Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Voice of the Heart, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Барбара Бредфорд

Заглавие: Гласът на сърцето

Преводач: Елена Ваташка; Анжела Лазарова

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Богас“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полипринт“ — Враца

Редактор: Весела Теофилова

Технически редактор: Васил Даков

Художник: Красимир Андреев

ISBN: 954-8081-01-6 (не е указан)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1503

 

 

Издание:

Автор: Барбара Бредфорд

Заглавие: Гласът на сърцето

Преводач: Елена Ваташка; Анжела Лазарова

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Богас“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полипринт“ — Враца

Редактор: Весела Теофилова

Технически редактор: Васил Даков

Художник: Красимир Андреев

Коректор: Мариана Черешарова

ISBN: 954-8081-03-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1504

История

  1. — Добавяне

Глава XIV

Докато вървеше към театъра, Катрин усети как пулсът й се ускори, сърцето й заби по-силно и познато вълнение започна да я залива на резки вълни. Всеки път, когато отиваше на работа, тя изпитваше това странно чувство, което си оставаше неизменно. Тръпката, сладкото предчувствие и очакването се сливаха в една възбуда, от която сякаш й поникваха крилца, и тя се носеше с щастлива усмивка по улицата. Тя ускори стъпка и почти се затича по тротоара към входа на театъра.

Откакто се помнеше, театърът за нея беше убежище и спасение, защото най-щастливите мигове в живота си беше изживяла на сцената. Още когато беше само на десет години, тя участвува в една религиозна пиеса в католическия пансион в Чикаго и тогава реши, че ще стане актриса — така този ден предопредели съдбата й. Професията й беше единственото нещо, което харесваше в своя живот, единственото нещо, което придаваше смисъл и стойност на нейното съществуване. С две думи, въображаемият свят на театъра се превърна в нейния реален свят. Тя намираше спасение в своите роли и им вдъхваше толкова живот и чувство, че действително се превъплъщаваше изцяло в своите героини, заживяваше техния живот. Тази изключителна всеотдайност, това невероятно себераздаване даваше на образите й труднопостижимото усещане за истински драматизъм и може би именно тук се криеше големият й талант на актриса. Тя винаги успяваше да докосне сърцето на зрителите, да ги развълнува, и най-важното — да ги направи съпричастни. Още като студентка изпълненията й на роли от класически пиеси, и най-вече от шекспирови драми, се отличаваха с оригиналност и новаторство — тя внасяше в тях нови нюанси, които поразяваха със своето внушение.

Портиерът Чарли я поздрави с весела усмивка и след като размени с него няколко думи, тя се спусна по мраморните стъпала към своята гримьорна. Когато затвори вратата след себе си, въздъхна с истинско облекчение и едва тогава запали лампата. Ето че отново беше в истинския си дом. В единственото уютно и сигурно за нея място. Само тук забравяше всичките си страхове.

Катрин винаги отиваше в театъра часове преди започването на представлението. Това време й беше необходимо да си почине, да изчисти съзнанието си от всички излишни тревоги, да се отпусне и да се концентрира, за да се вживее в ролята си на троянската Елена. А този следобед беше дошла даже още по-рано, но тя се радваше на възможността да остане сама, за да размисли и да планира действията си за следващите няколко дни. Имаше да свърши много неща, преди да се яви на пробните снимки. След като обядва с Франческа, тя се поколеба дали да не се върне в апартамента си, но реши, че няма никакъв смисъл да се разкарва чак дотам за не повече от час. Вместо това тя се разходи през центъра, мина по магазините и си купи няколко книги от една книжарница. От телефонен автомат се опита да се свърже с Виктор Мейсън, за да му каже какво е научила от Естел за „Конфиденшъл“. Но за нейно най-голямо разочарование той не беше в стаята си в хотела, затова тя помоли непременно да му предадат, че го е търсила по важна работа и че пак ще му се обади по-късно.

Катрин свали пелерината, съблече полата и пуловера си и започна да обмисля как да се организира вечерята, която така прибързано обеща на Естел в ресторанта. Беше сигурна, че Виктор няма да има нищо против, защото изцяло разчиташе тя да му организира светските развлечения, пък и сам бе споменал, че иска да отиде с нея и Франческа някъде на вечеря неделя вечерта. „Е, какво пък, вместо това ще му се наложи да организира малко парти“ — помисли си тя и надяна хавлиения си халат, а после седна на кушетката, за да събуе ботушите си. След като грижливо скъта дрехите си в гардероба, тя извади молив и бележник и седна на тоалетката, за да обмисли внимателно списъка на гостите. На първо място Виктор, естествено. После идваше ред на Николас Латимър. „Може ли без него!“ — помисли си злобничко Катрин. После Франческа, Естел и самата тя. Трябваха й поне още двама души, даже пет, за да се получи интересна компания. Ким и графът бяха отписани, защото трябваше да се връщат в Йоркшир в неделя следобед. Тя се замисли за момент с молив в ръка. Кой още от нейните познати би могла да покани? Джон Стандиш беше весел и забавен, но той отпадаше, защото в момента живееше в Ню Йорк, където работеше в частната банка на Нелсън Ейвъри. Можеше например да покани семейство Елиот или пък…

Някой лекичко почука на вратата и тя погледна изненадано:

— Кой е?

— Катрин, аз съм — Норман — чу се гласът на гримьора на Тери.

— О, ти ли си! Влизай, драги — възкликна тя и се усмихна широко, когато той подаде глава на вратата. Но усмивката й се изпари щом видя изражението на лицето му. Норман обикновено беше весел, безгрижен и с радостно светнали очи като на някой лондонски хлапак, но сега тя видя само загриженост и отчаяние в погледа му. Катрин веднага разбра колко е разтревожен от начина, по който крадешком се вмъкна в стаята и бързо затвори вратата след себе си. Той изтощено се облегна на нея, а цялото му тяло трепереше от вълнение.

— Норман, какво за бога, се е случило! — извика Катрин и се скова на стола си, докато го гледаше втренчено. — Изглеждаш ужасно разстроен.

Той поклати отсечено глава:

— Така си е. И слава богу, че те намерих. Вече часове звъня у вас по телефона. Даже отскочих до апартамента ти и ти пуснах бележка в пощенската кутия. После реших да дойда в театъра. Надявах се, че ще имам късмета да те намеря поне тук.

— Норман, кажи ми най-сетне какво се е случило! — настоя Катрин разтревожена и гласът й като никога прозвуча пискливо. Тя се почувствува напрегната и внезапно усети някакъв страх, като го гледаше колко е притеснен и объркан.

— Шшшт! По-тихо! — предупреди я Норман. — Става дума за Тери. Той е в истинска опасност, затова има нужда от твоята помощ, Катрин. Сега! Веднага!

— Опасност ли? — попита Катрин с прегракнал глас. — За каква опасност ми говориш?

Очите й се разшириха от ужас, защото страхът на Норман се предаде и върху нея.

— Първо на първо, напил се е здравата — отрязал се е като мотика — говореше той почти шепнешком. — Можеш ли да се облечеш и да отидем у тях веднага? По пътя ще ти обяснявам.

— Разбира се. Идвам — каза Катрин и начаса се изправи. Тя измъкна дрехите си от гардероба, скри се зад паравана и се облече само за няколко минути. После се появи пред него и добави: — Само да си обуя ботушите и съм готова. — Тя седна на кушетката и бързо ги намъкна. Погледна Норман въпросително и го запита: — И въпреки това настоява да играе, нали?

— Да, глупакът му с глупак — отговори Норман ядосано. А в никакъв случай не трябва да го прави. Поне не в сегашното си състояние. — Той погледна часовника си. — Наближава четири. Имаме само три часа да го освестим. Ако ли пък не успеем, ще трябва някак си да го озаптя, а довечера ще играе неговият дубльор. — Норман се вгледа състрадателно в Катрин. Не след дълго проговори намръщено: — Тежко ти, Катрин, ако не успеем да го спрем и той излезе на сцената. Ще ти се наложи да изкараш сама цялото представление. Тери ще бъде напълно безпомощен. Ти ще трябва да му подсказваш всяка реплика, да му напомняш с поглед какво трябва да прави, да прикриваш клатушканията му и изобщо да замазваш нещата по някакъв начин през цялото време. — Той се опита да се усмихне. — Няма да ти е лесно, Катрин. Всичките ти умения и талант тази вечер ще трябва да отидат, за да скриеш от публиката окаяното му състояние.

Сърцето й се сви, но тя погледна Норман твърдо и хладнокръвно. Въпреки че лицето й стана сериозно, Катрин успя да каже леко и непринудено:

— Знам добре всичко това, Норман. Но после ще му мислим какво да правим. Хайде сега да вървим!