, който изглежда великолепно в официално облекло. Бога ми, той наистина е красиво момче, само го погледнете.

Дорис и графът се приближаваха към тях, бутайки количката на Крисчън пред себе си. Дорис изглеждаше като видение в бледозелената си рокля и пищното колие от диаманти, сапфири и тюркоази, което покриваше цялата й шия и проблясваше ослепително. На няколко крачки от тях те и тримата се заковаха на място и с възторжени усмивки се загледаха във Франческа. После я обсипаха с толкова много комплименти, че тя цялата пламна от неудобство.

Графът не можеше да свали очи от дъщеря си, докато тя стоеше пред тях и мило им благодареше. Той забеляза някаква нова красота в изражението й и си помисли: «Моето малко момиче вече е пораснало. — Сърцето му трепна от умиление и обич към нея. — Но сигурно скоро, много скоро ще я загубя. Някой младок ще й завърти главата и ще я вземе при себе си.»

Франческа се приближи към баща си и го хвана за ръката:

— Благодаря ти, татко. Благодаря ти за роклята. За всичко ти благодаря.

— Нищо не съм направил, моето момиче. Ти винаги ще заслужаваш много повече от това, което мога да направя за теб — каза смутено той и я потупа по ръката, която все още държеше неговата. — А Дорис е права. Изглеждаш възхитително. Чувствам се толкова горд с теб, Франки, в този особен ден от моя живот.

На Катрин й се стори, че е оставена пренебрегната, защото за първи път не беше център на вниманието. Тя наблюдаваше безмълвно отстрани и непрекъснато дърпаше от цигарата си. После мислите й се насочиха към новината, която разбра вчера, и тревогите й отново я налегнаха, а блясъкът в очите й изчезна. Тя обаче веднага се постара да прикрие безпокойството си.

Дейвид се обърна към Катрин и каза:

— Ти също изглеждаш прекрасно, миличка.

— Благодаря, Дейвид. — Тя се усмихна учтиво на всички, а после се обърна към Дорис. — Ако приемем, че Франческа е красивата принцеса тази вечер, то ти сигурно си красивата вълшебница. Имам чувството, че само с магическа пръчица градината може да придобие такъв вълшебен вид.

— Много си мила наистина — отговори Дорис и почти успя да й се усмихне, но въпреки това не изпита никаква симпатия към Катрин. Тя се прокашля и бързо добави: — Всъщност аз не съм направила почти нищо. Оставих всичко във вещите ръце на техниците и осветителите. Е, Дейвид, какво ще кажеш да пийнем по чаша?

— Разбира се, скъпа моя. Нали трябва да вдигнем тост за моята красива бъдеща съпруга. Ами ти какво ще пийнеш, Крисчън?

— Струва ми се, че шампанското е най-подходящо, вуйчо Дейвид, щом ще вдигаме тост за Дудълс.

Графът и Дорис се отправиха към бара, а Крисчън се обърна към Франческа:

— Не мислиш ли, че Даяна малко закъснява?

— Не, не се притеснявай, сигурно ще се появи след минутка. — Франческа приведе глава към неговата, сниши гласа си и внимателно го запита: — Всичко наред ли е с леля Арабела, когато й се обадихте преди малко?

— Да. Дори гласът и звучеше по-бодро и по-уверено от обикновено. Вуйчо Дейвид беше с нас, когато й се обадихме, и те двамата си поговориха няколко минути. Той се разочарова, че е променила намеренията си, но пък остана доволен от доброто й настроение. — Крисчън извади цигарите си и запали клечка кибрит. — Даяна беше права, когато ни каза, че мама няма да напусне Западен Берлин. Но пътуването можеше да й се отрази добре. Пък и знам, че баба остана направо покрусена, когато разбра, че е променила решението си в последния момент.

— И все пак те може би ще дойдат поне за сватбата. Сигурна съм, че татко искрено се надява да ни види поне на сватбата.

Графът и Дорис се върнаха с чаши шампанско в ръце. Дейвид вдигна тост за прекрасната си годеница и всички пиха за нейно здраве, като пожелаха и на двамата много щастие в семейния им живот. После Дейвид и Дорис се усамотиха на една от масите — те си държаха ръцете, усмихваха се взаимно и сладко си гукаха, опиянени от своята любов. Ким започна да обсъжда с Крисчън тържественото поздравление, което възнамеряваше да поднесе по време на вечерята. А Франческа се отдели настрани и, както обикновено, мислите й се насочиха към Виктор. Искаше й се той да пристигне по-скоро. Цялата гореше от нетърпение да го види. «Побързай, побързай, моля те» — викаше неспокойното й сърце и тя сновеше нагоре-надолу из терасата, като се чудеше как да се успокои, защото знаеше, че другите лесно могат да забележат странното й поведение. Тя тръгна към мраморните стъпала и се направи, че разглежда градината. Но пред очите си виждаше само него, цялото й същество беше изпълнено с Виктор.

Франческа се върна обратно по мраморните стъпала. Катрин й помаха с ръка от барчето, където си взимаше втора чаша с вино, и тя бързо се отправи към нея. Но в следващия момент така и не разбра какво точно се случи, защото, когато се приближи до нея, приятелката й сякаш залитна или се спъна, олюля се леко, а после бързо възстанови равновесието си с притеснено изражение. Франческа отстъпи рязко встрани. Но за жалост изненадата забави рефлексите й и тя се отдръпна прекалено късно. Чашата в разтрепераната ръка на Катрин се беше разклатила силно и червеното вино заля вечерната рокля на Франческа, като остави едно ярко петно върху гърдите й и малко под талията върху полата й.

Франческа с ужас се втренчи в покапания муселин с цвят на праскова и от гърдите й се изтръгна болезнено стенание:

— О, не! Роклята ми! Новата ми рокля!

Не можеше дори да помръдне от вцепенение. Гледаше слисано грозните петна и мократа обезобразена рокля — очите й, втренчени и обезумели, постепенно започнаха да се пълнят със сълзи. Вечерната й рокля беше съсипана.

Катрин извика:

— О, боже! Франки! Франки, извинявай! Не съм искала! Залитнах неволно, не съм го направила нарочно! Извини ме!

Дорис веднага скочи от мястото си и се втурна към двете момичета, а по лицето й беше изписан едва сдържан гняв. Без да спира, тя извика на Ким:

— Ким, донеси бързо газирана вода от бара. И сол. Виж добре там — почти съм сигурна, че ще намериш сол.

Крисчън също нервно и разгневено забута количката си след Дорис, като извика през рамо на братовчед си:

— Ким, донеси и салфетки.

Дорис хвана Франческа, защото тя цялата трепереше неудържимо, и я заведе до една маса да седне, като се опитваше да я утеши. Дейвид също се изправи разтревожено и тръгна към тях със загрижено изражение. Той внимателно накара Франческа да седне на стола и се почуди как да я успокои. Чувстваше се напълно безпомощен. Знаеше, че дъщеря му няма друга бална рокля, нито пък каквато и да било друга официална рокля, която би могла да е подходяща за случая. Дрехите на Дорис също нямаше да й станат. Лицето му се помрачи от недоумение какво можеше да се направи.

Дорис каза:

— Не се тревожи, миличка, все ще измислим нещо, за да я оправим.

Сълзи потекоха от очите на Франческа и започнаха да се стичат по страните й на черни струйки от туша върху миглите й.

— Никога няма да я оправим — хълцаше тя. — Роклята ми е съсипана завинаги, и то преди той… преди изобщо да е започнал балът.

Катрин се суетеше нервно и стискаше напрегнато празната чаша. Бледото й лице беше придобило пепеляв цвят, а изражението й бе сковано и безизразно. Усещаше, че не може да промълви и дума. Но за разлика от нея, Дорис не се беше вцепенила. Тя рязко се обърна към Катрин и почти изсъска:

— Не съм забелязала да имаш тромави движения. Тъкмо обратното, бих казала. — В очите на Дорис се четеше цялата й неприязън и гняв към Катрин.

Червени петна заляха страните на Катрин. Тя си пое въздух и извика разгорещено:

— Стана съвсем случайно. Не съм го направила нарочно. Никога не бих сторила нищо лошо на Франки.

«О, така ли? — помисли си Дорис — Обзалагам се, че и на това си способна, ти, малко, подло чудовище.» Тя грабна салфетката и газираната вода от Ким, наведе се над Франческа и започна старателно да трие роклята. После напръска сол върху петната и се загледа как солта постепенно попи виното и се оцвети в розово. Веднага подсуши мястото със суха салфетка и върна обратно солницата на Ким:

— Това вече не ми трябва. Солта издърпа част от виното.

Ким се обърна към Катрин с разтревожено лице:

— Какво по дядовите се случи?

— И аз не знам — изстена Катрин отчаяно. — Сигурно съм се подхлъзнала на мраморния под.

Ким прехапа устни безпомощно. И той като баща си се почувства безсилен в тази ситуация. Знаеше добре положението, знаеше, че гардеробът на сестра му е почти празен. «Да те бяха взели дяволите дано!» — каза си той, извън себе си от гняв към Катрин. В слепоочието му неволно трепна мускул.

Крисчън извади своята носна кърпичка и я подаде на Франческа:

— Избърши си сълзите, миличка, защото хубавият ти грим съвсем ще се разтече.

Даяна пристигна, огледа озадачено всички и накрая забеляза роклята. По лицето й веднага се появи тревожно недоумение.

— О, Ческа, какво се е случило с красивата ти рокля?

Крисчън й обясни какво се е случило и Даяна каза:

— Трябва да свалим веднага роклята, да подсушим с ютия влажното място и да скрием с нещо петната. Да, но с какво? Чакай да помисля.

Лицето на Дорис просветна и тя възкликна:

— Точно така, Даяна, с цветя! Какво ще кажеш за един дълъг красив гирлянд от свежи цветя? Розови рози например, съчетани с нещо друго. В градината има най-разнообразни цветя, а в стаята ми има пълна ваза с рози.

— Чудесно, Дорис — подкрепи я Даяна. — Хайде, ела, аз ще ти помогна.

В този момент Николас Латимър и Джейк Уотсън забързано се появиха на терасата, защото знаеха, че вече закъсняват. Ник обаче се закова веднага на мястото си и стисна Джейк за ръката. Лицето му замръзна и нещо го прободе в сърцето. От мястото си той виждаше, че Франческа се е отпуснала на някакъв стол, а по роклята й има червени петна. Ник се втурна бързо напред.

— Да не би да се е наранила? — попита той с висок и тревожен глас.

Графът отиде да ги посрещне. Лицето му беше помръкнало:

— Не, не, Ник, за съжаление стана малко произшествие. Заляха роклята й с червено вино. Струва ми се, че Даяна и Дорис ще успеят да прикрият петната някак си, за да запазят красивата рокля за вечерта.

— Не, няма да успеят, знам си — каза тъжно Франческа с тихо и разтреперано гласче. — А беше толкова красива рокля. И никой, никой не я бе видял още. — Тя се втренчи в Ник, после погледна Джейк и с трескави очи се огледа за третия от тях, за най-желания от нея човек.

Ник разбра, че Франческа намеква за Виктор и бързо каза:

— Дорис, Дейвид, извинявайте, че забравих, да ви кажа, но Виктор по всяка вероятност ще закъснее малко и затова моли да го извините. Обадиха му се от Щатите. Тъкмо когато тръгвахме. Бизнес, нали знаете. Но сигурно ще бъде тук съвсем скоро. — Той погледна настоятелно Франческа, сякаш за да й покаже, че с последните думи иска да успокои специално нея.

— Не бива да се притеснявате. Разбирам го много добре — отвърна Дейвид.

Дорис се изправи, наклони кокетно глава и каза:

— Ник, Джейк, моля да ни извините, но аз и Даяна ще трябва да идем до градината за малко цветя, а за тази цел ще трябва да си вземем първо и някои подходящи приспособления.

Даяна се усмихна леко на новодошлите гости и последва Дорис с бързи стъпки, а роклята й трептеше изящно около тялото й.

Франческа се облегна на стола, съвсем изтощена от преживяното. Тя забърса с ръка влажното си лице и внезапно я обзе някакво облекчение. Зарадва се, че Виктор ще закъснее и че няма да я види в това състояние. Изведнъж у нея се появиха утешителни надежди. Може пък Дорис и Даяна все пак да успеят да скрият петното с цветя. В края на краищата братовчедка й имаше изключително въображение, умение и вкус при изпипването на тоалети. Франческа погледна грозните петна. «Засъхнала кръв, помисли си тя. Приличат ми на засъхнала кръв.» Тази мисъл я накара да потрепери. Странно, защо изобщо й хрумна такова сравнение.

Ник я погледна с нескрита обич и нежност и каза:

— Хайде, миличко, избърши си сълзите. — Той се засмя весело, защото искаше да я ободри, да развесели и нея. — Такава трагична роля изобщо не ти отива. — Когато произнесе тези думи, той неволно си представи изпитанието, на което беше подложен Виктор в момента, и искрено се помоли приятелят му да успее да се отърве от лапите на Арлен. В противен случай на Франческа наистина щеше да бъде отредена трагична роля тази вечер. «Господи, само това не» — промърмори си той наум, но въпреки това успя да запази усмихнатото си изражение и каза ободрително на Франческа: — Хайде, ела, ще те придружа до стаята ти, за да изчистиш прекрасното си личице.

— Точно така — подкрепи го Ким и помогна на Франческа да стане от стола.

Катрин се приближи към нея и каза с разтреперан глас:

— Франки, миличка, съжалявам, наистина ужасно съжалявам. Ти поне знаеш, че не съм го направила нарочно. Кажи ми, че го знаеш.

Франческа кимна с глава:

— Да, Кат, да. Разбира се, че го знам. — Тя се опита да се усмихне, но не успя. — Но сега трябва да побързам, докато не са дошли и останалите гости.

Когато Ким и Франческа излязоха, графът попита Ник и Джейк какво ще пият.

— Мисля, че и двамата сме на водка с много лед — Джейк погледна към Ник, който му кимна в съгласие, и последва графа към барчето.

Ник, Катрин и Крисчън останаха сами на терасата. Ник каза с недоумение:

— Ти значи си го направила… ти значи си разляла виното… — Усети как у него започна да напира гняв и затова запали цигара. Реши да си замълчи, защото не знаеше какво може да каже в подобен момент.

Катрин се обърна към издълженото му загоряло лице и го загледа право в очите, без да мигва. «Пак е с непроницаемите си сини очи» — помисли си тя, докато го наблюдаваше как и той я наблюдава, и усети, че го мрази.

— Да — проговори тя накрая. — Аз го направих. Но беше неволно. Просто се подхлъзнах. — Но леденото изражение на лицето му, суровият му укорителен поглед така я разстроиха, че тя се разтрепери и очите й се напълниха със сълзи.

Крисчън се сепна, когато видя тази кратка размяна на враждебни погледи и реплики, защото внезапно осъзна, че между тях същества искрена ненавист. Той наруши неловкото мълчание и каза:

— Хайде, хайде, Катрин, скъпа, недей да се разстройваш повече. Всички знаем, че стана случайно. Жалко наистина, но никой не те обвинява за това. Ела, ела да седнем на някоя от масите отсреща, докато се поуспокоиш малко.

— Да — промълви тихо тя, защото наистина искаше да избяга от Николас Латимър. Не можеше да понася този човек.

Крисчън бутна количката си напред, но после спря. Обърна глава и каза:

— Боя се обаче, че носната ми кърпичка остана у Франческа. Ник, приятелю, имаш ли да ми услужиш с една? За Катрин.

Ник бръкна в джоба си, извади бяла носна кърпа и я подаде на Катрин, без да каже дума.

— Благодаря — промърмори през нос тя и се опита да възпре едно ридание, а после подсуши очите си с кърпичката.

— Крисчън, ще те помоля да ме извиниш. — Ник побърза да се отдалечи от тях. Отиде на барчето при Джейк и графа. Душата му беше изпълнена с ненавист към Катрин и с тревоги за Франческа.

 

 

— Какво мислиш да правим? — попита Джейк намръщено, като изведе Ник от тълпата гости, скупчени край едно от барчетата в градината.

Ник въздъхна тежко.

— Знам ли. Умът ми не го побира. — Той погледна часовника си. — Господи, та вече е 10.30. Сигурно не е могъл да се отърве от Арлен.

Ник произнесе това толкова сериозно и мрачно, че Джейк се разтревожи още повече.

— Нали не мислиш, че това е най-вероятната причина?

— Тъкмо напротив, за съжаление.

Джейк се замисли за момент, а после поклати глава и каза малко по-уверено:

— Не съм съгласен с тебе. Познавам добре Виктор и той умее да се измъква от подобни ситуации, при това — много бързо и ловко. А може вече и да го е направил. Нищо чудно сега да е на път към вилата. Спомни си, че ние пътувахме доста време от хотела дотук. Така че, нека и на него да му оставим достатъчно време за пътя. Пък и най-добре е да се държим спокойно, приятелю мой. Спокойно и весело, сякаш нищо не се е случило. Ако забележи, че ни е нервно, Франческа веднага ще се обезпокои и ще се разстрои отново.

Макар и да се изненада от думите му, Ник с нищо не промени изражението си.

— Не разбирам… Какво искаш да кажеш?

— Подозирам, че от известно време насам между Виктор и Франческа има нещо. Всъщност той сам, макар и неволно, потвърди съмненията ми, ако разбираш какво имам предвид. Но аз никога няма да издам тяхната тайна, не се безпокой. Виктор знае, че аз не обичам да бръщолевя наляво и надясно. Пък и мога да разбера положението му. Арлен е коварна женичка, отдавна го предупреждавах за това, а ето че всичко излиза наяве. Затова и не го упреквам, че е потаен. Не се притеснявай, Ники, аз го подкрепям с цялото си сърце за новата му връзка. Както тебе, аз също го обичам като най-добър приятел. На него дължа всичко. Мисля си, че и той заслужава малко щастие в този живот… А Франческа е точно за него, аз така и му казах. Убеден съм в това.

Ник разбра, че вече няма смисъл да се преструва. Можеха да си говорят съвсем откровено. Той се наведе към Джейк:

— О’кей. Значи и ти знаеш. А и Виктор знае, че си се досетил. Но нека оставим това сега. Мисля, че трябва веднага да му се обадя, Джейк, и да разбера какво се е…

— Внимавай — предупреди го Джейк. — Даяна се приближава към нас. Погледни по-весело, за бога! Човек би казал, че си на погребение.

Ники протегна ръце към Даяна и тя усмихната се сгуши право в прегръдките му.

— Ето те и тебе — каза Даяна и го целуна по бузата. Той я притисна към себе си със страстно обожание. След миг тя се освободи от прегръдката му и се обърна към Джейк, който се наведе да я целуне. Тя им каза: — Извинявайте, че заварихте такава суматоха, когато пристигнахте. Нямах дори възможност да ви поздравя с «добре дошли».

— Няма нищо. Случва се — отговори Джейк. — Как е Франческа? И къде всъщност е тя?

Даяна посочи с ръка към терасата.

— Ей там горе. Ние току-що слязохме от нейната стая и някакви англичани, гости на баща й, веднага я заговориха. Чувства се прекрасно и отново е щастлива. Изгладихме роклята, а Дорис и аз направихме нещо като елегантна декорация от цветя. Те скриха петната… е, не съвсем, но… Ческа си освежи грима, докато ние оправяхме роклята, и сега пак е прекрасна както винаги.

— Слава богу, че сте успели. — Ник се дръпна крачка назад и заоглежда Даяна. «Като сребриста одалиска е» — мислеше той и жадно поглъщаше красотата й. Тя беше облечена в свободно падаща рокля и млечносив шифон с втъкани сребърни нишки. Имаше дълго изрязано триъгълно деколте и дълги широки ръкави. Наниз от диаманти проблясваше около шията й в тон с изящните диамантени гривни на всяка китка и красивите обици, изработени от по един голям диамант. Сребристорусата й коса беше прибрана назад и върху гърба й се спускаше дълга плитка с вплетени в нея сребристи панделки. — Изглеждаш по-приказно от всякога, мила моя Даяна! — възкликна той и се усмихна с възхищение.

— О, благодаря ти, миличък. — Тя направи лек реверанс.

— Присъединявам се към Ники — обади се и Джейк. — Я ми кажи, мила красавице, какво бих могъл да ти донеса за пиене?

— Ще те помоля за водка с тоник. Мисля, че имам нужда от нещо подобно след това изтощително премеждие.

— Имаш го веднага — каза Джейк и изчезна.

Ник я обви с ръка, притисна я силно към себе си и прошепна нежно:

— Днес още не съм имал възможността да ти кажа, че те обичам. Много те обичам. А с всяка измината минута става все повече и повече.

— И аз те обичам, любими мой Ники — отговори тя, а очите й светеха щастливо сякаш в потвърждение на нейните думи.

— И така ще продължава да бъде, нали?

— Завинаги. — Тя му се усмихна мило.

Те се загледаха в очите. «Надявам се да е завинаги. Искрено се надявам» — каза си Ник. Той се замисли за предупреждението на Вик отпреди няколко седмици, когато пак си говориха по мъжки. Виктор го посъветва да не храни прекалено големи надежди за връзката им с Даяна и да се примири с мисълта, че тяхната любовна идилия ще си остане само едно романтично преживяване, но нищо повече. Виктор смяташе, че тя е решила да се посвети изцяло на брат си и на майка си и да разбере истината за съдбата на своя баща, затова мислеше, че едва ли някога ще се обвърже сериозно с някой мъж. Вик му беше казал още, че само ще си причини страдание и болка, ако не се вслуша в неговите думи. «И все пак ще си опитам късмета с нея» — зарече се Ник за стотен път. Той целуна Даяна по челото и лекичко докосна лицето й.

— Защо изведнъж стана толкова замислен, Николас Латимър? Да не би да се е случило нещо?

— Да, случило се е. Нима е малко това, че те държа в прегръдките си?

— За мен твоите прегръдки са най-сигурното място на този свят — каза Даяна и се сгуши още по-близо до него. — А ти си най-милият, най-очарователният мъж, който някога съм срещала. Пък и си толкова грижовен. Благодаря ти, миличък, че си довел Крисчън тук в градината. Вуйчо Дейвид ми разказа колко внимателно си го прекарал през алеята, за да стигнете дотук. Знаеш ли къде е той сега?

— За последен път го видях обсаден от симпатичната Белинда Амфър. — Ник се огледа наоколо. — Виж, ето ги там, до онзи бар. Искаш ли да идем при тях?

Даяна погледна към брат си и се усмихна радостно.

— Не, нека да ги оставим. Изглежда, че на него му е много приятно. Толкова се радвам, че Белинда го е харесала за компания. А ето я и прелестната Ческа! — Тя махна с ръка на братовчедка си.

— Ама ти си съвсем като новичка! — възкликна Ник ентусиазирано, когато Франческа дойде при тях.

— Само благодарение на Дорис и на това талантливо момиче — каза тя и хвана Даяна под ръка. — Ники, не мислиш ли, че тя успя да направи истинско творение на изкуството с тези цветя?

— Напълно те подкрепям, миличка. Та те стоят така, сякаш са част от самата рокля. Никой не би се сетил, че са поставени, за да прикриват някакъв дефект.

Джейк се върна с питието за Даяна. Той й подаде чашата, а после хвана Франческа за ръка и я накара да се завърти пред него.

— Ти си просто неотразима — заяви той.

Франческа му се усмихна безкрайно мило.

— Благодаря ти, Джейк. Благодаря ви и на двамата, че бяхте толкова внимателни към мене, когато пристигнахте. Ти също, Ники. Вие двамата ми оправихте настроението тогава. — Тя завъртя глава, огледа градината и отбеляза небрежно: — Градината вече се напълни с гости. А между другото, къде е Виктор?

Ник се страхуваше именно от този въпрос и затова сега преглътна в недоумение какво да отговори. Джейк усети неговото объркване и побърза да спаси положението:

— Натоварено движение! Искам да кажа, че сигурно е попаднал на някое задръстване на пътя. Нали знаеш какво е по тукашните пътища в събота вечер. Да не говорим, че сега сме август и туристите са най-много.

— Да, движението действително е доста натоварено. Но да се надяваме, че скоро ще се появи. — Франческа се опитваше да говори с небрежен тон, защото се страхуваше, че изненадата и разочарованието й могат да си проличат веднага. — Но когато дойдохте, бях толкова объркана и разстроена, че изглежда не съм чула думите ви. Искам да кажа — обяснението ви за забавянето на Виктор. — Тя погледна крадешком Ники.

«Чула е даже много добре, помисли си Ник. Сега обаче се прави на разсеяна заради Джейк.» Той отговори:

— На Виктор му се обадиха от Щатите. По неговия си бизнес. — Ник реши да съчини още нещо, за да бъде по-убедителен. — Обадиха му се всъщност от «Фокс». Нещо във връзка с уестърна, който ще снима за тях през ноември. Струва ми се, че искаха да чуят мнението му за партньорите, които му предлагат. Но не съм… — Ник остана с отворена уста, без да довърши изречението. Той се смръщи и се съсредоточи в човека, който идваше към тях от другия край на градината. — Боже милостиви! — Ник хвана Джейк за ръката. — Слушай, братле, аз ли не виждам добре, или това наистина е Майк Лейзъръс, и на всичкото отгоре идва право към нас!

— Бога ми, това е самият той!

— Но какво по дяволите търси този тип тук? — попита Ник Франческа.

— По всяка вероятност е отседнал във вилата на Боу Стантън. Спомням си, че когато подписвахме картичките, Дорис каза, че Боу щял да доведе всичките си гости от вилата. С него са Пандора Тремейн и майка й, а също така Майк Лейзъръс и Хили Стрийт. Това е всичко, което знам. — Франческа остана изненадана от острата реакция на Ники и затова загрижено запита: — Защо се разстрои толкова, Ники?

Ник понечи да й обясни, но млъкна, тъй като Лейзъръс се спря точно пред тях. Той се усмихна, кимна любезно с глава и ги огледа с пронизителния си поглед. После подаде ръка на Ник.

— Здравей, приятелю. Как си?

Ник знаеше, че ще трябва да се държи учтиво, независимо от волята си, затова също му подаде ръка и се ръкува с него.

— Чудесно, Майк. А ти как си?

— По-добре от всякога — отговори Лейзъръс.

Ник го запозна с приятелите си и Лейзъръс каза на Франческа:

— А, значи вие сте дъщерята на граф Лангли. Току-що се запознах с брат ви. Очарователен младеж, наистина. Имахме много интересен разговор за изкуството, или по-точно — за Търнър. Разбирате ли, аз съм колекционер и винаги наострям слух щом чуя нещо за Търнър. Разбрах от брат ви, че баща ви притежава забележителни акварели от Търнър. Но явно, че не се продават. Колко жалко наистина.

Франческа кимна, отговори на няколко въпроса, които Майк й зададе, а после продължи учтиво да слуша, докато той се впусна да изнася цяла лекция върху изкуството.

Ник трябваше да признае, че човекът си имаше доста обширни познания по темата и говореше уверено и компетентно. «Но това не му пречи да е мръсен кучи син», каза си Ник и все пак Лейзъръс му вдъхваше някакъв страх. Той се загледа внимателно в него и отново изпита същата антипатия и неприязън, както в онзи следобед в хотел «Риц». Ник усещаше огромната сила на този човек, неговото властно излъчване, което се долавяше дори и в нотките на гласа му. Имаше блага усмивка върху мургавото си лице, но пък светлосините му очи бяха хладни и отблъскващи. «Той е наистина опасен, мислеше си Ник. Коварен и подъл. Същевременно въплъщение на някой от зловещите Принцове на кръвта. Питър, алчен и безскрупулен. Убиец.»

Лейзъръс му каза нещо.

— Извинявай, Майк, но не чух последните ти думи. Нещо се бях отплеснал — обясни Ник.

В светлите очи проблесна раздразнение.

— Току-що казах, че Боу ме запозна с Катрин Темпест. — Той се усмихна с едва забележима ирония. После продължи: — Изглежда, че съм сгрешил в оценката си за тази млада дама. Боу казва, че е върховна. Сега и аз вече съм съгласен с него. Е, за разлика от Боу и Хилард, не съм я виждал във филма, но тя наистина е върховно парче. Невероятна красавица. Просто съвършена във всяко едно отношение. Прилича на изящна статуетка от слонова кост. Знаеш ли, тя действително трябва да бъде изваяна под формата на статуетка. Но пък кой ли би могъл да предаде цялата й красота. Единствено Микеланджело, бих казал. Длъжен съм да се извиня на Виктор, че тогава я подцених. Между другото, вече чувам от всички страни, че той е приключил успешно снимките. Хилард ми каза, че в крайна сметка «Брулени хълмове» е станал страхотен филм.

Ник и Джейк веднага се впуснаха да обсъждат филма с Лейзъръс. Даяна с интерес се заслуша в разговора на тримата мъже. Но Франческа се затвори в себе си и започна да мисли за онова, което Лейзъръс току-що каза за Катрин, като си припомняше всяка негова дума. «Но той говореше за Кат така, сякаш може да се купи и да се постави сред експонатите в неговата колекция от картини. Нищо чудно да си представя, че в галерията си ще я постави под стъкло и ще осигури подходящо осветление за подобен експонат.» Франческа прехапа устни ужасена. «Ама че странен човек. Толкова хладен и надут и даже малко страховит.» Тя усети истинска неприязън към него.

Лейзъръс каза:

— О, моля да ме извините, господа. Но ей там виждам моята годеница. — Той вдигна ръка и я повика с пръст.

Сърцето на Ник подскочи. С лека и елегантна походка към тях се носеше Елен Верно — висока и стройна, бляскава и изящна в тоалета си от светлозелена коприна, украсен с голяма изумрудена брошка. Усмивката не слизаше от нейното фино, красиво и интелигентно лице. Ник направо щеше да припадне, когато тя му подаде ръка.

— Здравей, Николас. Радвам се да те видя отново.

Нейният непринуден и мил поздрав, спокойното изражение на очите й му подсказаха, че сега вече Лейзъръс се е досетил за тяхната минала връзка, но това изобщо не я притеснява. Той пое дългата й ръка, върху която се виждаше огромен изумруд — сигурно беше поне трийсет и пет карата — и каза:

— Отдавна не сме се виждали, Елен. А ти си красива и елегантна както винаги.

Тя се усмихна, освободи ръката си от неговата и застана до Лейзъръс, а Ник я представи на останалите. Елен се обърна към Франческа и каза на английски, но със силен френски акцент:

— Мадам Астернан е невероятно чаровна и толкова изискана, толкова изящна. Щастлива съм, че ме е поканила и че мога да присъствам на годежа й с вашия баща. А пък и можах да видя много стари приятели, което винаги доставя удоволствие, не е ли така?

— О, да, абсолютно права сте — отговори любезно Франческа, а вътрешно се усмихваше, като наблюдаваше изражението на Ник. Тя веднага разбра, че Елен Верно е бивша интимна приятелка на Ники. Питаше се само дали и Даяна знае това.

Ник каза:

— Чух, че си на гости във вилата на Боу Стантън. Дълго ли ще останеш на Ривиерата, Елен?

— О, не знам, Николас. Това зависи само от Майкъл. Яхтата ни заминава за Монте Карло утре. А може и да се отбием до Гърция. — Тя се усмихна на Лейзъръс, сякаш за да чуе от него какви са им плановете. Той обаче само я наблюдаваше и не каза нито дума. Тогава Елен добави: — Но къде е Виктор? Не го виждам наоколо.

Преди още Ник да успее да отговори, Лейзъръс възкликна:

— Ами да, къде са семейство Мейсън, наистина? Аз също се оглеждах за тях, но си помислих, че сигурно са някъде при вас.

Ник изстина. Той видя как роклята на Франческа леко трепна и разбра, че тя също се е смразила от изненада. Усети, че и Даяна го гледаше с широко отворени, питащи очи. Прииска му се земята да се разтвори и да го погълне в този момент.

— Ами още не е пристигнал — смотолеви Ник и сам не позна гласа си. Молеше се Лейзъръс да не разпитва повече, а да смени темата на разговор.

Елен се засмя и каза весело:

— Преди няколко часа почти се сблъсках с Арлен Мейсън на аерогарата в Ница. Аз току-що бях пристигнала от Париж със самолета на Майк. Тя пък идваше от Лондон. Колата й не беше тук и аз не й позволих да взима такси, а я поканих в нашата кола. Шофьорът на Майкъл я откара право до хотела на Виктор. — Елен се засмя отново. — Като си помисля само, колко много спомени имаме заедно. През целия път от летището до вилата на Боу сме си припомняли случки от онова лято преди няколко години, когато прекарахме всички заедно една седмица в Рим. Спомняш ли си, Николас?

— Да — изрече той и с мъка преглътна, защото нейните думи го довършиха. Естествено, Елен нямаше никаква вина, но макар и неволно, тя отвори кутията на Пандора и сега щяха да последват само неприятности.

Лейзъръс отбеляза саркастично:

— Кинозвездите обичат да закъсняват. Те държат пристигането им да бъде триумфално, да се види от всички. Т.е. обичат да се държат като деца.

Никой не отговори на думите му, а Даяна се прокашля високо и погледна Лейзъръс с открито неодобрение.

Лейзъръс обаче се усмихна надменно и продължи:

— Когато Виктор все пак пристигне, кажете му, че бих искал да разменя няколко приказки с него. А освен това възнамерявам да си запазя поне един танц с прекрасната му съпруга. Хайде, Елен, ела да се поразходим наоколо. — Той кимна учтиво за довиждане, Елен им се усмихна и после двамата се отдалечиха, говорейки си нещо един на друг.

Джейк беше ужасен не по-малко от Ники и добре забелязваше слисването, изписано по лицата на момичетата, затова междувременно беше обмислил как да постъпи, за да заглади положението. Той веднага попита:

— Какво ще кажете да налея на всички по още едно? — Той измъкна чашите от ръцете на Ник и Франческа и преди още да чуе техния отговор, продължи: — Даяна, моля те, би ли дошла с мен, за да ми помогнеш да донеса всички чаши?

— Разбира се — отговори Даяна, като стрелна с поглед първо Ник, после Франческа, и накрая пак се загледа в Ник. Погледът й беше втренчен и смаян. Ник също я погледна в очите, сякаш искаше да й подскаже, че всичко ще се оправи. И все пак се молеше на Бога нещата наистина да се оправят някак си.

Джейк бързо поведе Даяна към най-близкия бар, преди тя да е успяла да каже каквото и да било на Николас или Франческа. Знаеше, че най-доброто, което можеше да се направи в момента, е да ги оставят двамата насаме за няколко минути.

Ники не смееше да погледне Франческа в очите. Не знаеше и какво да й каже. Мозъкът му беше блокирал напълно. Как по дяволите да й обясни всичко?

Тя проговори с толкова тих глас, че той едва я чуваше:

— Веднага ми прозвуча странно — делови разговор в събота вечер. Защо ме излъга, Ник?

Той се обърна бавно към нея, а по лицето му беше изписана болка. Протегна се, придърпа я по-близо до себе си и се втренчи в очите й. В тях се четеше огромен ужас — живият им блясък беше заменен от безумно вцепенение.

— Какво друго можех да сторя? А това за телефонния разговор… то беше идея на Виктор. Аз пък добавих подробностите, защото реших, че в тази ситуация ще бъде най-разумно да постъпя така. Арлен му се изтърси най-неочаквано, точно преди да тръгнем. Трябваше да остане и да говори с нея. Но сигурно ще дойде всеки момент.

— Дали наистина?

— Разбира се, че ще дойде. Сигурно съвсем скоро ще мярна грозната му муцунка. Ти…

— А дали ще се появи с прекрасната си съпруга под ръка? — гласът й все още звучеше глухо, но сега Ник долови и нотка на сарказъм.

— Естествено, че няма да я вземе. Той ще дойде сам.

— Е, има време, ще видим, нали така? — Устните й потрепереха. Тя отвърна поглед встрани и добави с укорителен тон: — Все пак можеше да ми кажеш истината, Ник. Идиотско е Вик да те кара да ме лъжеш. Та аз не съм дете.

— Но, сладичка моя, той просто не искаше да те разстройва излишно, за някакви си глупости. Виж, той е… — Ник замълча, защото към тях се приближиха Джейк и Даяна с чаши в ръце.

След като им подаде чашите, Джейк тръгна обратно и каза:

— Даяна и аз ще се опитаме да открием Крисчън и Белинда. Ако изобщо успеем в тази тълпа. Извинете ни за малко.

— Разбира се, приятелю, после пак ще се видим. — Ник изпита истинско облекчение, че Джейк е тук, защото едва ли щеше да се оправи без неговата тактичност и съобразителност.

След като отново останаха насаме, Франческа прошепна тъжно:

— Едно не разбирам, Ники. Защо изобщо тя е дошла тук?

— Кълна ти се, миличко, че това вече наистина не знам. Виктор също остана смаян. Но не трябва да се безпокоиш за нищо. Вик ме помоли да те уверя в това. Имай доверие на Вик. Той ще…

— Всичко е тръгнало наопаки — изстена Франческа отчаяно. — Първо — съсипаната ми рокля, сега — това. Да, роклята… тя беше лош знак и аз вече имам ужасното предчувствие, че ме очаква една кошмарна вечер.

Той видя, че очите й са пълни със сълзи, а нежното й гласче издаваше болезненото й разочарование и нещастие. Ник стисна ръката й така силно, че тя присви очи. После се наведе по-близо и се втренчи в помръкналото й лице.

— Чуй ме сега, миличко. Престани да се отчайваш! — извика той с твърд глас. — Роклята ти е невероятна, ти си великолепна, а и Виктор е страхотно елегантен. И най-вече умен. Той ще се измъкне и ще дойде. Това неочаквано развитие на нещата просто малко забави пристигането му. Запомни едно нещо — Виктор те обича. Никога недей да забравяш последното, сладка моя Франческа. — Тъй като тя не му отговори нищо, Ник добави с изключително мил и нежен глас: — А това, в края на краищата, е най-важното, миличка.

Макар че беше разстроена и раздирана от какви ли не мисли и съмнения, Франческа знаеше, че този път Николас Латимър й казва самата истина. Тя си пое дълбоко въздух и избърса очите си с ръка. По устните й се появи колеблива и тъжна усмивка, а гласът й прозвуча малко по-ведро:

— Да, Ники, миличък, ти всъщност си прав. Най-добре е да се стегна и да се държа като голямо момиче. Пък и трябва да изглеждам весела. Ето че татко и Дорис слизат по стълбите. Не бива за нищо на света да им развалям настроението в тази особена за тях вечер. Би било ужасно от моя страна. — Тя го докосна по ръката и помоли: — Ще се обадиш ли на Вик, за да провериш дали вече е излязъл? Моля те, Ники.

— Разбира се, ангелче. Веднага ще го направя.

Той остави Франческа заедно с баща й и Дорис и с бързи крачки прекоси градината. После се отправи към терасата, промъкна се между множеството гости, които щъкаха насам-натам, мина през големия хол и стигна до преддверието. Там видя телефона и набра номера на хотела.

— Добър вечер, обажда се господин Латимър. Бихте ли ми казали моля дали господин Мейсън е излязъл вече от хотела?

— А, господин Латимър, добър вечер. Господин Мейсън е в ресторанта. Не е излизал никъде. Задръжте за момент да го повикам.

«Какво по дяволите прави в ресторанта?» — запита се Ник и стисна още по-силно слушалката, защото усещаше, че нервите му вече се опънати до крайност. «Има само един възможен отговор — той просто здраво е загазил с Арлен.» Ник изпи голяма глътка от водката си, остави чашата на масата и извади цигарите си, а после нервно запали една.

— Господи, Ники, как можа да не ми се обадиш досега? — извика сподавено Виктор по телефона след няколко минути. — Много добре ти е известно, че аз нямам начин да ти се обадя. Побърках се от притеснение. Как е Чес?

— Добре е, но положението не е блестящо. За съжаление, братле, оплескахме нещата. За историята с Арлен. Съвсем без умисъл Елен Верно изтърси всичко. — Ник преразказа думите на Елен, като през цялото време чуваше сподавени стенания от другата страна на телефона. Щом свърши, Ник попита тихо: — Какво мислиш да правиш, Вик? Франческа знае, че съм дошъл да ти се обадя. Трябва да й кажа нещо все пак.

— Слушай, Ники, имам големи неприятности с Арлен. Наистина, дяволски сериозни неприятности. Не мога да ти обясня сега. Току-що приключихме с вечерята. Вече й казах, че ще спя при теб или при Джейк тази нощ. Виж какъв е планът ми. След около десетина минути я качвам в стаята й, пожелавам й лека нощ и се упътвам към твоя апартамент. Но после бързо се връщам обратно и офейквам при вас на празненството. Ти коя кола си взел? Моята или на Джейк?

— На Джейк. А ситроенът си е на същото място, където го оставихме днес следобед.

— Добре. Арлен е пила и преди вечерята и сега вече доста се е понатряскала. Така че тя едва ли ще ми е проблем. Дръж фронта, братле. Идвам при вас скоро.

— Слушам, Вик. Хубав план си измислил. Но за бога, потегляй оттам колкото се може по-бързо!

— Кажи на Чес, че вече тръгвам. О’кей?

— О’кей, маестро. — Ник затвори телефона с облекчение. Взе чашата си, за да тръгва, и в същия момент видя, че към него забързано се приближава Джейк Уотсън.

— С Виктор ли говори? Още ли е в хотела? Ще успее ли да се измъкне и да дойде? — Джейк обстрелваше Ник с въпроси, без да прави никакви паузи.

Ник кимна.

— Е, казвай какво е положението, братле?

— Той вече тръгва.

— Слава богу! — Джейк извади носна кърпичка и подсуши изпотеното си чело. — Пфу! Имам чувството, че съм излязъл от бетонобъркачка след всички преживелици тая вечер.

— Разбирам те отлично. С мен е същото. Франческа още ли е с баща си и Дорис?

— Не. Говори с Хилъри Пиърс и Тери Огдън.

Ник погледна изненадано.

— Те заедно ли са дошли на Ривиерата?

— Точно така — само той и тя, двамата заедно. Мисля, че тази вечер най-сетне са решили да се появят като влюбена двойка пред обществото. Хилъри ми каза, че се развежда с Марк и ще се омъжва за Тери. Изобщо не ме будалкаше. — Джейк се ухили. — Ама че вечер, а?

— Няма що. На мене поне ми се насъбра прекалено много, Джейк. Не са за мене подобни изпълнения.

— Не можеш да отречеш, обаче, че е интересно. Включени са все отбрани герои. Не е ли така, братле?

— Да. И всичко се подрежда като в третокласен блудкав сценарий.

Джейк се изкикоти.

— Ти също си прав. Много от героите ни са съвсем класически тип — красиви, богати, прочути. Пък и каква пъстра палитра само! Имаме си герои от висшето общество, от шоубизнеса, от големия търговски бизнес. Между другото, Дорис ми каза, че са ни поставили на маса №3. Намира се близо до подиума за оркестъра. Ще я намериш лесно — всички маси са номерирани. Хайде, ще се видим после направо там.

— Ти къде отиваш?

— До колата. Забравих си пурите в нея.

Ник му махна с ръка, после бързо прекоси терасата и слезе долу в градината. Бързо откри Хилъри, която цъфтеше от щастие между безумно преданите си кавалери — Тери и Джери Масингам. Тя изглеждаше великолепно в яркорозовата си рокля от тафта. Ник ги поздрави и попита дали не знаят къде е Франческа.

Тери отговори:

— Ето я там, приятелю. На дансинга. Танцува с Боу Стантън.

Ник обходи с поглед танцуващите, които сега се движеха в ритъма на «ча-ча», и бързо откри Франческа. Изглежда, че й доставяше истинско удоволствие да танцува с елегантния красавец Стантън. Това успокои Ник.

— Усещам, че съм страшно влюбен — заяви Тери и с весела усмивка постави ръка върху рамото на Ники.

Ник също се усмихна и отговори:

— Моите поздравления. Дамата ти наистина е чудесна. — Той посочи с глава към Хилъри.

— О, не, нямах предвид Хилъри, въпреки че нея направо я обожавам, и то от години. Всъщност говорех ти за Боу Стантън. За първи път се срещам с него на живо. Прекрасно момче е. Сега разбрах, че невероятният му чар се усеща не само на екрана. Винаги съм се възхищавал на актьорското му майсторство — със своя стил на игра и финес на изпълнението сякаш е роден за драматични комедии. Всъщност страшно ми напомня за Кари Грант. Знаеш ли, че е решил да ни покани на специална вечеря, когато отидем в Холивуд — ей така, за да ни въведе в тамошната атмосфера, да ни подготви с малко предварителна информация. Нали е страшно мило от негова страна?

— Да, така е — съгласи се Ники. — Ще ти кажа и още нещо, Тери. С него ще можеш да се запознаеш с елита на киноиндустрията. Той е ветеран не само в Холивуд, но е сред водещите фигури и в английското кино. Вече години наред е в челната ранглиста. Може би някъде от трийсетте насам.

Музиката спря и Ник, както стоеше с лице към дансинга, видя, че Франческа и Боу започнаха да говорят с Катрин Темпест. Той присви очи изненадано. Майк Лейзъръс придържаше Катрин през кръста — очевидно бяха танцували заедно. «Великолепна двойка, няма що. Краставите магарета винаги се намират», помисли си Ник саркастично.

Боу Стантън дойде заедно с Франческа, ръкува се с Ник и остана при тях за няколко минути. Трябваше да има вече петдесет години, но изглеждаше поне с десет години по-млад, Ники скришом оглеждаше и преценяваше Стантън. Боу веднага стана център на внимание. Прочутият му глас отекна отчетливо — имаше изключително изискан английски с едва доловим лондонски акцент.

— Но какво по дяволите се е случило с моя колега Виктор? — попита той внезапно и се обърна към Ник. — Всички питат за него. Веднага се усеща липсата на неговото пленително излъчване. Друго щеше да бъде, ако и той е тук на тази приятна забава. Аз самият много разчитах да го видя и да си поговорим.

— Сигурно ще пристигне съвсем скоро, Боу — отговори му Ник.

— Това вече е добра новина. — Той пое ръката на Франческа и я целуна с непринудена изисканост. Направен от него, в този стар кавалерски жест не се усети и капка превзетост. — Не забравяй, мила, че съм си запазил още няколко танца с теб. Всъщност едва ли ще можеш да ми избягаш, защото сме сложени на една и съща маса.

Боу учтиво се отдели от тях и Ник каза:

— Ще мога ли да поговоря с теб за малко, миличка?

— Разбира се, Ники. — Тя го хвана под ръка и след като се извиниха на останалите, те двамата се дръпнаха встрани. Лицето на Франческа радостно засия. — По изражението ти личи, че всичко е наред, нали, Ники? Вик вече е тръгнал насам! Така ли е?

— Тъкмо тръгваше, миличка. Обадих му се точно когато излизаше от хотела — излъга Ники. После добави: — Но пътят вече трябва да е по-чист в този късен час. Вик бързо ще стигне тук и ще се появи сред нас всеки момент.

— О, Ники, това е чудесно! — Тя се хвърли радостно на врата му и го прегърна силно, а после отстъпи крачка назад. — Сигурен ли си в онова, което ми казваш?

— Да, миличка, да. Абсолютно съм сигурен. Хайде сега да си вземем по едно питие и да започнем и ние да се радваме на празненството. Струва ми се, че прекалено дълго отлагахме. — Той я хвана под ръка и те отидоха до едно от близките барчета. Ник поръча шампанско за Франческа, а за себе си взе водка с лед. После се огледа наоколо, за да открие Даяна.

Франческа застана до него с блеснало от щастие лице. Тежката потиснатост и мрачните предчувствия, които я бяха обзели през последния час, вече се разсейваха. Вместо болка и отчаяние тя започна да изпитва трепетна радост в очакване на желаната среща с любимия човек. Вечерта започна лошо, но сега всичко щеше да се оправи. «Виктор скоро ще бъде тук. И вечерта ще бъде романтична и незабравима. Тъкмо както си я представях в началото», говореше тя на себе си.

Но Виктор Мейсън така и не дойде.