Барбара Тейлър Брадфорд
Гласът на сърцето (43)

Глава XVIII

И краят, и началото са си били винаги там —

много преди да дойде началото и дълго след самия край.

Т. С. Елиот

— Да не би да има нещо между Франческа и брат ти? — попита Ник и погледна изпитателно Катрин.

— Няма нищо — отговори тя. После се намести удобно в градинския стол и се усмихна многозначително и дяволито. — Или поне засега.

— О-хо! Значи са на път да се влюбят. Това ли искаш да кажеш? — Ник се приведе към нея, силно заинтригуван, и зачака отговора й.

— Ти го каза — засмя се Катрин и взе чашата си с вино. — Но изглежда наистина си допадат. Сам знаеш, че през последните месеци, откакто е в Ню Йорк, Райън непрекъснато излиза с нея.

— Да, знам. И точно затова те попитах.

Ник реши да замълчи, облегна се назад, кръстоса крака и също отпи от чашата си. Вече дни наред наблюдаваше с нарастващо безпокойство как приятелството между Франческа и Райън се задълбочава. Откакто скъса с Виктор, тя не беше поглеждала друг мъж и на него сега му се струваше необяснимо какво толкова е намерила в Райън, който за Ник беше само един слабохарактерен мухльо. Пък и знаеше, че Франческа е умно и чувствително момиче, което приема нещата надълбоко. Ако сбърка в избора си, тя тежко щеше да го преживее. А на Ник му се струваше, че Франческа заслужава нещо много по-добро от брата на Катрин. Той се замисли за тях двамата и за огромната разлика в характерите им.

Катрин го наблюдаваше изпитателно със сбърчени вежди. Тъкмо щеше да го попита дали има нещо против брат й Райън, но замълча. Огледа градинката, която Ник беше направил в задния двор на своята къща. Имаше едно-единствено дърво, но буйните му клони хвърляха дебела и приятна сянка в този горещ неделен следобед в началото на септември. По краищата на дворчето бяха наредени глинени сандъчета с бяло и розово мушкато, в единия край приятно се плискаше малко каменно фонтанче, а в средата имаше голям старинен слънчев часовник. С белите железни столове и кръглата маса в същия цвят градинката придобиваше очарователна провинциална атмосфера — един малък и тих оазис сред грохота на Манхатън.

Катрин отново погледна Ник и закима одобрително:

— Всичко е толкова красиво тук, скъпи, а и къщата ще стане много хубава. Кога мислиш, че ще я завършиш?

— Благодаря. Наистина стана приятно местенце — отговори Ник. — Предполагам, че след месец-два къщата ще е готова. Щом подредя дневната, ще спра ремонта за малко. Горният етаж може да почака. — Той направи гримаса. — Омръзна ми да живея заедно със строителните работници. Имам чувството, че са се пренесли тук за постоянно.

— Да, сигурно, вече цяла година ги търпиш. И все пак, Ники, заслужава си, като гледам как се е преобразило всичко тук. — Тя се обърна към фонтанчето, където подскачащите струи вода искряха на яркото слънце, и добави, сякаш размишляваше на глас: — Ако пиесата се превърне в хит и ако имаме много представления, сериозно ще се замисля дали да не си взема апартамент в Ню Йорк.

Последните й думи го изненадаха и той попита:

— Но домът на Франческа е толкова голям и луксозен. Не ти ли е приятно да живееш при нея? Аз си мислех, че се радваш да сте заедно.

— Да, така е — побърза да го увери Катрин. — Много е хубаво там, но нали знаеш, че апартаментът не е неин. Той си е на Дорис. И аз непрекъснато имам чувството, че всеки момент може да ни се изтърси заедно с графа и малката Мериголд. — Тя небрежно вдигна рамене и обясни: — Намерението ми няма нищо общо с Франческа. Знаеш колко се обичаме. Но ще бъде хубаво да си имам мой собствен апартамент.

— Да, защо не. — За миг Ник се поколеба, но все пак реши да разбере нещо повече за отношенията между Франческа и Райън. Затова попита: — Я ми кажи за Франки и брат ти. Наистина ли има нещо сериозно между тях?

— Защо питаш? Какво те безпокои толкова? Нима не одобряваш Райън? — Катрин повдигна въпросително едната си вежда и се втренчи в него.

— Изглежда, че доста си заприличала на мене, откакто се виждаме по-често — засмя се Ник развеселено.

— Не разбирам за какво намекваш… — В очите й се четеше истинско объркване.

— Ами това си е чисто еврейска черта — като чуеш въпрос да отговориш със сто нови въпроса. Естествено, че нямам нищо против брат ти. Той е чаровно и приятно момче. Само че, знаеш ли… просто ми се струва, че е прекалено млад за нея.

Катрин избухна в смях.

— Какви ги говориш, Ники? Та той е само с една година по-млад от нея! Това не е никаква разлика.

— Знам, че Франки е на двадесет и седем години, но тя е далеч над възрастта си. Не ти говорех за формалната разлика в годините им, просто тя в много отношения е по-зряла от Райън. Някак не мога да си ги представя заедно. Те са толкова различни.

— Може би именно това ги привлича. Явно, че се чувстват добре заедно, иначе не биха задълбочавали отношенията си. — Катрин го погледна учудено. — По мое мнение е крайно време за Франки да завърже някой флирт, да си поживее и да се позабавлява. Затова се радвам, че си допаднаха с Райън. Той е веселяк и те добре си прекарват времето. Надявам се, не й завиждаш за това.

— Мило момиче, не мога да завиждам на Франки за нищо. Просто не искам да претърпява ново разочарование… — Ник рязко млъкна и му се прищя да си отреже езика, задето се изпусна така. Преди много години със сълзи в очите Франческа го беше помолила да не разкрива пред никого тайната за любовта й към Виктор, и най-вече — пред Катрин. Тогава той й обеща, а сега се изпусна и само щеше да предизвика любопитството на Катрин.

Големите й тюркоазени очи изглеждаха още по-широки от почуда:

— Какво имаш предвид под „ново разочарование“, Ники?

По погледа й Ник веднага разбра, че Франческа не е споделяла нищо с нея за отношенията си с Виктор. Той се замисли как да се измъкне и затова набързо скалъпи:

— Веднъж, когато ходих да я видя в Йоркшир, ми се стори, че тя е имала някаква връзка, но нещата очевидно не бяха потръгнали. Франки изглеждаше някак тъжна.

— През коя година е било това? — продължи да любопитства Катрин.

— Ами, чакай да си спомня. Беше някъде към 1959 — излъга Ник и запали цигара, за да спечели време и да прикрие объркването си.

— Убедена съм, че грешиш — заяви категорично Катрин. — Иначе щях да знам. Сигурна съм, че щеше да ми каже. — Тя самоуверено поклати глава и продължи: — Франки беше толкова заета с книгата, че изобщо не се срещаше с хора, та камо ли да се увлече по някой мъж. Щеше да ми каже, ако е имало нещо. Ние нямаме тайни помежду си.

„Не е съвсем така“ — помисли си Ник, но гласно каза:

— Просто останах с това впечатление тогава. Явно съм се заблудил.

Катрин отново кимна и каза с кротък глас:

— Ти знаеш, Ники, че Райън е свястно момче. Той никога не би сторил зло на когото и да било, още по-малко пък на Франческа.

— Нали си ти е любимото братче, все го хвалиш — пошегува се Ник.

— Може и така да е, но той наистина е много добър. Виж, хубаво е, че си толкова загрижен за нея, но недей да се престараваш. Няма за какво да се безпокоиш. Нали казваш, че тя е твърде зряла за възрастта си. Остави я сама да решава за себе си. — Катрин го възнагради с една ослепителна усмивка и възторжено възкликна: — Аз даже се надявам да са се влюбили. Все пак Франки досега никога не е била влюбена. Сигурно ще е вълнуващо преживяване за нея, не мислиш ли?

Ник само кимна и се усмихна, за да се направи, че е съгласен и за да прикрие опасенията си относно Райън О’Рорк. Започна да осъзнава, че хитрата Катрин има някакъв пръст в тази история. Въпреки че през последните три години омразата му към нея се беше стопила и той дори страшно я харесваше, Ник все пак се дразнеше от склонността й да се бърка в живота на хората. Вече се беше убедил, че тя е изключително умна и невероятно съобразителна. Никога не знаеше със сигурност какво замисля и какво крои.

Внезапно той я запита, без повече да се колебае:

— Имам странното чувство, сладурче, че ти си на дъното на цялата работа, а?

Кръшният й смях огласи дворчето.

— Е, не е точно така, Ники. Но нали знаеш, че на хората понякога им трябва само едно насърчаване. Не съм ли права?

— Абсолютно права си — отговори Ник и в същото време си помисли, че едно насърчаване, както тя го нарече, е нещо много хубаво, стига да тласне хората в правилна посока, а не право към пропастта. После се опита да се отърси от тревогите си, като си каза, че Франческа действително сама можеше да се грижи за себе си. Изведнъж му хрумна нещо друго и той се разкикоти.

— Какво толкова смешно има? — попита Катрин.

— Ама и ние сме едни! Как ли не се кръстосаха отношенията вътре в нашата компания! Първо ти беше влюбена в Ким, сега пък Франки е влюбена в твоето любимо братче, а…

— Ти пък се беше побъркал по Даяна — завърши Катрин вместо него. — Получи се цяла въртележка. — Катрин се изправи да се разходи из градинката, като докосваше нежно цветята, а после застана пред слънчевия часовник. В продължение на няколко минути тя го оглеждаше, а после извърна кестенявата си главица и попита: — Ники, миличък, това нещо наистина ли работи?

Нежното и фамилиарно обръщение не му убягна и той я погледна учудено.

— Да — гласът му беше толкова тих, че една се чуваше.

Усети, че не може да свали очи от нея, че я гледа като хипнотизиран. Тя стоеше, обляна от ярка слънчева светлина, и красотата й му се стори по-жива и по-вълнуваща от всякога. Съвсем неочаквано буца заседна на гърлото му — в този момент Катрин му изглеждаше толкова млада, облечена в семпла синя ленена рокля и с ниски сандали. Струваше му се така мъничка и беззащитна и сякаш изобщо не се беше променила през всичките тези години, откакто я познаваше. Той усети някакъв силен порив в душата си и това го стъписа.

— Защо си ме зяпнал така, Ники? — попита Катрин. — Да не би нещо да не ми е наред?

— Ами не, не, нищо — промърмори той и си помисли, че всичко си й беше съвсем наред. — Просто забелязах, че изглеждаш прекрасно.

— О, благодаря ти, много си мил — отговори тя с чаровна свенливост и се върна на масата.

Изведнъж дъхът на Ник секна, той нервно скокна на крака и бързо отиде да вземе сребърната кофичка с лед, която беше оставил на сянка под дървото.

— Какво ще кажеш да пийнем още малко вино?

— Благодаря, с удоволствие. — Катрин си погледна часовника. — Чудя се къде ли се бавят Франки и Райън?

— Сигурно ще се появят всеки момент — отговори Ник и напълни чашите. Той седна до нея, обзет от някакво вълнение, граничещо почти с еуфория, и с мъка потискаше желанието си да я прегърне и да я нацелува. Остро усещаше близостта й, ноздрите му жадно поглъщаха парфюма й. После се ухили до ушите и каза щастливо:

— Толкова се радвам, че си в Ню Йорк, Кати. Сигурен съм, че пиесата ти ще има голям успех. Хубаво ще си поживеем тази есен.

— Дано да си прав… искам да кажа — за пиесата. — Очите й се плъзнаха по него с интерес. — Толкова ми е хубаво тук в Ню Йорк. Ти си много мил с мен, а и с Франки се живее наистина чудесно. Така се радвам, че тя реши да живее постоянно в Щатите.

Ник сбърчи чело.

— Ти как мислиш — дали това е окончателното й решение? Все пак нея я свързват толкова много неща с Англия.

Катрин заговори с уверен глас:

— Да, да, убедена съм, че именно така ще постъпи. Тя сама ми каза, че тук й е по-лесно да пише за известни личности от английската история, защото дистанцията й дава възможност за по-голяма обективност. А и ти знаеш какъв чудесен договор е подписала с нейния американски издател за публикуването на цели три книги. Освен всичко друго, Франческа обожава Ню Йорк и сто пъти го предпочита пред Лондон. — Катрин замълча, за да отпие глътка от виното си, и продължи в същия бодър дух: — Е, тя често ще пътува насам-натам, за да се вижда с баща си, но Франческа осъзнава, че той вече няма кой знае каква нужда от нея, откакто се ожени за Дорис. Графът е непрекъснато зает с новото си семейство и обожава малката Мериголд. Дорис се оказа чудесна съпруга и майка и наистина го направи щастлив.

Ник леко се усмихна:

— Аз пък си мислех, че Дорис не ти е особено симпатична. Сега, като те слушам, само хубави неща говориш за нея. — Той се засмя: — На какво дължим тази внезапна промяна?

— О, съвсем не е внезапна — отговори Катрин лаконично. — Но да се върнем на Франки и на нейните планове. Не мисля, че тя би взела със себе си Лада, ако имаше намерения да се връща. Ако се върне в Англия за постоянно, ще трябва да държат кучето цели шест месеца под карантина, а Франки не би го понесла. Тя обича Лада като свое дете.

„Да — каза си Ник, защото кученцето й е подарък от Вик.“ Гласно обаче кимна в знак на съгласие:

— Да, не се бях сетил за Лада. Какво ли ще прави Франки с четириногото си другарче, като дойде Коледа? Миналата седмица, когато обядвахме заедно, тя ми спомена, че ще отиде за две седмици в Лангли в края на декември.

— Аз й обещах, че ще се грижа за Лада. И Франки като теб е убедена, че пиесата ще има голям успех. Ако ли пък привършим по-рано, ще изчакам Франки да си дойде от Англия. Нямам причина да бързам да се връщам в Калифорния. Да не говорим, че много ми се кара Коледа в Ню Йорк. Така ми се иска да навали хубав сняг и да заприлича на Коледа от едно време — завърши тя с развълнуван глас, сякаш беше малко дете, което предвкусва наближаващ празник.

Ник я погледна усмихнато:

— Ей, това наистина е чудесна новина.

Катрин се изправи и отново започна да се разхожда из двора. После се спря пред фонтанчето и каза:

— Толкова е спокойно тук при теб, Ники. Много сладко си бъбрим, но дано Франки и Райън се появят най-сетне. Вече умирам от глад.

— Драго ми е да го чуя. Обикновено ти хапваш колкото едно врабче. Приготвил съм страхотен обяд. Ще си оближете пръстите — увери я той с весел глас.

— Приготвил си обяд! — ухили се тя. — Не мога да повярвам. Ти и готвене!

— Естествено, че не съм го готвил аз. Ама че си и ти! — засмя се Ник. — Знаеш, че кулинарията не ми е силното място. Преди да дойдеш, отидох до един ресторант и купих пушена сьомга, топено сирене, пушено филе от бяла риба, херинга със сметана и накълцан лук, еврейска туршия, ръжени хлебчета, черен дроб и какви ли още не студени мезета. Потекоха ли ти лигите, а?

Катрин се усмихна и го погледна кокетно, после се приближи с небрежна походка до масата и каза с престорено дебел глас:

— Тъй, тъй, братле. Ще си хапнем един път.

Ник избухна в смях:

— Гласът ти звучи сякаш Виктор Мейсън се опитва да имитира Катрин Темпест. Походката обаче я докара доста добре.

— Трогнат съм, братле — продължи шегата Катрин. После взе чашата си и му кимна в знак „наздраве“. — Между другото, чувал ли си се напоследък с Виктор? А с Джейк? Кога се връщат в Щатите?

— Вик ми се обади миналата седмица от Мароко. Тъкмо си тръгваха, така че в момента сигурно са в Париж. След десетина дни ще хванат самолета за Лос Анжелис. Вик каза, че снимките са били адски изтощителни. В Маракеш било дяволски горещо по това време. На сянка не се търпяло, камо ли на слънце. Но Вик ми се стори в отлично настроение. Много бил доволен от заснетия материал.

— Радвам се, че всичко е минало добре. „Воин на страстта“ му беше много присърце и той вложи в него всичките си сили. — Катрин замълча, погледна изпитателно Ник и леко се намръщи: — Понякога не мога да разбера Франки. Нея изобщо не я интересува този филм. Представяш ли си — да поставят на екрана твоята първа книга, при това с такава скъпа продукция, и ти изобщо да не полюбопитстваш как вървят нещата! И не само това. Всеки друг би се поласкал, че писател като тебе създава сценария и звезда като Вик играе главната роля. Всеки на нейно място би умрял от щастие, но не и тя. Франки се държи безразлично и високомерно, сякаш нищо не я интересува. Ако не я познавах достатъчно добре, щях да я помисля за някоя нафукана особа. Бях направо сащисана, като разбрах, че е отказала да участва във филма като консултант. Някога казвала ли ти е защо постъпи така?

Ник вдигна рамене, без да отговори. Той си припомни каква борба води с Франческа, когато първия път тя отказа да продаде на „Белисима Продъкшънс“ правото за екранизиране на книгата й. Спомни си колко приказки му се наложи да изприказва, колко пъти Вик качи цената. Най-накрая нейният издател окончателно се обърка и взе да нервничи, като успя да я убеди, че няма да се намери друг такъв продуцент и че това е най-високата цена, която някога е предлагана за екранизирането на документална книга. „Колко упорит инат прояви тя и колко настоятелен се оказа Вик. Книгата му излезе доста солено. Дали се беше съгласил на тази цена от угризения на съвестта? Или му се прииска да бъде отново по-близо до нея?“

Ник усети, че Катрин очаква отговора му, прокашля се и обясни с небрежен тон:

— Тогава тя ми каза, че не е в състояние да прекъсне работата си и да зареже недовършена новата си книга за Ричард III само за едно ходене до Мароко. — „И само заради един Виктор Мейсън“ — каза си той наум.

Катрин си играеше със столчето на чашата си.

— Аз пък останах с впечатление, че на нея съвсем не й се нравеше идеята Виктор да играе Чайниз Гордън. Не мога да си го обясня, освен ако не си е била въобразила, че той не е в състояние да пресъздаде образа на великия английски генерал, който й беше станал нещо като кумир. Докато пишеше книгата, в главата й нямаше нищо друго, освен Чайниз Гордън. Сигурно е искала някой англичанин да изпълнява ролята му — каза Катрин и леко сви рамене.

„Господи, Катрин, само ако знаеш колко си далече от истината“ — помисли си Ник. Той отпи от виното си и поклати отрицателно глава:

— Не знам, но едва ли това е била причината — започна той, но спря, защото входният звънец пронизително иззвъня. — А, ето ги Франки и Райън. — Слушай, сладурче, хайде да не отваряме повече дума за това, нали знаеш, че тя се дразни — предложи Ник и отиде да отвори.

— Знам, знам — промърмори Катрин и се втренчи в чашата си, като се питаше каква ли всъщност беше причината тази тема да дразни Франческа.

Само след миг в градината се появи Франческа. Изглеждаше много красива в памучната си рокля в бяло и розово, беше задъхана и усмихната.

— Извинявай, че закъсняхме, Кат — каза тя и се приближи да целуне приятелката си.

Катрин я прегърна и й се усмихна мило. Радваше се, че вижда Франческа толкова щастлива, със зачервено и сияещо лице.

— Няма нищо, миличка. Тъкмо можахме да си побъбрим сладко с Ник. А къде е Райън?

— В кухнята при Ники, който му приготвя ром с кола. Представяш ли си! — отговори Франческа и се отпусна уморено в един стол.

— Уф! — Катрин направи гримаса. — Трябва да се примириш, че моят брат няма много изтънчен вкус.

— Не си съвсем права, Кати Мери — обади се Райън от вратата и погледна Франческа за подкрепа. — Много си ми е изискан вкусът, ако искаш да знаеш.

— Да, вярно е — съгласи се Катрин с хитра усмивка. — Единствено що се отнася до жените. Но не и до любимите ти напитки. Защо не вземеш като културен човек да си пийнеш бяло вино с нас?

— Не, предпочитам си моето питие. — Райън изглеждаше като симпатичен хлапак в своите памучни панталони и зелена карирана ризка. Той пристъпи към Катрин, целуна я и каза: — Извинявай, че се забавихме. Моя е вината. Тате ми се обади по телефона.

— А, така ли? — Катрин си взе от цигарите на Ник и страшно се подразни, че Райън още наричаше баща им като малко дете. — И за какво ти се обажда? — попита тя, след като Райън й запали цигарата. Хладният й тон показваше, че все още не е намаляла силната й ненавист към Патрик О’Рорк.

Райън седна до Франческа, сложи чашата си на масата и погледна съсредоточено сестра си. После каза с привидно небрежен глас:

— Нищо особено. Искаше да знае кога точно ще пристигна довечера със самолета в Чикаго.

„Естествено. Не му се ще нито за миг да те изпусне от очи“ — каза на себе си Катрин. Гласно обаче тя добави:

— Ако не се лъжа, самолетът ти излита в шест часа. Най-добре ще е да идеш до летището с моята кола.

— Благодаря ти, Кати. Много мило. — Той погледна към Франческа. — Нали ще дойдеш да ме изпратиш, скъпа моя?

— Разбира се, Райън, миличък. — Франческа го погледна с не по-малко обожание. — Ако нямаш нищо против, ще взема и Лада със себе си.

— Защо не, скъпа моя? Както кажеш. — Той се пресегна, хвана й ръката и започна да я гали.

В този момент се появи Ник с бутилка бяло вино.

— Извинявай, че не ти го донесох веднага, хубавице — каза той на Франческа, напълни една чаша и й я подаде.

— Благодаря, Ники.

Ник седна на стола между Катрин и Франческа и попита:

— Как върви новата книга, моето момиче?

— Много добре. Сигурно до половин година ще я завърша.

— Брей, че си бърза!

— Е, не е така, Ники. Не си ли спомняш, че я започнах още през март 1961, веднага след като предадох Чайниз Гордън? Работя по нея вече повече от две години. Пък и Ричард III се оказа малко по-лесен. Не ми е така трудно, както първия път. Ами твоят роман как върви?

— Бавно, но сигурно — отвърна Ник, а после се обърна към Райън: — Как изкарахте в Ню Йорк?

— Направо прекрасно, и то благодарение на Франческа. — Райън погледна Катрин. — Ужасно съжалявам, сестричке, че не успяхме много да се видим с теб — заизвинява се той виновно. — Как са твоите репетиции?

— Идеално вървят, благодаря. Само в началото бях малко напрегната, защото отдавна не съм излизала на сцената. Има вече седем години, откакто напуснах театъра. Но бързо си възвърнах старите навици, а Тери е великолепен както винаги. — Катрин продължи да говори оживено и с готовност отговаряше на въпросите на Райън за работата й в театъра. Тя им разказа няколко смешни случки и клюки за нейни колеги и за режисьора на пиесата.

Ник се клатеше небрежно на стола си и с удоволствие слушаше Катрин, която му изглеждаше толкова спокойна и щастлива без обичайната за нея припряност. Ник си сръбваше от виното и крадешком поглеждаше към брат й, като се опитваше да го прецени обективно. Райън не беше вече онова свенливо момче отпреди и Ник съвсем спонтанно се смееше на веселите и остроумни шеги, които той пускаше. Изобщо Райън беше станал привлекателен младеж с хапливо чувство за хумор и талант на разказвач. „Типичен ирландец — отвори ли си устата веднъж, трудно ще му я затвориш“ — помисли си Ник с известна доза цинизъм. Но и външността му беше като на истински ирландец — широко, открито, простодушно лице, големи келтски устни, искрящи зелени очи и червеникава русолява коса. С почернялото си лице, обсипано с лунички около носа, Райън О’Рорк приличаше на типичен американски колежанин, а неговият ръст и атлетична фигура би накарала всеки да си помисли, че той сигурно е първенец на студентски отбор по бейзбол. Почти не приличаше външно на Катрин, с изключение на устните му. Лъскавите му бели зъби едва забележимо стърчаха напред, по същия начин, както и нейните. Изведнъж Ник осъзна, че това не беше единствената черта, която ги свързваше. Райън също си падаше актьор, защото ловко умееше да стане център на вниманието. „Убеден съм, че с времето това негово качество ще се развие до съвършенство — помисли си Ник. — Голям сваляч ще стане тоя Райън.“

Ник леко се извърна и тайничко погледна към Франческа. На пръв поглед изглеждаше сдържана и леко високомерна, но очите й я издаваха. Те не само изразяваха любовта й към Райън, но в тях дори се четеше някакво обожание. „Всичко е ясно — реши за себе си Ник — тя е влюбена, и то до ушите.“ Ник не можеше да проумее защо толкова го учудваше този факт. В края на краищата Райън наистина беше симпатично момче, при това съвсем безобидно, защото, за разлика от сестра си, неговият характер беше прозрачен като бистра водица. Райън не притежаваше и частица от нейното притворство и лукавство и по всичко личеше, че не беше особено умен и интелигентен. От друга страна, Райън, изглежда, не носеше нищо от нейните интригантски умения, което пък беше плюс за него. „Да-а, приятно момче наистина, но ми се струва някак несамостоятелен и нерешителен“ — започна отново да прави изводи Ник, но после се укори за прибързаните си заключения. Познаваше го от твърде скоро, за да има право да го съди за каквото и да било. „По дяволите, ядоса се на себе си Ник, може би Катрин е права. Франческа иска и тя да се позабавлява малко, както всички останали хора.“

Той реши повече да не размишлява за достойнствата и недостатъците на Райън О’Рорк и енергично се изправи:

— А сега какво ще кажете да хапнем малко? Къде предпочитате да обядваме — тук на двора или вътре?

Катрин също се изправи и го хвана под ръка:

— Мисля, че тук вече стана доста горещо. Предпочитам да седнем вътре в трапезарията, ако някой няма нищо против.

Франческа и Райън се съгласиха и всички вкупом се отправиха към къщата.

 

 

— Между другото, Кати, утре почвам нова работа — каза Райън.

Катрин тъкмо щеше да отпие от кафето си, но рязко остави чашата. Тя погледна смаяно Райън:

— Мислех си, че работата във вестника ти харесва — възкликна Катрин и се втренчи в него изпитателно.

— Да, така е, но ти знаеш, Кати, че нямах намерение да оставам там за постоянно.

— И с какво си решил да се занимаваш сега? Каква е тая нова работа? — разпитваше го настойчиво Катрин.

— Ще стана сътрудник на… кмета, господин Дейли — отговори Райън и я погледна гузно.

Сърцето на Катрин се сви. Всичките й съвети бяха отишли напразно. Явно, че баща й спечели първия рунд.

— Това би могло да значи само едно! — каза тя изумено. — В крайна сметка си избра политиката.

Райън се прокашля.

— Ами да. Май така излиза.

— Не мога да повярвам! — Тя рязко се облегна назад и го прониза с леден поглед. — Та ти постоянно повтаряше, че самата идея да станеш политик те отвращава, че не искаш и да чуеш за кариера в политиката. И сега изведнъж си променяш решението. — Тя се засмя с неприязън и добави с унищожителна ирония: — Не, Райън, не ти си решил това. Баща ни е решил вместо теб.

Той леко се изчерви и погледна настрани, защото не можеше да издържи втренчените й в него очи.

— Решението си е лично мое, Катрин — заяви той след малко. — През последните две години много мислих за моето бъдеще и стигнах до извода, че татко е прав. Че винаги е бил прав. Мъже като мене, които идват от изключително богати семейства, са длъжни да оглавят обществения живот на нашата… Това е техен дълг, на тях се пада тази отговорност. Така казва татко и аз съм съгласен с него. Татко винаги е искал аз да стана политик. Знаеш, че от малък ме е възпитал с тази идея. Това е неговата най-голяма мечта.

— Той обаче невинаги постига онова, което иска, и не всички от мечтите му се осъществяват. И слава богу — сопна му се Катрин, а в очите й проблесна някакво победоносно пламъче.

Райън не обърна внимание на забележката й и продължи:

— В думите на татко има много логика, Кати, и напоследък все повече го осъзнавам. Той си е изготвил за моето бъдеще подробен план, всъщност това е един грандиозен замисъл. Татко е предвидил за няколко години да стана член на Камарата на представителите и според него само след няколко мандата ще съм готов да кандидатствам за сенатор.

— Да, да! И един хубав ден ще станеш президент на нашите мили, родни Съединени щати! И това е част от обещанията му, нали? — Катрин се изсмя с презрение. — Едно поне е сигурно. Няма ти да си първият ирландец католик, който ще стане американски президент, както обичаше баща ни да се фука, когато бяхме малки. Изпревариха те.

— Тогава сигурно аз ще съм вторият — каза ядосано Райън и отново се изчерви. После се намести на стола, взе чашата си и се опита да си придаде по-спокоен вид.

Ник беше слушал разговора им с жив интерес, затова сега погледна Райън и забеляза, че за първи път го вижда толкова изнервен и разстроен. Ник се приведе напред и докато си взимаше цигара и я палеше, погледна крадешком към Катрин, която също беше ядосана, но се владееше отлично. Сега му се изясниха много неща. Той забеляза, че Франческа го погледна притеснено, сякаш го умоляваше да каже нещо, за да заглади положението.

Ник се поизправи на стола и попита:

— Какво ще кажете да направя още кафе с коняка, а?

Райън се обади пръв:

— Не, Ник, благодаря, вече закъснявам. Трябва да ида до хотела, за да си взема багажа. — Той си погледна часовника. — Минава четири.

Франческа реши да използва ситуацията и също се изправи:

— Наистина е време да тръгваме, Ник. Благодаря ти за чудесния обяд. — Тя отиде да целуне Катрин. — Хайде, миличка, ще се видим по-късно у дома — каза тя сърдечно и тръгна към вратата.

Катрин само й кимна за довиждане и се обърна към Ник:

— Аз с удоволствие бих пийнала още един коняк.

— Докато отвориш очи, ще съм ти го донесъл, красавице моя! — извика той и галантно хвана Франческа под ръка, за да я изпрати.

Райън пристъпи нервно към Катрин. Прегърна я през рамото и я целуна по челото:

— Моля те, Кати, недей да се държиш така. Това наистина е мое собствено желание. — Тя не отговори нищо, затова той продължи: — Изкарах чудесно тази седмина. Ще бъда отново тук за премиерата ти — ще стоя прав в ложата, за да давам кураж на моята красива и талантлива сестричка.

Катрин потисна почудата си и раздразнението от неговото решение. Толкова години бяха живели разделено. Сега не биваше да рискува да го загуби отново. Защо трябваше да го настройва срещу себе си? Колкото по-близка я чувстваше Райън, толкова по-силно можеше да му влияе. Тя разтегна една от нейните неотразими усмивки, изправи се и го прегърна.

— Ще бъде чудесно, ако дойдеш на премиерата, скъпи мой. Приятно пътуване и се пази!

Райън целият светна:

— Знаех си, че ще ме разбереш, Кати. А и ти се пази, недей да се преуморяваш — заръча й той и си тръгна.

След няколко минути Ник се върна с две чаши коняк.

— Заповядай, скъпа моя. — Той остави чашите на масата. — Кафето ще стане след малко. Между другото, не знаех какви са ти плановете за вечерта, затова предупредих Райън да каже на шофьора да се върне пак тук с колата. Добре ли съм направил?

— Да, благодаря ти. — Тя помириса коняка, отпи малка глътчица и се облегна удобно на стола.

Ник забеляза, че очите й са замислени, и я попита:

— Слушай, защо не ми кажеш какво ти тежи?

Катрин тежко въздъхна:

— И аз не знам вече. — После поклати глава. — Той е жаден за власт.

Ник се намръщи и възкликна:

— Кой, Райън ли! Нищо подобно. Даже е…

— Не, не. Говоря за баща ми — прекъсна го Катрин. — Той е ужасен човек. Винаги се е разпореждал с Райън, върти го на малкия си пръст.

— Наистина ли баща ти е говорил такива неща на Райън? Имам предвид онова, че щял да бъде първият ирландец католик, избран за президент.

— Да — отговори тихо Катрин.

— А Райън вярва ли на всичко това?

— Не знам дали сега му вярва. Когато беше десетгодишен, той най-вече се плашеше от тези приказки. Но аз му вярвах още тогава, и продължавам да му вярвам, че говори съвсем сериозно… баща ми винаги се е хвалил, че с парите, влиянието и приятелите, които има, ще успее да издигне Райън до Белия дом. И изглежда, че не само е говорил празни приказки, а сериозно се е заел с плана си. Сигурна съм, че той години наред е внушавал на Райън, че е в състояние да застане начело на тази страна. Жал ми е за брат ми. Подобна идея е съвсем чужда на неговата природа. Откакто се върнах в Щатите и възстановихме отношенията си, аз непрекъснато го съветвам да скъса с баща ми и да заживее самостоятелно. Дори си въобразих, че съм успяла да го убедя. — Катрин пак въздъхна тежко и продължи: — Ех, ако само ме беше послушал да замине в Париж да учи рисуване, още когато беше на двайсет години. Той е невероятно талантлив… Предложих му да платя обучението му, да го издържам изцяло. В началото Райън беше във възторг, но после баща ми успя да го разубеди.

— Да, спомням си, че ти имаше някакви проблеми през първите дни в Холивуд. Не беше ли през 1957? Вик ми каза тогава, че имаш някакви грижи около брат си. Сега за първи път чувам, че той има заложби да стане художник.

Бавно и с подробности тя му разказа какво беше станало веднъж в старата детска стая в дома им в Чикаго и сякаш отново преживяваше случилото се.

— Сигурно никога няма да забравя изражението на баща ми, когато той гордо заяви за намеренията си да направи от сина си президент и да се заеме с осъществяването на тази своя мисия. Именно в този ден разбрах, че баща ми ме мрази. И пак в същия ден се заклех да избавя Райън, каквото и да ми струва това.

Ник мълчеше, загледан нанякъде с празен поглед. Най-накрая той каза:

— Болните амбиции са нещо ужасно. Баща ти се опитва да се осъществява чрез Райън и тежко му и горко на брат ти. Той явно не разполага свободно със собствения си живот.

— Знам това, Ники.

Ник я изгледа крадешком и попита предпазливо:

— Ти затова ли работи така усърдно в подкрепа на Джон Кенеди? Може би си искала по този начин да осуетиш плановете на баща си?

— Това изобщо не е вярно! — извика Катрин разпалено. — Аз наистина подкрепям Кенеди. Убедена съм, че Америка винаги се е нуждаела от политик като него. Той е уникален човек. Той разпали мечтите ми, така както и твоите, и мечтите на толкова много хора.

— А никога ли не ти е хрумвало, че така можеш да… си отмъстиш… на баща ти, или пък друга подобна причина да е ръководела действията ти по време на кампанията?

Катрин се изненада от силната дума, която той употреби, но тъкмо щеше да започне да отрича, когато внезапно се усмихна. Усмивката й беше широка и многозначителна, дори в известен смисъл — самодоволна.

— Е, нищо чудно желанието ми да му го върна да е било някакъв стимул за мен — призна си тя и тихичко се изкикоти. — Поне на мене огромно удоволствие ми доставяше да знам, че и той знае колко активно участвам в кампанията за Кенеди. Представях си как се пръска от злоба при мисълта, че старият Джо Кенеди го изпреварва и пръв издига сина си за президент. Едва по-късно Райън ми разказа колко бесен е бил баща ми заради политическата ми пропаганда, като ме наричал предателка и не знам си още каква. Така че успях да си върна поне за част от злините, които той ми е причинил.

Ник прецени, че не трябва да я разпитва какво точно й е сторил баща й, затова каза:

— Нищо чудно, че е бил бесен. — Той замислено присви устни и започна да си играе с чашата си. Ник я погледна внимателно и се опита тактично да й обясни: — Всеки трябва да бъде оставен сам да избира живота си, Катрин. Райън сигурно си има достатъчно лични проблеми, а и едва ли му е лесно да се оправя с баща ти. Знам колко деспотични са амбициозните хора. Така че остави брат ти да реши сам, дай му малко възможност за независимост. Не се бъркай в живота му, моля те. Недей да се правиш на Господ, както постъпва баща ти. Моля те.

— Няма, обещавам — съгласи се Катрин с готовност. — Ти си абсолютно прав, Ники. — Наум обаче си каза: „Патрик Майкъл Шон О’Рорк ще загуби битката. Аз, а не той, ще съм победителят. На всяка цена ще спася душата на Райън. Брат ми отново ще бъде на моя страна. А това ще е достатъчно, за да унищожи баща ми.“

Катрин усещаше, че Ник я наблюдава с изпитателен поглед, затова сви рамене и огласи двора със звучния си смях.

— Я стига сме говорили за неприятни работи в такъв прекрасен следобед. Дай да минем на нещо по-весело. — Катрин сложи лакти на масата, подпря брадичката си с ръце и го погледна с премрежени тюркоазени очи. — Едно нещо обаче ме радва, Ники — Райън все повече се влюбва във Франки и отношенията им са повече от ясни. Знам, че той я слуша, а тя ще му повлияе положително.

— Може и да си права — отвърна лаконично Ник. Той се запита дали Катрин не ги тласкаше нарочно един към друг само за да може чрез Франческа да упражнява по-голям контрол над брат си. Тази мисъл го разтревожи и целия ден продължи да гложди съзнанието му.