Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Voice of the Heart, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Барбара Бредфорд

Заглавие: Гласът на сърцето

Преводач: Елена Ваташка; Анжела Лазарова

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Богас“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полипринт“ — Враца

Редактор: Весела Теофилова

Технически редактор: Васил Даков

Художник: Красимир Андреев

ISBN: 954-8081-01-6 (не е указан)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1503

 

 

Издание:

Автор: Барбара Бредфорд

Заглавие: Гласът на сърцето

Преводач: Елена Ваташка; Анжела Лазарова

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Богас“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полипринт“ — Враца

Редактор: Весела Теофилова

Технически редактор: Васил Даков

Художник: Красимир Андреев

Коректор: Мариана Черешарова

ISBN: 954-8081-03-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1504

История

  1. — Добавяне

Глава XX

Една сутрин, няколко месеца по-късно, Катрин се събуди с някакво странно и непознато усещане за лекота. Струваше й се, че е смъкнала от себе си ужасен товар и в първия миг се почувства объркана. После обаче осъзна, че усещането й за лекота се състоеше от две неща: облекчение и радост. За първи път от много години постоянно глождещото я чувство на безпокойство си беше отишло, сякаш никога не беше съществало. Чак й премаля от щастие и от любов към Николас Латимър.

Катрин скочи пъргаво от леглото и отиде в кухнята. Сега живееше в нов апартамент, който й беше намерил Ник и който тя съвсем отскоро беше закупила. Тя си приготви една каничка с чай, препече си кифла и отнесе на табличка своята скромна закуска в спалнята. Отпи от чая и се загледа в снимката на Ник, поставена в рамка върху нощното шкафче. Никой мъж не беше обичала така. Обичаше го така силно и всеотдайно, че сама се стъписваше от дълбочината и мощта на своите чувства. Очите й попиваха с любов неговото слабо и красиво лице, дяволития му поглед и палавата усмивка. Той беше всичко, за което някога беше мечтала да намери — беше мил, тактичен, умен, мъдър, нежен и много, много забавен. Катрин изведнъж се зачуди как изобщо е могла някога да счита, че има злоба в неговите хубави кратички шегички. После тя се усмихна. Е, вярно беше, че в думите често се съдържаше сарказъм, но сега тя знаеше, че той никога не влага в тях жестокост или жлъч. Хапливите му приказки бяха просто израз на неговото иронично отношение към света и на искреното му желание да се надсмива, и то най-вече над себе си.

Неочаквано Катрин се замисли за Боу Стантън. Също както Ник, някога и Боу беше успял така да се държи с нея, че да й вдъхне спокойствие, сигурност, самочувствие. Тя го беше обичала и беше преживяла с него много щастливи мигове, макар че никога не се влюби в него така, както в Ник. Особено в началото животът й с Боу потръгна много добре, но после отношенията им незнайно защо започнаха да охладняват. Боу стана някак си затворен и умислен и един ден Катрин призна пред себе си, че той й е по-скоро приятел и покровител, отколкото съпруг. Тя самата нямаше нищо против нещата да си останат такива, но изглежда на Боу не му беше толкова лесно да се примири. Накрая бракът им се разпадна, може би защото Боу възприе съвсем погрешно нейното търпение и толерантност и ги изтълкува като безразличие. Тя остана ужасно изненадана, когато той настоя да се разведат. Но Катрин знаеше, че Боу продължава да мисли за нея, дори може би все още я обичаше по някакъв свой начин. Те си останаха много близки приятели и Катрин инстинктивно усещаше, че ако някога изпадне в беда, Боу винаги щеше да й се притече на помощ.

Тя се засмя на глас, като си спомни каква ревност изпита Ник преди две седмици, когато Боу пристигна чак от Калифорния само за да я види в новата й пиеса. Въпреки че участието й в това представление беше малко страничен ангажимент, постановката имаше голям успех и вече се играеше няколко пъти. Боу беше много щастлив, радваше се на дългите опашки пред гишето за билети и остана очарован от нейната игра. След представлението той настоя да ги заведе на ресторант и по време на вечерята я обгърна с толкова внимание и нежност, че Ник стана напрегнат и започна да гледа Боу с подозрение. Дни наред той не престана да й досажда с въпроси за бившия й съпруг и за причините, които са довели до разтрогване на брака им, без да успее да изкопчи от нея някакъв по-конкретен отговор. Не че Катрин не искаше да споделя с него. Просто нямаше нищо за споделяне, тъй като тя самата не знаеше точно защо бракът й претърпя крушение. Ник я ревнуваше и това я забавляваше. Тя се беше разделила с Боу през 1959. Сега беше март 1964. Вече отдавна нямаше от какво да я ревнува. Всичко беше приключило отдавна.

Малкият будилник пронизително иззвъня и обяви, че е станало десет часа. Катрин си припомни, че днес беше събота и я чака не само вечерно, но и дневно представление. Тя бързо отиде в банята, пусна водата да пълни ваната, сипа ароматизирани соли и прибра с шнола косата си. Нейната невероятна чистоплътност не само че не беше намаляла с годините, но дори бе станала още по-маниакална. Нейният тоалет се беше превърнал в един дълъг и сложен ритуал, който вече й отнемаше повече от час. След като старателно изми зъбите си със специална паста за зъби, освежи дъха си с вода за уста, напръска се обилно с дезодорант и парфюм, Катрин разреши добре косата си и я завърза на конска опашка. После се върна в спалнята и застана пред скрина. Той съдържаше невъобразимо количество фино и скъпо бельо, грижливо подредено на малки купчинки. Тя си избра един бял копринен комплект, поръбен с дантела. После облече бяла копринена блуза и шит по поръчка яркосин вълнен костюм с панталон. Обу ниски черни обувки от естествена кожа, завърза опашката си със синя панделка и не забрави да си сложи часовника и медальона с пръстена от диаманти и аквамарин, които Ник й беше подарил за Коледа.

Взе си тъмните очила, кожената чанта, едно малко куфарче и излезе от стаята. Беше събота и както обикновено щеше да изкара уикенда в дома на Ник. Катрин заключи входната врата на апартамента си, влезе в асансьора и докато се спускаше надолу, осъзна с какво нетърпение очакваше тези два дни. Ник беше останал през цялата седмица в ранчото на Виктор Мейсън, за да обсъдят новия сценарий, и щеше да се върне от Калифорния в късния следобед. Искаше й се час по-скоро да го види, да му каже колко й е липсвал.

Когато излезе във фоайето, тя видя, че шофьорът й Хауард разговаря с портиера. Той се приближи към нея, поздрави я любезно и пое куфара й.

— Здравей, Хауард — поздрави го Катрин усмихнато. Тя подаде глава и погледна навън. — Я виж какъв хубав ден. Дали да не се поразходя пеша до театъра?

Хауард поклати отрицателно глава:

— В никой случай, мис. Нали господин Латимър ще ме заколи. Знаете, че веднага ще се повлекат тумби след вас.

— Да — съгласи се тя с въздишка и си помисли колко тежка е участта да си прочут. Понякога не можеш да си позволиш дори най-дребни удоволствия, например — една безобидна разходка.

Колата зави на ъгъла и продължи по Седемдесет и втора улица към Парк авеню, а Катрин се облегна и започна да премисля нещата, които трябваше да свърши следващата седмица. Трябваше да купи и последните неща за обзавеждането на апартамента, който тя подреди с помощта на Франческа. Всичко трябваше да бъде готово докъм средата на месеца, когато щеше да организира празненство в чест на Хилъри Огдън. Не биваше да забравя да уточни с готвачите менюто за коктейла, да изпрати навреме поканите, да купи подарък за Хилъри, а и сама да си понакупи няколко нови тоалета за лятото. Представленията й свършваха в края на март, а през април тя и Ник възнамеряваха да отидат на почивка в Мексико на едно място, където Ник беше ходил — то се казваше Лас Бризас и се намираше в Акапулко. И двамата се нуждаеха от почивка и сигурно щяха да изкарат чудесно, преди той да се впусне в новия си роман, а тя да започне снимки за новия си филм.

Катрин се намръщи, като се сети за филма. Не че не й харесваше сценария, нямаше и нищо против партньора си и режисьора, когото тя всъщност много уважаваше. Но единственото нещо, което я притесняваше, беше компанията, финансираща филма, а именно — „Монарк“. Сега тя принадлежеше на Майк Лейзъръс, или по-точно неговата корпорация „Глоубал Сентурион“ държеше основния пакет от акции. Той все още я привличаше по особен начин, а очевидно и тя не му беше безразлична. Ник обаче не можеше да го понася и сипеше яростни ругатни срещу него, като непрекъснато я предупреждаваше да си няма много вземане-даване с Майк. В крайна сметка Ник се съгласи, че ще е разумно тя да участва във филма, защото беше първокласна продукция, а и щяха да й платят високия хонорар, който им поиска. Тя се чудеше какво да направи с къщата си в Бел Еър — дали да я продаде или не. Вече беше решила да се установи за постоянно в Ню Йорк. Градът й харесваше, а и искаше да бъде колкото се може по-близо до Ник. Той й беше дал ясно да разбере, че не желае да живее в Калифорния, защото холивудската атмосфера го отвращавала. Може би в края на лятото трябваше да обяви къщата за продан. Щяха да живеят там, докато траеха снимките, но след това наистина нямаше да има нужда от нея. През ноември тя, Ник и Виктор заминаваха за Африка, за да започнат снимки по сценария, който Ник току-що беше написал за „Белисима Продъкшьнс“. „Само колко работа ме чака тая година“ помисли си Катрин и угрижено присви устни. Погледна през прозореца и с изненада откри, че вече почти са стигнали Бродуей.

 

 

Ник събори Катрин върху възглавниците, притисна се върху нея и я погледна в очите.

— Не, този път няма да те пусна да ми избягаш — прошепна й той.

Катрин се засмя:

— Ники, понякога си невъзможен, ненаситник такъв. — Тя се опита да се измъкне от леглото, но Ник я притисна още по-силно и Катрин не можеше да помръдне под тежестта на тялото му. Той хвана здраво ръцете й и тя премигна от болка. — Моля те, Ники, пусни ме да…

— Не, тук ще стоиш, Кат. Недей да мислиш, че пак искам да се любим. Не е това. Просто искам да си поговорим.

— Ще си поговорим колкото искаш, мили. Само ме пусни първо да ида до банята.

Той поклати глава умислено:

— Именно за това искам да си поговорим… Защо веднага след като спрем да се любим, ти хукваш към банята? — Той продължи с малко по-тих глас: — Кати, миличка, това не ми е приятно. Дори ме дразни. — Ники се прокашля, а спокойният му искрен поглед я прониза изпитателно. — Даже ще ти призная, че ми е малко обидно.

Катрин го погледна с отворена уста, а очите й се разшириха от изненада:

— Не разбирам за какво… — започна тя колебливо и млъкна.

— Знам, че обичаш всяка минута да си безупречно чиста, но нужно ли е така рязко да скачаш от леглото? Като че ли веднага искаш да измиеш от себе си всяка следа от мен.

Думите му я стреснаха и обидиха — тя започна да хапе устни и да премигва нервно. С един пръст Катрин докосна лицето му и го погали по бузата.

— Това са глупости, Ники. Знаеш колко те обичам. — Тя се засмя неловко и почувства някакво ужасно притеснение. — Какво да правя, като съм си такава. Обичам винаги да съм чиста, свежа…

Ник въздъхна:

— Но ти винаги си идеално чиста. — Ник замълча и се понадигна, за да й даде възможност да стане.

Тя се измъкна и както той очакваше, изчезна в банята, без да промълви и дума. Ник си взе цигара, облегна се в леглото и запуши умислено. Наистина се безпокоеше за причините, които я караха така припряно да се мие. И макар че този проблем го притесняваше вече седмици наред, той все отлагаше разговора, за да не я засегне. Но целия следобед, докато пътуваше със самолета, тази мисъл не го напусна, и той реши, че вече е крайно време да обсъдят странния й навик. Трябваше да й го каже открито, преди това да го отблъсне от нея. Ник подозираше, че маниакалната й лична хигиена се дължеше на нещо много по-дълбоко и сериозно, а не просто на желанието й да бъде безупречно чиста. На всяка друга жена той би й го казал директно в очите, но Катрин беше особено чувствителна на тема секс и съзнателно избягваше подобни разговори. Нейната притеснителност от обсъждането на интимни проблеми понякога стигаше до абсурд. Той беше така лудо влюбен в нея, че понякога сам се плашеше от себе си, затова искаше да няма скрити и несподелени неща между тях.

Скоро вратата на банята се отвори и оттам излезе Катрин, препасана с хавлиена кърпа като малайка, а от нея на талази се носеше смесица от приятни аромати.

— Мога да се закълна, че като се качихме в спалнята, донесох със себе си една бутилка с вино — каза той и й се усмихна мило, защото беше решил да започне разговора нежно и тактично. — Но да пукна, ако помня къде я сложих. Цяла седмица не съм те виждал и сигурно вече съм си загубил ума от мерак да си те гушна в леглото.

Катрин се засмя, огледа се и видя, че бутилката е на шкафа до прозореца. Тя я взе, напълни чашите на нощното шкафче и подаде едната на Ник. После тя се намести в средата на леглото, кръстоса крака по турски и го погледна право в очите.

— Толкова ми е хубаво, че се върна. Страшно ми липсваше, Ники.

— И ти ми липсваше, скъпа моя. — Той я хвана за ръката и целуна пръстите й. Поколеба се за миг, но каза: — Между нас не трябва да има никакви прегради, Катинка.

Тя го погледна стъписано и възкликна:

— Но нима между нас има някакви прегради? — Той не отговори, само продължи да я гледа в очите, и Катрин колебливо добави: — Или може би според теб…

Той й даде знак да замълчи и поклати глава:

— Мисля, че трябва да поговорим за някои неща, но не искам да се дразниш или разстройваш. Ти си вече зряла жена, на двадесет и девет години си, така че е редно да можеш да обсъждаш интимните си проблеми по естествен и интелигентен начин, без да се притесняваш.

Обхвана я истинска паника. По сериозния му тон и по изражението на лицето му тя разбра, че той е решил да разговарят за сексуалните им отношения, и това я шашна. Тя преглътна тежко, сведе поглед и не каза нищо.

Ник забеляза колко е притеснена и затова заговори нежно и внимателно:

— Преди малко ти казах, че ти винаги си идеално чиста. Защо понякога се страхуваш, че не си?

— Не знам — промърмори тя напълно искрено.

Ник реши да удари право в същността на проблема и я запита:

— Не ти ли е хубаво с мен, Кат?

— Знаеш, че ми е хубаво!

— Искам да кажа… дали ти е хубаво с мен в леглото.

— Да — прошепна тя. Катрин вдигна глава и се вгледа в лицето му. — Ами аз… ами аз доставям ли ти удоволствие? — Щом каза това бузите й се изчервиха и тя цялата се скова от напрежение.

— Да, най-често е така. И все пак има случаи, когато… — Той замълча и си каза наум: „Всъщност почти всеки път“. Гласно обаче продължи: — Понякога имам чувството, че си напрегната, че не изпитваш пълно удовлетворение от контактите си с мен. Често ми се струваш студена и далечна, сякаш имаш някакви задръжки, които ти пречат да изпиташ удоволствие. — Най-после й го беше казал. Трябваше да й го каже. Той я погледна изпитателно и зачака отговор.

Катрин беше алено червена.

— В-в-в-винаги ли? Винаги ли ги имам тези задръжки?

— Не — излъга той, защото искаше да й поднесе нещата, колкото се може по-безболезнено. — Когато си пила, не си толкова напрегната — добави той, защото в това все пак имаше някаква истина.

— Оу, Оу! — тя закри лицето си с ръце.

— Виж, миличка, недей да се разстройваш. Днес трябва да поговорим за тези неща. Те са толкова важни за отношенията ни в бъдеще.

— Нима… нима… ме мислиш… — Тя отпусна ръце в скута си и се втренчи в тях. — Нима ме мислиш за ф-ф-фригидна? — Тя изпелтечи тази неприятна дума и преглътна. Не смееше да го погледне в очите, а още повече се страхуваше от неговия отговор.

— Кат, миличка, фригидността не е грях — каза й той нежно и в този момент тя му беше по-скъпа от всякога. — Обикновено за това си има сериозна причина.

Дълго време и двамата мълчаха, после тя попита с тънко гласче:

— За каква причина говориш?

Ник угаси цигарата си и я хвана за ръката. Усети, че тя трепери. Той започна да я гали и да й говори с топъл и успокояващ глас:

— Толкова те обичам, Катрин. Искам само да ти помогна. Отпусни се, ангелче мое. Знаеш, че ти мисля само доброто.

— Да, Ники, ще се опитам да се успокоя. Но моля те обясни ми… за каква причина говориш?

— Страхът от интимна близост може да предизвика фригидност у някои жени — започна да обяснява той. — Фригидността може да бъде предизвикана също и от някакво подсъзнателно желание да си отмъстиш на всички мъже, поради несъзнавана омраза към мъжкия пол изобщо. Понякога тя може да се породи от неприятни сексуални преживявания в миналото, които трайно травмират съзнанието. Е, разбира се, има и жени, които просто не се интересуват от секс, защото са си студени по природа.

— Кое от тези неща важи за мен? — прошепна тя уплашено.

— Но, миличка, как бих могъл аз да знам това?

— Ники, нима мислиш, че трябва да ида на психоаналитик?

Той се изхили:

— Няма смисъл, какъв по-добър психоаналитик от мене. — Той се пресегна и я придърпа към себе си. — Хайде, легни до мен, пийни си от винцето, запали си една цигара и се отпусни. И нека спокойно да си поговорим.

— Добре — промърмори тя, сгуши се в него и реши да послуша съвета му. Изпи наведнъж половин чаша вино и си взе една цигара.

Ник й я запали и каза:

— Струва ми се, че най-добре ще е да помислим коя от изброените причини важи за теб, Кат.

Тя помисли малко и възкликна:

— Аз няма за какво да си отмъщавам на тебе. Аз те обичам и изобщо не мразя мъжете… — Катрин замълча за миг, защото си помисли, че това не беше съвсем вярно. Наистина мразеше баща си, но не и Ник! — Не, определено мога да кажа, че не мразя мъжете — нито подсъзнателно, нито неосъзнато — увери го тя с твърд и сигурен глас и се почувства малко по-добре. После го изгледа някак крадешком: — Мислиш ли, че бих могла да бъда от онези жени, които са студени по природа?

Ник поклати отрицателно глава:

— Не, в никакъв случай. Тогава остава само една причина, Кат — неприятни сексуални преживявания в миналото. Случвали ли са се подобни неща с теб, скъпа? Може би именно в това е причината, а?

— Не! Нищо такова няма!

Нейният рязък отговор събуди подозренията му и той попита:

— Ами Боу Стантън? — Тя не отговори и Ник продължи със спокоен глас: — Когато по миналата седмица той беше тук и после аз те разпитвах за брака ти, знай, че не го направих от ревност. Просто се опитах да разбера защо нещата между вас не са потръгнали, като се надявах ти да ме осветлиш за твоите предпочитания. Твоите предпочитания в секса имам предвид.

— О, така ли! — Тя беше шокирана и внезапно си помисли: „Господи, дали и Боу не ме е имал за фригидна? Дали затова не си промени отношението към мен?“ Без да се усети, Катрин беше изрекла на глас своите мисли и сега напрегнато зачака отговор от Ник, като го гледаше право в очите.

Той кимна, помисли малко и каза:

— Да, възможно е Боу да е охладнял към теб заради твоите задръжки, Кат. Но ме учудва, че не се е опитал да се справи с този проблем, ако, разбира се, те са били пречките за вашия брак. В края на краищата той е имал няколко брака, преди да се ожени за теб, много по-възрастен е и изобщо е умен и фин човек във всяко едно отношение. Е, стига толкова за него. Щом нямаш лоши спомени от Боу, тогава да не би да е виновен Ким Кънингам?

— Аз изобщо не съм спала с Ким — призна си тя.

— Разбирам — отговори Ник с равен глас, за да прикрие изненадата си. — Тогава може би някой друг мъж е оставил у тебе неприятни спомени. А?

Катрин се облегна на рамото му, притвори очи и се опита да си припомни всички подробности от онзи ужасен ден и изведнъж й прималя от погнуса. Години наред се бе старала да го изтрие от паметта си. Да изтрие от съзнанието си образа на Джордж Грегсън и начинът, по който я беше преследвал. Тя знаеше, че дължи това обяснение на Ник, защото той й съчувстваше и искаше да й помогне. Катрин обаче се страхуваше да проговори. Някога баща й не й повярва и я нарече лъжкиня и сега тя мълчеше, защото се уплаши, че и Ник няма да повярва на разказа й.

Ник усети, че тя се върна към някакъв неприятен спомен, затова започна да я гали по косата и да й говори с много нежен глас:

— Хайде, Кати, разкажи ми.

— Толкова ме е страх — каза тя и цялата потрепери.

— Не, не бива да те е страх. Винаги съм те мислел за най-смелата жена, която някога съм познавал. Не забравяй — аз искам да ти помогна.

Тя си пое дълбоко дъх и започна:

— Имаше едно време един мъж — казваше се Джордж Грегсън. Беше съдружник на баща ми. Веднъж той дойде у дома. Беше неделя. Той… много пъти ме беше преследвал, но аз винаги успявах да го отблъсна. Този ден обаче… ами, той употреби сила.

Ник я притисна до себе си и попита глухо:

— Искаш да кажеш, че те е изнасилил?

— Н-н-н-не съвсем — едва успя да каже Катрин и сълзите й потекоха. — Той ме притискаше… нали разбираш… опипваше ме. Навсякъде. По гърдите. По… пъхна ръката си под роклята ми. Накара ме да му хвана… п-п-пениса му. Аз изпитах ужас и отвращение. Опитах се да го отблъсна, но той беше едър, много едър мъж, Ник, и така ме беше стиснал, че не можех да мръдна. Той п-п-притисна лицето ми към неговия… в неговия скут… и ме накара… пъхна ми го насила в устата. О, Ник, беше отвратително — мислех си, че ще се задуша… — Тя започна да хълца и целите й рамене се тресяха от ридания.

Ник я галеше и нежно и внимателно избърсваше сълзите й.

— На колко години си била тогава? — най-накрая попита той, покъртен от нейния разказ.

— На д-д-дванайсет — прохълца тя.

— Господи! Божичко, Кат, та ти си била още дете! Къде е сега да го видя този гаден гнусен кучи син! Само да ми падне! Бих му извадил гръкляна със собствените си ръце! — Невъздържаните думи на Ник бяха израз на неистовия му гняв и на огромното му възмущение. Едва сега той разбра и проумя толкова много неща за нейната психика. Дълго я държа в прегръдките си и чак когато тя се успокои, я попита:

— Ами баща ти как постъпи?

— Никак. Той не ми повярва. Нарече ме лъжкиня.

Ник остана смаян.

— Ама че тъпо копеле!

Той стисна ужасено очи и още по-силно прегърна крехкото й тяло. Сега разбираше, че дълбоката й омраза към Патрик О’Рорк е съвсем основателна. Този човек заслужаваше да бъде линчуван за това, че не беше повярвал на собствената си дъщеря. Той беше не по-малко виновен за нейната психическа травма, отколкото злодеят, който я беше насилил. „Милостиви боже, как тогава да не е фригидна и със задръжки! И ние си въобразяваме, че живеем в цивилизовано общество. Скотове. Гадни скотове“ — мислеше си Ник, изпълнен с отвращение.

Катрин обаче погрешно изтълкува мълчанието му и прошепна:

— Нали ти поне ми вярваш, Ники?

— Разбира се, че ти вярвам, скъпа моя.

После тя му разказа как след това избягала в банята и търкала тялото си до зачервяване, как десетина пъти си измила зъбите и си плакнела устата с вода, как покрила тялото си с пудра и изляла върху себе си цяло шише с парфюм, като всичко това извършила, защото се чувствала омърсена. И опозорена. Заради този позор нарочно разляла червено мастило върху новата рокля, която носела този следобед. Искала никога повече да не я вижда и да не я облича, за да не й напомня за ужасното преживяване. А късно през нощта, когато всички били заспали, тя се промъкнала до мазето и тайно изгорила в пещта бельото си и късите си бели чорапки.

„И оттогава й е останало това маниакално желание да се мие непрекъснато“ — каза си Ник и почувства нейната болка като своя собствена. Изпитваше дълбоко състрадание и любов към нея и едва сега прозря напълно душата на Катрин Темпест.

 

 

След като веднъж се изповяда на Ник, Катрин започна постепенно да разбира по-добре и самата себе си. През следващите няколко дни тя осъзна колко фатално е било това ужасно преживяване в детството й — какво опустошително въздействие е имало то върху целия й по-нататъшен живот. Заради баща й, който не пожела да повярва на разказа й, тя се бе затворила в себе си и се бе опитала да потисне спомена за преживяното, но това беше развило у нея болезнено чувство за вина. И после не успя да сподели с никого, за да се отърси от ужаса, и затормозеното й съзнание преувеличи случилото се така, че беляза целия й живот. Несподеленият ужас се превърна в неин таен позор, който й тежеше и разрушаваше много от човешките й инстинкти, а наред с това осакати и женската й чувствителност. В един миг тя проумя, че всъщност не беше виновна за нищо, че си е съвсем нормална жена — просто беше станала жертва на покварения Грегсън. Това прозрение донесе благотворен покой в душата й. А пък Ник внимателно й обясни, че тя не може отведнъж да преодолее своята фригидност само защото е осъзнала и открито е споделила мъчителното си преживяване.

— Болестта не изчезва с поставянето на диагнозата — каза й той веднъж с мила усмивка.

Но тя усещаше как все повече се отпуска. А под нежните и опитни мъжки ласки на Ник Катрин започна да преживява интимната близост и секса нормално и пълноценно. Досега винаги беше изпитвала недоверие към мъжете, защото ги свързваше с баща си и Грегсън. В един момент обаче с удивление откри, че безрезервно беше приела Николас Латимър в душата си.

От своя страна Ник си даваше сметка, че бе успял да разбере твърде много за нея, и то само за една нощ. Наистина сега той я чувстваше по-близка, защото бе проникнал дълбоко в характера и психиката й, но въпреки това у тази странна жена все още имаше неща, които той не можеше да проумее. Те се сближиха още повече и Ник започна да осъзнава, че Катрин цялата е изтъкана от противоречия. Макар и да беше весела, жизнерадостна, слънчева и любяща по природа, у нея имаше някои странни прояви, които непрекъснато го тревожеха. Тя рязко сменяше настроенията си — за секунди ставаше затворена, хладна, раздразнителна и властна или пък потъваше в някаква меланхолия. От една страна, Катрин беше щедра, сърдечна и всеотдайна към своите приятели, но със същата лекота можеше да бъде и ловка и пресметлива интригантка, която тайно се меси в живота на хората. Това влудяваше Ник, още повече, че тя имаше склонността винаги да представя като добронамереност вмешателствата си в чужди съдби. За него тава бяха само удобни оправдания и самозаблуди и една вечер той й го каза открито — поводът беше, че Катрин бе започнала да се меси в живота на Тери и в плановете му за бъдещето. Ник дори си позволи да й каже, че дълбоко се лъже, ако си въобразява, че тя единствена знае всичко и че може да поучава хората как да живеят. Освен това гневно й заяви, че у нея има жажда за власт, че обича да се разпорежда и да командува. Тя прие с шеговита усмивка всичките му упреци и небрежно му обясни, че у нея има много Катрини и е най-добре да приеме всяка една от тях такава, каквато е.

Миг след този разговор тя отново беше мила, нежна и любвеобилна и Ник се поддаде на неудържимия й чар, който всъщност беше най-опасната й дарба. През нощта Ник започна да съжалява и да се упреква за суровите си обвинения към нея, затова стана рано и изтича до близкия магазин на „Картие“ и й купи подарък. Седмица по-късно той и го даде и тя остана очарована. Беше избрал за нея една голяма сребърна табакера, а на капака й бяха гравирани думите: „На многото Катрини, защото ги обичам всичките.“ Около този надпис с имитация на неговия почерк бяха гравирани и многобройните умалителни, с които той я наричаше.

След това безобидно спречкване те отново заживяха мирно и спокойно и в продължение на месеци не си размениха нито една сърдита дума. Три дни след приключване на нейните представления те двамата заминаха за Мексико Сити. Там пренощуваха, а на сутринта заминаха за Акапулко. В Лас Бризас прекараха четири седмици на безметежна романтична идилия. През тези дни Катрин още повече откри душата си пред Ник и му разказа много неща от своето детство. Тя говореше с обич и умиление за своята майка и за дълбоката привързаност, която е съществала между тях. Ник се развълнува от нейните разкази и осъзна, че именно смъртта на майка й бе породила онази дълбока тъга, която той непрекъснато усещаше в душата на Катрин.

Но имаше и много смях и веселие по време на почивката им в Мексико — те чудесно се забавляваха заедно. Ник й показа как се лови риба навътре в морето, защото това беше едно от любимите му занимания. Въпреки че тя не взимаше участие в риболова, Ник усещаше, че й е приятно да е с него в лодката. Те плуваха, излежаваха се на плажа, четяха книги и изобщо се забавляваха по цял ден, доволни, че са само двамата, далече от целия останал свят.

Вечер слизаха до града, обикаляха екзотичните ресторантчета и опитваха местните специалитети. Слушаха мексиканска музика, докато си пиеха виното и се държаха за ръце. Плътно прегърнати танцуваха под звездите, изпаднали в транс от магията на любовта.

И в една от тези топли и уханни нощи те двамата лежаха един до друг на голямото легло в прохладната тъмнина на стаята, когато Катрин изведнъж страстно се притисна към Ник и поиска да се любят. Тя го обви с гъвкавото си тяло и задъхано му прошепна, че го желае. За миг той се сепна от тази нетипична за нея любовна агресивност. Думите й обаче го възбудиха и той започна да я целува и да я гали. Ръцете и устните му се плъзнаха по тялото й, като я накараха да изпита непознати за нея тръпки на удоволствие. Тя започна да отвръща на ласките му с такава дива страст и невъздържаност, за каквато Ник не беше и мечтал. Всичките й задръжки започнаха да падат една по една. Накрая тя му се отдаде, като говореше на глас колко безумно го желае, как й се иска да стане негова. Тази нощ Катрин за първи път разбра какво значи любовна страст и наслада.

През следващите дни и нощи те си станаха още по-близки, сякаш се сляха в едно. Нищо не помрачи тези незабравими мигове и те двамата съзнаваха, че никога през живота си не са били толкова щастливи. Тогава те обаче не осъзнаха, че този дълъг приказен месец никога няма вече да се повтори, защото той бе за тях началото на края.