Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Voice of the Heart, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Барбара Бредфорд

Заглавие: Гласът на сърцето

Преводач: Елена Ваташка; Анжела Лазарова

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Богас“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полипринт“ — Враца

Редактор: Весела Теофилова

Технически редактор: Васил Даков

Художник: Красимир Андреев

ISBN: 954-8081-01-6 (не е указан)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1503

 

 

Издание:

Автор: Барбара Бредфорд

Заглавие: Гласът на сърцето

Преводач: Елена Ваташка; Анжела Лазарова

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Богас“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полипринт“ — Враца

Редактор: Весела Теофилова

Технически редактор: Васил Даков

Художник: Красимир Андреев

Коректор: Мариана Черешарова

ISBN: 954-8081-03-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1504

История

  1. — Добавяне

Глава V

Терънс Огдън вървеше с бърза походка през старинния пазарски площад в Рипън. Пусна голям плик в една пощенска кутия и влезе в първото магазинче за цигари, което се изпречи на пътя му. Оттам си купи вестник и пакет цигари, като междувременно размени няколко приятелски думи с момичето зад щанда. Тя веднага го позна и му поиска автограф, после го засипа с въпроси за останали артисти, настанени в техния град. Той се постара да отговори непринудено и се измъкна от нея по възможно най-любезен начин. Излезе от магазина с плавна походка и тихичко си заподсвирква с уста.

Прекоси отново площада, мина покрай кметството и къщата на Уейкмън и тръгна с бърза крачка надолу по стръмната улица. Скоро стигна до края на града, където се намираше хотела, подслонил целия актьорски и технически състав на филмовата продукция „Брулени хълмове“.

Беше слънчево съботно утро, което му напомняше много живо за летните сутрини от неговото детство, които сякаш никога повече не се повториха. Или поне така му се струваше. Тери изведнъж се замисли дали пък въображението му не го лъжеше, дали златните летни утрини от детските години не са плод на фантазията. Може би и тогава летата са били студени и дъждовни, както му се струваха сега. По светлосините му очи заигра иронична усмивка. Колко странно наистина, че хубавото време — реалност или измислица — беше единственото приятно нещо, което си спомняше от мизерните години, през които израсна в Шефийлд. Всички останали негови спомени му напомняха за потискащата атмосфера на дикенсов роман. Празен корем. Кърпени дрехи. Чорапи, които толкова пъти бяха замрежени, че новият конец беше повече от стария. Скъсани обувки, които пропускаха сняг и дъжд. Татко — вечно безработен. А и когато имаше работа, това беше миньорската шахта, където пълнеше дробовете си с въглищен прах. Мама, която цял живот беше чистила, готвила, гладила и слугувала у богати хора. Остаряла без време.

Тери вдигна рамене и притвори очи, за да пропъди тези мисли. Нямаше смисъл да се връща към тези неща. Това бяха отдавна отминали времена. Слава богу, доста неща се промениха в добрата стара Англия и той успя да им осигури по-добри и спокойни старини. Пое си дълбоко въздух и разкърши рамене. От години не се беше чувствал толкова здрав и бодър. Терънс Огдън беше като нов човек след пиянската свада с Рюпърт Рейнолдс от началото на годината. Той отлично осъзна тогава, че едвам отърва кожата, че беше на косъм от смъртта, затова реши, че е време да се вземе в ръце. Не можеше да се каже, че стана пълен въздържател, но значително намали пиенето и вложи цялата си енергия в работата. В момента се запита без особен интерес, къде ли изчезна тогава Рейнолдс и къде ли продължаваше да се укрива. Норман твърдеше, че по всяка вероятност е отвъд Ламанша. „Пак не съм достатъчно далеч от този тип“ — промърмори той на себе си.

— Хей, Тери, ранобуден си като петел!

Тери се обърна. Джери Масингам, яхнал едно колело, въртеше педалите с такова усърдие, сякаш животът му беше в опасност. Червената му коса се вееше на лекия ветрец, а сакото му смешно плющеше. Беше облечен в ужасно плътен костюм, закопчана риза и канареножълта вълнена вратовръзка. В този вид приличаше на провинциален доктор, тръгнал на сутрешни посещения.

— За бога, Джери! Това е най-сигурният начин да получиш слънчев удар — каза с напевен глас Тери, когато директорът на продукцията намали ход и скочи от колелото. — И защо по дяволите кръстосваш селските пътища с такъв идиотски велосипед?

— Обичам да карам колело. Това е гимнастика за тялото — започна да поучава той, ухилен до уши и потънал в пот. После закрачи редом с Тери, като буташе колелото между двамата. — Трябваше да стигна до пощата, преди да затворят, защото спешно искам да изпратя един материал за Лондон. Преди час нямаше никаква кола да ме закара. Вторият екип ги взел всичките. Отишли някъде към чукарите да правят пейзажни кадри. А ти накъде си тръгнал толкоз рано, млади момко? Малко разходка за здраве, а?

— Аз също исках да изпратя писмо по пощата, а и да си купя вестник. Между другото, минава вече единадесет. — Той изгледа Джери и каза иронично: — Обикновено сутрин не се денгубя из леглото, независимо какво ти е мнението за мене.

— Не се денгубиш ли?

— Ами да, тук в Йоркшир така му казват, когато се излежаваш и си проваляш деня.

— Тъй ли? Хм-м. Не се обиждай, приятелю. Не исках да кажа нищо лошо. Просто ти се чудя защо си станал толкова рано, като знам колко изморен изглеждаше в два през нощта. Трябва да си призная, че нощните снимки бяха ужасно изтощителни, и то най-вече за теб и за Катрин. Сега, като си припомням, целият екип беше направо капнал към края. Или поне така ми се струва. Знаеш ли, че тази сутрин нито един от артистите не си е показал носа. Обикновено като нямат снимки всички щъкат насам-натам. А ти да не би да си срещнал съвсем случайно някой от твоите?

— Съвсем случайно никого не съм мярнал — отговори с кикот Тери. — Но успях да се чуя с Катрин по телефона. Както винаги тя кипи от енергия. Каза ми, че половината от екипа са отишли на излет към замъка Мидълхам в Уензлидейл. Сигурно са искали да го разгледат заради историческата му слава — нали знаеш, че там е роден Ричард III.

— Тия хора да не са от желязо.

— Джери, издръжливостта е най-ценният капитал на един актьор.

— Много си прав. Ама чак пък да се вдигнат на излет. Дано да не капнат някъде по пътя! Гледал съм те в Страдфорд как играеше Ричард ІІІ. Беше забележителен, Тери, направо забележителен.

— Благодаря ти, Джери. Това е дяволски трудна роля.

— Хм, така значи. Странно все пак, като си спомня с каква лекота играеше… — Джери го погледна изпитателно и каза: — Тази нощ заснехме няколко страхотни сцени и ако времето се задържи хубаво и не изникне пак някоя неприятност, ще приключим следващия петък, както и бяхме планирали. Тогава сигурно ще ти олекне.

Тери го изгледа озадачено:

— Аз обичам да съм на външни снимки, приятелю. Всъщност даже много добре си изкарах тия два месеца. Е, чувствах се отвратително, когато дойдохме тук през май, но то пък на кой ли не му беше криво заради ония проливни дъждове? Едва ли е удоволствие всеки ден да прогизваш до кости.

Джери се засмя на киселата физиономия, която направи Тери.

— Вярно, ужасно е. Нямах предвид само теб — поправи се Джери. — Исках да кажа, че на всички ни ще олекне, като се приберем в Лондон. После ни остава само една седмица снимки в студиото и — край.

Тери го изгледа с шеговита усмивка:

— И все пак, въпреки лошото време и неприятностите, ние вървим по план и сме в рамките на бюджета. Така че на тебе трябва да ти е най-леко на душата, а, Джери?

— Не е лъжа. — Той се облегна на колелото си и каза: — Ама и ти показа дяволско търпение, Тери, щом можа да изтраеш всичките прищевки на Марк Пиърс. Не е лесно да се оправяш с дръвник като него.

— Но пък е голям режисьор. Убеден съм, че като всеки талант той си има своите приумици. Пък и честно казано, той тормози целия екип, не само мене. Всички се опитват да бъдат търпеливи.

— Така е — отговори тихо Джери, но си помисли: „Марк обаче те е взел на мушката точно тебе и това съвсем не е случайно“. Той си имаше собствено обяснение за постоянните противоречия между Тери и режисьора. Виктор също подозираше, че има нещо нередно, но така и не успя да открие истинската причина. „Прекалено много напрежение, прекалено много интриги се натрупаха в тоя екип. Камък ще ми падне, като заснемем и последния кадър от този гаден филм“ — каза си Джери.

— Чувам, че си щял да работиш с „Болдинг пикчърс“. А, Джери, вярно ли е?

— Не са те излъгали, млади момко. С нетърпение чакам да започна с тях. Голям филм ще се прави. Още това лято започваме снимките в Южна Франция. А и екипът е доста солиден.

— Моите поздравления.

— Ами ти? При тебе какво се задава?

— Имам няколко предложения — отговори Тери предпазливо. — Като начало мога да започна с една пиеса в Уест Енд.

— Наблягай повече на филмите, Тери — посъветва го директорът на продукцията. — Талантът ти е точно за киното, а и на екрана изглеждаш чудесно. Бях впечатлен още като видях първите кадри. Успял си да внесеш нещо много специфично в образа на Едгар Линтън — направил си ролята сложна и многопластова.

— Благодаря. Приятно ми е да го чуя. Още повече пък от теб. Друго си е да ти го каже професионалист.

Джери се усмихна без да отговори, и двамата продължиха да вървят мълчаливо. Скоро те стигнаха до двора на хотела, минаха през голяма порта и продължиха нагоре по алеята. Когато наближиха стъпалата пред входа, двамата едновременно спряха и се спогледаха.

— Нашата звезда си заминава — отбеляза Тери.

— Така изглежда — отговори Джери с раздразнение. После изненадата от лицето му изчезна и той с любопитство се загледа. Лъскавото виненочервено Бентли на Виктор Мейсън беше паркирано точно пред входа, Гюс нареждаше вътре многобройните му куфари.

— Мислех, че си тръгва чак другата седмица — каза Тери.

— И аз така знаех. Във вторник, доколкото си спомням.

В този момент от хотела излезе Джейк Уотсън и забърза към колата, нарамил кутии със заснета лента. Той ги остави на задната седалка, обърна се и им махна, като ги видя:

— Привет, момчета!

— Добро утро, Джейк — отговори Джери и се забърза към него, като буташе велосипеда.

— Добро утро — махна на свой ред Тери и се ухили. — Нима ще се лишим от нашата звезда?

Джейк кимна утвърдително, но ги изчака да се приближат и чак тогава им обясни:

— Аха. След малко Виктор потегля за Лондон.

— Да те вземат дяволите, защо не ми каза по-рано? — разгорещи се Масингам и лицето му почервеня. — Ако знаех, щях да си спестя разкарването до пощата за тия писма. Можеше да ги пратя по Виктор — мърмореше Джери. — Цяла сутрин се мъча нагоре-надолу с тоя строшеняк. — Той се дръпна встрани, за да подпре велосипеда, като продължаваше да мрънка.

— Не се горещи чак толкова, Джер — започна да го успокоява Джейк, защото видя, че се е ядосал не на шега. Сигурно си мислеше, че са взели някакво важно решение без него. — Виктор си науми, че трябва да замине едва преди час. Аз тръгнах да те търся веднага щом разбрах за намеренията му, но ти вече беше излязъл.

— Кога ще се върне? Пардон. Ако се съди по багажа, явно изобщо няма да се връща. — Джери продължи да мърмори и изгледа сърдито Джейк.

— Точно така.

— Доколкото разбрах, Марк искаше да заснеме една допълнителна сцена с Виктор в понеделник — намеси се предпазливо Тери, но в гласа му се долавяше любопитство.

— Марк обаче се отказа — обясни Джейк, като реши, че ще е по-разумно да спести цялата истина в случая. — Тази сутрин той си поговори на закуска с Виктор — обсъдиха как ще протекат останалите снимки и решиха, че допълнителната сцена ще е излишна и ще е загуба не само на средства, но и на време. Вече и без друго е събрал прекалено много заснет материал. И тоя път, както винаги, Марк снима като луд, макар че повечето кадри накрая ще отпаднат и ще идат на боклука. Виктор също се съгласи, че сцената не е необходима. Още повече, че нея я няма в сценария. Това е оная сцена, която Марк искаше да добави — нали се сещаш, Хийтклиф си върви по чукарите през нощта и му се струва, че пред себе си вижда Кати… е, всъщност — духа на Кати. Трябваше да се снима нощем, а те тъкмо това искаха да избегнат. А и двамата прецениха, че сцената няма да се върже с останалата част от филма — завърши Джейк, доволен, че успя така кратко да им предаде съдържанието на бурния сутрешен спор, в който Виктор най-сетне реши да наложи мнението си.

Джери Масингам веднага промени изражението си и настроението му се оправи. Той се ухили доволно:

— Радвам се да чуя това. Умно решение. Още от началото бях убеден, че няма нужда от тази сцена. И без това в този филм има предостатъчно загадъчни ситуации и други подобни глупости. Но, разбира се, не бих и посмял да давам акъл на Марк как да си върши работата. Добре, много добре. Поне ще спестим малко пари.

Джейк каза:

— А така, Джер. Знаех си, че веднага ще схванеш практическата полза от това решение. И слушай, мърморане, не съм виновен, че си се бъхтил чак до пощата на тая стара бракма.

— Е, не е кой знае каква беда, братле — отговори Джери дружелюбно, защото напълно беше възвърнал доброто си настроение.

— Хайде, приятелчета, аз май ще трябва да тръгвам. Ще се видим по-късно — заяви Тери и тръгна към стълбите.

— Добре, братле — каза Джери.

Джейк добави след него:

— И не се впрягай много, Терънс. — После сложи ръка върху рамото на Масингам и добави: — Искам да поговоря с теб за някои неща по филма.

Докато те поверително си говореха, застанали един до друг край колата, Тери се изкачи по стъпалата. Влезе вътре и попита на рецепцията дали има някакви съобщения за него, а после взе асансьора до втория етаж. Той си погледна часовника, докато вървеше по коридора, и видя, че е закъснял. Но беше сигурен, че Катрин няма да му се сърди. Беше му казала, че ще си чете сценария, докато го чака.

Той почука на вратата и Катрин почти веднага отвори.

— Здравей, коте — каза Тери.

— Тери, скъпи! — възкликна тя със звучен глас. После го огледа бързо от глава до пети. — Изглеждаш просто великолепно — добави тя и отвори широко вратата, за да го покани вътре.

— Благодаря, но и ти заслужаваш комплимент. Ако съдя по вида ти, очевидно нощните снимки добре ти се отразяват.

— Мерси, мосю — засмя се Катрин и направи лек реверанс. После го поведе към столовете до прозореца. — Хайде да седнем тук — толкова е слънчево и приятно. Току-що поръчах да донесат чай и от онзи вкусен солен кейк с червен пипер, който толкова много обичам.

 

Тери седна и загледа кафеникавите парчета в чинията, а после й каза с усмивка:

— Това са овесени хлебчета, Катрин. Като малък за мен те бяха истинско лакомство. И не са с пипер, а с джинджифил, глупаче такова. Ще хапна едно и ще те помоля да ми направиш чая с мляко, не с лимон. — Той се отпусна удобно в един стол и заяви важно: — Току-що налетях на Джейк. Представяш ли си — Виктор си тръгва днес!

— Да, знам — отговори Катрин нехайно и взе каничката с млякото. — Беше преди малко тук — да ми каже довиждане.

— Не се и съмнявам — захили се многозначително Тери, а очите му лукаво проблеснаха.

Катрин рязко се изправи и го погледна смръщено:

— Какво искаш да кажеш?

— Човек си обича любимите питомци… и не може да замине, без да ги погали на тръгване.

— За каквото и да намекваш, той искаше и тебе „да те погали на тръгване“, но не те намери в стаята — върна му го тя. — Каза ми да те поздравя и ти пожела „да им разкажеш играта на всички снимачи“, както сам се изрази.

— А, така било значи.

— О, Тери, престани да ме заяждаш с Виктор — възрази Катрин с ядосан глас, но изражението й остана дружелюбно и тюркоазените й очи го гледаха весело. — Виктор ми обръща толкова внимание, колкото и на всеки друг в екипа. — Тя се усмихна небрежно.

— О, я стига, Катрин! — сопна й се Тери. — Не се прави на луда! Та ти обядваш с него почти всеки ден, на снимачната площадка също си неотлъчно до него, а и той не сваля от тебе хищния си поглед.

— Но аз имам договор с него, или по-точно с „Белисима Продъкшънс“, а и за първи път се снимам във филм. За разлика от теб. Той просто се опитва да ми помогне — запротестира тя. — Освен това и ти много често обядваш с него и си част от свитата му, когато…

— Когато играем покер, коте. — Тери я изгледа изпитателно. — Но ми кажи, ти какво правиш, когато сте насаме с него? — попита я той със заядлива усмивка.

— Тери! Минаваш всякакви граници! Никак не харесвам намеците ти, още повече че ти отлично знаеш, че аз ходя с Ким Кънингам.

— Не се впрягай чак толкова, коте. Просто те будалкам, при това — най-приятелски. Как е Ким между другото? Снощи ми изглеждаше ужасно мрачен.

— Добре е, да се надяваме — Катрин въздъхна и лицето й стана сериозно. — Предполагам, че се чувства малко пренебрегнат. В известен смисъл той доста ме измъчва. Мислеше си, че всяка вечер ще сме заедно, когато дойда на снимки в Йоркшир, но това е невъзможно. Знаеш как се чувстваме в края на деня. Да си призная, аз самата съм като пребита, а вечер трябва да подготвям и ролята си за следващия ден. Вече всички се убедихме колко взискателен е Марк и за най-малките подробности. А и Виктор иска да му правя компания, когато има свободно време. — Тя направи гримаса. — Не ми остава много време за горкичкия Ким и подозирам, че на него това му е неприятно.

— А за теб работата винаги е била най-важното, нали, скъпа?

— Да — отговори тя без колебание, после се замисли. — Но… — Катрин се облегна назад и реши да смени темата на разговора. — Гласът ти звучеше доста странно днес по телефона. Умирам от любопитство да разбера защо искаше да ме видиш. Хайде, скъпи, разкажи какво има.

Той се вгледа в нея и лекичко се усмихна:

— Напоследък не мога да смогна да ти се отблагодаря за всичко, мило коте. Затова и дойдох. За да ти благодаря за поредната добрина, която стори за мене.

— За какво говориш… — Тя внезапно замълча. Очите й се изпълниха със задоволство и тя плесна с ръце. — Да, сетих се! Хили Стийд, нали? Успя ли да му влезеш под кожата, Тери?

Той закима с нескрито вълнение:

— Да, и още как! Предложи ми договор за три филма с „Монарк“. Снощи получих документите от моя импресарио, подписах ги и преди малко ги изпратих по пощата. По всичко личи, Катрин, че заедно ще работим в Холивуд. Според договора започвам първия си филм през октомври, когато и ти ще започнеш новите снимки. Прочетох сценария и страшно ми хареса. Много драматичен сюжет. Всъщност се разказва за едно убийство. Ще играя второстепенна роля, но Хили ми обеща, че в следващите два филма ще имам главна роля. Той има амбицията да ме наложи като филмова звезда. — Тери се пресегна и погали ръката й. — Но все едно, всичко стана само благодарение на теб, скъпа. Ти подхвърли въдицата на Хилард, а той очевидно се вслушва в думите ти.

— О, скъпи, та това е чудесно! Така съм развълнувана и толкова се радвам за тебе! — възкликна Катрин с неподправено задоволство. — А пък аз не съм сторила кой знае колко, Тери. Заслугата всъщност си е твоя. Ти се справи чудесно във филма. Хили изпадна във възторг, когато видя първите готови кадри.

— Обясни ми, ти все пак какво му каза за мене?

— Наистина ли искаш да знаеш? — Тя продължи, без да изчака отговора му. — Всъщност постъпих доста хитро. Когато един ден обядвах с Хили, той започна да сипе похвали по твой адрес, а аз му казах, че Виктор е не по-малко възхитен. Точните ми думи бяха следните: „Дори ми се струва, че Виктор е решил да сключи договор с Тери за работа в «Белисима». Виктор е убеден, че Тери ще стане голяма звезда след пускането на «Брулени хълмове». Подпалих му фитила и видях как той позеленя от завист. Като продуценти те двамата вечно се конкурират. След това изиграх най-големия си коз. Въздъхнах тъжно и съчувствено потупах Хили по ръката, като му казах: «Колко жалко, Хили, че не се сети пръв да подпишеш договор с Терънс Огдън. Спомняш ли си за колко малко ме изпусна и мене? Изглежда, че Виктор пак те изпревари. Той ти измъква под носа всички млади таланти.» Горкичкият Хили, не можа даже да си дояде обяда. Ужасно се разстрои, бедничкият. Сигурно съм му отровила целия ден — засмя се тя. — Буквално видях как мозъкът му трескаво заработи. Той започна да ме разпитва, попита ме също дали вече си подписал договора с Виктор. Аз естествено не му казах нищо конкретно. Посъветвах го да се свърже направо с тебе. — Катрин се облегна назад с невинно изражение, безкрайно доволна от себе си.

— Ти си непоправима, Катрин — Тери укорително клатеше глава, но в погледа му се забелязваше истинско възхищение.

— Да, да, такава съм си. — Тя му се усмихна очарователно като малко палаво дете. — Но понякога е интересно да си непоправим. Пък и постигнах целта си, не е ли така?

— Да. Но какво щеше да стане, ако Хилард беше говорил първо с Виктор? Как щеше да се измъкнеш тогава?

Катрин му хвърли смразяващ поглед, а гласът й прозвуча насмешливо.

— Ти не познаваш добре Хили Стийд. Той никога нямаше да рискува да започне толкова отдалече. А аз бях абсолютно сигурна, че незабавно ще ти се обади, за да изпревари Виктор, и наистина не се излъгах. — Тя вдигна рамене. — Елементарно, Уотсън, елементарно.

— Така е, Холмс, така е — отговори Тери в същия дух, като едва се сдържаше да не се разсмее. Той допи чая си, облегна се назад и кръстоса крака. После запали цигара и я загледа с леко присвити очи. Много хора твърдяха, че Катрин е талантлива интригантка. Но той предпочиташе да не нарича с толкова силни думи постъпката й спрямо Хилард Стийд, защото според него тя беше проявила по-скоро досетливост, отколкото коварство. Тя не за първи път проявяваше своята необикновена проницателност, но той всеки път се изненадваше. Може би постоянната му изненада се дължеше на това, че външният й вид с нищо не издаваше нейния безспорен интелект. Още повече, че у нея на пръв поглед имаше нещо толкова детско и наивно, което тази сутрин го впечатли повече от всякога.

Катрин грациозно се приведе към масата и допълни каничката с гореща вода, а после го попита:

— Още една чаша чай, Тери?

— Да, с удоволствие. — Той я наблюдаваше внимателно и се опитваше да я прецени безпристрастно. Тя беше облечена в бяла блуза от фин муселин и тъмносиня памучна пола. Дрехите й бяха толкова семпли и изчистени, че в тях тя приличаше на ученичка. Всъщност точно в този момент Катрин изглеждаше на не повече от шестнайсет години. Изведнъж си спомни една реплика на Петручио от «Укротяване на опърничавата»: «И все пак свежа като пролетни цветя». Да, именно така му изглеждаше тя сега с кестенявата си коса, която падаше на гъсти вълни чак до раменете й, с красивото си одухотворено лице без никакъв грим по него, освен яркочервеното червило, което обикновено си слагаше, и с изразителните си блестящи очи. Крехкичката Кейт, най-красивата Кейт на този свят, Кейт от Кейтхол, моята най-изящна Кейт — продължаваше да я нарича той с определенията на Шекспир. Но тази Кейт не беше опърничава. Тъкмо обратното — тя изглеждаше толкова нежна и беззащитна, че винаги го затрогваше по някакъв особен начин. Той обаче знаеше, че Катрин има желязна воля, невероятна духовна енергия и огромна упоритост. Може би в тази двойственост на нейната природа се криеше необикновеният й чар, който въздействаше именно със своята загадъчност. Отдавна, още преди месеци, Терънс най-сериозно обмисляше идеята да я смъкне от сцената, да я извади от постоянното й равновесие — както в преносен, така и в буквален смисъл — и да я закара право в леглото си. Но тогава той внезапно се разколеба и в крайна сметка се отказа. Не можеше да си обясни защо беше решил да постъпи така, но повече никога не изпита същия порив към нея. А сега това беше без значение. При него се беше върнала голямата му и истинска любов, която го даряваше с безкрайно разбиране, доверие и обожание и го караше отново да се чувства пълноценен човек. Животът му пак придобиваше смисъл.

— Изглеждаш ужасно сериозен. Да не се е случило нещо лошо, Тери?

— Не, коте — той се усмихна леко и продължи, — просто си мислех за разни работи.

Катрин също му се усмихна нежно, отпи от чая си, а после бавно постави чашата на масата и попита.

— Какво става с… Хилъри?

Катрин улучи болното му място — дали беше умишлено или пък случайно? Дали знаеше нещо или пък само се досещаше? Той почти се смути от изненада, но се опита гласът му да прозвучи спокойно.

— Какво става с Хилъри? Тя как реагира, като разбра, че си сключил договор и че скоро заминаваш за Калифорния?

— Беше във възторг. Тя е убедена, че голяма звезда се става само в Холивуд. Нали я познаваш Хилъри, винаги се радва на успехите на приятелите си.

— Да, тя е разкошен човек. — Катрин се поразмърда на стола си и се загледа през прозореца. За малко да му каже, че Хилъри ще тъгува по него, но се въздържа. Въпреки че Тери й беше близък приятел, тя все още се боеше да подхваща някои теми. По природа той беше сдържан и малко високомерен, затова внушаваше респект и човек не можеше да се държи с него прекалено фамилиарно. Като актьор Терънс нямаше равен на себе си, най-вече с бляскавите и вдъхновени изпълнения на шекспирови роли. Катрин постоянно осъзнаваше важното място, което той заема в английския театър, както и всеобщата почит към него, а това съвсем естествено поставяше някаква бариера в отношенията им. След малко Катрин отново погледна към него и го попита: — Ами Норман? Той какво каза?

— А-а! Добрият стар Норман. Той е на седмото небе от щастие. Страшно се радва за мене. Ще го взема със себе си в Калифорния заедно с Пени. Те са толкова грижовни и всеотдайни, че не мога да се лиша от тях. И там ще продължат все така добре да си ме гледат. Норман се съгласи да ми бъде не само гримьор, а и нещо като личен секретар и шофьор. Предполагам, че ще бъде хем иконом, хем момче за всичко. — Тери се ухили. — Пени пък ще поеме къщната работа. Знаеш ли, че съм решил да наема къща за няколко години? Хили се надява, че от «Монарк» ще ми намерят нещо подходящо или в Бевърли Хилс, или в Бел Еър. — Той угаси цигарата си и завърши въодушевено: — Наистина очаквам с нетърпение да прелетя отвъд Атлантика. Точно сега е идеален момент да замина. А ти, коте, знаеш ли къде ще те настанят?

— Отначало Виктор каза, че ще ми наеме апартамент в хотел в Бевърли Хилс, но после се отказа. Мисля, че ще отседнем в хотел «Бел Еър». Изглежда, че го предпочита, но не знам защо. — Катрин се приведе и го загледа със светнали очи. — Скъпи, толкова е хубаво, че ще бъдем заедно. Нали ще си изкараме страхотно? — възкликна тя ентусиазирано.

— Разбира се, скъпа — Тери се замисли за момент, а после добави. — Как само умее да заблуждава, а?

— Кой? — попита тя и леко се намръщи.

— Виктор Мейсън.

— Боя се, че не разбирам какво искаш да кажеш.

— На пръв поглед изглежда толкова мил и благ, но съвсем не е такъв. Виктор е много упорит и не обича да отстъпва. Даже направо е твърдоглав. Напоследък го виждам на няколко пъти да влиза в конфликт с Марк Пиърс, и то не само заради растящите разходи, които и без това го вълнуват достатъчно много, но и защото иска да налага своите виждания за филма. А бога ми, науми ли си нещо, не се отказва от него. Изглежда, че Виктор си пада малко тиранин, въпреки че всички го мислят за безобиден сладур.

— Прав си — отговори Катрин, — но не бива да забравяме, че в случая той е и продуцент, а не само изпълнител. Така че това е част от професионалните му задължения.

— Отлично знам, че е така, скъпа, и съвсем не го упреквам. Просто споделям някои лични наблюдения. Всеки, който го подценява, е пълен глупак. Чаровната му външност дяволски подвежда. Но аз го харесвам — той се държи с мен съвсем прилично. Между другото, като се заприказвах за един от твоите обожатели, как гледа негова милост графът на твоето скорошно заминаване за далечни земи?

Катрин се престори, че не забелязва иронията му и отговори:

— Ким малко се стресна, като му казах, но вече го прие, пък и аз ще отсъствам само няколко месеца.

— О, така ли? — каза Тери, искрено изненадан. — Не знаех. Аз си мислех, че Виктор те е ангажирал за друг филм веднага след комедията с Боу Стантън.

— Не ми е споменавал нищо подобно, така че засега нямам никакви други ангажименти.

Тери погледна часовника си:

— Време е да тръгвам, коте. Обещах интервю на Естел Морган, а после ще трябва да я заведа и на обяд. Това беше другата причина да дойда да те видя. Бих се радвал, ако и ти дойдеш с нас.

— О, Тери, скъпи, не мисля, че трябва да идвам. Това няма да се хареса на Естел. Сигурна съм, че й се иска да си говорите насаме.

— Да, но аз не искам да оставам насаме с нея — обясни Тери. — В това е проблемът. Страшно ме изнервя тази жена. Непрекъснато имам усещането, че ще ми се нахвърли. — Той завъртя очи с досада. — Доста нахално същество е нашата Естел. Хайде, кажи «да», бъди добро приятелче, коте. Моля те.

Звънкият смях на Катрин изпълни стаята и тя го погледна развеселено:

— Не се прави на такъв бъзльо. Тя е безобидна, пък и ти винаги можеш да се справиш с нея. — Но като видя как умолително я гледа, Катрин отстъпи. — Е, добре, добре. Ще дойда, за да браня доброто си приятелче. Но ще дойда само за обяда, не за интервюто. Защото на нея това вече ще й се стори крайно нахално. Тя не обича да има зяпачи, когато интервюира някого. Длъжна съм да уважа мнението й в случая, защото всъщност има право. Какво ще кажеш да се видим в един часа?

Тери въздъхна с облекчение:

— Благодаря ти, коте. Един часа е идеално. В бара. Там ще й дам интервюто и тъкмо ще сме… — Тери замълча и се извърна към телефона, който пронизително иззвъня.

Катрин бързо го вдигна:

— Здравей, Норман — извика тя. — Да, тук е. Ей сега ще ти го дам, скъпи.

Тя погледна Тери и му махна да дойде. Той се приближи, взе слушалката от ръката й и Катрин се върна на мястото си. Тя се облегна назад и притвори очи. Очевидно Тери обсъждаше с Норман какво ще правят вечерта — щяха да ходят до Шефийлд при родителите му. Катрин обаче не обръщаше внимание на думите му, а слушаше с наслада музиката на неговия глас. Дори и по телефона той говореше с мелодичния глас на актьор. Тя поглъщаше ритмичната му реч, богатата интонация, плътността на тембъра, съвършения начин на произнасяне на всяка дума. Неговият толкова специфичен глас беше станал една от забележителностите в съвременния английски театър. Колко ли актьори безуспешно се бяха опитвали да имитират Тери? Може би стотици.

Тя се загледа по-внимателно в неговото изящно лице, в светлосините му очи, които бяха толкова искрени и открити. Катрин внезапно потрепери и кожата по ръцете й настръхна. Всеки безскрупулен човек можеше да използува Тери. Добре че Норман и Пени заминаваха с него в Холивуд. Те ще се грижат за него и ще го пазят. За миг тя отново затвори очи, а после го огледа. Носеше тъмносиви панталони, тъмносиньо сако и бяло жарсено поло. Неговата висока и стройна фигура му придаваше някаква естествена елегантност и изисканост. Тя си помисли, че той е самото въплъщение на театрален идол. За нея нямаше и съмнение, че в Щатите Тери ще предизвика истинска сензация.

Той приключи разговора, затвори телефона и я попита:

— Какво си ме заоглеждала, коте? Не съм ли облечен подходящо за интервюто? Да се преоблека ли, може би и да си сложа вратовръзка, а?

Катрин поклати отрицателно глава:

— Не говори глупости. Облякъл си се идеално. Извинявай, съвсем не съм искала да те зяпам и да те разглеждам като под микроскоп. Всъщност си мислех за реакцията, която ще предизвикаш в Холивуд. Ще ги смаеш и с таланта си, и с външността си. Както обича да се изразява Виктор, ти си един път, скъпи мой.

Тери се засмя:

— А както би се изразил Хамлет: «Запази за после твоето обожание». Радвам се, че поне ти ме харесваш в тези дрехи. Хилъри казва, че в тях съм като немски командир на военен катер. — Той тръгна да излиза, но се обърна. — Утре организирам малък обяд в «Червения лъв». Това е онази разкошна стара кръчмичка, за която съм ти разказвал. Поканил съм само най-близките приятели от екипа. Никой не знае за договорите ми с «Монарк», но скоро ще се разчуе. Затова предпочитам аз да им го съобщя — тъкмо удобен повод за едно малко празненство. Ще хапнем истински английски неделен обяд, какъвто отдавна съм ти обещал. Нали се сещаш — йоркширски пудинг, печено говеждо с хрян, печени картофи с брюкселско зеле — изобщо, традиционен английски обяд. И, разбира се, сметанов сладкиш накрая. Нали ще дойдеш, коте? Каня и Ким, естествено. Виж, защо не доведеш и Франческа?

— О, Тери, ще бъде чудесно! Благодаря, с удоволствие ще дойдем. Ще кажа на Франческа веднага щом се видим. Чакам я да се появи всеки момент.

— Отлично. А аз пък ще чакам ти да се появиш след около час. Нали няма да ме вържеш. — Той й намигна, отвори вратата и почти се сблъска с Франческа. — Прощавай, скъпа — извини се той с усмивка.

— Няма нищо, Тери. Как си ти? — попита Франческа.

— Добре и в настроение, но закъснявам за среща. — Той й направи път да мине. — Ча-аоо! — извика той, махна им с ръка и тръгна бързо по коридора.

Франческа затвори вратата и влезе в стаята. Изглеждаше поразително, облечена в бежови бричове за езда, високи черни излъскани ботуши, розова памучна риза и червено копринено шалче. Русата й коса беше прибрана на конска опашка и привързана с черна панделка. Нежната й, розова като праскова кожа изглеждаше по-гладка от всякога. През едната ръка беше преметнала пазарска кошница, а в другата държеше голям букет цветя.

— Здравей, миличка — възкликна Катрин и цялата засия, когато стана да я посрещне. Целуна я по бузата и добави: — Толкова се радвам, че се обади. Така приятно ме изненада.

Франческа също я целуна:

— Привет и на тебе, страннико — усмихна се тя шеговито. — Цветята са за теб. Набрах ги тази сутрин от градината на Лангли.

— Колко си мила! Благодаря ти. — Катрин пое цветята и зарови лице в тях. — Ухаят божествено. Отивам веднага да ги сложа във вода. В това време ти се настанявай, където ти е удобно. Кафе ли искаш или нещо по-силно? Мога да поръчам веднага да ни донесат нещо.

— Не, благодаря ти, няма нужда — Франческа остави на пода кошницата и се отпусна в един стол. — И без туй трябваше да дойда до Рипън, за да купя някои неща за Мели, та реших да се отбия да те видя за малко.

— Много хубаво си направила — извика Катрин от банята. След миг тя отново се появи в дневната, донесе ваза с вода и застана до една масичка, за да подреди цветята. — Липсваш ми, Франки.

— Знам. И ти ми липсваш, Кат. Господи, ние се виждаме по-често в Лондон, отколкото тук, в Йоркшир.

— Ужасно, нали! — съгласи се бързо Катрин. — Но Марк ни кара да работим като луди. Той ни кара да повтаряме всяка сцена, сякаш сме на театрална репетиция. — Тя отстъпи малко назад, поогледа цветята с леко наклонена глава и пооправи няколко стръка. — Да, така стана добре.

— Но все пак нещата вървят успешно, нали?

— О, да, всички сме много доволни — отговори Катрин с лека небрежност, защото не искаше да говори за филма, който потръгна толкова трудно от самото начало. Тя отиде и седна до Франческа.

— Кат… ела. Искам да ти кажа нещо.

— Гласът ти звучи развълнувано — Катрин я изгледа с любопитство и се намести на един стол срещу Франческа.

— Вярно е, вълнувам се — лицето на Франческа светна радостно. — Татко и Дорис решиха да се оженят.

Катрин пребледня:

— Ами… ами… това е чудесно… — Тя не знаеше какво повече да каже и се втренчи във Франческа.

Приятелката й я погледна изпитателно:

— Гласът ти звучи странно, Катрин. Не изглеждаш да си много ентусиазирана. Аз мислех, че ще се зарадваш. — Франческа леко сбърчи чело, защото реакцията на Катрин я учуди.

— Да, разбира се, но просто се изненадах — припряно заобяснява Катрин, за да поправи грешката си. — Може би досега не предполагах, че отношенията им са чак толкова сериозни. Не знам откъде съм останала с това впечатление, но все си мислех, че Дорис има намерение да се връща в Щатите. Та нали тя е собственичка на толкова много предприятия там, а и е типична американка. — Катрин се засмя нервно. — Но се радвам, разбира се — добави тя съобразително, но истината беше, че новината я стресна. Съзнаваше обаче, че е от огромно значение да разсее у Франческа всякакви съмнения, затова се пресегна и стисна ръката й окуражително. Тя събра целия си актьорски талант и пусна в ход естественото си очарование, като се усмихна пленително. — О, Франки, и аз се вълнувам. Това е чудесно за баща ти. Толкова се радвам за него, наистина, повярвай ми. — Тя заклати укорително глава. — Ах, този Ким. Защо нищо не ми каза снощи?

— Той нищо не е знаел. И сега още не е научил — обясни Франческа. — Тази сутрин татко се обади от Южна Франция, за да ни каже новината, но Ким вече беше заминал за Скинтън. Както и да е, но ще организират тържествен годеж във вилата на Дорис — продължи тя въодушевено. — Към края на това лято, може би през август. Дорис иска да го направи нещо като малък бал и всички сме поканени.

— В какъв смисъл «всички»? — попита Катрин, като полагаше усилия гласът й да звучи радостно, но все още усещаше някаква буца в стомаха си.

— Аз и Ким, разбира се, а и ти също. О, Кат, миличка, нали ще дойдеш? Няма да е така хубаво, ако теб те няма.

Това изненада Катрин още повече, но тя отново съумя да спретне една от нейните блестящи усмивки:

— Колко мило от страна на Дорис, че ме е поканила. — Тя се запита дали всъщност поканата беше от самата Дорис или беше просто хрумване на Франческа.

— Как така Дорис няма да покани тебе! Та тя знае, че Ким е луд по теб. Тя ми каза също, че те кани да останеш във вила Замир колкото поискаш. Дорис иска аз да остана там през целия август и предполагам, че така и ще направя. Надявам се, Катрин, че ще можеш да останеш с нас поне една-две седмици. Нали това няма да ти попречи на заминаването за Холивуд?

— Не, мисля, че няма да има проблеми. Наистина е много мило от страна на Дорис — промърмори пак Катрин, но все още беше озадачена от тази неочаквана проява на дружелюбие на мадам Астернан към нея. — Кога ще е сватбата?

— Чак есента. Татко каза през ноември. Ще се състои тук, в Йоркшир, в църквата на Лангли. Господи, но ти ще бъдеш в Калифорния по това време. Как забравих! Ей че жалко! Надявах се, че двете с теб ще сме шаферки. Щях да го предложа на Дорис.

Катрин се засмя, като си представи физиономията на Дорис, когато чуе подобна идея: «Тя? Моя шаферка? Само през трупа ми!» — помисли си Катрин с известна горчивина.

Франческа прие, че смехът й е израз на радостно вълнение, затова й каза:

— Макар че няма да можеш да й бъдеш шаферка, нали бих могла предварително да зарадвам Дорис, че ще дойдеш на годежа?

— Да, ще бъде хубаво да се разтоваря малко, да си почина, преди да почна филма с Боу Стантън. Тази сутрин наистина се сипят изненада след изненада.

— О, така ли?

— Да, и Тери беше тук, за да ми съобщи една новина. Каза, че току-що е сключил договор с «Монарк», така че и той заминава за Холивуд. — Катрин й обясни подробностите и накрая завърши: — А утре Тери организира приятелски обяд и те кани и теб, Франки.

— С удоволствие бих дошла, но няма да имам възможност, Кат. Прибирам се днес следобед.

— Да не искаш да кажеш, че се връщаш в Лондон? — Катрин запримига от изненада.

— Да. Нима си забравила? Бях ти казала преди време, че братовчедка ми Даяна ще пристигне утре от Париж. Ще ми погостува в Лондон няколко седмици.

— Господи, наистина бях забравила. Но съм толкова заета с работата по филма, че всичко останало е излетяло от главата ми. Божичко, какви егоисти сме ние артистите — погълнати сме единствено от собствените си проблеми. Направо сме ужасни. И колко съм глупава само! Ако се бях сетила, че заминаваш, щях да помоля Виктор да те закара. Той току-що замина за Лондон, няма и час, откакто е тръгнал.

— О, тъй ли! — възкликна Франческа и погледна разсеяно пазарската си кошница. После я взе, сложи я на коленете си и започна да рови нещо из нея. Тя не смееше да погледне Катрин в очите, затова заговори, без да вдига глава. — Да, щеше да бъде хубаво, но все пак предпочитам да си ида с влака. Ще ми се да попрегледам някои бележки и да скицирам следващата глава от книгата ми. Там ще успея да свърша малко работа.

— Как вървят нещата с книгата, скъпа? — както винаги Катрин прояви жив интерес към писателските начинания на Франческа.

— Ами доста добре. По-добре дори, отколкото очаквах. — Франческа извади един пакет от чантата си. — И това е за тебе. Ти толкова хареса овесените хлебчета, че накарах Вал да ги направи специално за теб.

— Толкова си сладка! Много ти благодаря! — Катрин остави пакетчето и погледна Франческа замислено. — Значи няма да те видим на събирането в Лангли довечера? — попита тя с тих глас.

— Боя се, че няма, Кат. Съжалявам, но обещах на Даяна да я чакам на летището утре сутринта и не мога да не удържа на думата си.

— Да, разбира се. Но така ми се искаше да бъдем заедно довечера.

— Недей да говориш така, миличка — каза нежно Франческа, като видя разочарованието по лицето на Катрин. — Та Ким ще бъде изцяло твой, а това е далеч по-романтично.

Катрин започна нервно да върти златния пръстен на малкия си пръст, защото я обзеха лоши предчувствия. Много разчиташе, че Франческа ще присъства на вечерята, не само защото обичаше нейната компания, а и защото не искаше да остава сама с Ким. Франческа винаги успяваше да заглажда споровете между тях двамата. Съвсем спонтанно Катрин сподели с Франческа:

— Напоследък той все ми е сърдит. Тази седмица няколко пъти му казах, че не можем да се срещнем. Той все ме укорява и не иска да разбере, че вината не е моя. Понякога като че ли съвсем забравя, че съм в Йоркшир не за друго, а за да работя. Не е честно да постъпва така. И без това си имам достатъчно грижи и проблеми тук, за да търпя и неговата сприхавост и необоснована ревност. — Тя въздъхна. — Марк е педант, Виктор обича да командва, а пък Ким — е, той просто не иска да ме разбере.

Франческа не отговори нищо. Беше на страната на Катрин, съчувстваше й и знаеше, че казва истината. Марк и Виктор наистина бяха прекалено взискателни — и двамата имаха почти диктаторски маниери, а и с Ким беше трудно, дори невъзможно да се оправи човек. От друга страна, тя влизаше в положението и на брат си, защото се намираше в сходна ситуация. Виктор беше толкова зает с филма и толкова надълбоко затънал в проблеми около него, че рядко имаше време за нея.

След кратък размисъл Франческа каза тихо:

— Имам чувството, че Ким осъзнава вината си към теб, Кат. Онзи ден надълго си поговорих с него и му обясних, че постъпва като нахален хлапак и ако не престане да се държи така, ще те изгуби. Дано не ми се сърдиш за това, че се намесвам.

— Разбира се, че не — отговори Катрин. Лицето й дори просветна. — Всъщност съм ти благодарна. Повярвай ми, скъпа. Сигурно си права, че ще е най-добре да се видим само двамата. Ще можем спокойно да си поговорим и да разведрим малко нещата.

Франческа, която страшно искаше те да си оправят отношенията, побърза да добави:

— Трябва да знаеш, Катрин, че Ким те обича и е съвсем естествено да иска да бъде непрекъснато с теб. А това, че те ревнува… — Франческа леко се засмя и продължи: — Ти си много красива и по време на снимките си просто заобиколена от мъже. Щеше да бъде ненормално, ако не те ревнуваше. Съгласи се, че поне за това не бива да го виниш.

— Сигурно е така — призна Катрин, макар и с неохота. — Но аз не му давам никакви поводи да ме ревнува. Честна дума, Франки — настояваше на своето тя.

Франческа я погледна нежно.

— На мъжете не им трябва конкретна причина, за да се държат безобразно. Понякога те изобщо не са в състояние да се владеят. — Тя се изправи и взе кошницата. — Ще видиш колко хубаво ще мине всичко довечера. И ако съдя по начина, по който вчера Ким ми говореше за тебе, тази вечер ще бъде мек като памук.

— Дано — отвърна Катрин и също се изправи. Хвана Франческа под ръка и отиде да я изпрати до вратата. — Ще ми олекне, когато другата седмица се приберем в Лондон. Там всичко като че ли върви по-гладко. — Тя прегърна Франческа и се отдръпна, за да я погледне. Изпита толкова силно чувство на привързаност, че очите й за малко не се насълзиха. Катрин заговори развълнувано: — Ти си ми най-добрата, най-скъпата приятелка, която някога съм имала, Франки. И най-вярната. Не знам какво щях да правя без теб.

— И аз не мога без теб, Кат — отвърна Франческа и гласът й чак трепереше от обич. — Ти си ми като сестра. — Изведнъж лицето й стана сериозно и замислено. — Не зная дали това е най-подходящото сравнение, защото повечето сестри не се разбират, както ние с теб. Ти си ми повече от сестра, повече от приятелка.

Неповторимите тюркоазени очи на Катрин се навлажниха, а гласът й леко играеше, когато тя отвърна:

— Скъпа, толкова хубаво го каза. И аз чувствам нещата по същия начин и винаги ще бъде така.

 

 

Спонтанният израз на обич и приятелство от страна на Франческа даде на Катрин усещането, че е търсена и обичана, без което тя не би могла да същества. Тя много държеше на Франческа и се радваше, че чувствата им са взаимни. Така че когато нейната приятелка си тръгна, Катрин беше в отлично настроение и весело си тананикаше, докато шеташе из хотелския си апартамент. После тя отиде в спалнята, за да избере тоалета си за обяда с Тери и Естел.

За нещастие ведрото й настроение бързо я напусна. Мисълта за скорошната сватба на графа и Дорис Астернан измести от главата й всички останали мисли. Тя извади един син ленен костюм, окачи го на отворената врата на гардероба и седна тежко на леглото. После втренчи поглед в дрехата, без изобщо да я вижда.

Катрин потъна в размисъл за Дорис Астернан. Още първия път, когато се запозна с нея, тя усети, че ще й се наложи да се сблъска с много сериозен противник. Времето само потвърди първоначалното й впечатление. Дорис изобщо не я одобряваше. Разбира се, не го показваше открито. Тази зряла жена винаги прикриваше своята антипатия към Катрин, като мило я убеждаваше колко са си близки една на друга, защото и двете са американки. Със своята проницателност Катрин веднага разбра, че истинското й отношение е съвсем различно. Дорис не само не одобряваше нея самата, но беше и против връзката й с Ким. Още повече, и за най-голямо неудоволствие на Катрин, мадам Астернан фамилиарничеше с цялото семейство Кънингам и беше влязла в ролята на техен благодетел и защитник. Това се проявяваше особено силно, когато Дорис разговаряше с американци. Катрин си припомни как тя подложи на кръстосан разпит Виктор по време на гостуването им в Лангли през май. После тя самата премина през такава щателна проверка за детските й години в Чикаго, че Катрин за малко не се паникьоса. Слава богу обаче успя да заобиколи въпросите на Дорис, без да изглежда, че има какво да крие.

«Та аз наистина нямам нищо за криене» — каза си Катрин и изстена на глас. Колко глупаво постъпи преди време! Когато преди години се беше записала в Кралската театрална академия, Катрин беше измислила една безобидна лъжа — тя каза на всички, че е сираче. От много повтаряне лъжата я обвърза съвсем. Вече беше късно да каже истината на когото и да било. «Защо, за бога, ми трябваше да измислям такова идиотско нещо?» — продължи да се пита тя, но отговорът й убягваше.

Почувства, че я обхваща самосъжаление. Катрин обаче знаеше, че това е разлагащо и унищожително състояние на духа, затова го потисна още преди да я е налегнало. По-добре ще е да се съсредоточи върху задачата как да изправи тази лъжа. Единственият начин беше да каже истината и така да изчисти съмненията за своето минало.

Катрин направи гримаса, като си представи Дорис. Докато беше само приятелка на Дейвид Кънингам, тя не представляваше непреодолима заплаха, но вече като съпруга влиянието й върху графа щеше да бъде далече по-голямо. «О, господи!» — изстена Катрин, изпълнена с притеснение, как ли ще се справи с Дорис. Започна да прехвърля наум безброй варианти и да ги оглежда от всички страни, но като че ли нямаше изход. Изведнъж Катрин се стресна и от една друга мисъл: «Защо ли Дорис ме кани на Ривиерата? Или може би това е предложение на графа? Или на Франческа? Може би Дорис се прави на гостоприемна само за да се покаже пред графа. Дали пък Дорис няма да ми скрои там някакъв капан?». Последната възможност й се струваше толкова ужасна, че Катрин реши да я отхвърли. Колкото и да се напрягаше, тя не можа да стигне нито до задоволително обяснение за благоразположението на Дорис, нито да измисли начин как да я неутрализира. Накрая Катрин се отказа, доведена почти до отчаяние.

Погледна към часовника и скочи от леглото. Само след петнадесет минути трябваше да се срещне с Тери в бара и тя не биваше да го кара да чака. Нямаше повече време да умува за Дорис и за графа. «По-късно пак ще обмисля нещата. Все пак сега сме още юни» — каза си тя.

Катрин бързо съблече блузата и полата, облече си синия ленен костюм и обу бежови кожени обувки на висок ток. Погледна се в огледалото и видя колко бледо и изпито беше лицето й. Не обичаше силно да се гримира и често употребяваше само червило. Но този път се пресегна към няколко кутийки, за да сложи малко розов руж по скулите си и да нанесе сенки в нежен тюркоазен цвят около очите.

Остана доволна от ефекта, който се получи. Докато решеше косата си, Катрин взе и едно решение. Обеща си, че ще бъде особено мила с Ким тази вечер и през идващите седмици. Ще бъде кротка, любяща и очарователна жена. Щеше да се наложи да пусне в ход целия си чар, за да затвърди любовта и верността на Ким към нея. Непременно трябваше да успее, защото само така щеше да постигне своето — да натрие носа на Дорис, като се омъжи за Ким и стане контеса Игълтън. Тя си повтаряше наум аристократичната титла, която й звучеше като музика. После устните й се разтегнаха в сияйна усмивка и тревогата в очите й изчезна.

Същата усмивка грееше върху лицето й, когато след десет минути мина през фоайето на хотела и се запъти към бара. Както винаги по много самонадеян начин Катрин беше успяла да си внуши, че може да направлява живота си, както си поиска. Като краен резултат всички проблеми вече й се струваха напълно решими. Беше изгонила от съзнанието си мисълта за Дорис Астернан.