Барбара Тейлър Брадфорд
Гласът на сърцето (38)

Глава XIII

«Артемис» вдигна котва и излезе от пристанището на Монте Карло. Ден за забавления и удоволствия очакваше нейните весели пътници. В това време Франческа Кънингам седеше сама на терасата на вила Замир.

Тя обаче не се чувстваше самотна. Всъщност изпита истинско облекчение, когато всички заминаха, и сега се радваше, че ще прекара деня сама. Тази сутрин Франческа изпадна в някакво самовглъбение и с наслада се потопи в безбройните си мисли. Нямаше кой да влиза и да излиза, нямаше го непрестанното бърборене и вечните приготовления за поредното светско задължение.

Чуден покой цареше във вила Замир. Само от време на време тишината се нарушаваше от звуците, които долитаха от къщата. Всичката прислуга беше на крак — някъде бучеше прахосмукачка, от близките стаи се чуваше оживеният разговор на прислужнички, които бършеха прах, в коридора отекваше строгият глас на иконома, който даваше нареждания, някъде тропна врата и нечии забързани стъпки заглъхнаха към вътрешността на къщата. Постепенно тези отделни шумове се сляха в един общ приглушен звук, който изобщо не смущаваше пътешествието на Франческа към собствената й душа.

Тя се беше излегнала на един шезлонг и гъвкавото й тяло се бе отпуснало в пълен покой. Очите й бяха затворени, за да се скрие от острата ослепителна светлина на яркосиньото небе. Но дори сега над клепачите й сякаш трептяха огнени искрици. Изведнъж в съзнанието й изникна до най-малка подробност образът на Виктор, неговото така познато и така обичано лице. Къде ли беше той в този момент? Какво ли правеше? Дали беше сам? Нямаше как да узнае и тя тихо въздъхна. Жадуваше за него, за неговата нежност, за начина, по който я докосваха ръцете му, за звучния му смях. Искрено желаеше, ако може, някак си като с магическа пръчка той да се появи при нея на терасата. Как й се искаше да отвори очи и да го види пред себе си — усмихнат дяволито, а черните му очи да я гледат весело и закачливо. Но това беше невъзможно. Той беше затънал в проблеми в Лондон. Тя знаеше, че Вик няма да се върне на Ривиерата.

Виктор сам й каза това, когато вчера говори с него по телефона от апартамента на Ник. Като чу гласа му, тя се успокои и излезе от нервната си превъзбуда. Неговото решение обаче да не се връща във Франция я потопи в истинска депресия. «За мене лятото свърши!» — каза му Франческа по телефона, защото не можа да скрие колко нещастна се чувства. С типичната си пъргавина и проницателност Виктор веднага долови настроението й, сгълча я кротко и я помоли да не се самонавива: «Ще се видим като си дойдеш в Лондон. Недей да променяш плановете си. Иди до Париж с Дорис.» Думите му звучаха толкова настоятелно, че за нея не остана нищо друго, освен да се съгласи. В същото време й се искаше без отлагане да вземе самолета и да се прибере у дома. Чувстваше се самотна без него, не знаеше какво да прави с времето си. Частица от нея сякаш си беше отишла с него, частица от душата… от сърцето й.

Преди да приключат разговора, Виктор се извини още веднъж, че й развали празничната съботна вечер. Франческа го увери, че не бива да се безпокои, защото сама желаела да омаловажи неговата безспорна вина. Тя каза това съвсем искрено. Беше твърде интелигентна и успя да преглътне горчивото си разочарование, защото проумя, че един провален бал не е чак толкова страшно нещо на фона на цял човешки живот. Сигурно щеше да има много други случаи да изглежда красива заради Виктор, да се весели заедно с него. Сигурно безброй много пъти щяха да празнуват заедно.

И все пак събота вечерта тя не разсъждаваше така… струваше й се, че това е най-ужасната нощ в живота й. Тя се усмихваше, танцуваше, смееше се, разговаряше весело, с обаяние и чар забавляваше гостите. Възпитанието й повеляваше да се държи като домакиня както подобава и Франческа се справи с тази задача с достойнство и самообладание, прикривайки истинските си чувства зад непроницаема любезност. Тя се престори пред всички заради баща си. Но това й костваше огромно усилие и съвсем естествено я доведе до изтощение. Едва когато с облекчение се прибра в стаята си, Франческа си позволи да излезе от желязното си хладнокръвие, отпусна се и си поплака от разочарование и напрежение.

Тя не излезе от стаята си в неделя, като обясни на прислужника, че има главоболие и се чувства неразположена. Не искаше никой да вижда зачервените й очи и подпухналото й от плач лице. Освен това не желаеше да се включва в одумките и приказките, които неизбежно следват след всяко празненство. Чак привечер Даяна дойде в стаята й, за да й каже, че е минал Ник, който донесъл огромен букет цветя за Дорис и извинително писмо от Виктор. Писмо имаше и за нея. Франческа отвори плика с треперещи ръце. Както повечето истински любовни писма, писмото не съдържаше нищо вдъхновено и романтично — няколко кратки изречения, които чак шокираха със своята деловитост. Но Франческа реши, че той сигурно е бързал и му прости. Като по чудо сълзите й спряха, сърцето й се изпълни с надежда и тъгата й мигом се преобрази в неподправена радост. Но когато късно вечерта тя седеше усамотена в стаята си, Франческа си помисли колко странно наистина й въздействаше този мъж, как рязко си сменяше настроенията заради него. Той имаше огромно влияние над нея. Това започна да я притеснява, дори да я плаши.

Франческа се изправи на шезлонга, като се опита да се отърси от спомена за съботната вечер. Балът й се струваше като лош сън, за който не си струва да си припомня, нито да губи време в празни умувания. Затова тя го изтика назад в съзнанието си, старателно го изличи от мисълта си и той остана погребан в паметта й в продължение на двадесет години.

Сега тя се замисли за следващите две седмици. Днес беше вторник и нищо специално не се предвиждаше до петък, когато Боу Стантън ги беше поканил на вечеря във вилата, в която летуваше. Специално поканени гости бяха Катрин, Тери и Хилъри и от това, което Катрин й разказа, се предполагаше, че вечерята ще е истинско светско стълпотворение. На следващия ден Катрин се връщаше в Лондон, за да се приготвя за заминаването си в Холивуд. Ким тръгваше с нея, защото го зовяха дела в Лангли. Даяна, Крисчън и Ники щяха да си заминат в средата на другата седмица и тя оставаше сама във вилата с баща си и Дорис. Щяха да останат до деня на обяда в чест на Уинстън Чърчил във вилата на Бънки Амфер, на който бяха поканени баща й и Дорис. На другия ден тримата тръгваха за Париж с ролс-ройса на Дорис. Баща й щеше да продължи за Англия заедно с колата. Те двете с Дорис щяха да поостанат в Париж и да изчакат Даяна, а после трите заедно възнамеряваха да посетят къщата за висша мода на Пиер Белмен, за да изберат тоалетите за сватбата.

Цели две седмици нямаше да го вижда. Франческа си призна, че това не е кой знае колко дълго време и по устните й се разля усмивка, която озари цялото й лице: «Скоро ще си бъда в Лондон. При моя любим.» Щом си представи Виктор, изражението й придоби някакво блаженство. Той беше станал смисъл на нейното съществане.

Франческа започна да си мечтае и да прави планове за техния съвместен живот за в бъдеще. Тя беше сигурна, че веднага щом оправи нещата си, Виктор ще й направи предложение за брак. Лейди Франческа Мейсън. «Мейсън, Мейсън» повтаряше си тя наум фамилното му име, повтаряше си го с любов, запленена от неговата звучност. Беше убедена, че ще отидат да живеят в неговото ранчо. Всъщност за нея беше без значение къде ще живеят, стига да са заедно. Тя ще му народи много деца. Е, поне две деца, и те ще са красиви като баща си, а тя и Вик ще бъдат толкова, толкова щастливи. Въображението й препускаше неудържимо и чертаеше планове за бъдещето.

И Катрин Темпест бе изпаднала в самовглъбение тази сутрин. Тя седеше на малкото бюро в своята стая и също като Франческа усещаше, че лятото си е отишло. Гореше от нетърпение да се връща в Лондон, защото цялото й съзнание бе изпълнено с мисълта за предстоящите месеци и за всичко онова, което те щяха да й донесат. Холивуд. Новият й филм. Кариерата й на актриса. Вече седмици наред тя мислеше най-вече за тези неща, а през последните няколко дни, и особено след разговора й с Лондон в деня преди бала, плановете й за бъдещето изместиха всичко останало. Това, което й съобщиха от Лондон, почти я парализира, защото то можеше да провали всичко онова, за което беше работила. Ужасната новина постепенно започна да прониква в съзнанието й и Катрин изпадна в отчаяние, което я доведе до крайно нервно напрежение. И най-лошото беше, че едва успяваше да се владее и да прикрива състоянието си.

Слава богу, в момента се чувстваше вече по-добре. След няколко безсънни нощи, през които за стотен път прецени положението си, Катрин взе няколко много важни решения и тя беше готова да ги изпълни, каквото и да й коства това. Веднъж избрала своята стратегия, Катрин гореше от желание да я приведе в действие, да се втурне стремглаво напред, подтиквана както винаги от неутолимата си енергия, от вродената й потребност постоянно да върши нещо. Макар и вечно припряна и забързана, тя беше достатъчно прагматична, за да разбере, че в случая незабавните решения не са просто приумица на нейния темперамент, а жизнена необходимост. След две седмици заминаваше за Калифорния и до деня на тръгването трябваше да се справи с всичките си проблеми.

В този момент за Катрин нямаше и съмнение, че е в състояние да се справи с нещата по безупречен начин. Вярно, че някои от нейните решения криеха известни рискове, но самото усещане, че тя, и само тя държи съдбата в ръцете си, вече й действаше успокояващо. Затова беше убедена, че ще издържи оставащите няколко дни във вила Замир с подобаващо хладнокръвие и спокойствие.

Катрин отново погледна списъка с нещата, които трябваше да направи, преди да замине за Америка, и остана доволна като видя, че нищо не е пропуснала. После сгъна листа и го прибра в папката със сценария за новия й филм. Стана от бюрото и отиде до прозореца. Отвори капаците, които беше сложила, за да е по-сенчесто в стаята, и погледна надолу към терасата. Погледът й се спря върху Франческа, която се печеше на слънцето, и по лицето й премина някаква нежност. Тя си помисли с внезапно обзела я тъга: «Ще ми липсваш, скъпа моя, ти най-скъпа моя приятелко!». Франческа беше за нея най-близкият й човек, защото истински я разбираше. Едва ли някога ще има отново приятелка като нея. В живота й щеше да настъпи голяма празнота, когато замине за Холивуд.

Катрин въздъхна и затвори капаците на прозорците. Нямаше смисъл да седи сама и да оставя Франческа да скучае. Най-добре беше да слезе и да прекара деня с нея. Нали беше останала във вилата, за да прави компания на приятелката си. Сега, като се замисли, разбра, че не това беше истинската причина да остане. Спомни си какви предчувствия я обзеха, когато ги поканиха на яхтата. Тя моментално проумя, че е твърде сломена от своите тревоги, за да изкара цял един ден в светски приказки и любезности. Още повече че на яхтата щеше да се чувства като в плен. Тогава Катрин твърдо реши, че няма да се оставя на благоволението на двамата мъже, които я притесняваха най-много — Николас Латимър и Майкъл Лейзъръс. Ник с неговото неодобрение и нескрита враждебност спрямо нея, с неговите хапливи шегички. Майк — с прекаленото внимание, което й обръщаше, с настойчивия си поглед и коварните си въпроси. Съжаляваше само заради Боу Стантън. Той беше невероятно приятен мъж — мил, сърдечен, при това истински кавалер. Той се отнасяше с нея като с личност, а не като с красив предмет, който опипваш и оглеждаш, защото искаш да го купиш. С него тя ставаше жена със свое собствено достойнство. Когато разговаряше с Боу, всичките й страхове изчезваха, смееше се до насита и винаги й се повдигаше настроението. Катрин искрено се надяваше, че той няма да се обиди от нейното отсъствие. Само това й липсваше.

Тя застана пред тоалетката, взе четката и започна да реши гъстата си кестенява коса, докато мислеше за Майк. Нямаше какво да се лъже — беше забележителен мъж. Той излъчваше страхотна сила, която покоряваше. Властта привличаше немалко Катрин и тя не можеше да не се възхищава от огромните връзки и влияние, които Майк имаше в целия свят. Ароматът на властта й действаше като наркотик. И все пак Катрин не беше напълно убедена, че го харесва, защото инстинктивно усещаше, че трябва да е нащрек с него. «Просто инстинкт за самосъхранение» — промърмори тя на себе си и взе една дълга синя копринена панделка. С нея прихвана косата си, а самата панделка върза на фльонга малко над челото. После обилно се напръска с парфюм «Ма Гриф», който много харесваше заради свежия му зелен мирис. После свали халата си и се пресегна да вземе от облегалката на стола синя памучна рокля с права кройка. Облече я, обу бели сандали с нисък ток, намери слънчевите си очила и излезе.

На средата на стълбите Катрин се спря, защото внезапно проумя, че има още една, и то много важна причина, поради която тя предпочете да остане във вилата. Искаше да остане насаме с Франческа. За да си сподели с нея, естествено. Тази идея се беше въртяла в подсъзнанието й вече няколко дни и когато сега най-сетне си я призна, Катрин изпита огромно облекчение. Франческа Кънингам беше единственият човек, на когото можеше да се довери. Освен това приятелката й беше умна, състрадателна, сърдечна и земна и щеше да приеме всичките й постъпки, без да я съди и без да си мисли лоши неща за нея. Франческа не беше такъв човек. Тези утешителни мисли й дадоха самоувереност и сила, за да може да бъде откровена с приятелката си. Катрин продължи надолу по стълбите вече с по-бодра крачка.

Когато излезе на терасата, ослепителната светлина и непоносимата горещина я заляха като талази и тя знаеше, че скоро ще й прилошее и ще почне да й се гади. Катрин обаче се насили да се усмихне и извика весело:

— Добро утро, мила Франки.

Франческа се стресна и бързо се изправи на стола. Сложи ръка над очите си и запримигва срещу Катрин, която изникна пред нея.

— А, ето те и тебе, мързелано. Тъкмо се канех да се качвам при тебе, за да те изритам от леглото.

— Будна съм от много рано — отговори Катрин през смях. Прибута един стол под големия жълт чадър и седна под неговата сянка. — Трябваше да напиша няколко писма. Писах и на Ана — моята нова шивачка. Предупредих я, че ти ще отидеш при нея като се върнеш в Лондон. Ще й занесеш твоята бална рокля. Помолих я да ти ушие абсолютно същата. Пратих й чек за ушиването, а също и за нужния розов муселин и гарнитурите.

— О, Кат. Нямаше нужда, наистина нямаше нужда да…

Катрин й даде знак с ръка да замълчи и се зарадва, като видя щастливото лице на приятелката си:

— Стига, скъпа. Още не мога да си простя, че унищожих такава красива рокля. И каквото и да ми говориш, знам, че от събота насам все за това си мислиш. Нека да си кажем истината — в този вид тя не може повече да се облече, а си представям колко пари е струвала.

— Ти си толкова мила и добра, Кат, и толкова досетлива. Благодаря ти. Обещавам ти, че ще ида при Ана. — Франческа я възнагради с любяща усмивка и продължи: — На този свят си нямам никой друг приятел като теб, никой друг. Ти значиш много за мен. Ще ми липсваш, толкова ще ми липсваш, Кат.

— Ти също значиш твърде много за мен, скъпа моя. — Тъжна усмивчица се появи върху устните на Катрин. После й хрумна нещо и възкликна: — Знаеш ли как ми се иска и ти да дойдеш с мен! — Идеята така й допадна, че тя продължи, без да се замисля: — Защо пък да не дойдеш! Няма да ти струва и цент. Можеш да живееш при мен в хотел «Бел Еър», а аз ще ти купя самолетен билет. Не ме гледай така шашнато! Знам, че е страшно трудно да те кандърдиса човек, така че защо да не приемем, че това ще е един вид отплата за гостоприемството, което баща ти прояви към мен в Лангли и тук, във вилата. — Ентусиазмът и вълнението на Катрин бяха толкова заразителни, че Франческа се усмихваше щастливо и леко наклонила глава обмисляше предложението.

— Господи, това би било чудесно, Кат. — После лицето й внезапно посърна. — Да, обаче е неизпълнимо. Наближава сватбата, а и татко иска да съм си у дома за коледните празненства. Нали разбираш — такава е традицията. Трябва да му помогна за Бъдни вечер в черквата, също и за празненствата в замъка, които организираме за хората от имението и селцето. Но все пак много мило от твоя страна, че ми предложи такова нещо. И без друго ти ще си заета с филма, а и мен ме чака доста работа. Мисля, че сега книгата ми за Чайниз Гордън ще потръгне по-леко благодарение на Ники. Да ти призная честно не знам как щях да се оправя без неговата помощ, наистина не си го представям.

— Разбира се, че можеш да се оправяш и съвсем сама! — извика Катрин с известна доза ожесточение и лицето й се промени. — Хич даже нямаш нужда от наставници. Ти си точно толкова талантлива, колкото и Николас Латимър, ако не и повече.

Франческа се усмихна на това хвалебствие и не каза нищо по адрес на Ник. Знаеше колко силна е антипатията на Катрин и каквото и да й говореше, тя не щеше да чуе за него. После Франческа стана.

Ив донесе една голяма кана с изстискан лимонов сок.

— Искаш ли да ти сипя? Аз лично ще си налея малко.

— Да, с удоволствие. Толкова е горещо тук. Тази тераса е един малък кошмар. — На масичката лежеше последният брой на «Ню Йорк Хералд Трибюн» и Катрин започна да си маха с него като ветрило. — Не знам как издържаш на тази жега.

Франческа наливаше соковете и се засмя весело:

— Обожавам слънцето. Сигурно защото съм родена в северна страна. — Тя се върна с чаши в ръка и седна до Катрин. — Какво ще си облечеш в петък за вечерята при Боу Стантън? Решила ли си вече?

— Тази сутрин попрегледах дрехите си и реших да си облека една бяла копринена туника в комплект с бял панталон.

— О, така значи.

Катрин свали тъмните си очила и се вгледа в лицето на Франческа, по което се четеше някакво притеснение.

— Кажи, мила, да не би нещо да не е наред? Може би моят тоалет нещо не пасва с твоя?

— Да, май че е така — призна Франческа с унила усмивка. — Оня ден аз и Дорис много харесахме един летен комплект в Монте Карло. Явно нещо подобно на твоя — тесни панталони и свободен копринен блузон. Дорис много ме хареса в него и обеща да ми го купи. Сигурно днес, като слязат от яхтата. Но аз съвсем спокойно мога да си облека синята копринена рокля, щом ти си решила да…

— Не, не, изобщо недей да се притесняваш. Аз ще си сложа нещо друго — прекъсна я Катрин, защото не искаше да лиши Франческа от възможността да се покаже в новия си тоалет, още повече беше й добре известно колко скромен е гардеробът на нейната приятелка. — Даже като си помисля, аз съм с прекалено бледа кожа, за да нося бяло. Докато на тебе — с тоя разкошен тен, ще ти стои направо страхотно. Сигурно ще си облека розовата тафтена рокля с гол гръб. Значи — разбрахме се.

— Сигурна ли си, че това те устройва, Кат?

— Напълно. — Тя взе чашата си, отпи глътка сок и погледна крадешком към Франческа. «Няма за кога повече да отлагам, помисли си Катрин. Трябва да й го кажа. Имам нужда да го споделя с нея.» Внимателно постави чашата на масата и се прокашля, преди да започне: — Много се радвам, че имаме възможност да останем малко сами, Франки. Искам да ти кажа нещо, искам да ти обясня нещо, което… — Тя не можа да продължи нататък и гласът й заглъхна. Погледна надолу към ръцете си, които нервно беше сплела една в друга.

Франческа веднага усети сериозния й тон и видя как по гладкото чело на Катрин се появи една дълбока бръчка.

— Изглеждаш притеснена, миличка Кат. Тази седмица на няколко пъти ми направи впечатление, че нещо те мъчи. Аз съм железен човек, при това съм най-добрата ти приятелка. Ако на мен не се довериш, то на кой друг. — Франческа зачака търпеливо.

Катрин мълчеше, вперила поглед в проблясващото Средиземно море. Необикновено красивите й тюркоазени очи изглеждаха странно празни и безизразни, а лицето й беше застинало в някакъв покой.

След няколко минути Франческа попита предпазливо:

— Да не би да е нещо свързано с Ким?

Катрин се обърна към нея, кимна и мъчително преглътна, преди да проговори:

— Да. Реших да… реших да скъсам с него.

Франческа не беше очаквала чак толкова лоша новина и стоеше като попарена.

— Катрин, не вярвам да говориш сериозно! — извика тя, а в очите й се четеше изненада и недоверие.

— Напротив, говоря съвсем сериозно. — После Катрин продължи с по-твърд глас: — Дълго премислях нашите отношения и стигнах до извода, че нашата връзка няма да я бъде. Вече познавам Ким доста добре и все повече разбирам колко важно е за него призванието му на аристократ и благородник. Той обожава Лангли. Замъкът е целият му живот. Душата му е дълбоко свързана със земята на вашето вековно имение. Ким не би могъл да бъде щастлив на друго място. Така както аз не бих могла да бъда щастлива, ако трябва да се откажа от кариерата си в Холивуд. Разбери, скъпа Франки, той ми даде да разбера пределно ясно, че в крайна сметка ще трябва да се откажа от актьорството. Освен това непрекъснато ми натякваше, че ако играя, ще сме разделени в продължение на месеци. Недей да мислиш, че не съзнавам колко ще му е трудно, ако аз често отсъствам за дълго. Но за мен ще е не по-малко трудно да се откажа — за мен животът едва ли би имал смисъл, ако не играя. Ти поне си единственият човек, който знае какво е моята професия за мен.

— Да, разбира се — отговори Франческа. — Но не бихте ли могли да се разберете някак си с Ким? Да намерите все пак някакъв компромис?

— Мисля, че това е невъзможно. — В този момент Катрин изпитваше огромна обич към Франческа, затова нежно я потупа по ръката. — Знам колко надежди си възлагала на нас, колко щеше да се радваш аз и Ким да се оженим, но не ни било писано. Имаме толкова различен начин на живот, толкова различни амбиции. А и в много отношения изобщо не си подхождаме.

— Това не е вярно! — възпротиви се Франческа. — Напротив — даже страшно много си подхождате. Убедена съм! О, скъпа, действаш ужасно прибързано.

— Не е така, Франки. Дълго време премислях и това е окончателното ми решение. Моля те, не ме гледай с такъв тъжен и нещастен поглед.

— Как мога да не се чувствам нещастна, Катрин! Ти би могла да станеш чудесна съпруга на Ким и най-добра снаха за мен. — Франческа вдигна глава и запримигва на ярката слънчева светлина, а по лицето й беше изписано истинско разочарование. — Това ще го съсипе… горкият ми брат, ще му бъде много тежко.

— Само в началото. Ще го преживее и съм сигурна, че ще се влюби отново. Тази сутрин реших, че ще е по-човечно и тактично, ако кажа това на Ким малко по-късно. След като ни свърши почивката. Иначе и двамата ще се чувстваме неловко, докато сме тук във вилата. И като казвам по-късно, имам предвид чак след като замина за Калифорния. Помислих си, че мога да му се обадя месец — месец и половина след като съм пристигнала и тогава ще му кажа за моето решение да остана в Холивуд. Знам, че няма да му е лесно, когато и да му поднеса новината. Все пак може би за него ще е по-малко мъчително да приеме факта, ако съм далече от него. А какво е твоето мнение?

— Често казано — не знам. — Франческа я изгледа някак странно.

— Недей да мислиш, че съм страхливка — ако това искаше да кажеш — запротестира Катрин и бузите й поруменяха. — Аз мисля за Ким и за неговите чувства, искам да пощадя неговата гордост и самочувствие. На никого не му е приятно да се чувства отхвърлен. Франки, а той именно така ще приеме нещата. Той никога няма да се примири с факта, че аз съм по-умната от двама ни. Освен това не мислиш ли, че ще го поставя в ужасно неудобно положение, ако му го кажа точно сега, когато около него е цялото му семейство?

— Е да, може би сега ще му е по-неприятно — съгласи се Франческа, макар и с неохота. Тя си припомни как Ким възхваляваше Катрин, как я защитаваше. Да, брат й щеше да се почувства като глупак, който твърдоглаво е стоял на нейна страна, напук на притесненията и възраженията на баща им. Въпреки че графът никога не изрази това открито. Франческа интуитивно усещаше, че той е против. «Татко и Дорис ще са във възторг от новото положение на нещата — помисли си тя. — Те не одобряват Кат, въобразяват си, че не е достойна за Ким. А всъщност толкова грешат.» Изведнъж й хрумна нещо друго и на тъжното й лице просветна усмивка. — Ще постъпиш съвсем правилно, ако изчакаш и не съобщаваш нищо на Ким — каза тя с внезапна решителност. — И то не само, за да уважиш чувствата му, но и защото той сигурно ще ти липсва толкова много, че може и да решиш все пак да не скъсвате. Когато отидеш в Холивуд, ти ще имаш възможност да прецениш отношението си към него, Кат, и може би ще промениш решението си. Защо не помислиш върху един такъв вариант?

— Няма да го променя, скъпа моя. — Катрин говореше толкова тихо, че Франческа едва я чуваше. — Дори и да има някаква вероятност от нашата връзка да излезе нещо, аз няма да се омъжа за Ким. Не мога да се омъжа за него. Нито сега. Нито никога.

Франческа се напрягаше, за да успее да чува думите на своята приятелка. Тя гледаше съсредоточено лицето й, което придобиваше все по-измъчено изражение.

— Но защо да не можеш? — попита Франческа с нарастващо безпокойство.

— Защото същества една пречка.

— Какво, за бога, искаш да кажеш? — Веждите на Франческа се събраха учудено. — Пречка! Как странно звучи само.

Катрин извърна лице и притвори очи. Въпреки че страшно й се искаше да се изплаче на Франческа, да сподели с нея тревогите си, думите й засядаха на гърлото и тя започна да хапе устни. Най-накрая промълви с тих, но учудващо твърд и ясен глас:

— Аз съм бременна, Франки. Ето в това е пречката.

Франческа широко отвори уста, но не излезе никакъв звук. Тя гледаше приятелката си в пълно вцепенение.

— И то не от Ким — добави Катрин. Облегна се назад и изпита такова облекчение, че най-сетне го каза.

— О, Кат, миличка! Кат… — Франческа не успя да продължи, защото сърцето й преливаше от нежност и състрадание.

— Само ще те обидя, ако те моля да не казваш на никого за това. Аз ти вярвам, Франки. Имам в теб пълно доверие.

— Разбира се, че можеш да разчиташ на мен, скъпа. За теб винаги! На никого няма да кажа. Толкова те обичам, че никога не бих те оскърбила. — Франческа я гледаше с ококорени очи и я попита шепнешком: — Какво ще правиш сега?

— Имам само един изход. Ще трябва да направя аборт — прошепна на свой ред Катрин.

— Господи, не бива! Не бива, Кат! Не трябва да го правиш. Толкова е опасно. И ужасно рисковано. Освен това е забранено и ще си принудена да прибегнеш до някой шарлатанин. Едно момиче от моето училище отиде при такъв полулекар и за малко… не си отиде от кръвоизлив.

Устата на Катрин беше пресъхнала и тя се вкопчи в чашата си. Отпи глътка сок и полека върна чашата на масата. После започна да говори с мънкане:

— Няма да ходя при шарлатанин. Миналият петък ми се обади моят лекар, за да ми съобщи, че пробите са положителни. Той ми каза, че ще уреди постъпването ми в частен родилен дом, където има квалифицирани специалисти. Ще ми струва много пари, но лекарят ме увери, че всичко ще мине добре. Всичко ще бъде наред — завърши тя с по-уверен тон, но тревогата й нарасна, като си представи какво изпитание я очакваше.

Самата мисъл за аборт ужасяваше Франческа, независимо къде и как ще бъде направен. Тя много добре си спомняше своята приятелка от училище, която от глупост за малко не проигра живота си. Франческа се приближи към Катрин и започна да я умолява:

— Моля те, Кат, моля те, недей да правиш това. Ти си с толкова крехка физика. Страшно се безпокоя за твоето здраве. Ами бащата? Той няма ли да бъде до теб, за да те подкрепя?

Франческа не получи отговор на тези въпроси и реши да изостави обичайната си дискретност. — Кой е той, Кат? Кой е бащата?

Катрин поклати глава:

— Предпочитам да не споменавам името му.

Тези думи учудиха Франческа, но тя ги остави без коментар. Вместо това започна с решителен глас:

— Слушай, Кат, мисля, че ти трябва да родиш детето, независимо от всичко. Един аборт крие прекалено много рискове и…

— И дума не може да става за раждане — изстена Катрин и гласът й се разтрепери. — Моля те, не ме разубеждавай. Няма смисъл да ти казвам какъв кошмар съм изживяла, докато стигна до това решение. Аз съм възпитана в католическо семейство и въпреки че години не съм ходила на църква, дълбоко в душата си аз си оставам католичка. Ще извърша смъртен грях. Ще убия собственото си дете. За бога, Франки, не ме измъчвай допълнително… — Едва сега се появиха сълзи в очите й. Тя извади кърпичка от джоба си, избърса ги и се опита да се овладее.

— Не плачи, Кат — каза кротко Франческа и нежно хвана ръката й. — Прости ми! Не искам да те разстройвам допълнително. Знаеш, че всичко бих направила за теб, за да ти помогна… — Тя млъкна замислено и реши отново да опита. — Ами мъжът, който…

— Какво мъжът? — прекъсна я нервно Катрин.

— Аз не те питам кой е той — успокои я Франческа. — Просто се чудех той какво мисли за всичко това.

— Той изобщо не знае.

— За бога, нима не си му казала? — Франческа не можеше да повярва.

— Не съм, защото не знам какво ще направи, как ще реагира. — Катрин отново започна да хапе устните си, но сгърчи лице от болка. От много хапане през последните дни те се бяха разранили. После каза с отпаднал глас: — Той дори не знае, че съм бременна.

— Ох, Кат! — Франческа седна изправено, а в погледа й се четеше страшна решителност. — Господи, трябва да му го кажеш! И то незабавно! Това е прекалено голямо бреме, за да се справиш сама. Още повече, че той е отговорен за това. Ти трябва да му го кажеш, за да може той да ти помогне и да те подкрепя, докато се оправиш.

— Благодаря ти, че ми засвидетелства своето приятелство. Толкова съм ти благодарна за това. — Отново й потекоха сълзи и тя ги избърса с ръка. — Сега съжалявам, че не ти казах по-рано. Не знаех как ще го приемеш. Мислех си, че може би ще ме презираш. Знам колко обичаш Ким… как го закриляш. Няма да искам от тебе прошка, но трябва да знаеш, че аз не съм развратница, която…

— Никога не бих си го и помислила!

— … която спи, с който й падне — продължи Катрин приглушено. — Това, което искам да ти обясня, е, че не съм била с двама мъже едновременно. Никога не съм спала с Ким.

— Не знаех дали имате интимни отношения или не, пък и не ми е работа. Освен това искам да знаеш, че никога не бих си позволила да те съдя, така че няма нужда да се оправдаваш пред мен, Кат.

— Благодаря ти, мила, благодаря ти, че си ми истинска приятелка.

— Именно защото съм ти приятелка, искам да те попитам нещо — започна Франческа предпазливо. — Не мога да те разбера. Не искам да ставам досадна, но защо не кажеш на този мъж за затруднението, в което си изпаднала?

— Защото няма никакъв смисъл. Защо да го занимавам, след като отлично мога и сама да се оправя. Стига ми това, че едва не се побърках от притеснение, за да причинявам страдание и на него.

Франческа вече едва скриваше гнева си:

— Знам те аз. Ти все мислиш за другите. Но в случая това е направо глупаво. А освен всичко той може и да е против твоето решение. Никога ли не ти е хрумвало, че би могъл да поиска да се ожени за теб и да си родите детето? Ами ти? Ти не би ли искала да се омъжиш за него, ако ти предложи?

— Невъзможно е. Той е женен.

— О, не!

Катрин сведе очи, защото се чувстваше ужасно. Не беше мислила да разказва толкова подробности на Франческа. Искаше просто да й обясни защо ще скъса с Ким и да сподели с нея тревогите си по забременяването. А сега съвсем неволно нагази в мътни води, може би защото не беше очаквала толкова настойчиви и ловки въпроси от Франческа, прословута със своята тактичност.

— Той не би ли могъл да се разведе? — подхвърли Франческа.

— Не знам. Но, честно казано, не бих искала да го прави. Аз не искам да се омъжвам за него и съм сигурна, че и той е на същото мнение. Ние не се обичаме, или не се обичаме дотолкова, че да… Вярно е, че сме много привързани един към друг. — Катрин енергично заклати глава, а изражението на лицето й изразяваше не по-малко отрицание: — Бракът е сериозно нещо. За да е сполучлив, за да върви, той трябва да стъпи на здрава основа, да се основава на много дълбоки чувства, каквито ние с него не изпитваме. — Тя въздъхна уморено. — Бракът при нас едва ли е изход… дори е немислим.

— Разбирам. — Франческа не знаеше какво повече да каже, нито какво повече да предложи. Разговорът беше стигнал до задънена улица, защото упоритостта на Катрин граничеше с инат. Франческа стана, отиде до масичката с напитките и си наля сок, като не престана да прехвърля наум цялото положение. Беше напълно убедена, че Катрин греши. Приятелката й непременно трябваше да му разкаже всичко, за да получи от него ако не друго, то поне морална подкрепа. Франческа бързо се върна на масата и започна да преценява множеството идеи, които й се въртяха из главата. Накрая реши да почне с една от тях: — Да не би да те е страх да му го кажеш, Кат?

Катрин се сепна, защото се беше замислила. Тя вдигна очи и поклати глава:

— Не, разбира се, че не се страхувам. Защо питаш?

— Помислих си да не би пък това да е причината, че не си му казала. Знам, че се повтарям, но наистина ми се струва, че той трябва да знае. Аз с готовност бих му го казала вместо теб, ако ти…

— Не! — почти извика Катрин, уплашена от това предложение. — В никакъв случай!

Франческа се стресна от нейния рязък и груб отговор. Като видя обиденото й лице, Катрин бързо започна да се извинява:

— Прости ми, мила. Съжалявам, че ти креснах така. Беше много мило от твоя страна, че ми предложи помощта си. — Изведнъж тя прочете нещо в светлокафявите очи на Франческа и се загледа внимателно в нея. — Изнервих те с това, че скрих от тебе кой всъщност е той. Така ли е?

— Не, Кат, не. Но наистина не разбирам. Ти вече ми каза толкова много и не мога да повярвам, че не желаеш да ми се довериш докрай. Просто… — Франческа вдигна рамене и продължи: — Не исках да ти се натрапвам, когато ти предложих аз да му го кажа. Щеше ми се да ти помогна с нещо.

— О, Франки, знам, че е така. — Катрин се замисли. Беше си дала клетва на никого да не казва името му. За да се съхрани. Тя сама трябваше да контролира живота и съдбата си, а кой знае какви страсти щяха да се разгорят, ако той разбереше, че е бременна. Не можеше да допусне той да има власт над нея, да й диктува условия. Катрин започна да разсъждава на глас: — Странен човек е той, понякога не е лесно да го разбереш. — Тя замислено се облегна назад. В съзнанието й затанцуваха безброй спомени и изведнъж красивото й нежно лице стана замечтано и по устните й се появи лека усмивка. — Но аз и друг път съм ти казвала, че е такъв… — Изречението й остана недовършено.

Объркана и изненадана, Франческа попита:

— Какво си ми казвала? Не разбирам за кого говориш.

Катрин въздъхна и промълви с някакво примирение:

— Вик наистина е много особен човек, всъщност е ужасно самотен и…

— Вик!? Защо изведнъж заговори за Вик?

Катрин заклати глава и каза кротко:

— Не исках да откривам кой е той, но както ти сама забеляза, вече ти разказах почти всичко. Може би нямаше смисъл да увъртам. Та нали знам, че мога напълно да разчитам на твоята дискретност, Франки. Вик е бащата на моето дете.

Франческа стоеше като попарена. Тя втренчи ужасен поглед в Катрин, сякаш не вярваше на това, което е чула: «Какво каза току-що Катрин? Че Вик е бащата? Но това е невъзможно! Може да е всеки друг, но не и Вик. Катрин и Вик? Не!» За миг тя си внуши, че е чула грешно и очите й нервно затрепкаха.

— Нали не говориш за Виктор Мейсън? — Щом произнесе името му, усети как я сграбчи ужасът, усети как съзнанието й отказва да приеме истината и нейните разрушителни последствия.

— Защо, точно за него става дума. — Изведнъж по лицето на Катрин се изписа някаква тъга. — Ти като че ли много се изненада, но знаеш по-добре от всеки друг колко си допадаме с него.

Цялото същество на Франческа крещеше: НЕ! НЕ! Тя беше втренчила обезумял поглед в Катрин и я гледаше с невиждащи очи. Понечи да каже нещо, но от устата й не излезе нито звук.

Катрин уплашено се приведе към нея.

— Обещай ми, че няма да му кажеш. Той не бива никога да научава за детето. Никога! Обещай ми, Франки, моля те, обещай ми. Дай ми честната си дума. Закълни се в… честта на фамилията Кънингам — настояваше Катрин с умоляващ и пронизителен глас. Очите й, които сега изглеждаха по-сини от всякога, станаха огромни.

— Дд-а — Франческа започна да заеква, защото изпадаше във все по-голям шок. — Обещавам. Заклевам се. — Тя произнесе тези думи съвсем механично. Струваше й се, че се задушава. Гърдите я стягаха, а сърцето й блъскаше ребрата в лудешки ритъм. «Не е вярно! Катрин излъга! Но защо ли ще ме лъже? Защо ще казва, че Виктор е бащата, ако той в действителност не е? За да ме нарани? Защото го ревнува от мен? Не, тя никога не би ме наранила. Тя ме обича. И не знае за нашите отношения, така че как би могла да ревнува? Виктор държеше всичко да е потайно. Сега ми е ясно защо му е било необходимо. Заради Катрин. Той е спял и с двете едновременно. Мили боже! Вик! О, Вик! Как можа да направиш това? Защо?! И защо точно с Катрин? С моята най-добра приятелка. Ти ме предаде, Вик! Не, и двамата ме предадохте. И то по най-подъл начин. Не, Катрин не е виновна. Тя изобщо не знае за нас. Трябва да й кажа! Не, не бива. Не й казвай нищо. Изчакай. Първо разбери. За това между нея и Вик. Но аз не искам да узнавам нищо! Напротив — искаш. Няма да го понеса! Ще го понесеш и още как. Трябва да узнаеш всичко, за да не полудееш.»

Подобни хаотични мисли яростно се блъскаха в съзнанието на Франческа в продължение на няколко минути. А над всички тях се носеше един ужасен мълчалив крясък. Цялата й душа крещеше от непоносима болка и страдание. Тя стисна в скута треперещите си ръце, забивайки нокти в дланите, за да се стегне и да може да продължи диалога, който водеше сама със себе си.

— Никога не съм предполагала, че той е… твоят приятел. — На Франческа й се струваше, че гласът й долита някъде от далече. Звучеше като някакъв дрезгав шепот.

— Аз пък си мислех, че се разбира от само себе си, че за теб е ясно като бял ден — отговори Катрин.

Тогава Франческа се насили да зададе най-трудния за нея въпрос:

— От кога сте… заедно? — Страхуваше се от отговора. Искаше й се да избяга, да бяга бързо, далече от тъмнокосата красавица, която седеше срещу нея, далече от тази тераса, от тази къща. Да бяга, да бяга, накъдето й видят очите. Тя гледаше Катрин и чакаше. Трябваше да разбере най-страшното, колкото и мъчително да беше то, колкото и опустошения щеше да й донесе. А с все по-голям ужас гласът на сърцето й подсказваше, че само след миг душата й ще бъде завинаги опустошена. — Отдавна ли сте близки? — попита Франческа.

— Не, отскоро — отговори разсеяно Катрин, която отново беше потънала в размисъл и погледът й се рееше към морето в далечината. Тя излезе от своя унес и заговори: — Ти знаеш, че винаги сме били добри приятели, никога не сме били любовници. Но през май, докато бяхме на снимки, всичко се случи някак си главоломно. Всъщност, съзнавам, че това беше неизбежно. Ние така бяхме погълнати от работата по филма, от тия страстни любовни сцени, които снимахме. Освен това на Вик не може да му се устои. У него има нещо толкова силно и мъжествено. — От гърдите на Катрин се изтръгна дълбока въздишка, тя поклати глава и загледа замечтано. — Не можах да устоя. Независимо от Ким. Независимо от това, че усещах дълбоко в себе си, че Вик сигурно поддържа и друга връзка. Той е свикнал около него да пълзят жени. Нали го знаеш какъв флиртаджия е. Всъщност не ми трябваше много време, за да разбера, че нашето увлечение ще изтлее така бързо, както и започна. Излязох права. Оказа се, че нашият любовен роман е без значение за него. — Катрин отново въздъхна. — Той е привързан към мен, обича ме по някакъв свой начин. При сегашните обстоятелства не ми остава нищо друго, освен да гледам философски на нещата. За жалост аз не предвидих последствията… трудностите.

Франческа не можеше да проговори. «Нямало значение за него! Но за мен има! О, Вик, за мен има огромно значение. Тя го нарича Вик. Той не позволява на никого да му казва така — освен най-близките. Аз, Ники, а както става ясно — и Катрин. Господи! Станало е по време на снимките. В Йоркшир. Сигурно е спал с нея през онзи уикенд, когато гостуваха в Лангли. Той отказа да дойде в спалнята ми. Уж заради баща ми. Не било прилично да го правим под неговия покрив. Неприлично! О, Вик! Ти си ме излъгал. Ти си ме измамил, ти си ми изневерил.» И тогава тя си ги представи двамата заедно, видя ги като на картина, с най-малки подробности. Катрин е в прегръдките на Виктор. Тя го докосва и го целува. Той отвръща на целувките и ласките й и я обладава. «Дали и нея я е любил така, както се любеше с мен? Дали й е говорил същите неща? Същите страстни, нежни слова само между най-близки?» Тя не можеше да се измъчва повече с догадки и се опита да пропъди тези съсипващи мисли, като здраво стисна очи. Изведнъж я обзе пристъп на ревност и в нея се надигна гняв, примесен с омраза. Омраза към Катрин Темпест. «Тя е виновна. Тя го е подмамила. Съблазнила го е. Прилъгала го е. Да, това е обяснението. Вик никога по собствена воля не би изневерил на мен и на нашата любов.»

Франческа отвори очи и без да поглежда към Катрин, попита едва чуто:

— Кога? Кога според теб си забременяла? — Вътрешното й треперене така се засили, че тя се хвана за стола, за да се овладее.

— През юни. Сигурно е станало някъде през юни.

— В такъв случай ти си в трети месец…

— Почти.

— Но ще можеш ли да направиш аборт? Не е ли опасно вече?

— Не, скъпа моя. Докторът ми каза, че съм добре. Не се безпокой за мен, Франки. Ще се оправя. — Катрин се усмихна признателно, трогната от загрижеността на приятелката й за нейното здраве.

Очите на Франческа срещнаха тези на Катрин и тя веднага сведе поглед, като се загледа съсредоточено в единия си крак. «Дано да умре. Тя ще убие неговото дете. Аз трябваше да имам дете от него! Мое дете! И аз искам да умра. Няма за какво повече да живея. Той не същества вече за мен. О, Вик, защо ми причини всичко това!»

Франческа неуверено се изправи, защото не беше сигурна дали ще я послушат треперещите й нозе. Капчица сила не й беше останала. Тръгна бавно напред. Острата болка в областта на сърцето стана непоносима. Пристъпите бяха толкова силни и продължителни, че дъхът й секваше. Тя се запита разсеяно дали пък не беше получила инфаркт. Нима беше възможно на нейната възраст. Всъщност Франческа се молеше да е получила сърдечен разрив. Така ще го накара да съжалява. И двамата щяха да съжаляват за това, което са й причинили. Заслепиха я потоци сълзи, които рукнаха от очите й и закапаха по гърдите и по банския й. Тя се препъна, преди да седне обратно на стола.

Катрин наблюдаваше Франческа разтревожено.

— Да не ти е зле, мила? — извика тя. — Преди малко ми се стори, че залитна. Кажи какво има? Да не ти е лошо?

Без да се обръща, Франческа заговори задъхано и на пресекулки:

— Да, прилоша ми. Гади ми се. Вие ми се свят. От жегата е. От слънцето.

Тя се наведе настрани, за да скрие разкривеното си лице и докопа една хавлиена кърпа, която притисна към насълзените си очи. След малко избърса шията, гърдите и раменете. Беше плувнала в пот. А вътрешно й беше ужасно студено. Имаше усещането, че е безчувствена буца лед. Безчувствена. Франческа пусна кърпата и потърси с ръка черните си очила. Постави ги бавно и много внимателно, сякаш беше сляпа старица. Със същите треперещи и некоординирани движения тя вдигна от пода сламената си шапка и я постави на главата си.

Катрин беше станала и загрижено прибутваше столовете на сянка.

— Дано не си получила слънчев удар — каза тя и й хвърли един бърз поглед, докато нагласяваше чадъра. — Ех, че си и ти. Кой знае от кога лежиш на това слънце. Нищо чудно, че сега ти е лошо. Да се кача ли да ти донеса аспирин?

— Не, благодаря. Добре съм.

Франческа тръгна към нея в права нишка, като пристъпваше внимателно и се опитваше да пази равновесие. Съвсем неочаквано белите мраморни плочи под краката й скочиха към лицето й, за да я ударят. Тя се стегна, за да приеме удара, без да съзнава, че всъщност пада към тях.

Катрин дотича, прихвана я здраво за ръката и я задържа да не падне.

— Мисля, че ще е най-добре да влезем вътре — каза тя притеснено и по лицето й се изписа голямо безпокойство. — Какво ще кажеш? Вътре е по-хладно и ще можеш да си полегнеш.

— За какво лягане ми говориш, за бога! — Франческа нетърпеливо издърпа ръката си с необичайна за нея грубост. После се намести в един стол. — Нито пък имам нужда от хапчета. Ще пийна малко лимонов сок. Стига си се паникьосвала. Казах ти, че нищо ми няма.

— Разбира се, скъпа Франки. Както кажеш.

Катрин също седна и започна да изучава приятелката си. Беше поразена от резкия тон, от внезапната студенина и враждебност в нейното държание. После тя си каза: «Франческа е бясна от яд заради Ким. Но това е съвсем разбираемо. Тя започна да осъзнава фактите и е ужасно притеснена за брат си. А не е за учудване, че е разочарована от мен.» Катрин въздъхна и се запита дали не сгреши много със своята откровеност.

Известно време и двете мълчаха, накрая Франческа проговори с тих глас:

— Защо досега не си ми казала за връзката си с него?

По лицето на Катрин се изписа изумление:

— О, Франки, но как бих могла? Та нали ходех с Ким… — Тя присви устни и се усмихна виновно. — Всъщност сигурно е трябвало да ти кажа — нали сме приятелки и нямаме тайни помежду си. Но на мен ми беше неудобно и съвестно, заради отношенията ми с брат ти. Как можех да ти призная, че имам връзка с Вик? — Франческа само измърмори нещо неразбираемо и Катрин реши, че трябва да й дообясни. Тя заговори припряно: — Пък и Виктор страшно настояваше никой да не разбере за нас. Честно да ти кажа, той изпитва ужас от скандали и направо има мания за преследване от «Конфиденшъл». Затова и държеше всичко да остане в пълна тайна. Сега, Франки, нали разбираш защо не съм споделила с теб? — питаше настойчиво Катрин, защото поведението на приятелката й все повече я озадачаваше.

— Да.

«Разбирам, и още как — помисли си Франческа с горчивина. — Добре си укрепил и двата фронта, Виктор.»

— Имам ужасното усещане, че не можеш да ме понасяш, заради постъпката ми спрямо Ким — започна Катрин предпазливо, а вътрешно се молеше да не е загубила Франческа като приятелка заради всичките си лъжи, които успя да скалъпи. Тя обаче изобщо не подозираше за отношенията между Франческа и Виктор и нямаше как да знае, че откровенията й предизвикаха ужасен смут в душата на приятелката й. Нейната привидна искреност щеше да донесе опустошителни последствия и за двете. — Няма ли да ми кажеш поне една думичка? — попита Катрин с разтреперан глас и усети, че отново ще се разплаче, заради необичайната и странна студенина в поведението на Франческа.

— Извинявай, не те чух какво каза — попита отнесено Франческа, правейки отчаяни опити да не изгуби отново контрол над себе си.

Катрин повтори въпроси си и настойчиво добави:

— Не съм искала нарочно да нараня Ким. Поне за това трябва да ми вярваш.

— Да… вярвам ти — Франческа притвори очи, доволна, че е с тъмни очила. След малко тя проговори с тих и отпаднал глас: — Но защо не искаш… той да научи, че си бременна?

— Заради всички причини, които ти казах преди малко, а и защото не искам отношенията ни да се объркат по какъвто и да било начин. Не забравяй, че с Вик сме свързани и професионално и аз трябва да се съобразявам с това. Та нали цялата ми кариера е в негови ръце. Нима си забравила, че с него ме обвързва договор или по-точно с «Белисима»?

— Не, не съм.

— Пък има и още нещо. Аз ще работя с него и той ще ми партнира във филми, и то не в един и два, а…

— Няма ли да се чувстваш странно? Да бъдете постоянно заедно… след… след всичко това?

— Надявам се, че няма — Катрин нервно се размърда на стола и кръстоса крака. — Но със сигурност ще се чувствам ужасно, ако и той знае за бебето и за… онова, което ще направя. Не мога да предвидя каква ще е неговата реакция, затова предпочитам да не му казвам. В едно обаче съм сигурна — той няма да задълбочи нашата връзка. Вече ти казах, че всичко между нас почти е приключило. Поне за него това беше момент на увлечение. Ще си останем добри приятели, както и преди, но нищо повече. Пък и аз самата искам да продължи постарому. Просто една духовна близост.

— Да — Франческа стискаше силно ръце и се молеше болката да премине. «Той погуби нашата любов, помисли си тя, заради нещо толкова незначително. Нещо, което тя самата нарича моментно увлечение. О, Господи!» Усещаше как сърцето й ще се пръсне.

Катрин отчаяно искаше да прогони студенината на Франческа, затова се пресегна и нежно я хвана за ръката. После започна да нарежда настойчиво:

— Моля те, кажи ми, че не ме мразиш… заради Ким. Моля те, Франки, много ти се моля. Няма да го понеса, ако те загубя като приятелка. — Франческа обаче продължаваше да мълчи и Катрин извика: — Трябва да скъсам с него, разбери! Всичко друго би било непочтено спрямо него!

Франческа леко въздъхна и кимна с глава:

— Да. Така ще е най-добре… иначе наистина ще е нечестно. Ким ще го преживее. — Тя преглътна. — Всъщност не се притеснявам за… Ким. — Тя стисна здраво уста, защото се уплаши, че ще продължи и ще избълва всичко, което й беше на сърцето. Не искаше да разкрива своята връзка с Виктор. Щеше да изпадне в прекалено унизително положение.

— Слава богу! Толкова държа на теб, Франческа! Не бих го понесла, ако ти се разочароваш от мен! — Катрин сниши глас и добави шепнешком: — Как ми се искаше да си с мен другата седмина в Лондон, когато ще вляза в болницата. Мисълта за тази операция ме отвращава и ще ми тежи на съвестта до края на живота. — Когато завърши, гласът й се задави от сълзи: — Не знам дали някога ще мога да си го простя.

Франческа вече нямаше сили да отговаря, нито пък я интересуваше дали Катрин ще си го прости или не. Тя извърна глава, защото дочу нечии стъпки.

— Мадмоазел Темпест, търсят ви по телефона — съобщи икономът.

— А, така ли, благодаря ти, Ив. — Тя се изправи и се обърна към Франческа: — Ей сега се връщам, миличка.

Катрин последва иконома и излезе, но Франческа все още усещаше присъствието й на терасата. Из топлия въздух се носеше миризмата на парфюма й, а звучният й мелодичен глас все още отекваше в ушите на Франческа. Страшните думи, които тя беше изрекла, кънтяха с влудяваща яснота и настойчивост в съзнанието й.

«Дали някога ще забравя казаното от нея? Сигурно сънувам някакъв кошмар.» Но дълбоко в себе си Франческа знаеше, че не сънува, че всичко беше самата действителност. Изведнъж й се прииска да стане, да отиде в градината и да легне по очи, да зарови пламналото си лице в прохладната зеленина, за да изплаче цялата си мъка, отчаяние и болка. Но не можеше да помръдне, скована от вцепенение и ужас. Тялото й тежеше като олово.

— Франки! Франки! Случило се е нещо ужасно!

«Да, помисли си Франческа отнесено. Случи се. Целият ми живот е разбит.»

— Франки! — изкрещя пронизително Катрин. — Нима не чуваш какво ти говоря?

— Да, чух те. Какво се е случило! — попита Франческа с изтощен и отпаднал глас. Тя премигна зад очилата си и се загледа в Катрин, която нервно се суетеше пред нея, стиснала лист хартия с треперещи пръсти. Не, нейната приятелка не се преструваше — Франческа отново забеляза нервното й напрежение, пребледнялото лице и разширените от ужас очи.

— Станала е катастрофа! — извика Катрин. — Ужасна катастрофа. С колата на Хилъри и Тери! Откарали са ги в болница в Ница. Норман се обади… Норман Рук. Тери е поискал да ме види. Трябва веднага да отида при него, да се опитам да направя каквото мога.

— Боже господи! — Франческа излезе от вцепенението си и седна изправена. Чак сега думите на Катрин достигнаха до обърканото й съзнание. — Много ли е сериозно?

— Повече от сериозно, ако се съди от обясненията на Норман. — И двамата са пострадали. Хилъри е… Хилъри е… — Устните на Катрин трепереха и тя не можеше да продължи. — Хилъри е тежко ранена, много по-зле е от Тери. Нали ще ме откараш до Ница, миличка? Не знам пътя, пък и не съм добър шофьор. — Катрин изтича до стола, където беше метната плажната рокля на Франческа, и й я подаде. — Навлечи това. Нямаме време да се преобличаме. Знам, че не се чувстваш добре от жегата и слънцето, но ще трябва някак си да…

— Разбира се, че ще те закарам! — отговори с готовност Франческа. Тя се вдигна тежко от стола, взе от Катрин памучната си рокля и бързо я облече. Когато започна да закопчава копчетата, усети, че ръцете й неудържимо треперят, а ритъмът на сърцето й отново се ускорява. Франческа попита колебливо: — Вярваш ли, че те ще… се оправят, Катрин?

— Дано… Господи, дано!