Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Мъките на следователя

Ако в природата на човека е да проявява недоверие, когато го молят да извърши нещо в разрез с неговите интереси или с повелите на дълга, а дори и да му е безразлично, това чувство е закон за съдия-следователя. Колкото повече арестантът, чието положение не бе още установено, изтъкваше появата на облаци на хоризонта, в случай че Люсиен бъде разпитан, толкова по-необходим се струваше този разпит на Камюзо. Според кодекса и съдебната практика би могло да се мине и без такава формалност, но тя се налагаше поради въпроса за самоличността на абата. При всички трудови дейности съществува професионална съвест. Тъй като не бе любопитен, Камюзо щеше да разпита Люсиен с чувство за съдийска чест, както преди малко бе разпитал Жак Колен, прилагайки уловките, които си позволява и най-неподкупният съдия. Да направи услуга или да напредне в службата — тези неща оставаха у Камюзо на второ място след желанието да узнае истината, да отгатне каква е, та дори ако трябва да я премълчи. Той барабанеше по прозореца, оставяйки се на течащия поток догадки, защото в такива случаи мисълта е като река, минаваща през хиляди места. Влюбени в истината, следователите приличат на ревниви жени, те правят стотици предположения и ровят в тях с острието на подозрението, също както древният жертвоприносител е разпарял жертвите си; те стигат до истината, като се спират на някаква вероятност. И жената разпитва любимия си, както следователят — престъпника. При такива предположения някакъв проблясък, думичка или интонация, едно колебание са достатъчни, за да издадат скривания факт, предателство или престъпление.

„Начинът, по който той обрисува преди малко привързаността си към своя син (ако той наистина е негов син), ме кара да мисля, че е отишъл в дома на тази жена, за да отстрани някаква опасност; понеже не е допускал, че възглавницата на мъртвата е съхранявала завещанието й, взел е за сина си временно седемстотин и петдесетте хиляди франка!… Така се обяснява обещанието му да намери веднага тази сума. Господин дьо Рюбампре трябва да изясни за себе си и за правосъдието какво е гражданското състояние на баща му… Взел да ми обещава подкрепата на ордена си (неговия орден!), ако не разпитам Люсиен!…“

Той се спря на тази мисъл.

Както видяхме, съдия-следователят води следствието, както сам намери за добре. Той е свободен да проявява или да не проявява хитрост. Разпитът може да бъде много или нищо. В това се крие благоволението. Камюзо позвъни, разсилният се беше върнал. Той нареди да извикат господин Люсиен дьо Рюбампре, но наблегна никой да не го заговаря по пътя. Беше два часът следобед.

„Тук има някаква тайна — мислеше си съдията — и тази тайна трябва да е много важна. Съображението на моята «амфибия», която не е нито духовно лице, нито мирянин, нито каторжник, нито испанец, но която не иска от устата на протежето му да излезе някаква страшна тайна, е следното: «Поетът е слабохарактерен като жена; той не е като мен, своего рода Херкулес на хитростта, така че лесно ще му измъкнете нашата тайна!» Щом е така, ще узнаем всичко от невинния!…“

И той продължи да почуква по ръба на масата с ножа от слонова кост, а през това време писарят преписваше писмото на Естер. Колко странно се проявяват умствените ни способности! Камюзо приемаше за възможни всякакви престъпления, а отминаваше единственото, което арестуваният бе извършил — фалшифицираното завещание в полза на Люсиен. Нека хората, които завиждат на положението на съдиите, да си помислят за живота им, преминаващ в непрекъснати подозрения, и за мъките, наложени от самите тях на ума им (защото гражданските дела не са по-малко завързани от наказателните), и те тогава ще си кажат може би, че свещеникът и съдията носят еднакво тежък ярем, с едни и същи шипове от вътрешната страна. Впрочем всяка професия си има своята горчива чаша и своите китайски главоблъсканици.