Барбара Тейлър Брадфорд
Гласът на сърцето (19)

Глава XIX

Само след няколко минути щяха да угаснат светлините в частното студио на Виктор Мейсън и да тръгне прожекцията на пробните снимки на Катрин Темпест в ролята на Катрин Ърншоу в сцена от „Брулени хълмове“.

До Катрин седеше Франческа, която беше обзета от смесени чувства на вълнение и очакване, а към тях се прибавяше някакво нервно напрежение. С всяка следваща минута те се приближаваха към събитието и напрежението у Франческа растеше още повече. Тя не се притесняваше дали ще бъде одобрен нейният дял — начинът, по който беше адаптирала откъс от романа за пробните снимки на Катрин.

Всъщност тя дори не мислеше, че приносът й е кой знае колко голям. По характер беше сдържана, скромна и не обичаше работата й да става център на внимание. Тя просто беше взела няколко неповторими пасажа от гениалната творба на Емили Бронте и ги бе превърнала в чист диалог, без да ги окастря и без да ги разкрасява. Ето защо и дума не можеше да става, че тя има някакъв личен принос в написването на сценария. Не нея щяха да оценяват сега, ами щеше да се решава съдбата на Катрин. Единствено загрижеността за нейната приятелка я правеше неспокойна и нервна. В съзнанието й тревожно отекваха обясненията на Виктор за мнението да се играе пред камера и тя горещо се молеше Катрин да е успяла да превъзмогне театралния си патос по време на тези снимки. Молеше се и да не е отишла в другата крайност да е играла прекалено сдържано и да е унищожила ефекта от своето артистично присъствие. С две думи — надяваше се Катрин да е налучкала верния тон и да е накарала камерата да я „заобича“, както й беше казал тогава Виктор.

През последните няколко седмици Франческа и Катрин извънредно много се сближиха и сприятелиха. Между тях много бързо и естествено се породиха доверие, симпатия, разбиране. Началото на това приятелство започна още с първата им среща, когато инстинктивно усетиха близостта на душите си и всяка се опита да разбере какво се крие у другата.

Ето защо беше съвсем нормално, че успехът сега имаше за Франческа не по-малко значение, отколкото за Катрин. Тя беше преживяла заедно с приятелката си всеки момент около пробните снимки и сега двете седяха като на тръни. Франческа погледна крадешком към Катрин. Красивият й профил изглеждаше по-забележителен от всякога. Катрин седеше сковано и гледаше право напред и въпреки че се владееше блестящо, Франческа усети цялото напрежение и тревога у нея. Съвсем спонтанно тя се протегна и докосна ръката на Катрин. Дланта й лежеше неподвижно в скута и беше леденостудена.

Катрин се обърна рязко към Франческа, усмихна се едва-едва и само повдигна рамене. Франческа веднага усети, че очите й гледат все по-тревожно, а и неловката й усмивка издаваше огромното й вътрешно притеснение.

— Всичко ще мине добре. Сигурна съм. Не се тревожи — каза тихо Франческа и се усмихна, за да й вдъхне увереност.

Тя стискаше здраво ръката на Катрин, за да стопли нейните ледени пръсти, за да успокои и окуражи приятелката си, доколкото беше по силите й.

Катрин поклати безмълвно глава и отново се втренчи в тъмния екран. Той й се струваше зловещ и заплашителен. От нервно напрежение не можеше да промълви и дума. Всичките тревоги, които искаше да сподели с Франческа, бяха заседнали на гърлото й и тя имаше усещането, че се задушава. По време на снимките тя беше невероятно уверена в себе си и дори за миг не се бе усъмнила в крайния успех. Беше сигурна, че си върши работата блестящо, а и Брус Нолти — режисьорът, с когото направи снимките — беше прекрасен човек и даже я вдъхновяваше понякога. Той проявяваше към нея сърдечност и търпение, съобразяваше се с липсата й на опит пред камерата, окуражаваше я и й даваше полезни наставления. От няколко дни насам тази невероятна самоувереност се изпари. Сега я раздираха ужасни съмнения и тревоги.

Катрин знаеше много добре, че Виктор й докара тези противоречия. Той вече беше гледал снимките, но когато тя го попита за мнението му, получи от него уклончив и неясен отговор и точно това я разколеба. Нали ако се беше представила добре, той нямаше да крие въодушевлението си и щеше да й даде ролята незабавно. От друга страна, разсъждаваше тя, ако се е представила зле, защо му трябваше да кани и други хора, за да видят снимките. Или може би той все още се колебаеше в решението си и искаше да чуе и други мнения. Поведението на Виктор беше толкова странно, че Катрин вече не знаеше какво да мисли. Тя въздъхна изтощено. Чувствуваше се толкова нещастна и отчаяна, че забрави за решението си да не пуши, извади цигара от чантата си и я запали.

Франческа се оглеждаше наоколо с интерес. За първи път се озоваваше в частно студио, и то на прожекцията на пробни снимки, които обикновено се гледаха само от професионалисти, и това й се струваше много вълнуващо. Всъщност за себе си тя откри, че доста неща от киноиндустрията са й страшно любопитни, а и попълни общата си култура с някои интересни подробности. Виктор и Николас Латимър седяха малко встрани от нея на задния ред и разговаряха с един мъж, когото й бяха представили като Джейк Уотсън — асистент–режисьора, пристигнал току-що от Холивуд. Франческа не знаеше точно какво прави асистент–режисьорът на един филм, затова беше помолила Ники да й разясни. Той й беше казал, че това е нещо като режисьор–изпълнител, т.е. човекът, който стои постоянно на снимачната площадка. „Той е, така да се каже, пръв помощник на режисьора, обясни й тогава Ник, и следи за гладкото протичане на ежедневната работа, като е длъжен да се справя с всички възникващи проблеми по време на самите снимки.“ По-нататък той й обясни, че Виктор пък е продуцент, „който не се занимава толкова с ежедневните детайли по снимането, а отговаря за цялостното изпълнение на филма — осигуряването на средства, разпределяне на ролите, избиране на сценария, окончателния монтаж и разпространение на филма. Но филм се прави от цял колектив и на главния режисьор се пада задачата удачно да подбере добре работещ екип“. Накрая Ник се ухили и добави закачливо: „И нека се надяваме, че нашето момче е улучило точния екип“.

Няколко реда по-напред седеше англичанинът Джери Масингам, когото бяха избрали за директор на продукция. Той седеше отпуснат на стола, дъвчеше края на угасналата си лула и кимаше от време на време към своята помощничка Гини — стройна, елегантна блондинка, която преглеждаше заедно с него някакъв тефтер със сметки. Джери беше едър мъж, небрежно облечен и с разчорлена червена коса и единственото, за което можеше да говори, бяха цифри и статистики по разходите, или поне на Франческа така й се струваше. И сега сметките на Гини го интересуваха много повече от предстоящата прожекция — той гледаше страшно и смръщено, сякаш наближаваше второто пришествие. Двамата продължаваха да седят с надвесени глави над въпросния тефтер, без да обръщат внимание на това, което става около тях и без да чуват бърборенето на останалите в салончето.

Франческа се поразмърда, за да се намести по-удобно, и втренчи поглед в безжизнения екран, погълната от своите собствени мисли. Тази сутрин тя едва не подскочи от радост, когато Катрин й каза, че Виктор я кани и нея на прожекцията, и тя с готовност прие поканата. Съжаляваше само, че Ким не присъствува. На Катрин много й се искаше и той да е тук, но Ким трябваше да замине за Йоркшир, защото имаше работа във фермата, а и спуканите тръби в замъка му бяха сериозна грижа. Тази седмица в сводестия край на салона с картините се бяха появили още няколко теча. За щастие открили ги навреме и пейзажите на Търнър и Констабъл, окачени в тази част, били спасени. Стените на салона бяха облицовани с ламперия, поставена преди столетия, и от водата тя сериозно беше пострадала на няколко места. Ето защо сега я подменяха, но това бе бавна и трудна работа. Ким й каза, че баща им беше изпаднал в меланхолия, защото ремонтът и новите облицовки щяха да струват цяло състояние. Старият граф твърдо беше решил, че трябва да се наеме изкусен майстор–дърводелец от старата занаятчийска школа, защото искаше новата ламперия да бъде абсолютно копие на предишната до най-малката подробност. Трудността на цялата процедура се състоеше не само в това, че майсторът трябваше да обработи новия материал така, че да изглежда като старо дърво, но и да сглоби отделните парчета по стария метод на вклиняване, а не като ги прикове с пирони.

Горкият татко — помисли си Франческа, като се сети колко нещастен беше баща й, когато научи за аварията в имението. Добре че Ким замина при него, за да му дава морална подкрепа. Пък и парите, които баща й е получил от продажбата на породистите юници, горе-долу щяха да покрият разходите за новата ламперия и за смяната на водопроводните тръби.

Бедствието в замъка предизвика поредния разговор за паричните им затруднения, който тя проведе с баща си същия този четвъртък, когато Ким взе кошница, пълна с храна, приготвена от самата нея, и отиде да вечеря с Катрин в жилището й. Тъкмо тогава тя успя да събере кураж и да подхвърли на баща си идеята, че би могла да си потърси работа в някоя реномирана галерия например, където да продава антики и предмети на изкуството, за да помогне по някакъв начин за семейния бюджет. В началото той не искаше и да чуе за тази идея и направо се ужаси, но после му стана забавно. Беше й обяснил през смях, че с жалките петаци, които би спечелила, нямаше да облекчи изобщо тежкото им финансово положение. Графът обаче се трогна от нейната загриженост, защото знаеше, че тя иска да се посвети на книгата си, затова мило й благодари, преди да замине за Йоркшир.

Макар и с неохота, Франческа се отказа от идеята да си търси работа и отново се отдаде на книгата си за Чайниз Гордън. Но тя продължаваше да се тревожи за окаяното финансово състояние на семейството и една вечер, когато Катрин й беше дошла на гости, Франческа реши да сподели с нея безпокойствата си. Тя деликатно се беше опитала да й представи цялото положение, да й обясни по най-прост начин какво означава неприкосновена собственост на фамилията и необичайните условия от завещанието на прадядо й. Текстът на завещанието беше съставен изцяло от нейната смела и делова прабаба, която сама преценила как поколенията трябва да се разпореждат със семейните имоти. Деветата графиня Лангли не хранела никакви илюзии по отношение на съпруга си, „прахосника Теди“, който пръскал луди пари по удоволствия и жени и за да не би някоя негова безразсъдна постъпка да обрече на мизерия децата и внуците и бъдещите поколения от фамилията Кънингам, тя го принудила да напише това завещание. Графинята не го оставила на мира, докато той бе наредил на семейните адвокати да изготвят нотариални документи, чрез които се налага абсолютна възбрана върху разпокъсването или разпродаването на фамилната собственост по какъвто и да било начин. Текстовете били ясни и категорични — никой бъдещ наследник не би могъл да посегне върху родовото имущество. По този начин Деветата графиня не само вързала ръцете на съпруга си, но и обезпечила сигурността на бъдещите поколения Лангли.

— Имаме земя, картини и бижута колкото си щеш, но иначе сме без пукната пара — беше й казала Франческа тъжно, но после се опита да прояви малко повече ентусиазъм. — Е, така ще сме, докато фермата не почне да носи печалба, което сигурно ще е скоро, защото татко я обнови с толкова модерни машини. В най-близко бъдеще ще започнем да получаваме добри пари от нея.

Катрин беше проявила разбиране към проблемите й, но споделяше напълно мнението на графа, че в никакъв случай не бива да изоставя книгата си. Ето защо я беше посъветвала, и то доста категорично, да удвои усилията си, за да може книгата да се превърне в бестселър, който ще й донесе далеч повече пари. Катрин продължи да й дава кураж, да я изслушва, да й предлага идеи всеки път, когато заговореха за книгата, и Франческа й беше благодарна за това.

Внезапно Франческа усети, че някой я потупва леко по рамото. Тя се обърна и видя до себе си лицето на Николас Латимър, който се беше надвесил над нея. Той сякаш беше отгатнал мислите й, защото я попита:

— Съгласи ли се с мене да включиш нещо и за детството на Гордън, за да направиш по-естествена връзката с годините на зрелия му живот?

Тя се усмихна:

— Да, Ник, дори вече се възползувах от съвета ти. Благодаря ти много.

— Дерзай, момичето ми! Ще видиш как, ще стигнеш и до деня, в който ще напишеш последната страница.

— Дано. Между другото, защо още не започва прожекцията?

Ник се пошегува:

— Стоим в очакване на Годо. Не можем да почнем, преди той да е дошъл.

— Годо ли?

— Да. В случая в ролята на Годо и на Господ е един тип от „Монарк Пикчърс“. Цялата ни съдба сега е в негови ръце, защото компанията му не само ще разпространява „Брулени хълмове“, но и ще финансира правенето на филма. И забележи, моля ти се, на тях им е все едно коя ще изберат за женската роля. Единственото, което ги интересува, е, че във филма ще играе звездата Виктор Мейсън. Самото му име е достатъчна реклама за тях и те са горди, че са сключили договор с Виктор. Въпреки че и „Метро Голдуин“ настояваха да вземат този филм. Е, както и да е, Виктор реши, че няма да е лошо да покани Хили Стрийт на прожекцията. Просто жест на добра воля — нали все пак ще работят заедно.

— Хили Стрийт^[1] ли каза? Това нали не му е истинското име? — засмя се Франческа и го погледна с недоверие, защото знаеше, че той имаше навика да се шегува с нея. — Не ти вярвам, сигурно ей сега си го измислил.

Ник се засмя:

— Така е. Аз го измислих, само че преди много години. Прякорът обаче доби популярност.

— Но пък що за странен прякор?

— Много му отива даже. Да работиш с него е все едно да караш колело нагоре по много стръмна улица. С дупки и клонки на всяка крачка. Истинското му име е Хилард Стийд и то ми подсказа прякора му. Всъщност не е лошо момче, ама е непоправим.

Виктор, който беше дочул разговора им, се изправи и погледна към Ник:

— Чакаме Хили още десет минути и започваме прожекцията. — Той погледна часовника си. — Стана почти единайсет. Както обикновено, Хили сигурно ще закъснее с половин час. А му казах да дойде в 10.30. — Виктор тръгна да излиза и когато мина покрай тях, те се почувствуваха като джуджета. — Ник, аз отивам в прожекционната кабина. Извини ме за момент. — Той само кимна на Франческа, която плахо му се усмихна.

В очите на Ник се появи дяволито пламъче, като видя тази хладна размяна на любезни погледи. В последно време Франческа често беше в компанията на двамата приятели и Ник страхотно се забавляваше от неестествено сдържания начин, по който Вик се държеше в нейно присъствие. Още откакто Виктор пристигна в Англия, Катрин му посвещаваше голяма част от свободното си време, а когато Ким отиваше в Йоркшир, тя постоянно беше с Вик и го развеждаше и представяше в кръговете на най-изисканото лондонско общество. Само че сега Катрин си имаше и близка приятелка, която също водеше със себе си навсякъде. Всеки знаеше, че където и да се появи Катрин, до нея като кротко агънце неизменно се появяваше и Франческа. Но на двамата приятели съвсем не им беше безразлично, когато Франческа беше в компанията им. Тя беше забележително интелигентна и остроумна, умееше така добре да говори, че понякога смайваше с неопровержимите си заключения, беше необикновено самоуверена за възрастта си и естествено — страшно хубава. Всъщност беше направо красива с онази типична за англичанките ненатрапваща се красота — беше свежа и нежна като пролетна роса. Не, никак не бе лесно човек да остане безразличен към лейди Франческа и Ник беше усетил това веднага.

Виктор винаги очакваше с нетърпение Катрин да доведе Франческа, но щом я видеше, поведението му рязко и необяснимо се променяше. Той или се държеше сдържано, хладно и подчертано необщително, или го обхващаха изблици на безпричинен смях и прекомерна дружелюбност, а тези крайности в поведението му бяха съвсем неприсъщи за него. За Ник беше пределно ясно кой е виновникът за такива странности в държанието му в присъствието на Франческа. Макар и блестящ актьор, начинът, по който прикриваше чувствата си, беше направо аматьорски. Всъщност неестественото му поведение само потвърждаваше колко много го привлича Франческа. Що се отнася до нея, тя се държеше съвсем нормално и непринудено и, изглежда, изобщо не се досещаше за огромния интерес на Виктор към нея. „Може би аз съм единственият, който разбира какво става, защото познавам приятеля си прекалено добре“ — мислеше си Ник. Веднага след това през ума му мина и друга възможност — дали пък Виктор сам не можеше да си обясни какво чувствува към Франческа? „Не, не ми се вярва да е така“ — отговори си сам Ник. „И все пак Виктор умее да потиска чувствата си до такава степен, че да престане да мисли за тях — докато накрая ги забрави. Ако и сега постъпва така, той наистина е голям глупак“ — заключи Ник.

Николас Латимър пръв открито си призна, че Франческа много му харесва. Макар че я познаваше отскоро, той се привърза към нея като към сестра, защото тя в много отношения му напомняше за сестра му Марша. Тя разбираше шегите му и му отвръщаше в същия дух. Франческа беше момиче на място. За разлика от Катрин, помисли си той злобничко. Неговите бляскави остроумия, хапливи реплики и непочтителни подмятания удряха на камък при Катрин. О, тя се усмихваше, случваше се да се смее с глас дори, но очите й го гледаха с такъв ледено смразяващ поглед, че понякога тръпки го побиваха. Със своите безупречни маниери тя винаги се държеше любезно с него, дори сърдечно, но това беше толкова изкуствено и преиграно, че чак приличаше на пародия — или поне Ник усещаше нещата така. Въпреки че като писател той имаше огромен запас от думи, но никакъв начин не можеше да охарактеризира Катрин, освен с понятието „фригидна“.

Франческа обаче беше за него сърдечна, мила и весела душа. Една непокварена млада жена с непринудено поведение и страхотно чувство за хумор. На Ник особено му допадаше нейният пъргав ум и интелектуална нагласа. Тя беше още досетлива и проницателна и с широки познания по история, които Ник ценеше особено много и истински й се възхищаваше.

Ник си спомни за онази скучна неделна вечер преди няколко седмици, когато Катрин изнуди Виктор да организира парти в хотелския си апартамент. Франческа също присъствуваше и беше отегчена не по-малко от Ник. Тя взе чашата си и се присъедини към него още в самото начало и двамата останаха заедно до края на вечерта. Ник изпита истинско удоволствие от нейната компания. Не й личеше, но той усети, че тя се дразни от превзетото държане на Естел Морган и глупавите й въпроси. Резервираният начин, по който Франческа се държеше с нея, беше в пълно съответствие с неговото собствено отношение на нетърпимост към журналистката, която той мислено охарактеризира като нагла и долнопробна нюйоркска курва.

Същата тази вечер той и Франческа обсъждаха онези исторически личности, към които и двамата проявяваха интерес. Тя му предложи да си поговорят за Ричард Невил, граф Уорик, известен като човек, който е успял да свали и въздигне не един крал на престола — един забележителен политик от XV век, поставил Едуард Плантадженет на разклатения английски трон след края на Войната на розите. Той я слушаше и с удивление откриваше, че тя има рядката дарба да разказва за личности и събития по невероятно жив и изразителен начин, сякаш беше родена за разказвач. Оттогава насам Ник използуваше всеки удобен случай да я насърчи в писателските й начинания и сам й предложи да й помага с каквото може. По своя инициатива даже беше говорил с английския си издателски агент за нейната бъдеща книга.

Сега, докато се размисляше, Ник установи, че от много време насам не беше прекарвал толкова приятна вечер. Да, действително имаше нещо забележително у Франческа Кънингам. Само дето беше твърде млада, дори прекалено млада. Иначе щеше да бъде идеална партньорка за Виктор. Точно такава жена му трябваше на него. „Ама че лош късмет“, промърмори намръщено Ник. Но кой е казал, че е прекалено млада? Виктор, разбира се. „Но и аз самият все го заяждах, че не му приляга на възрастта — помисли си Ник с разкаяние и се запита дали по този начин не беше обезкуражил приятеля си. — Ще се опитам обаче да променя нещата.“

После Ник отново се замисли за Катрин Темпест и за пробните й снимки, които щеше да види всеки момент. Дали бяха толкова добри, колкото всички очакваха? Виктор и дума не обелваше за тях, даже се държеше така, сякаш крие нещо, и за първи път Ник не успя да разгадае мислите на приятеля си. Колкото и да го врънкаше да му каже нещо по-конкретно, Вик отговаряше с едно и също: „Мисля, че по-добре е сам да ги видиш. Не искам да ти влияя предварително с моето мнение. Слушай, братле, искам ти поне да ми кажеш честно как ги намираш!“

Ник се опитваше да се настрои да бъде безпристрастен, да погледне нещата непредубедено. Не биваше антипатията му към Катрин като към жена да повлияе на мнението му за нея като актриса. Ник понасяше компанията й само заради Виктор, който странно защо се беше привързал към нея. Често пъти Ник се питаше какво толкова Виктор намира у нея.

Най-сетне се появи и Хилард Стийд. Преди да влязат в салончето, той и Виктор спряха и се заприказваха нещо, а Ник се приближи към тях с небрежна походка и приятелски поздрави Хили. Виктор обаче припряно ги подкани:

— Хайде, момчета, да почваме вече с тая прожекция! После ще си поприказвате!

Ник намигна шеговито на Хил, изкозирува чинно на Виктор и се запъти към мястото си. Веднага и Виктор седна до него, извърна се към оператора и му даде знак с глава да започва прожекцията.

Франческа стисна силно ръката на Катрин, без дори да я поглежда. Беше приковала очи в екрана и седеше напълно неподвижна. Катрин изстина от ужас и внезапно й се прииска да избяга, но това щеше да е проява на малодушие, а тя винаги се беше гордяла със своето самообладание. Нервното й напрежение нарасна, сърцето й слезе в петите, но външно остана спокойна и невъзмутима. Все пак я топлеше мисълта, че Франческа е до нея и я подкрепя. Катрин притвори очи и въпреки че не беше особено религиозна, неусетно започна да реди наум една молитва: „Моля те, Господи, направи така, че да се представя добре. Целият ми живот зависи от това. Моето бъдеще и бъдещето на Райън.“ Тя отвори очи, облегна се назад и се опита да се отпусне.

Светлините угаснаха, на екрана проблесна нещо за малко, но после внезапно настъпи пълен мрак и в салона се чу един общ възглас на недоволство. Но само след минута лентата тръгна отново и на екрана се появи надписът:

ПРОБНИ СНИМКИ

МИС КАТРИН ТЕМПЕСТ

И с това прожекцията най-сетне започна.

Ан Патерсън, актрисата в ролята на Нели Дийн, седеше в кухнята в имението на семейство Ърншоу и пееше приспивна песен на малкия Хеъртън, който всъщност беше една повита кукла. В самия роман Хийтклиф също участвува в тази сцена и разговаря с Нели, докато тя взима бебето от люлката. После отива и ляга върху една пейка, обърната с облегалката към стаята, и така остава скрит от погледа на Кати, която влиза вътре малко по-късно. Франческа беше включила тази подробност в своя сценарий, защото според нея присъствието на Хийтклиф внася допълнителен драматизъм в цялата ситуация — той става неволен слушател на неласкавите думи, които Катрин изрича за него, а също и на нейното описание за разликата в чувствата й към него и към Едгар Линтън.

Виктор обаче беше разпоредил на режисьора само Ан Патерсън да партнира на Катрин, за да се снижат максимално разходите по пробните снимки. Така че първите няколко страници от двадесет и пет минутния сценарий на Франческа отпаднаха и Хийтклиф изобщо не присъствуваше на сцената. Катрин се безпокоеше, че това орязване на сценария, колкото и малко да беше, щеше да намали емоционалната наситеност на епизода. Режисьорът обаче я успокои, че Ан много лесно би могла да маркира присъствието на трети човек, като от време на време хвърля тревожни погледи към другия край на кухнята и се опитва да даде знак на Кати да спре с излиянията си. На Катрин не й оставаше нищо друго, освен да се съгласи, тъй като режисьорът имаше решаваща дума.

Сега на екрана Нели Дийн продължаваше да припява тихичко на детето и всички в залата бяха притихнали — чуваше се само лекото бръмчене на прожекционната камера. Сякаш и въздухът застина в някакво напрежение и очакване. Всички бяха приковали очи в екрана и се питаха дали след малко ще видят дебюта на една бъдеща звезда или провала на една слаба актриса. Само Виктор знаеше отговора, но ги държа до последния момент в неведение.

Кухненската врата се отвори и на екрана се появи Катрин Темпест. Тя произнесе първата си реплика шепнешком:

— Сама ли си, Нели?

Всички погледи се впериха в Катрин, докато тя прекосяваше кухнята, за да седне до Нели Дийн пред огнището и така да се окаже в преден план на кадъра. Изглеждаше приказно красива в семплата, но изящна бяла муселинова рокля, по която бяха избродирани дребни цветчета метличина. Дрехата беше напълно в очарователния стил на миналото столетие — дълга до петите рокля, пристегната в талията със светлосин кадифен колан, с красиво деколте–лодка и с нежни като пеперудки къси буфан ръкави, които придаваха на Катрин много женственост. Гъстата й кестенява коса беше сресана на път и прихваната от двете страни с малки светлосини кадифени шноли, като се спускаше на меки вълни по раменете й. Камерата я представи в едър план и в салончето се чуха няколко възклицания, когато на екрана се появиха нейното съвършено лице и неповторимо красивите й невинни очи.

Катрин изглеждаше толкова жива и истинска, че на човек му идеше да протегне ръка, за да я докосне — така поразителен беше ефектът от нейната красота, пренесена върху цветната лента. Играта й бе великолепна, но внушението на нейния образ не идваше толкова от грациозните й движения, от изразителното й лице, от звънкия й глас, макар че всичко това също имаше своето значение. Но освен всички тези качества от нея се излъчваше нещо толкова силно и магнетично, че публиката я гледаше запленено. Това беше нейното невероятно актьорско присъствие. Катрин беше самото олицетворение на магическо очарование. С други думи, тя беше родена за кинозвезда с главна буква. А камерата не просто я обичаше, а беше влюбена в нея.

Докато течеше епизодът, Катрин представи на екрана цяла гама от човешки емоции. Първоначалната й плахост се замени от весело настроение, примесено с очарователно кокетство, което на свой ред премина в недоволство и даже високомерие. Тя се държеше с Нели ту рязко и своенравно, ту ласкаво и мило. А накрая изпадна в такова драматично състояние, че от страстните й думи, едновременно изпълнени с патос и реализъм, дъхът на зрителите секна. Франческа гледаше като хипнотизирана, седнала на самия ръб на стола със стиснати от вълнение ръце. И когато Катрин започна прочутия монолог на Кати Ърншоу за всепоглъщащата я любов към Хийтклиф, Франческа цялата настръхна. Тя не само многократно беше чувала и чела тези думи, но ги знаеше наизуст, и въпреки това й се струваше, че Катрин им придава нов живот и смисъл с неповторима дълбочина. Никога досега Франческа не се беше чувствувала толкова развълнувана — тя осъзнаваше, че в момента наблюдава една гениална актриса. Катрин Темпест просто нямаше равна на себе си.

На екрана Катрин коленичи до Нели и с ръка на коляното я погледна умолително, а огромните и тюркоазени очи бяха изпълнени със страдание и възторг, породени от драматичното признание за своята непреодолима любов. Тя бавно говореше:

— Любовта ми към Линтън е нетрайна като горските листа. Аз знам, че с времето тя ще излинее, тъй както листата пожълтяват и умират наесен. Любовта ми към Хийтклиф прилича на онези скали ей там — трудно е да забележиш красотата им, но те са неизменна част от живота ти. — Катрин направи пауза само за миг и в този кулминационен момент очите й се напълниха със сълзи, които рукнаха обилно по страните й. И тогава тя изрече: — Нели, та самата аз съм Хийтклиф! Аз постоянно мисля за него — но не с възторг, защото възторг не изпитвам дори от себе си, а с усещането, че той е част от моята същност. Така че не ми споменавай повече за раздяла — невъзможно е с него да се разделим.

Катрин зарови лице в полите на Ан Патерсън, като цялата се тресеше от ридания, а камерата се отдалечи от тях и ги хвана в един последен общ кадър. Прожекцията, която бе продължила точно двадесет и четири минути, приключи и екранът стана тъмен.

Пробните снимки бяха не просто успешни, а блестящи.

В салончето цареше пълна тишина. Никой не помръдна, докато лампите не светнаха — тогава внезапно вълнението на всички избликна и те заговориха шумно един през друг. Докато бършеше сълзите си, Франческа погледна към Хилард Стийд, който скришом правеше същото. Той шумно се изсекна и глуповато се огледа наоколо.

Все още с насълзени очи Франческа бързо се обърна към Катрин и бурно запрегръща и зацелува приятелката си.

— О, Катрин, моя миличка Катрин! Ти беше направо великолепна!

Катрин запримига с празен поглед, сякаш излизаше от някакво вцепенение, но преди напълно да дойде на себе си, около нея вече се бяха скупчили всички. Катрин бавно се изправи, все още леко стресната, и се усмихна несигурно, обзета от внезапно притеснение. Отвсякъде се посипаха щедри похвали и възторжени отзиви и те вкупом протягаха ръце да я поздравят, а тя едва смогваше да докосне всяка длан поотделно. Само Виктор седеше малко встрани от групата и докато наблюдаваше реакцията им, той целият сияеше от удоволствие и гордост, сякаш се радваха на нещо негово.

Само Николас Латимър не помръдна от мястото си. Той имаше силно развито чувство за обективност и справедливост, затова никога не би отказал да изрази към някого заслужена похвала, а в случая Катрин беше надминала всичките му очаквания. Той също възнамеряваше да поднесе искрените си поздравления на Катрин, но просто изчакваше да дойде на себе си.

Той все още беше като зашеметен от видяното. Още в първите минути от прожекцията Ник осъзна, че у нея има някаква магия. Тя със сигурност ще стане звезда. И то не от онези посредствени, изфабрикувани звезди, а голяма, велика киноактриса. Нищо чудно и да засенчи всички останали звезди. Тя беше неизползувана златна мина за киноиндустрията, защото имаше рядката дарба да въплъщава романтичните видения на хората, които не можеха да изживеят само чрез киното. Нейната поразителна външност, нейният сексапил, примесен с пикантна доза невинност, нейният невероятен актьорски талант щяха да й осигурят най-почетното място на холивудския небосвод от кинозвезди. Тя щеше да отиде в Холивуд. Ник знаеше, че това е неотменната участ на всяка голяма артистка.

За миг той отново си припомни епизодите от прожекцията. Тя го порази с удивителното си чувство за ритъм. Владееше го до съвършенство — правеше паузи там, където той не очакваше, и завързваше на места, където той предполагаше, че трябва да има забавяне на ритъма. Но сега, като се замисли, разбра, че не той, а Катрин беше усетила нещата по-вярно. Ник си призна, че усетът й беше направо безпогрешен. А това е нещо, което не се учи. Един артист или го носи у себе си, или просто никога не го придобива. Но дори и без чувството й за ритъм нейната игра беше толкова силна, завладяваща и убедителна, че когато тя произнесе: „Нели, та самата аз съм Хийтклиф!“, Ник веднага си помисли: „Та самата ти си Кати Ърншоу!“. Катрин не просто играеше роля, с цялата си душа тя живееше живота на своята героиня. И щеше да се вживява във всяка своя бъдеща роля. На екрана тя изглеждаше толкова естествено, колкото и самият Вик. И точно като него Катрин сякаш общуваше с камерата като с живо същество. На Ник му се струваше, че тя и камерата бяха влюбени една в друга, затова обективът беше уловил толкова много неща, които Ник дори не бе подозирал, че тя притежава — у нея имаше някаква чаровна безпомощност и неподправена тъга, която пронизваше сърцето на зрителя, но също и някаква неукротима страст и дълбока скрита стихия.

Той си припомни някои от репликите в своя собствен сценарий за филма. На едно място Хийтклиф, раздиран от страдание и любов, се обръща към Кати с думите: „Моя непокорна и сладка, Кати! Ти, моя непокорна душа!“ Колко смисъл придобиваха тези думи, когато човек изгледа кратката двадесет и пет минутна прожекция. Те подхождаха толкова на Кати Ърншоу, колкото и на Катрин Темпест, която беше живо олицетворение на героинята си.

Най-сетне Ник се изправи и се запромъква към Катрин, която беше заобиколена от Джейк, Джери, Хили, Гини, а Франческа и Виктор стояха малко встрани. Тя весело се смееше и се наслаждаваше на своя триумф, но в мига, когато видя Ник, смехът й секна, а лицето й се вкамени в някаква безизразност. Катрин го погледна ледено и враждебно със сините си очи и той усети предизвикателната й самоувереност.

Неочаквано и необяснимо Ник почувствува как нещо го прободе в гърдите и го обля студена пот. Ник не разбираше какво става с него. Той се закова на място пред Катрин и се втренчи безмълвен в нея. Чак сега забеляза колко малка и крехка е тя всъщност и се почуди защо никога досега не я беше видял в такава светлина. Той отново потрепери и съвсем нелепо през главата му мина идеята, че сигурно е пипнал някой грип.

Ник се усети, че мълчанието му става неловко и че всички вече го наблюдават, затова каза сърдечно:

— Ти си самата Кати. Едва ли някога ще мога да възприема друга актриса в тази роля. Не и след като видях твоето изпълнение.

Тя не произнесе и дума в отговор и той нервно се засмя, за да прикрие неудобството и растящото си объркване. После добави:

— Или, ако трябва да използувам някой от лафовете на Виктор, ти направо обра точките!

Катрин седеше като вцепенена, защото за първи път чуваше добра дума за себе си от Николас Латимър, и тя на свой ред го погледна смутено и недоверчиво, сякаш не вярваше на ушите си. Катрин застана нащрек и зачака той да изтърси за финал някоя от неизбежните му иронични забележки по неин адрес. Но за нейна най-голяма изненада Ник продължаваше да мълчи и да я гледа така сърдечно и приятелски, че тя съвсем се обърка. Постепенно ледът в очите й взе да се стопява.

Най-сетне Катрин се усмихна. Това беше първата й искрена усмивка за Ник, откакто го познаваше. Досега инстинктивно беше усещала, че не му влияе като жена, затова и не си правеше труда да изглежда очарователна пред него, защото усилията й щяха да са напразни. Макар и колебливо, тя го попита:

— Сериозно ли мислиш, че съм се представила добре?

— Не просто добре, Катрин. Направо великолепно.

Отново между тях настъпи някаква тишина, даже скованост, и тя пак попита:

— Кажи ми честно, Ник, наистина ли мислиш така? Ама честно, съвсем честно ми кажи!

— Да, Катрин, говоря съвсем сериозно — отговори той с тих и твърд глас. След това се обърна към Франческа и закачливата му усмивчица веднага се появи. — Ей, хлапе, и ти си си свършила дяволски добре работата по сценария. Май ще трябва да внимавам, че ще взема да остана без работа при тая конкуренция. Мили боже, децата днес се раждат направо научени! Нищо, че още имат жълто около устата.

На Франческа й стана много приятно и тя избухна в смях, а после му стисна ръката:

— Много ми беше чудно точно ти какво ще кажеш. А подобни думи от устата на един професионалист са голяма похвала. Благодаря.

Ник използува момента и се оттегли с Франческа настрани, за да избяга от вперените в него погледи, а вътрешно се питаше каква ли е причината за неговото смущение, за ледените тръпки, които го побиха на няколко пъти. „Сигурно ще да е някой грип“ — мислено се успокои той.

Катрин проследи с поглед Николас Латимър, докато той се отдалечи с Франческа. Щом и този човек, който толкова я мрази, твърдеше, че се е справила блестящо, сигурно беше истина. Вслушвай се в думите на врага — помисли си тя и неочаквано си спомни, че това беше любимата сентенция на баща й — по-добре ще научиш истината от своя враг, отколкото от приятеля си. Неусетно се замисли и за брат си Райън като си представи как ли ще изглежда лицето му, когато я види на екрана и разбере, че е станала прочута звезда. Или поне скоро ще стане такава. Как й се искаше брат й да е до нея в днешния ден. За да стане свидетел на началото на нейния триумф. А това несъмнено беше началото и то точно така, както си го беше представяла.

Младото сърце на Катрин биеше все по-силно. Неутолимата й амбиция и непоколебимата й воля за победа станаха по-силни от всякога, но тя още веднъж си повтори наум клетвата, че ще спаси Райън и ще го изтръгне от лапите на баща им. „Още малко ми остава, повтаряше си тя, още съвсем малко…“

— Излишно е да ти казвам, че ролята е вече твоя — възкликна Виктор.

Катрин се стресна и почти подскочи. Тя го погледна и внимателно се взря в лицето му. После му каза:

— Е, да се надяваме. Благодаря ти, Виктор. — Тя кокетно се засмя. — Кажи все пак, наистина ли вече ролята е моя?

— Твоя е. Даже съм ти приготвил вече договора, който можеш да покажеш още днес на адвоката си.

— Благодаря… — Тя замълча, леко се намръщи и го запита предпазливо:

Бих искала да те попитам нещо. Защо беше толкова потаен, защо нищичко не пожела да ми кажеш за снимките? Не разбирам какво си…

— А така, хванаха ли те натясно, дяволе мръсен! — намеси се в разговора им Ник, ухилен до уши. Той продължи с превзето английско произношение: — Ах ти, непослушно момче, що за проява на лошо възпитание — да ни държиш така в неведение! Не бих казал, че това е признак на добър вкус, млади момко!

Виктор се усмихна широко и му отговори:

— Имах сериозни основания да пазя всичко скрито-покрито до последния момент. Всъщност много е просто — исках да съм абсолютно сигурен, че ще чуя искреното мнение на всеки от вас. Опасявах се да не ви настроя предварително, да не ви повлияя с моя собствен възторг, въпреки че на няколко пъти почти се издадох. Ето защо реших, че ще е най-добре да си трая. Когато за първи път изгледах снимките, направо не бях на себе си. После си ги прожектирах отново и отново, като търсех грешки, но не откривах нито една. И най-малкото примигване си е точно на мястото. Всъщност гледах ги четири пъти подред — призна си той — и всеки следващ път ми се струваха още по-добри. Не че се съмнявах в преценката си, но исках да видя дали и вие ще зяпнете като мене.

— Зяпнахме, и още как — извика Франческа и се изчерви до ушите. Останалите също заклатиха глави в знак на съгласие, а Хили Стийд даже предложи:

— Убеден съм, че „Монарк Пикчърс“ ще предложат договор на Катрин. — Той отмести очи от Виктор и погледна възторжено Катрин, като й каза с леко приповдигнат тон: — Какво ви е мнението за тази идея, млада госпожице?

Преди Катрин да успее да отговори, Виктор го сряза:

— Я малко по-полечка, Хили! Не се изхвърляй толкова! „Белисима Продъкшънс“ има устното обещание на Катрин, а писменият договор е ей тука, в джоба ми. — Виктор потупа горния джоб на сакото си и тъй като Хили все още го гледаше с недоверие, той измъкна оттам някакъв плик. — Да ти го покажа ли, Хили?

С видимо разочарование Хили поклати отрицателно глава:

— Не, Вик, вярвам ти. Не че те упреквам в нещо. Всъщност поздравявам те. Пипнал си първокласна звезда. — После внезапно му хрумна една идея и той бързо добави: — Дали ще имате нещо против, ако ви предложим един малък аванс с уговорката, че ще ни отстъпите Катрин след „Брулени хълмове“? Искам да кажа — ако след това нямате планове за друг филм с Катрин. Искам още сега да обсъдим с теб тази възможност. Даже да се споразумеем за евентуалните условия.

Виктор го погледна заинтригувано.

— Хили, ти да не би да ни изненадаш с конкретна идея за някой нов филм? — попита той, макар и да не се съмняваше в отговора, защото знаеше, че Хили не би направил подобно предложение току-така. Биваше го тоя Хили Стийд, защото беше старо куче в занаята и човек не биваше да го подценява.

— Естествено, Виктор, ти какво очакваш? — Хили присви очи и умишлено замълча, като очакваше Виктор да го засипе с нетърпеливи въпроси и чак накрая той да съобщи новината си, за да прозвучи по-ефектно.

Виктор обаче също беше доста опитен и хитър и познаваше добре триковете и уловките на Хили, затова реши да не захапва веднага въдицата и само се усмихна. Той спокойно си запали цигара, като на свой ред реши да изчака Хили и ужким небрежно се обърна към Ник:

— Между другото, Ник, като сме заговорили за нови филми, се сетих да те питам дали вече си прочел сценария на Франк Ломакс? Онзи, дето ни го изпрати фирмата на Морис? Той ще бъде добро следващо стъпало за Катрин.

Ник веднага усети тактиката на Виктор и се включи в тона му:

— Страхотен е. Мисля, че не трябва да го изпускаме. „Белисима Продъкшънс“ спокойно може да го финан…

— Не бързайте чак толкова! — прекъсна ги рязко Хили. — Още не сте чули моето предложение. — Той се прокашля важно. — Искам Катрин за… партньорка на Боу Стантън в новия му филм. — Той замълча за миг, за да могат думите му да направят нужното впечатление, и бързо заобяснява: — Всичко сме уредили вече, само нямаме изпълнителка на главната женска роля. Естествено ние имаме предвид няколко звезди, но на мен ми се струва, че Катрин ще партнира великолепно на Боу. Ще бъдат страхотна двойка във филма. Сценарият е на Хенри Ромейн. Както добре знаеш, той е най-добрият в бранша. Уили Адлер — режисьор. Мортън Лейн — продуцент. Костюмите ще прави Едит Хед. Започваме снимките през октомври. В Холивуд. Снимачни площадки ще има в Сан Франциско и Ню Йорк. Всичко е определено да се направи само за три месеца.

Виктор преглътна стъписано. Чак такова нещо не беше очаквал — остана поразен от цялото съзвездие професионалисти, привлечени за филма, които гарантираха мащабите и качеството на бъдещата продукция, а не по-малко го впечатли и името на главния изпълнител. Ричард Стантън, известен в техните среди под името Боу, беше супер касова кинозвезда от ранга на Виктор, и то повече от двадесет години. Той беше англичанин, пробил в Холивуд през трийсетте, и оттогава не слизаше от върха. Безбройните му почитатели го намираха за красив, привлекателен, елегантен и неостаряващ. Той беше талантлив актьор с неподражаеми маниери, неповторим стил на игра, беше изискан и чаровен и неизбежно покоряваше жените. Леките, остроумни и заплетени комедии се бяха превърнали в негово творческо амплоа и филмите му винаги имаха огромен касов успех. „Ако след моя филм, помисли си Виктор, тя веднага се появи във филм и с Боу, стартът й в киното ще бъде не просто блестящ, а главозамайващ. Право в целта, и то с космическа скорост. Моментално ще добие слава по цял свят.“

На Виктор свят му се зави. Той обаче прикри вълнението си и произнесе с равен и замислен глас:

— Сам разбираш, че първо ще трябва да говоря с Катрин, за да й обясня какво означава твоето предложение за авансово ангажиране. Освен това бих искал да видя сценария, преди да ти дам окончателен отговор. Не че имам нещо против идеята ти, Хили, в никакъв случай. Мисля, че още тази седмица можем да седнем с теб и да обсъдим по-подробно нещата. А сега не мислите ли, че е време за обяд? И то за празничен обяд. Запазил съм маса в „Амбасадор“. С много шампанско и всякакви други…

— Вкуснотии — добави вместо него Катрин. Лицето й беше спокойно и невъзмутимо и не изразяваше абсолютно нищо. Но сърцето й биеше като лудо, мислите й се стрелкаха бясно и дъхът й почти секваше. Тя лекичко и многозначително се усмихна, хвана Виктор под ръка и тръгна с него към изхода.

Ник пък хвана Франческа под ръка и двамата се забързаха след останалите. „Всичко се развива прекалено главоломно. Има нещо ненормално в тая скорост на нещата — помисли си той с лоши предчувствия. Нищо хубаво няма да ни донесе това. Само ядове и неприятности.“ Изведнъж така осезаемо го обхвана мрачното усещане за някаква надвиснала опасност, че той потрепери. Когато се качиха в асансьора, напрежението му нарасна още повече. После се усмихна на себе си и си каза, че пак въображението му се е поразвинтило, и то доста. Той се засмя и се опита да разсее тези неприятни мисли. Но мрачното настроение не го напусна целия ден, нямаше да го напусне и през следващите месеци.