Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Voice of the Heart, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Барбара Бредфорд

Заглавие: Гласът на сърцето

Преводач: Елена Ваташка; Анжела Лазарова

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Богас“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полипринт“ — Враца

Редактор: Весела Теофилова

Технически редактор: Васил Даков

Художник: Красимир Андреев

ISBN: 954-8081-01-6 (не е указан)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1503

 

 

Издание:

Автор: Барбара Бредфорд

Заглавие: Гласът на сърцето

Преводач: Елена Ваташка; Анжела Лазарова

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Богас“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полипринт“ — Враца

Редактор: Весела Теофилова

Технически редактор: Васил Даков

Художник: Красимир Андреев

Коректор: Мариана Черешарова

ISBN: 954-8081-03-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1504

История

  1. — Добавяне

Глава III

Виктор изкачи двете каменни стъпала наведнъж, хукна по коридора и се спря пред стаята на Франческа. Не си направи труда да чука, натисна бравата и бързо се вмъкна.

Затвори здраво вратата зад себе си, облегна се на нея и слисано погледна Франческа:

— Ама и тебе си те бива! Точно сега ли беше моментът, моето момиче, да караш Крисчън да ми показва колекцията с оръжията.

— И аз не знам защо го направих — разсмя се нервно Франческа и усети как започва да я обхваща някакво притеснение. Тя погледна към него с извинителна усмивка и продължи: — Казах го, без да се усетя, пък после вече беше късно. А ти ме изгледа така ядосано, че предпочетох да се измъкна. Извинявай!

— Едва ли ще се отървеш с едно извинение. Милостиви боже, повече от половин час слушах за някакви гадни оръжия, а през цялото време си мислех какво бих могъл да правя тук с теб! — каза той на един дъх, като се преструваше на вбесен.

— Отървал си се много лесно. Скъпият ми братовчед обикновено говори час, а понякога и два, щом веднъж се впусне в историята на колекцията си от ловни оръжия. Разказът му винаги е доста изчерпателен.

— Много си права — засмя се най-сетне Виктор, защото знаеше, че и тя на свой ред се опитва да го дразни.

Той не помръдна от мястото си и продължи да стои до вратата, като я наблюдаваше изпитателно. Франческа седеше на едно канапе до камината, облечена все още в своя жълт вълнен пуловер. Стаята й представляваше красива плетеница от играещи сенки, защото гореше буен огън и беше запалена единствено една малка настолна лампа. Светлината на огъня я обливаше с мека руменина. На фона на разгорялата се жарава, Франческа приличаше на изящна статуетка, изваяна от чисто злато. Косата свободно падаше по раменете й и красиво блестеше на танцуващите светлини. Кожата й беше съвършена в своя златист отблясък, а големите й очи с цвят на лешници сега грееха като жълти топази.

По устните й играеше лека усмивка и Виктор долови, че лицето й излъчва трепетно очакване, но и леко притеснение. Всичко това обаче бързо отстъпи място на едно всепоглъщащо желание. Той чак изтръпна, като гледаше вперените й очи, които му казваха толкова много и които изразяваха същото, което чувстваше и той самият. Виктор я желаеше. Господи, как само я желаеше! Изведнъж той стана припрян, обърна се рязко и заключи вратата. Тръгна бързо към нея, разтворил широко ръце, без да говори, с напрегнато лице. Тя се изправи и се спусна към него. Само след миг те се вкопчиха един в друг — сърцата им биеха до пръсване, а страстта ги възпламеняваше, защото привличането между тях беше неудържимо.

Устните им се срещнаха и Виктор започна да пие сладкия й дъх, а после намери езика й. Започна да си играе с него, пое го в устата си и го задържа така, докато усети, че тя цялата прониква в неговото тяло. Ръцете му още по-силно я запрегръщаха и по тях двамата сякаш премина електрически ток. Той мушна едната си ръка под пуловера и ловко разкопча сутиена и започна нежно да гали гърдите, докато Франческа се разтрепери в прегръдките му. Той я погледна внимателно — очите й бяха притворени, лицето беше поруменяло, а по жилите личеше ускореният й пулс. Видът на нейната възбуда го разпали още повече. Той леко се отдръпна от нея, хвана пуловера й и с един замах нетърпеливо го измъкна през главата й. Захвърли го нанякъде, а после внимателно смъкна сутиена й и го пусна на земята. Виктор я огледа с възхищение и му се прииска да я погълне с очи. Франческа отново започна да трепери и несъзнателно протегна ръце към него. Той я хвана, привлече я към себе си и с упоение плъзна ръцете по голия й гръб и рамене. После й каза с дрезгав от възбуда глас:

— Свали и останалите си дрехи, мила.

Виктор отиде към отдалечения край на стаята, за да й даде възможност да се съблече, без да се притеснява от него. Той почти едновременно събу обувките си и смъкна пуловера и панталоните. Когато остана съвършено гол, Виктор се обърна и с изненада откри, че Франческа стои насред стаята и не лежи на леглото, както той очакваше. Гледаше го някак си предпазливо и на него му се стори, че е притеснена и се чувства несигурно. Но той реши, че това е плод на нейната чувствителност и свенливост, а не на някакво колебание. Все пак тя беше толкова млада и едва ли имаше кой знае какъв опит в любовта.

— Отпусни се, мила — каза й той тихо и окуражаващо. Усмихваше се мило и разбиращо, но очите му жадно разглеждаха стройното й голо тяло — гърдите и бяха високи и стегнати и учудващо налети, извивката на бедрата беше изящна и краката й изобщо бяха безупречни. Най-накрая Виктор промълви с чувствен глас:

— Ти си прекрасна, Франческа. Наистина си прекрасна. Няма от какво да се притесняваш.

Франческа не можеше нито да проговори, нито да помръдне. Очите й бяха станали огромни и тя го гледаше втренчено с леко отворени устни, докато той се приближаваше към нея. Виктор беше доста едър и когато застана до нея, изпълни цялото пространство пред лицето й. Имаше широк гръден кош, леко покрит с черни косми, и сега гол й изглеждаше още по-внушителен. Учуди се, като видя колко тесни и прибрани са бедрата му и ханша, и независимо от сумрака в стаята, ясно си личеше, че тялото му е не по-малко мургаво от лицето. Пред нея стоеше едно силно, мускулесто и гъвкаво тяло на атлет, което покоряваше със своята мъжественост.

Франческа си пое дъх и се опита да спре треперенето, което я обхвана отново. Не се страхуваше от нищо. Нито пък се притесняваше, както сигурно си мислеше той. Тя просто се чувстваше завладяна от Виктор, от неговата мъжка красота и животинска гъвкавост, от сексуалния магнетизъм, който така неудържимо той излъчваше. Караше я да се чувства слаба и безпомощна. А освен това беше разтърсена от собственото си неумолимо желание да бъде негова. Вече седмици наред тя беше лудо влюбена в него, въпреки че дълго време не можеше да си го признае. Но тя самата не беше осъзнала досега колко всепоглъщаща е любовта й към него.

Виктор все още не успяваше да разбере на какво точно се дължи нейната скованост и мълчание, затова се пресегна към нея и я прегърна с две ръце. Нежно махна косата й от лицето и се вгледа внимателно в очите й. Стори му се, че погледът й е прекалено сериозен.

— Кажи ми, мила, какво те безпокои? Нали не се срамуваш от мен? — попита той приглушено, като се опитваше да я предразположи.

Франческа поклати отрицателно глава.

— Тогава какво има, мила? Може би те е страх да се качиш на сцената?

Франческа започна да мига под неговия настойчив поглед и не можа да му отговори, защото се чувстваше като хипнотизирана от това шокиращо красиво лице, долепено до нейното. Най-неочаквано очите й се наляха със сълзи. Как беше жадувала за това лице… как беше копняла за него дни и нощи! Този най-скъп за нея човек се беше запечатил завинаги в съзнанието й. Господи, как го обичаше! Сърцето й подскочи и започна да бие опасно бързо. Искаше й се да му обясни какво чувства, но не се реши да му каже, че го обича. Може би беше рано за това.

Франческа усети, че той я наблюдава и чака отговор, затова тя бавно започна да говори:

— Просто така… всъщност аз не вярвах, че някога ще бъдем заедно… и то по този начин. Мисля, че просто съм прекалено развълнувана. Това е. Честно.

Той я погледна изпитателно:

— Но нали искаш? Нали искаш да се любиш с мен?

— Да, да, Виктор! Бъди сигурен в това. — Тя зари лице в гърдите му и здраво го прегърна с двете си ръце, сякаш никога нямаше да го пусне. — Цял половин час аз седях като на тръни и те чаках. Страхувах се, че може и да не дойдеш, че може би в крайна сметка си променил решението си. Всъщност седмици наред съм те чакала — най-сетне му призна тя.

„А аз цели години съм те чакал, Франческа!“ Той за малко не произнесе гласно тези думи, но се радваше, че не ги изрече, защото те изненадаха и самия него. Той се опита да не мисли за това свое прозрение, взе Франческа на ръце и я отнесе на огромното легло с балдахин, като пътьом й каза:

— Мила, не мислиш ли, че изгубихме прекалено много време?

Тя само въздъхна, без да отговори. Притвори очи и се вкопчи в него, заровила лице в свивката на рамото му. Усети мириса на неговия одеколон, целуна го по шията и отново премаля.

Виктор я положи на леглото и легна до нея. Прегърна я нежно и покри тялото й със своето, като започна да я целува по косата, по челото, по ушите, а най-накрая и по устните. Затвори очи, за да се наслади на топлината и мекотата на кожата й и опипом се възхищаваше на красотата й. Устните му се спуснаха по шията й, а ръцете му тръгнаха надолу по тялото й и не можеха да се наситят на нейната гладка като коприна кожа. Никога досега не беше докосвал по-съвършена кожа. Виктор се приведе и я целуна между гърдите, а после с нежни, но енергични движения започна да ги гали. После едва доловимо докосна с език зърната на гърдите й и най-накрая отново се върна на устните й, като затегна прегръдката си.

Франческа потръпваше при всяка негова ласка, цялата се беше изопнала и, както преди няколко часа в планината, отвръщаше на целувките му с не по-малка страст. Пръстите й нежно докосваха широките му рамене, оттам се спускаха по гръбнака и отново започваха да милват лицето и косата му. Въпреки готовността, с която му се отдаваше, и очевидното удоволствие, което изпитваше, Виктор веднага долови, че Франческа не е много опитна в любовната игра. За негово най-огромно учудване той установи, че тя едва ли е била с много мъже през живота си. Но това откритие го разпали още повече и Виктор реши да й достави такава сексуална наслада, каквато Франческа не е изпитала досега. Ръцете му още по-дръзко се плъзнаха по тялото й — той я галеше, изучаваше, възбуждаше — и тя сякаш разцъфна като пъпка цвят, погалена от слънцето. Виктор беше свикнал да се люби със сексуално зрели жени, затова невинността и неопитността на Франциска му действаха страхотно възбуждащо. От години не беше правил любов с толкова трепет и вълнение.

„Много мъже! Та тя изобщо не е била с друг мъж!“ — изведнъж проумя Виктор. Не разбра как точно стана това, но беше убеден, че Франческа е девствена. „Милостиви боже! Аз съм с девственица!“ Тази мисъл така го шокира, че той се стегна. Макар и много внимателно, Виктор понамали ласките и най-накрая нежно я обви с ръце.

— Какво има? — попита тя след малко с едва чут глас, защото бе заровила лице в него.

— Няма нищо, мила. Действаш ми прекалено силно. Нека да починем малко.

Виктор не се реши да й каже истинската причина. Започна сериозно да се замисля дали не трябва да стане незабавно, да се облече и да си отиде. Но вече беше твърде късно. И двамата бяха страхотно напрегнати от възбуда, желаеха се силно и всеки момент можеха да слеят телата си. Ако рязко прекъснеше любовната им игра и си отидеше, Франческа щеше да си помисли, че я отблъсква и то по необяснима за нея причина. Това би било жестоко и нечестно спрямо нея, защото можеше да й нанесе трайна психическа травма. Да й каже истината! Тя нямаше да приеме, че това е достатъчна причина. Нито му се искаше да й задава лични и интимни въпроси, защото така само щеше да я смути и обърка. А и щеше да разруши невероятната атмосфера, изпълнила стаята — на нежни емоции и силни до разрушителност страсти. Той се чудеше как да постъпи, разкъсван от противоречиви мисли.

Франческа като че ли прочете неговото напрежение и инстинктивно разбра, че той се въздържа да продължи по-нататък заради нейната девственост. Тя издърпа едната си ръка, погали го по гърдите, натисна лекичко едното зърно и пръстите й бавно се спуснаха по корема му. Нежно, но много еротично тя започна да прави кръгообразни движения и когато ръката й несигурно, срамежливо и треперещо се настани между краката му, той усети, че ще се пръсне. Докосването на нейната ръка за малко не го накара да изкрещи от удоволствие и той отново се възбуди.

Виктор Мейсън беше победен. Вече не можеше да стане и да си отиде. Нито пък искаше да си отиде. Притисна Франческа върху възглавниците и така яростно започна да я целува, че зъбите им изтракаха. Легна целият върху нея, подхвана я под раменете и силно я притисна към себе си. Той беше взел своето решение: след като беше за нея първият мъж в живота й, а в това изобщо не се съмняваше, за нищо на света не можеше да си позволи да бъде припрян, невнимателен и егоистично невъздържан, каквито често биваха мъжете. Искаше му се да я накара да заобича секса, за разлика от много жени, само защото някой глупак се е държал грубо и безчувствено първия път. Ще я люби дълго и всеотдайно. Ще я накара да изпадне в екстаз, за да стигне до истински оргазъм, и чак тогава ще задоволи себе си. В неговите прегръдки тя ще загуби девствеността си леко, красиво, забавно и колкото се може по-безболезнено.

Виктор беше установил, независимо от нейната неопитност, че Франческа е много чувствена и това направо го влудяваше, защото той самият беше такъв и имаше нужда тъкмо от жена като нея. Знаеше, че сетивата й още не са съвсем разбудени, затова удължи времето на любовната игра, като я целуваше и галеше непрекъснато. Той постепенно я изкачваше по стъпалата на възбудата. Укротяваше нежно треперещото й тяло, когато тя ставаше превъзбудена. Започваше играта отново и отново, когато тялото й стихваше. С много чувство за мярка и такт той й показа, че удоволствие може да се изпитва с всяка клетка от тялото и тя дишаше задъхано, премаляла от наслада.

Изведнъж му се прииска да зърне лицето й. Виктор вдигна глава, погледна надолу към нея и дъхът му секна. Никога не беше виждал по-красива жена в тази ситуация. Гъвкавото й тяло се беше изтегнало в красива естествена поза — присвити в колената, стройните и крака образуваха изящна линия, а безупречно изваяните й ръце небрежно лежаха разперени върху възглавницата. Тя му се стори по-източена и по-жизнена от всякога — тялото й приличаше на стъбло на цвете, чийто цвят беше меката като коприна коса, разпиляна ветрилообразно около главата й. Съвършената й кожа беше придобила златен отблясък от ярката светлина на огъня. Франческа изглеждаше несравнима с моминската си свежест, непринуденост и чистота. Виктор усети как слабините му се напрягат, пулсът се ускорява и той легна настрани, подпрял се на лакът. Започна да я изучава съсредоточено и загледа как клепачите й потрепват, докато галеше раменете и външната страна на бедрата й.

Именно в този миг Виктор изпита толкова странен и силен копнеж по нея, че отначало се стъписа. През ума му мина едно светкавично прозрение и той се запита: „Нима тя ме привлича не само като жена? Наистина ли съм се влюбил в нея?“

Франческа се размърда, отвори очи, а по сияещото й лице се четеше обожание към него. Той на свой ред я погледна възторжено и очите му се впиха в нейните. Поглъщаше я, попиваше я, жадуваше за нея, и то не само с тялото си, но с най-дълбоките кътчета на душата си. От години не беше изпитвал подобно влечение към жена и за миг му се стори, че ще заплаче, защото някаква буца заседна на гърлото му. Виктор продължи да я гледа слисан и възхитен.

Франческа видя всичките бурни емоции, които преминаха по лицето му и се четяха в блестящите му черни очи, защото тя самата усещаше същото. Затаи дъх и не смееше да помръдне от щастие: „Той ме обича! Сигурна съм, че той ме обича!“. Сърцето й заби лудо от любов към него и тя реши, че трябва да му го каже. Отвори устни, но преди да проговори, Виктор я умълча с една дълга целувка. Притисна я по-силно до себе си и промълви:

— Скъпа, моя! О, скъпа моя! — а после я обгърна с тялото си и отново потърси устните й. Франческа се вкопчи в него и пламенно отвърна на страстните му целувки, докато ръцете й галеха врата му, раменете и се спускаха по гърба.

Докосванията го разпалиха и гореща вълна премина през тялото му. Кръвта нахлу в лицето му, сърцето заблъска лудо и на него му се зави свят от възбуда. Искаше да опознае всяка част от нея и да я направи своя, единствено своя! Устните му зацелуваха сладострастно гърдите й, а ръката му се спусна през корема, докато достигна до златното и меко като коприна хълмче между бедрата. Бавно, нежно и безкрайно фино той потърси с пръсти сърцевината на нейната женственост, скътана сред кадифено меки гънки.

Франческа потръпваше и стенеше леко в неговите любящи ръце. И в най-еротичните си виденията не беше допускала, че той може да й достави такова удоволствие. Виктор разбуди сетивата й до краен предел, но на нея й се искаше той да не спира. Искаше да усеща върху себе си ръцете му, устните, тялото, искаше го целият, за да може тези тръпки по тялото й никога да не свършват. Всичко й се въртеше и тя не виждаше, заслепена от удоволствие. Изведнъж дъхът й спря и тя започна да трепери, обляна от някаква неудържима гореща вълна, която я накара цялата да се разтвори за него. Пръстите му уверено проникнаха в нея и я опипваха с някаква безмилостна ритмичност, докато Франческа, останала почти без дъх, изпита усещане, по-невероятно от всичко, което беше преживяла досега.

А Виктор, замаян и запленен от нея, вече не беше на себе си от взаимността, с която реагираха телата им. Покриваше бедрата й с целувки и докато я галеше отдолу, имаше усещането, че тя е като рядко екзотично цвете, което бавно разтваряше своите листенца и разцъфтяваше под неговите ласки. По бедрата й преминаха силни тръпки и той безшумно се изправи над нея. Виждаше, че тя ликува под него, затова се наведе и нежно я зацелува, докато тръпките й преминаха в истински спазми и Франческа завика:

— О, Вик! О, Вик!

Той продължи да я целува и когато спазмите поутихнаха, бързо застана върху нея, рязко я притисна до себе си и така мълниеносно влезе в нея, че сам изпита известна болка. Надяваше се, че неочакваното проникване в тялото й, именно когато тя е на гребена на своя екстаз, ще намали нейната болка. Франческа обаче се стегна, стана напрегната и една не извика, останала без дъх. Виктор здраво я хвана под гърба и започна да влиза в нея още по-бясно, защото знаеше, че това е единственият начин да не я боли чак толкова и да я накара да свърши още веднъж.

Постепенно Франческа се отпусна, тъй като острата режеща болка утихна. Нова и още по-разкошна топлина се разля по тялото й, когато Виктор започна да прониква в нея все по-дълбоко и по-дълбоко. И с цялото си същество изживя екстаза на пълното обладание, с което той я направи единствено и само негова.

Под него се чувстваше като разтопена жарава, а той беше омагьосан от огъня, който се излъчваше от нея. Той влизаше в тялото й с обич и плам, какъвто не беше изпитвал бог знае откога. Любеше я с мъжката сила и лудост на своята отдавна отлетяла младост. Усещаше как тялото й се извива, за да посрещне неговото, как тя се слива с него, движи се с него, налучква безпогрешно неговия ритъм с някакъв вроден усет. Ръцете й се вкопчиха във врата му, а краката й от само себе си се вплетоха около гърба, за да може да я люби по-пълно и докрай. Сега той попадна в нежна клопка — завоевателят сам беше завладян. Стана му горещо, тялото му изгаряше от допира с нейното и тогава той усети, че започва да пада, да пропада земята под него, сякаш с бясна скорост се спуска по заледен планински склон. Все по-бързо и по-бързо и дъхът му спря, когато влетя върху ослепителния блясък на… белия сняг… на бялата жарава… на безкрайността. „Господи! Господи! Обичам я!“ крещеше той в себе си. „Обичам я още от деня, в който…“

Виктор лежеше върху Франческа заровил лице в шията й, а през тялото му продължаваха да преминават спазми. Тя лекичко го галеше по раменете и кротко го чакаше да се успокои, така както той я беше милвал преди малко. Преди да свърши, Виктор с такава ярост проникна в нея и я притисна така силно, че тя беше потръпнала от болка. След това бяха започнали спазмите и той сякаш избухна в нея, започна да й говори трескаво:

— Скъпа! Скъпа! Целият, целият съм твой!

Франческа извърна глава и го целуна по темето. Усмихваше се вътрешно, защото сега той й беше по-скъп от всякога, Виктор целият беше неин, така както тя цялата беше негова. Нямаше никакво значение, че той е имал безброй жени преди нея, защото усетът й подсказваше, че това, което току-що се случи, беше нещо необикновено и за нея, и за него. Франческа беше убедена, че той се люби с нея с цялата си душа и сърцето й говореше, че той истински я обича. Тя лекичко се размърда, за да се освободи от тежестта му, без да нарушава покоя му, и отново се усмихна на себе си. Тялото я болеше и се чувстваше охлузена, но това беше велико усещане да усеща неговия отпечатък върху себе си. Обхвана я еуфория и на нея й се струваше, че ще се пръсне от щастие. Ръцете й го обгърнаха и тя нежно и силно го притисна до тялото си.

Виктор се чувстваше съвършено изпразнен. Не беше му останала и капчица сила. Отдавна не беше любил така жена — не само с тялото си, но и с цялата си душа и сърце. Независимо от изтощението Виктор изпитваше вътрешна наслада, примесена с едно невероятно чувство за покой. Колко отдавна не беше изпитвал такова пълно удовлетворение. Вече беше почти забравил какво значи да чувстваш не само физическа, но и емоционална пълнота. Може би сам си беше виновен. Винаги търсеше сексуално удовлетворение не където трябва, затова и толкова пъти беше оставал разочарован. Пред него бяха преминали толкова много лица, на толкова много жени — прочути или случайни, но отдавна вече забравени. Виктор въздъхна. Твърде много жени беше имал през живота си — не можеше да си ги спомни всичките, а и го беше срам да ги преброи. Но тя! Тя беше различна от всички останали.

Той се приповдигна на лакът и се загледа в нея, а мислите му продължиха да бушуват. Огънят беше утихнал и в стаята цареше полумрак, но Виктор продължаваше да я вижда ясно. Погледът му беше замислен. Какво я правеше толкова различна, че успяваше да му въздейства така силно? Веднага сам си отговори: „Това е нещо неуловимо, което е трудно да разбереш“.

Франческа го гледаше с широко разтворени очи и се опитваше да разбере какво си мисли по изражението на лицето му. Тя вдигна ръка и с безкрайна нежност го докосна по бузата, а блестящите й очи станаха направо огромни.

— О, Вик! Миличък Вик! — промълви тя, въздъхна и не можа да продължи, защото устата и затрепери.

Той прочете само обожание и всеотдайност, само любов по нейното лице и изведнъж сърцето му замря. Не просто изражението й, но и начинът, по който го нарече на малко име, разбудиха спомени у него. Това вече му се беше случвало… някога… преди много години… бяха го гледали така влюбено и бяха произнасяли името му така нежно. Изведнъж споменът, който му убягваше още от първата им среща, най-сетне излезе на повърхността. Виктор едва не извика от изненада.

„Франческа ми напомня за Ели!“ Не че тя външно приличаше на покойната му жена. По-скоро излъчването на личността й беше същото. По душа Франческа беше честна, пряма и добра, тя притежаваше огромна вътрешна красота, каквато някога бе имала и Ели. От вълнение той нямаше сили да проговори, само се наведе към нея и я целуна по челото, а после я притисна до себе си. Сега вече всичко му стана ясно.

Те дълго лежаха прегърнати, без да говорят, потънали в собствените си мисли, и наблюдаваха как светлините от огъня танцуват по стените и тавана. По едно време Франческа леко потрепери и Виктор дръпна завивката върху тях, като я притисна още по-близо до себе си. Когато най-сетне се отърси от изненадата си, попита:

— Странно наистина, как изведнъж започна да ми казваш Вик. Просто така. Съвсем непринудено…

— Господи, прощавай! — побърза да каже Франческа, защото се сети, че той май не обича да го наричат на галено. На няколко пъти беше го чула да поправя Хили Стийд. — Знам, че това те дразни. Просто забравих.

— Не ме дразни, когато го казваш ти или Ники. Някога и Ели ме наричаше така. Но от някой друг, особено ако не съм близък с него, направо побеснявам, като го чуя. Сигурно защото ми звучи просташки фамилиарно. — Той лекичко се закиска. — А всъщност майка ми ми го втълпи. Тя не позволяваше на никого да ме нарича на галено, дори когато бях съвсем малък. Но в твоите уста „Вик“ звучи толкова нежно и приятно. — Той долепи глава до нейната и продължи: — Баща ти и Ким те наричат Франки, Даяна пък ти казва Ческа. Кое по ти харесва на тебе?

— Може би Ческа. Франки звучи някак си много момчешко.

— Мисля, че няма начин някой да те вземе за момче. Как ли пък не! — засмя се той.

— Аз също нямам нищо напротив да ми казваш „моето момиче“ или „миличка“ — увери го на свой ред тя и се намести още по-удобно в свивката на рамото му. — На мен тези обръщения ми станаха много скъпи.

— Особено след това, което се случи днес. — Виктор се усмихна и остана замислен в продължение на няколко секунди. После потърка с устни рамото й и попита с плътен глас: — Аз съм първият, нали? Искам да кажа първият ти мъж.

Въпросът му не я изненада, защото тя знаеше, че той лесно се е досетил. Франческа обаче замълча, преди да отговори почти шепнешком:

— Да.

— Защо не ми каза?

— Не ми е дошло наум. Струваше ми се, че това не е чак толкова важно. Или поне за мен. Нима можеше да ти повлияе по някакъв начин, Вик?

Той се замисли и отговори уклончиво:

— В известен смисъл да. Но да се надявам, че не съм ти причинил болка. Опитах се да го направя колкото се може по…

— Шшшт — умълча го тя, като докосна с пръсти устата му. — Не ме болеше… кой знае колко.

Франческа усети как той се усмихваше на рамото й. После Виктор я попита:

— Нали не те шокирах с нещата, които правих с теб?

— Не. — Тя знаеше как бузите й се изчервяват при спомена за любовните им страсти отпреди малко, но бързо превъзмогна своята срамежливост и каза тихо: — Хареса ми… всичко ми хареса.

Той се засмя:

— Радвам се да го чуя. — Виктор стана от леглото, прекоси стаята, сложи няколко дърва в камината, намери цигарите си и се върна при Франческа. Подпря се на възглавниците и запали. После запита: — Между другото — кога ще вечеряме?

— В девет часа, но трябва да слезем по-рано, за да пийнем нещо преди хапваме. — Франческа погледна малкия будилник на нощното шкафче. — Господи, вече е почти осем — възкликна тя учудено.

— Изпушвам цигарата си и изчезвам в моята стая, за да взема един душ и да се преоблека. Предполагам, че трябва да си сложа риза и вратовръзка.

— Да, добре би било. Но няма нужда да слагаш костюм, ако не ти се облича официално. Едно сако ще ти е напълно достатъчно.

— Ако бях по-умен, щях да си взема халата, преди да дойда при теб. — Той я изгледа косо, с похотливи очи. — Аз обаче нямах търпение да се добера по-скоро до теб, мила. Сега ще трябва да си навлека дрехите, за да се върна в стаята си. Предполагам, че няма да е много прилично да тичам гол по коридора.

— Ей сега ще ти го донеса! — извика Франческа и скочи от леглото, преди той да успее да я спре.

— Слушай, мила, наистина нямаше нужда — запротестира Виктор, докато тя влезе в банята и скоро се появи, наметнала хавлията си.

— Няма да се бавя и секунда — каза Франческа и изхвръкна от стаята.

Облегнат назад, Виктор допушваше цигарата си и мислеше за Франческа. Усмихваше се. Бяха се оказали съвършена двойка. След малко някакви гласове пред вратата го откъснаха от приятните мисли и той се заослушва напрегнато. Франческа явно беше налетяла на братовчедка си. Чу се кръшният смях на Даяна, после те нещо си казаха, а накрая Даяна произнесе някакво изречение на немски, което Виктор не разбра.

Скоро вратата се отвори и Франческа влезе в стаята. Тя го погледна весело и каза:

— Току-що говорих с Даяна.

— Да, чух. Значи тя знае…, че съм в стаята ти…, че сме били заедно.

— Едва ли си въобразява, че съм взела на заем халата ти. — Франческа се засмя, а очите и гледаха закачливо. — Прекалено ми е голям.

— И тя какво каза?

— Нищо. — Русите вежди на Франческа се повдигнаха учудено: — Тя никога не би ми се бъркала за такова нещо. Освен това е много романтична и съм сигурна, че одобрява избора ми.

— Не, не, питам те за това, което ти каза на немски.

Франческа приседна на края на леглото, като продължи да стиска белия му копринен халат.

— Тя искаше да каже нещо от сорта, че аз съм за теб…

— Последната любов — довърши той вместо нея. Много добре я разбирам накъде бие. Бива си я тази твоя братовчедка. Всъщност тя е абсолютно права — животът е прекалено кратък, за да го пилеем. — Сега любопитството му за рода Витинген съвсем се изостри и на Виктор му се прииска да зададе на Франческа безброй въпроси къде са родителите на Даяна и Крисчън, защо Крисчън е парализиран и т.н. Но той знаеше, че моментът не е подходящ за подобен разговор, затова реши да го отложи за друг път. Загаси фаса и стана от леглото. Франческа му подаде халата. Виктор се намъкна в него и завърза здраво колана. Застана пред нея, погледа я, а после я издърпа в прегръдките си. Целуна я много нежно и прошепна в косата й:

— Ти сладко, сладко, мое момиче. — Изведнъж я погледна в очите и рязко запита: — Ти си само моя, нали?

— Да, Вик. Да, миличък, твоя съм! — отговори тя със светнало лице.

Не им се разделяше. Прегърнаха се още по-силно, а целувките им бяха дълги и страстни. Виктор първи се откопчи. Ухили се дяволито и каза:

— Вижте какво, госпожице. Ако не ме пуснете веднага, изобщо няма да слизаме за вечеря.